Решение по дело №296/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Й. Ч., подадена чрез адв. Т., против Решение № 1511/29.12.24г. по НАХД №3359/2024г. на ВРС, 15 състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0002923/28.05.2024г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл.93б, ал.7, т.3 ЗАвП за нарушение на чл.8, §2, изр. 2 от Регламент 561/06 вр. чл.4, б.“ж“, второ тире и вр. чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП и административно наказание глоба в размер [рег. номер]. на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че решаващият състав не се е произнесъл по всички наведени с жалбата твърдения. Нарушението не е описано пълно и точно от правна страна, в наказателното постановление не се съдържат всички съставомерни признаци на твърдяното административно нарушение. Твърди, че посоченото изпълнително деяние “извършва“ е несъставомерно нито по текста на материалноправната норма, нито по санкционната, като не е посочен и съставомерния признак „без да спазва установения за това ред“. Твърди, че при издаване на наказателното постановление административнонаказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.27 от ЗАНН при определяне на наказанието да вземе предвид тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства-имотното състояние на нарушителя, липсата на предходни нарушения и др., което е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление. Твърди, че ВРС не е обсъдил въпроса за размера на наложеното наказание, което счита, че е несъразмерно тежко и не е съобразено с чл.27 от ЗАНН. Твърди, че ВРС е приел като отегчаващо вината обстоятелство единствено размера на претоварването, а представеното удостоверение за размера на месечното му трудово възнаграждение изобщо не е коментирано. Счита и че размера на санкцията не е съобразен с актуалната съдебна практика. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а в условията на алтернативност да бъде изменено в частта относно размера на определеното наказание по пункт 2, като бъде намален същия.

Ответната страна – Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, в писмено становище, счита жалбата за неоснователна и моли решението на ВРС като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли за присъждане на направените разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура–Варна дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила като правилно и съобразено с материалния закон, постановено при спазване на процесуалните правила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на К. Й. Ч. против наказателно постановление № 23-0002923/28.05.2024г. на Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Варна, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. на основание чл.93б, ал.7, т.3 ЗАвП за нарушение на чл.8, §2, изр. 2 от Регламент 561/06 вр. чл.4, б.“ж“, второ тире и вр. чл.78, ал.1, т.1 ЗАвП и административно наказание глоба в размер [рег. номер]. на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.2 ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна, че на 04.04.2024г. св.П. и колегата му К.- инспектори в ОО „АА“ Варна, изпълнявали служебните си задължения, като се били позиционирали в гр.Варна, Подход за пристанища ПЧМВ на 100м. преди пристанището и извършвали рутинни проверки на водачите извършващи обществен превоз на товари. На същата дата около 12:32 часа спрели за проверка Ч., който управлявал МПС [Марка] кат. N3 с рег.№ [рег. номер], с прикачено към него полуремарке ****** с рег.№ [рег. номер] от категория N04. В хода на проверката било установено, че при управление на МПС [Марка] кат. N3 с рег.№ ****, което е оборудвано с дигитален тахограф [Марка] тип 1381.**********, сериен номер 3417939, за 24 часовият период, започващ в 06:41 часа UTS време на дата 03.04.24г. до 06:41ч. UTS време на 04.04.24г. водачът не е използвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа. Намалената дневна почивка била 06 часа и 42 минути, като намалението било с 2 часа и 18 минути. Нарушението е установено след като били изведени два броя разпечатки от карата на водача за 03.04.24г. и 04.04.24г. След проверка на представената от водача кантарна бележка №23113/03.04.24г. било установено, че Ч. извършва обществен превоз на товари пшеница, със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси с обща маса 49940кг., която маса надвишава нормите от допустима маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000кг с 9940кг. За констатираните две нарушения на място срещу Ч. е съставен АУАН, надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в него, че няма възражения. В законоустановения срок не постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в срок, съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 ЗАНН, не са допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила, като от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че наказаното лице е извършило описаните в НП нарушения. ВРС е приел за безспорно установено нарушението по чл. 8, §2 от Регламент 561/2066 год. вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП, тъй като видно от приложените към преписката разпечатки от дигиталната карта на въззивника, изведени от контролните органи, Ч. не е ползвал дневна почивка от 9 последователни часа за посочения в НП 24 часов период. Въззивният съд е приел, че нарушението е правилно квалифицирано и за извършеното нарушение е наложена санкция в предвидения в закона фиксиран размер. ВРС е приел и че безспорно е установено и доказано и второто нарушение, вменено с НП, а именно на чл. 6, ал. 1, т. 3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, предвид неспазване на изискването за максимално допустима маса на движещото се по път, отворен за обществено ползване, ППС, което вместо с изискуемата максимална маса от 40 тона, е с общо тегло 49940 кг. По отношение на обстоятелството, че контролните органи неправилно са се позовали на записаното в кантарната бележка, придружаваща товара и документите по превоза, вместо да извършат собствено измерване със средства за измерване, отговарящи на изискванията на ЗИ, ВРС се е позовал на разпоредбата на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно която подобно задължение за контролните органи е въведено само в случаите, в които се извършва проверка за съответствие между масата и габаритните размери на извънгабаритното и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и 3 и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата. В случая кантарната бележка съдържа всички изискуеми данни: бруто тегло, тара и нето тегло, приета е от Ч., за което той се е подписал и е посочено и името на лицето, което я е издало, както и контролният номер на МПС. След като нарушението е установено по документ представен от самото наказано лице, в негова тежест е било да опровергае съдържанието му. ВРС е приел и че наложеното наказание за това нарушение е определено в границите на наказанието, предвидено за такова нарушение, като в случая се касае за сериозно претоварване и отклонение от законовите изисквания, поради което и определеният размер е в съответствие с целите на наказанието. ВРС е счел, че в случая не следва да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, тъй като и двете нарушения не се отличават със степен на обществена опасност, различна от обичайната за съответния вид нарушения, като не само, че водачът не е спазил изискването си за почивка, което поставя под въпрос неговите адекватни реакции на пътя, но и претоварването на управляваното от него МПС е значително, с което сериозно е застрашил здравето и живота на останалите участници в движението и наложените наказания са справедливи.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, настоящата инстанция намира, че същата е неоснователна.

Решението на ВРС е правилно. Същото е обосновано и мотивирано, като съдът е обсъдил събраните доказателства и е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че касаторът е осъществил състава на вменените нарушения, като правилно са определени и санкционните разпоредби, както и размера на наложените наказания съобразно обществената опасност на деянията и дееца, и целите по чл.12 ЗАНН.

Възраженията на касатора са обсъдени подробно от ВРС, като мотивите му се споделят от настоящия касационен състав.

Нарушенията, видно от АУАН и НП, са описани със съставомерните им признаци. Посочени са конкретните факти и обстоятелства, при които са осъществени, както и мястото, където са извършени. Описанието на нарушенията безспорно дава възможност на нарушителя да разбере в какво се изразяват извършените от него нарушения. Установените в хода на административнонаказателното производство факти, отразени в АУАН и в наказателното постановление, са подведени под хипотезата на приложимите в случая санкционни разпоредби. Безспорно е установено и че наказаното лице е осъществило състава на вменените му нарушения.

Въз основа на изведените два броя разпечатки от карата на водача за 03.04.24г. и 04.04.24г. безспорно е установено, че за 24 часовият период, започващ в 06:41 часа UTS време на дата 03.04.24г. до 06:41ч. UTS време на 04.04.24г. водачът не е използвал намалена дневна почивка от най-малко 9 последователни часа. Намалената дневна почивка била 06 часа и 42 минути, като намалението била с 2 часа и 18 минути.

Съгласно чл. 8, §2 от Регламент № 561/2006 год. за всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка.

ВРС е анализирал събраните доказателства и правилно, законосъобразно и обосновано е приел, че съгласно изискванията на регламента за период от 24-часа от предходна почивка водачът следва да ползва дневна почивка най-малко в размер на 9 последователни часа /намалена дневна почивка/, а в случая намалената дневна почивка е била 06 часа и 42 минути, съответно е налице нарушение на правилата на чл. 8, §2 от Регламент 561/2006 год. вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.

Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на ВРС относно нарушението по п.2 от НП.

Безспорно е установено, че касаторът е извършвал обществен превоз на товари пшеница, със съчленено ППС, състоящо се от МПС с две оси и полуремарке с три оси с обща маса 49940кг., която маса надвишава нормите от допустима маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване от 40000кг. с 9940кг., с което е нарушил разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.

За осигуряване безопасността на участниците в движението разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2 вр. ал.3 от ЗДвП въвежда задължение движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в чл.5 – чл.7 от Наредба № 11/03.07.2001г., неизпълнението на което се санкционира по чл.177, ал.3 ЗДвП.

Управлението на съчленено ППС, чието натоварване на осите надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството е нарушение на чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП вр. чл. 6 ал.1 т.3 б. „а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, както е и квалифицирано установеното при проверката деяние.

Предвид горното, съдът счита, че правилно е квалифицирано установеното нарушение, както и че правилно и законосъобразно е определен и размерът на наложеното наказание, както е приел и ВРС.

Не са налице и обстоятелства, които да са изключителни по своя характер и смекчаващи отговорността на касатора, поради което и настоящата инстанция споделя изводите на ВРС относно размера на наложената глоба.

С оглед гореизложеното, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63д ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1511/29.12.2024 г. по НАХД №20243110203359/2024г. на ВРС, XV състав.

ОСЪЖДА К. Й. Ч., [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата в размер на 80,00 /осемдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.