О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 402
гр. Варна, 11.01.2018г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в закрито
заседание проведено на единадесети януари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 9049 по описа за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.Р.П., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу А.С.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, с която е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца следната сума, за която е издадена
Заповед № 8372/22.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
16226/2014г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав:
сумата от ***
лв. /*** лева/, представляваща
неизплатена главница по Запис на
заповед, с дата на издаване *** г., с
място на издаване: с.***, общ.***, обл.Варна, с настъпил падеж на *** г. и
Договор за цесия от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното и изплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Със запис на заповед от ***г. С.Н.Р. се
задължил безусловно и неотменяемо срещу представяне на записа на заповед при
предявяването му да заплати на А.Й.Б., с ЕГН ********** сума в размер на ***
лева. Записа на заповед бил предявен лично на С.Н.Р. на ***г.
С договор за цесия от ***г. А.Й.Б.
прехвърлил на ищеца вземанията си по отделни записи на заповед, включително и
вземането си по записа на заповед от ***г. С уведомление от ***г. цедентът уведомил
С.Н.Р. за извършеното прехвърляне на вземания, като уведомлението било получено
лично от С.Р. на ***г.
Със споразумение от ***г. С.Р. потвърдил
задълженията си по издадената запис на заповед от ***г.
Тъй като С.Р. не изпълнил в срок задълженията
си, ищеца подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 16226/2016г. по
описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав и издаден изпълнителен лист.
Въз основа на издадените му заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, ищецът образувал изпълнително дело №1272/2015г.
по описа на ЧСИ З.Д. На ***г. С.Н.Р.
починал, а единствен негов наследник била ответницата А.С.Р.. Като наследница
на С.Р., ответницата подала възражение на ***г. срещу издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 16226/2014г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав и на
ищеца било указано да предяви иск за установяване дължимостта на вземането в
срока по чл.415, ал.2 ГПК. Ищеца твърди, че възражението е направено след
изтичане на законоустановения срок по чл.414, ал.2 ГПК, както и било направено
при липса на процесуална легитимация на лицето.
Ищецът моли за уважаване на предявения
иск и присъждане на направените по делото разноски.
С допълнителна молба от ***г. ищецът
изрично заявява, че оспорва извършеният от ответницата отказ от наследството
останало след смъртта на С.Н.Р., тъй като ответницата подала възражение срещу
заповедта за изпълнение, а също така фигурирала като единствен наследник в
издаденото от Кметство *** удостоверение за наследниците на С.Н.Р.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответницата
изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалност
неоснователност на исковата претенция. Ответницата твърди, че на ***г. е
извършила отказ от наследството останало след смъртта на С.Н.Р., като отказа е вписан
в особената книга при Районен съд гр.Варна по ч.гр.д. № 9461/2016г. Тъй като
отказът от наследство произвеждал действие от откриването на наследството, то
ответницата не се явявала наследник на С.Н.Р., поради което не била надлежна
страна в производството и същото следвало да бъде прекратено като недопустимо.
В условията на евентуалност ответницата
моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Твърди, че в периода
от ***г. до ***г. живяла и работела в ***, много рядко се прибирала в гр.Варна
и нямала непосредствени и преки наблюдения върху начина на живот на баща си С.Н.Р.
Непосредствено след смъртта му настъпила на ***г., ответницата подала заявление
за вписване в особената книга при ВРС на отказ от наследството на С.Н.Р. С
вписването на извършения отказ от наследство ответницата се лишила от
включените в наследството права, както и не отговаряла за включените в
наследството задължения. Покана за доброволно изпълнение била получена след
вписването на отказа от наследство и подаденото възражение не засягало
редовността на отказа от наследство, нито придавало качество на наследник на
отказалото се лице.
Ответницата моли за прекратяване на
производството по делото, а в условията на евентуалност отхвърляне на
предявения иск, както и присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се
явява лично и не изпраща представител. С писмена молба от ***г. моли да бъде
даден ход на делото и уважен предявения иск. Ответницата, чрез процесуален
представител моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
исковата молба е представено заверено за вярност копие от запис на заповед
издаден на ***г. за сумата от ***
лева, с посочен издател С.Н.Р., с ЕГН **********, платима на А.Й.Б., с ЕГН **********
при предявяване и с уговорен срок за предявяване *** месеца от издаването.
Върху записа на заповед е отбелязано, че е предявен за плащане на издателя на ***г.
/л.5/.
С
договор за цесия от ***г. А.Й.Б. е прехвърлил на ищеца А.Р.П. свои
вземания към С.Н.Р., включително и вземане по запис на заповед с дата на
издаване ***г. за сумата от *** лева /л.6-7/.
На
***г. е подписано споразумение между С.Н.Р. и А.Р.П., с което същите
потвърждават и приемат за установено, че С.Н.Р. дължи на ищеца суми подробно
описани в записи на заповед, сред които и с дата на издаване ***г., които А.Р.П.
е придобил с договор за цесия от ***г. /л.11/.
По
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с вх.№ ***г.
от А.Р.П. срещу С.Н.Р. за сумата от *** лева, дължима по запис на заповед от ***г.
и договор за цесия от ***г., е
образувано ч.гр.д.№ 16226/2014г. по описа на ВРС и издадена заповед № 8372/22.12.2014г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. В
полза на заявителя е издаден и изпълнителен лист за сумата от *** лева и
направени по делото разноски, получен от пълномощник на ищеца на ***г.
От
представено с отговора на исковата молба удостоверение за наследници издадено
от кметство *** се установява, че С.Н.Р. е починал на ***г. и е оставил
за свой наследник по закон дъщеря си А.С.Р., ответник по настоящето дело
/л.29/.
Видно
от удостоверение издадено от ВРС по ч.гр.д.№ 9461/2016г. в особената книга при
съда за отричане от наследство, съгласно Определение на съда от ***г. е
вписан отказа на А.С.Р. от наследството останало след смъртта на С.Н.Р. /л.30/.
На
***г. на ответницата А.С.Р., в качеството и на наследник на С.Н.Р. е
връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158080401272
по описа на ЧСИ З.Д. с приложен препис от подлежащият на изпълнение акт (заповед
№ 8372/22.12.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК) /л.31 по ч.гр.д.№ 16226/2014г. по описа на ВРС/.
Ответницата
е депозирала възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №12226/2014г. на ***г.
Със
съобщение от ***г. ЧСИ З.Д. е удостоверил, че по изпълнително дело
№20158080401272 покана за доброволно
изпълнение и заповед за изпълнение 3 ***г. издадена по ч.гр.д. № 16226/2014г.
на ВРС не са връчени на длъжника С.Н.Р. и не са били приети за връчени на
основание чл.47 ГПК, предвид констатации на призовкар от кантората на ЧСИ, че
длъжникът е в старчески дом, след което е изискана информация от НОИ и ДСП
Варна къде е настанен /л.28 по ч.гр.д.№16226/14г. на ВРС/.
Заповедният
съд с разпореждане от ***г. е приел, че А.С.Р. е подала възражение срещу
дължимостта на сумите по издадената срещу наследодателя ѝ заповед за
изпълнение и е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането в едномесечен срок от получаване на съобщението.
Във
връзка с направеното от ищеца оспорване валидността на извършения от
ответницата отказ от наследство, ищецът е представил заверено за вярност копие
от молба от ***г. подадена по ч.гр.д.№16228/2016г. по описа на ВРС, с която
ответницата заявява, че е депозирала възражение в качеството си на наследник на
починалото лице С.Н.Р. /л.70/.
На
***г. в изпълнение на дадените му от заповедния съд указания ищецът А.Р.П. е
предявил иск за установяване на вземанията в едномесечния срок от получаване на
съобщението и е представил доказателства за това по ч.гр.д. № 16226/2014г. на
ВРС.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предпоставка
за допустимост на исковата претенция е наличието на издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение и постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
С оглед изрично направеното с молбата от
***г. оспорване действителността на направения от ответницата отказ от
наследството останало след смъртта на С.Н.Р., съдът дължи произнасяне на първо
място дали е налице валидно направен от ответницата отказ от наследство и при
установяване на такъв да прекрати производството по делото предвид задължението
си да следи за наличието на надлежна процесуална легитимация на страните по
всяко време на процеса. Едва, ако се докажат твърденията на ищеца, че
ответницата е наследница на С.Н.Р. и извършеният от нея отказ от наследство е
недействителен ще следва да се разгледа по същество и съдът да се произнесе с
решение, с което да реши спора между страните със сила на пресъдено нещо –
процесуална пречка за ново разглеждане на спора.
Ищецът оспорва извършеният от
ответницата отказ от наследство като се позовава на издадено удостоверение за
наследници от ***г. от Кметство ***, община ***, обл. Варна, както и на
действията на ответницата извършени след като е получила покана за доброволно
изпълнение в изпълнителното производство – подаване на възражения и молби в
заповедните производства, с които заявява, че оспорва дължимостта на
вземанията, а правният и интерес от това е, че е наследник на С.Н.Р.
Ответницата е извършила отказ от
наследството останало след смъртта на баща ѝ С.Н.Р. по предвидения в
закона ред и този отказ е вписан в особената книга за отричане от наследство
при Варненски районен съд на ***г. Подаването на възражение в заповедното
производство и изявленията, че ответницата е наследник на С.Н.Р. са направени
през м. ***г., не съставляват действия по приемане на наследството, а и не биха
могли да бъдат такова, тъй като отказът от наследство е направен валидно, вече
е произвел своето действие и не може да бъде оттеглен. Отказът от наследство е едностранно изявление, за което
ЗН предвижда специални, императивни правила за форма, съдържание, действие и
последици.
Съгласно чл.48 от ЗН наследството не
преминава по право и автоматически към наследниците. При откриване на
наследството,което в случая е станало на ***г., когато е починал наследодателя
на ответницата С.Н.Р., лицата, които имат право да наследяват/в случая ответницата/
се призовават към наследяване. Приемането и отказът от наследство произвеждат
действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗС и са
безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН, поради което би бил
недействителен отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел
наследството изрично, или чрез конкулдентни действия, показващи по недвусмислен
начин воля за това. Придобиването на наследството става с приемането му и има
обратно действие,т.е. от датата на откриване на наследството. Приемането може
да бъде изрично или мълчаливо. Мълчаливо приемане е налице,когато от действията
на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме
наследството,като законът е дал възможност на съда - при всеки конкретен
случай, извършвайки цялостната съпоставка на доказателствата по делото, да
преценя дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството. По
делото няма ангажирани доказателства ответницата да е приела наследството
изрично или мълчаливо преди вписване на отказа от наследство (в периода от ***г.
до ***г.).
По изложените съображения настоящият
състав на съда приема, че по делото се установи твърдението на ответницата, че
е извършила отказ от наследството останало след смъртта на С.Н.Р., с което не
само е престанала да бъде наследник, но се приема, че не е никога не била
такъв. Съгласно разрешението дадено в т.1 от Тълкувателно решение
№148/10.12.1986г. на ОСГК на ВС на НРБ „както
приемането и неприемането на наследството произвеждат действие от откриване на
наследството, така и отказът от наследство произвежда действие от същия момент.
Това означава, че отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени
в наследството, а също така, че той не отговаря за задълженията на
наследодателя, т. е. не е бил наследник. Отказалият се от наследство в нито
един момент след откриването му не е имал право върху него“. Действията на
ответницата извършени след вписването на отказа на наследство – подаване на
възражение срещу дължимостта на вземания по издадени срещу наследодателя
заповеди за изпълнение и изявления пред съда, че е наследник на С.Н.Р. не могат
да повлияят на действителността на вече извършеният и произвел действието си
отказ от наследство.
След като се установи, че ответницата не
е наследник на С.Н.Р., то подаденото от нея възражение срещу дължимостта на
вземанията по Заповед № 8372/22.12.2014г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 16226/2014г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав не може да произведе
действието предвидено в чл.415 ГПК и да породи правен интерес у ищеца от
предявяване на настоящият иск. Към настоящият момент ищецът разполага с
издадена в негова полза заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу С.Н.Р.,
които съгласно чл.429, ал.2 ГПК може да бъде изпълняван и върху имуществото на
неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследство
или че са го приели по опис. След установяване, че ответницата не е наследник
на С.Н.Р., ищеца може да търси принудително изпълнение на вземанията си от
следващия ред наследници, на които може
да бъде определен срок по чл.51 ЗН от съда или от съдебния изпълнител. При
липса на подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение от наследник на С.Н.Р.,
а не от трето лице, каквото се явява отказалата се от наследството негова
дъщеря, липсват предвидените в закона положителни процесуални предпоставки за
надлежно упражняване правото на иск от ищеца и производството по настоящето
дело следва да се прекрати. Правен интерес от предявения иск би могъл да
възникне, в случай, че наследник на С.Н.Р. подаде възражение в срока по чл.414,
ал.2 ГПК, който срок още не е започнал да тече, предвид, че ищецът не е
установил следващият ред наследници, дали същите са приели наследството, не им
е връчен препис от заповедта за изпълнение. Такъв правен интерес може и да не
възникне за ищеца, ако приелият наследството на С.Н.Р. не възрази в срока по
чл.414, ал.2 ГПК срещу дължимостта на
вземанията по Заповед № 8372/22.12.2014г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 16226/2014г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав.
На основание чл.78, ал.4 ГПК ответницата
има право на претендирани и действително направени по делото разноски. Такива
се дължат най-малко поради неоснователното оспорване от страна на ищеца на
направеният отказ от наследство, с което е дал причина ответницата да ангажира
процесуален представител по делото и да заплати на същия уговореното
възнаграждение. Ответницата е направила разноски в общ размер на *** лева,
които следва да се възложат в тежест на ищеца.
След влизане в сила на настоящето
определение ч.гр.д. № 16226/2014г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав ще бъде
върнато на заповедния съд с приложен препис от определението, като ищеца сам
следва да реши дали да продължи изпълнителното производство и с какви правни
средства ще защити правата си да получи изпълнение на вземанията си към
наследниците на починалия С.Н.Р.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д.№ 9049/2017г. по описа на ВРС, образувано по предявен от А.Р.П., с ЕГН **********
и адрес *** срещу А.С.Р., с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на ищеца следната сума, за която срещу С.Н.Р., починал на ****г.
е издадена Заповед № 8372/22.12.2014г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 16226/2014г. по описа на ВРС, ХХХIХ-ти състав:
сумата
от *** лв. /*** лева/, представляваща
неизплатена главница по Запис на
заповед, с дата на издаване *** г., с
място на издаване: с.***, общ.***, обл.Варна, с настъпил падеж на *** г. и
Договор за цесия от *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – *** г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА А.Р.П., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Р., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от *** /***/ лева, представляваща
сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.4 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето определение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: