Р Е
Ш Е Н
И Е № 260008/8.1.2021 г.
гр. Ямбол, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в открито съдебно
заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: П.ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря М. П., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 975 по
описа на ЯРС за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано
е по жалбата на „ОМВ България“ ООД – гр. София, против НП № 472422 – F500759/21.10.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП - София, с което на основание
чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.33,
ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по
съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в това, че АНО не е изпълнил задължениията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН – да
прецени възраженията и събраните доказателства, и да обсъди предпоставките за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат.
В с.з. страните, редовно призовани, не изпращат
представител.
Жалбоподателя е депозирал и
писмено становище по спора, в което, наред с исканията в жалбата, е направил
алтернативно такова за намаляване размера на имуществената санкция в законовия
минимум.
Въззиваемата страна не се ангажира със
становище по основателността на жалбата.
След като обсъди събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2019 г. в 10:30 часа свидетелите Б.
и И. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП, съвместно с представители на БИМ, извършили
проверка на бензиностанция „ОМВ“, находяща се на км.278 на АМ „Тракия“, в
района на с. Дражево, обл. Ямбол, стопанисвана от дружеството – жалбоподател. При
проверката се установило, че в обекта има въведени в експлоатация няколко
работещи фискални устройства, едно от които модел Евро шоп с ИН RE 003115. В хода на проверката, около 13:14 часа проверяващите
разпечатали дневен финансов отчет от посоченото ФУ, при което не се установила отчетена
касова наличност. При изброяване на наличните пари в касата на същото
устройство се установила фактическа наличност от 100 лева. Затова, на 18.07.2019г.
в присъствието на св. И., св. Б. съставила на дружеството АУАН № F500759 от същата дата за това, че „не е изпълнено
задължението извън случаите на продажби/сторно операции да регистрира във ФУ
всяка промяна на касова наличност чрез операциите служебно въведени и служебно
изведени суми”. Посочено е, че по този начин е нарушен чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Актът бил съставен в присъствието упълномощено
лице Б.Т. Д., упълномощен с нотариално заверено пълномощно рег. № 6656/18.07.2019г.
на нотариус М. Н. с район на действие СРС, съдържащо изрична клауза за осъществяване на представителство пред НАП за
подписване и получаване на АУАН.
В последователност, на 21.10.2019г. въз
основа на акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на
нарушението, срещу дружеството е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на свидетелите Б. и И., както и от писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е допустима - подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, което има
право да обжалва.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения.
НП следва да се
отмени на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по същество, тъй
като в него липсва коректно фактическо описание на нарушението и освен това, е налице
неяснота по отношение на приложения закон.
Както се посочи, с
АУАН и с НП от фактическа и правна страна на дружеството е вменено, че не е
изпълнило задължението извън случаите на продажби/сторно операции да регистрира
във ФУ всяка промяна на касова наличност чрез операциите „служебно въведени“
суми, или нарушение по чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Първата от
посочените за нарушени разпоредбата гласи, че че извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на
ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или „служебно изведени” суми. В случая
обаче, в АУАН и в НП липсват факти относно причината за установената промяна в
касовата наличност, за да се прецени дали разликата между фактическата и
отчетената от ФУ наличност е вследствие на извършени продабжи/сторно операции
или не. Действително, от показанията на разпитаните по делото свидетели е видно,
че установената в касата фактическа наличност от 100 лева представлява оборотни
средства за започване на смяната, но доколкото това са обстоятелства на
нарушението, е следвало да намерят отражение в акта и в НП, тъй като е
недопустимо да се установяват едва в рамките на съдебното оспорване. В този
смисъл е и константната практика на Административен съд – Ямбол, застъпена в
решенията по КАНД № 197/2017г., КАНД № 58/2018г. и КАНД № 143/2018г.
Неяснота е налице по отношение основанието
за налагане на наказанието. Като такова АНО е посочил изр.2-ро на чл.185, ал.2 от ЗДДС, което гласи следното: „Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите на ал.1.“.
Видно е, че тази норма не визира хипотезите, за които се прилгат санкциите по
ал.1, респ. не съдържа фактически състав, а е препращаща норма, и то единствено
по отношение размера на санкциите, но не и по отношение на нарушенията, за
които се налагат. Затова не може да се приеме, че е посочено ясно основанието
за налагане на наказанието. Друг е въпросът, че в случая в акта и в НП изобщо липсват
факти дали конкретното нарушение води или не води до неотразяване на приходи.
Всичко изложено налага извод, че при
издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи
основание за неговата отмяна. В този смисъл е и константната практика на Административен
съд – Ямбол, застъпена в Решение № 119/30.05.2014г. по КАНД № */2014г., в
Решение № 121/14.09.2016г. по КАНД № **/2016г., в Решение № 46/16.03.2017г. по
КАНД № */2017г. и в Решение № 61/30.03.2017г. по КАНД № */2017г., в Решение №
9/31.01.2020г. по КАНД № */2019г. на ЯАС, в Решение № 12/03.02.2020г. по КАНД №
*/2019г. на ЯАС и др.
При този изход на делото основателно се
явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 360 лева
с ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните
имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски
чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в
случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва
да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.
Мотивиран от изложеното, и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 472433 – F500759/21.10.2019г., издадено от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП - София, с което на основание
чл.185, ал.2, изр.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, на „ОМВ България“ ООД – гр. София,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ № **, представлявано от Дечебал-Сорин Тудор, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
На основание
чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА НАП – София за заплати на „ОМВ България“ ООД – гр. София, с посочени по-горе данни,
сумата от 360 (триста и шейсет) лева, представляваща разноски за възнаграждение
на един адвокат.
Решението
ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: