Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.11.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7026 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на
05.12.2012 г. сключил с „Р.С.“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е „Р.С.“
ЕООД, договор за финансов лизинг, с което му било предоставено ползването на
недвижим имот, находящ се в село Бистрица, Столична община, район Панчарево, а
именно: поземлен имот с идентификатор 04234.6928.228 с площ от 625 кв.м.,
представляващ западна реална част от имот с пл. № 9, целият с площ от 1250
кв.м., ведно с построената западна реална част от двуетажна жилищна сграда
/близнак/ с идентификатор 04234.6928.228.1, състояща се от първи и втори етаж,
в които съгласно договора са изброени жилищни и сервизни помещения. Посочва, че
се е съгласил да ползва двуетажната жилищна сграда, съгласно „нейното
обикновено предназначение“, т.е. като жилище, като на същия ден 05.12.2012 г.
бил подписан и приемо-предавателен протокол. Посочва, че в продължение на
няколко години заплащал дължимите лизингови вноски, с намерението да се
възползва от опцията на чл. 3, ал. 3 от договора и да придобие имота. През
пролетта на 2015 г. бил помолен на среща с ответника да съдейства относно
издаване на разрешение за ползване или удостоверение за търпимост на
лизинговата сграда. Твърди, че с нотариален акт № 44, том ІІІ, рег. № 3045 по
дело № 328/2015 г. „Р.С.“ ЕАД било признато за собственик на триетажна сграда
/близнак/ с идентификатор 04234.6928.228.1. Посочва, че на 05.11.2015 г. по
настояване на лизингодателя бил подписан между страните анекс № 1 от договора
за лизинг, съгласно който е предоставена за ползване триетажна жилищна сграда с
горепосочения идентификационен номер, т.е. сградата, която дружеството е
ползвало трета година вече не е двуетажна, а триетажна и то без да са
извършвани никакви строителни дейности. Твърди, че във връзка с това извършил
проверка и установил, че тази сграда с идентификатор 04234.6928.228.1 не
съществува документално, като това едва ли не е било неизвестно на
лизингодателя. С оглед на това счита, че ползването на сградата за жилище е
незаконно и следователно отдаването й под лизинг не би било възможно, доколкото
предмет на лизинга е именно ползването на сградата. Поддържа, че сключеният
договор за лизинг е нищожен, тъй като противоречи на закона, противоречи на
добрите нрави, има начално невъзможен предмет и липсва основание по отношение
на земята. Твърди, че е извършил плащане на лизингови вноски в общ размер на
81 177,43 лева, които подлежат на връщане, тъй като са получени без правно
основание въз основа на нищожен договор за лизинг. Предвид изложеното иска да
се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му заплати сумата в
размер на 81 177,43 лева, представляваща платени по договора за лизинг
вноски, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски. Със становище по отговора на
исковата молба ищецът посочва, че дали е изправна страна по договора за лизинг
или не е неотносимо към спора. Оспорва, че е получил всички документи при или
преди подписване на договора за лизинг, както и останалите твърдения в отговора
на исковата молба. Счита, че възражението за прихващане е неприложимо,
доколкото прихващане е възможно само при насрещни изискуеми и ликвидни
вземания, а такива собствени на ответника няма. Доколкото ответникът не би
могъл да ползва законно имота нито лично, нито като го отдаде под наем или
лизинг, то не следва да бъде компенсиран защото не е обеднял и не е възможно да
се обогати.
Ответникът оспорва иска. Не
оспорва, че е универсален правоприемник на „Р.С.“ ЕАД, както и че е сключен
посоченият в исковата молба договор за лизинг и че е предаден имотът, който се
държи и ползва от ищеца. Твърди, че ищецът не е изпълнявал точно, изцяло и
навреме задължението си за заплащане на уговорените лизингови вноски още през
м. февруари 2013 г. Твърди, че договорът за лизинг е развален от него с
уведомление с изх. № 004/27.07.2016 г., получено лично от управителя на ищеца
на 15.08.2016 г., като след това ищецът отказал да изпълни задължението си да
предаде недвижимия имот на лизингодателя. Оспорва изложените твърдения в исковата
молба. Твърди, че още преди сключване на договора за лизинг и предаването на
имота ищецът е бил наясно със статута на сградата и са му били предоставени
копия на всички документи, с които ответникът е разполагал за сградата.
Посочва, че е невярно твърдението, че сградата не съществува документално и че
не е била възникнала, след като ищецът сам признава, че я ползва от 05.12.2012
г. Оспорва като изцяло неоснователни и твърденията за нищожност на договора за
лизинг. Оспорва също така, че претендираните суми са платени без основание, тъй
като се дължат по сключения договор за лизинг от 05.12.2012 г. При условията на
евентуалност и в случай, че съдът приеме, че договорът за лизинг е нищожен,
прави възражение за прихващане със сумата 81 177,43 лева, представляваща
дължим наем за ползването на имота от ищеца без основание за периода от
05.12.2012 г. до 21.09.2016 г. С допълнителен отговор на допълнителната искова
молба ответникът поддържа всички твърдения и възражения, заявени с
първоначалния отговор на исковата молба.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предмет на
разглеждане е иск, с който ищецът търси връщане на получена сума от ответника в
размер на 81 177,43 лева, представляваща платени по договор за лизинг
вноски, като получени без основание, въз основа на нищожен договор за лизинг,
сключен на 05.12.2012 г.
Съобразно
правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, и в трите хипотези, е да докаже факта на плащането, а в тежест на
ответника е да установи наличието на основание за получаване, респективно за
задържане на това плащане.
Страните не спорят, а същото се
установява и от приетите по делото писмени доказателства, че на 05.12.2012 г.
са подписали договор за финансов лизинг, по който лизингодателят „Р.С.“ ЕАД се
е задължило да предостави за ползване на лизингополучателя „Д.С.– **“ ЕООД
срещу възнаграждение, заплащано под формата на лизингови вноски в сроковете и
условията, уговорени в договора, следния недвижим имот, находящ се в село
Бистрица, Столична община, район „Панчарево“, а именно: поземлен имот с идентификатор
04234.6928.228, целият с площ от 625 кв.м., съставляващ западната реална част
от имот с планоснимачен № 9, целият с площ от 1 250 кв.м., попадащ в
парцел І – отреден за „вилен комплекс за индивидуално застрояване“, от квартал
1 по ЗРП на град София, местността вилна зона, „Калфин дол“, заедно с
построената в този поземлен имот западна реална част от двуетажна жилищна
сграда /тип близнак/ с идентификатор 04234.6928.228.1, състояща се на първи
етаж от: дневна, спалня, кухненски бокс, кабинет, баня с тоалетна, тоалетна,
тераса и гараж, и втори етаж от: дневна, спалня, кухня, баня с тоалетна,
тоалетна и две тераси, заедно с мазе с тоалетна в сутерена, ведно с всички
подобрения и приращения в имота, заедно със съответните идеални части от общите
части на двата близнака.
Предвидено е в чл. 2, че
предаването на имота по чл. 1 от лизингодателя на лизингополучателя ще бъде
извършено с приемо-предавателен протокол до една седмица от подписването на
настоящия договор, констатиращ подробно фактическото състояние на имота,
подписан от упълномощени представители на двете страни.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора
лизингополучателят разполага с опция да придобие собствеността върху имота от
лизингодателя след заплащане на всички лизингови вноски, остатъчната стойност и
другите дължими суми по договора за лизинг, по време на действието на договора
за лизинг или след изтичане на неговия срок.
Представен е приемо-предавателен
протокол от 05.12.2012 г., подписан между страните, с който е предаден
описаният в договора за лизинг имот, при подробно посочено състояние на имота,
включително на първи етаж, на втори етаж и на тавански етаж.
С Анекс № 1 към договора, подписан
на 05.11.2015 г. от лизингодателя, лизингополучателя и съдлъжник П. Й.Н.,
страните са приели за установено, че с договора за финансов лизинг
предоставената за ползване сграда е западна реална част от триетажна жилищна
сграда /тип близнак/ с идентификатор 04234.6928.228.1.
По делото са отделени като
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че „Р.С.“ ЕООД е
универсален правоприемник на „Р.С.“ ЕАД; че между страните е сключен на
05.12.2012 г. договор за лизинг; че имотът, описан в договора за лизинг е
предаден на ищеца и че същият се държи и ползва от „Д.С.– **“ ЕООД след
горепосочената дата.
От приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че общият размер на
извършените от ищеца плащания във връзка с процесния договор за лизинг към
момента на изготвяне на заключението са 81 177,43 лева, като последното
плащане е от 25.03.2016 г. Плащанията са извършени от ищеца по банков път и са
получени от ответника. Установява се от извършената проверка в счетоводството
на ответника, че дружеството е осчетоводило всички извършени от ищеца плащания
по договор за лизинг от 05.12.2012 г., които са в размер на 81 177,43
лева. Счетоводната отчетност на ищеца и на ответника е водена редовно и
съобразно разпоредбите на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.
От така ангажираните доказателства
съдът намира за доказано, че страните са подписали договор за лизинг на
05.12.2012 г., по който ищецът „Д.С.– **“ ЕООД е извършил плащане на суми
81 177,43 лева, които са заявени за връщане с исковата молба.
С оглед изложеното следва да се
даде отговор на спорния между страните въпрос дали сключеният на 05.12.2012 г.
е действителен договор или е нищожен на заявените от ищеца основания.
1/ По отношение твърдяната от
ищеца нищожност на договора за лизинг от 05.12.2012 г. поради противоречие на
закона:
В чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
предвидено, че нищожни са договорите, които противоречат на закона. Сделката ще
бъде нищожна на това основание, когато нейният предмет или основанието й
противоречи на закона и това противоречие е с конкретна правна норма, която има
императивен характер.
В разглеждания случай ищецът
твърди, че договорът за лизинг от 05.12.2012 г. е сключен в противоречие с
нормата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ. В разпоредбата е предвидено, че не се разрешава
да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от
компетентния орган по чл. 177. В следващите алинеи са посочени последиците от
неспазване на посочената забрана.
За установяване статута на
процесната сграда по делото е представено удостоверение на Столична община,
район „Панчарево“ с изх. № 94-4-90/28.08.2008 г., в уверение на това, че
западната реална част от двуетажна жилищна сграда, застроена в ПИ 9 от кв. 1,
в.з. Калфин дол е изградена в груб строеж до кота било и отговаря на
изискванията на чл. 181, ал. 2 от ЗУТ. Същевременно по искане на ищеца за
представяне на доказателството в оригинал, ответникът представя писмо от
Столична община, район Панчарево от 06.12.2016 г., съгласно което в архива на
района не се открива удостоверение с № 94-4-90/28.08.2008 г. и Протокол за
проверка на място. С писмо от 12.08.2016 г. на Столична община, район
Панчарево, адресирано до Л.П. Н., последната е уведомена, че в техническия
архив не са открити акт за груб строеж, акт 15 и разрешение за ползване за
жилищна сграда във в.з. „Калфин дол“ отразена с идентификатор 04234.6928.228.1
в КККР на с. Бистрица.
От приетото по делото заключение
на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесната сграда е с
одобрен архитектурен проект от 07.06.1996 г. и за нея е издадено разрешение за
строеж № 0540/07-06.1996 г. на район Панчарево – Бистрица. Процесната сграда с
идентификатор 04234.6928.228.1 по КККР, с оглед на нивото на завършеност и
начина на построяване, е годна за ползване, като за жилищни могат да се броят
само първо и второ ниво, а трето ниво предвид изискванията на чл. 99, ал. 1 и
ал. 2 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство от
19** г. и чл. 72, ал. 3 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони не може да се брои
за жилищен етаж. От извършения оглед и съпоставянето на архитектурните проекти,
и заснемането на сградата в КККР на с. Бистрица одобрена със Заповед №
РД-18-51/03.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК отразено на приложение
1 отговаря на ЗТСУ /отм. 31.03.2001 г. / и подзаконовите нормативни актове по
неговото прилагане /ППЗТСУ и Наредба № 5 за правила и норми по териториално и
селищно устройство от 19** г./. Предвид приложената скица № 1204/20.11.1998 г.
за имот пл. № 9 в кв. 1, м. Калфин дол от СО район Панчарево /л. 111 от делото/
е видно, че е отразена двуетажна сграда, която по габарити и форма сравнително
съвпада с архитектурния проект, поради което може да се направи извод, че
сградата е изградена към 1998 г. и отразена в кадастралната основа на
кадастралния и регулационен план одобрен със Заповед № 114/01.04.1972 г. на м.
в.з. Калфин дол, СО район Панчарево. Съобразно извършения оглед на място,
съвместяване на кадастралната карта и регулационния план м. в.з. Калфин дол, СО
район Панчарево, и одобрения архитектурен проект от 07.06.1996 г. /л. 249 от
делото/, сградата представлява търпим строеж в съответствие с § 2 от ПР на ЗТСУ
и § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ. Единствено третото ниво на сградата, което
представлява подпокривно пространство не може да се брои за жилищен етаж. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че не би трябвало сградата, ако не е на
груб строеж да е отбелязана на скицата № 1204 от 1998 г. Посочва, че сградата
има свой идентификатор, който е даден през 2011 г. В разрешението за строеж
напълно точно е идентифициран имотът, за който е издадено разрешение за строеж
и това е процесният имот. Заявява, че сградата е захранена с всички основни
комуникации.
От приетата по делото повторна съдебно-техническа
експертиза се установява, че сутерен, първи и втори етажи от процесната сграда
могат да бъдат ползвани. За сградата има изработени и одобрени строителни
чертежи, като върху тях е вписано и издаденото разрешение за строеж от СО –
район Панчарево. Към момента на огледа сградата е със завършени сутерен, първи
и втори етаж и незавършен трети етаж. Покривната конструкция е изградена, но не
и покривната плоча – т.е. според вещото лице грубият строеж по отношение на
третия етаж не е завършен. Изградената сграда не отговаря изцяло по параметри
на одобрения архитектурен проект. Липсва покривната плоча над трети етаж, която
е част от одобрените от СО – район Панчарево проекти. В останалата си част
сградата отговаря на проектите по отношение на форма и размери на същите.
Разрешението за строеж на сградата е издадено на 07.06.1996 г., на която дата
са одобрени и проектите за изграждането на сградата. На л. 108 по делото е
приложено удостоверение от СО – район Панчарево за степен на изграденото на
сградата „груб строеж“, което удостоверение е от 28.03.2008 г. Върху цитираната
скица в нотариалния акт от 12.07.1999 г. с № 1204 от 25.11.1998 г. и приложена
на л. 111 от делото, е била изчертана процесната сграда с форма и размери,
съответстващи на сградата в сегашното и състояние, с изключение на стълбищната
клетка, която не е отразена на скицата. От изследване на наличните сателитни
снимки за района се установява, че към 11.07.2010 г. сградата е съществувала
като изградена поне на груб строеж. От направения оглед и измервания на място
вещото лице счита, че при липсата на една от предвидените в одобрените чертежи
плочи – покривната плоча, сградата не отговаря на изискванията за издаване на
удостоверение за груб строеж, тъй като конструкцията на сградата не е изпълнена
в цялото и няма данни да са правени промени в одобрените чертежи по време на
строителството. Както по ЗТСУ, така и по ЗУТ, дори при липса на строителни
книжа, за сградата след подаване на съответните документи до Столична община
може да се издаде документи за търпимост.
От така ангажираните доказателства
съдът намира за установено, че за процесната сграда е издадено разрешение за
строеж от 07.06.1996 г. Считано от 2010 г. сградата съществува в състоянието, в
което е към настоящия момент и има идентификатор от 2011 г. По делото не са
представени доказателства, а такива не са открити и от вещите лица при
извършените проверки, че за процесната сграда са издадени актове във връзка с
въвеждане на сградата в експлоатация. При съобразяване от коя година е разрешението
за строеж 1996 г. и кога е била построена сградата, следва да намери приложение
§ 127, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, съгласно който строежи, изградени до 31
март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна
сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да
одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Вещите
лица и по двете изслушани в производството експертизи правят извод, че сградата
е търпим строеж. Следователно за сградата не съществува забрана за ползване,
поради което договорът не е нищожен поради противоречие с чл. 178, ал. 1 ЗУТ.
В практиката на
Върховния касационен съд, застъпена в решение № 123 от 29.06.2012 г. по гр.д. №
1240/2011 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и в решение № 117 от 26.04.2011 г. по гр.д. №
718/2010 г. на ВКС, І Г.О., постановени по реда на чл. 290 ГПК, е даден
положителен отговор на въпроса може ли да се установи фактическа власт върху
недвижим имот, като един от елементите на владението, преди да е въведен в
експлоатация. Прието е, че забраната на чл. 178, ал. 1 ЗУТ да се ползва строеж
или част от него преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по
чл. 177 ЗУТ не е пречка за установяване на владение. Следователно установената
забрана в чл. 178, ал. 1 ЗУТ не създава пречка за самото възникване на
договорното отношение по предоставяне ползването на процесната сграда по
договор за лизинг, а може да рефлектира само върху осъществяването на правата и
задълженията по сделката, в случай, че се приложат последиците на чл. 178 и сл. ЗУТ по издаване заповед за забрана за ползване. В разглеждания случай не се
спори, че ищецът безпрепятствено е ползвал сградата в периода, в който
договорът е бил действащ, като сделката е развалена не поради възникнала
забрана за ползване, а в следствие виновно неизпълнение на задълженията от
лизингополучателя.
От всичко изложено дотук
може да се направи извод, че липсата на въвеждане в експлоатация на един имот
не го прави автоматично негоден да бъде ползван и следователно и сключената
сделка, с която такъв имот е отдаден под наем/лизинг не страда от най-тежкия
порок – противоречие със закона. По делото не се доказа предметът на договора
за лизинг от 05.12.2012 г. да противоречи на закона по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, поради което договорът не е нищожен на заявеното основание.
2/ По отношение твърдяната от
ищеца нищожност на договора за лизинг от 05.12.2012 г. поради начално
невъзможен предмет:
Съгласно чл. 26, ал. 2,
пр. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. Под предмет се
разбира обектът на правоотношението – вещ, нематериално благо, действие или
бездействие и пр., а невъзможността трябва да е налице към момента на сключване
на сделката и може да се дължи на обективни или субективни причини, да бъде
фактическа или правна.
В разглеждания случай
безспорно се установи по делото, че към датата на сключване на договора за
лизинг процесната сграда, която е отдадена под наем е съществувала в описаното
в договора състояние, като преди това е била и обект на разпоредителни сделки.
С постановление за възлагане на
недвижим имот от 24.07.2012 г., издадено от ЧСИ М.М.и въз основа на протокол от
05.06.2012 г. за обявяване на купувач на недвижим имот е възложен на „Р.С.“ ЕАД
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 04234.6928.228, находящ се
в село Бистрица, Столична община, район Панчарево, с площ от 625 кв.м.,
съставляващ западната реална част от имот с планоснимачен № 9, целият с площ от
1 250 кв.м., попадащ в парцел І – отреден за „вилен комплекс за
индивидуално застрояване“, от квартал 1 по ЗРП на град София, местността вилна
зона, „Калфин дол“, заедно с построената в този поземлен имот: западна реална
част от двуетажна жилищна сграда /тип близнак/ с идентификатор
04234.6928.228.1, състояща се на първи етаж от: дневна, спалня, кухненски бокс,
кабинет, баня с тоалетна, тоалетна, тераса и гараж, и втори етаж от: дневна,
спалня, кухня, баня с тоалетна, тоалетна и две тераси, заедно с мазе с тоалетна
в сутерена, ведно с всички подобрения и приращения в имота, заедно със
съответните идеални части от общите части на двата близнака. Отбелязано е, че
постановлението за възлагане е влязло в сила на 16.08.2012 г.
С нотариален акт № 44, том ІІІ,
рег. № 3045, дело № 328 от 27.07.2015 г. на нотариус Х.В.е признат молителят „Р.С.“
ЕАД за собственик на основание придобиване чрез постановление за възлагане в
изпълнително производство на следните недвижими имоти, находящи се в село
Бистрица, Столична община, район „Панчарево“, на улица „********, а именно:
поземлен имот с идентификатор 04234.6928.228, заедно с построената в този
поземлен имот западна реална част от триетажна жилищна сграда /тип близнак/,
състояща се от сутерен, първи етаж, втори етаж и трети етаж, като сграда с
идентификатор 04234.6928.228.1, със заснета застроена площ от 133 кв.м., на три
етажа, с предназначение: вилна сграда – еднофамилна.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 64, том І, рег. № 1203, дело № 58 от 12.07.1999 г. на нотариус В.М.С.Т.А.продава
на „Ч.“ ЕООД дворно място, цялото с площ
от 625 кв.м., съставляващо западната реална част от имот с пл. № 9, попадащ в
парцел І – отреден за вилен комплекс за индивидуално застрояване, заедно с
построената в тази част на мястото западна реална част от двуетажна жилищна
сграда /тип близнак/ - в груб строеж, състояща се от първи етаж, гараж, втори
етаж, заедно с мазе.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 46, том 1, рег. № 1459, дело № 40 от
25.03.2004 г. на нотариус В.М.„Б.Т.Л.“ ЕООД продава на Д.Д.Д.гореописания
недвижим имот.
Предметът на договора е фактически
невъзможен, когато липсва вещ като обект на правоотношението – в случаите,
когато предметът на разпореждане не съществува или не отговаря на установените
в закона изисквания за самостоятелен обект. В разглеждания случай отдадената
под наем вещ може да бъде предмет на разпоредителни сделки, респективно да бъде
отдадена за ползване, тъй като съществува и е обособена като самостоятелен
обект.
Трайна и последователна е
съдебната практика по въпроса, че нищожността поради невъзможен предмет
предполага, че предмет на сделката не само не съществува към момента на
сключване на сделката, но е невъзможно да възникне. В този смисъл: решение № 37
от 16.07.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6418/2014 г. на ВКС, ІІ Г.О., решение № 93
от 06.04.2012 г. по гр.д. № 1548/2010 г. на ВКС, ІV Г.О., решение № 21 от
01.07.2015 г. по гр.д. № 6057/2014 г. на ВКС, ІІ Г.О. и др. От приетите по
делото доказателства безспорно се доказа, че сградата е била изградена и е
съществувала в обема, описан в договора за лизинг, като нито преди, нито към
датата на сключване на сделката не е било правно невъзможно същата да бъде
въведена и в експлоатация.
Така установените по делото факти
изключват нищожност на договора за лизинг от 05.12.2012 г. поради невъзможен
предмет.
3/ По отношение твърдяната от
ищеца нищожност на договора за лизинг от 05.12.2012 г. поради противоречие на
добрите нрави:
Ищецът твърди, че поведението на
лизингодателя е било недобросъвестно, тъй като на него му е било известно, че е
незаконно ползването на сградата, но въпреки това е сключил договора за лизинг,
като е бил наясно, че ще получи възнаграждение за престация, която няма да
извърши.
Съобразно мотивите към
Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, добрите нрави
са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната
последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който
в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава
всеки признат от закона интерес.
Съдът намира за недоказано твърдението
на ищеца, че при сключване на договора лизингодателят е бил недобросъвестен. По
делото се установи, че управителят на ищцовото дружествоЛ.П. Н. в лично
качество е ползвала процесния недвижим имот още от 20.10.2009 г. по силата на
сключен между нея и Н.Л.Т.предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот. При проведения в съдебно заседание разпит на свидетеля Г.Г.С., същият
заяви, че работи като юрисконсулт в Отдел „Събиране на вземания“ на „Р.“ ЕАД.
Запознат е, че има такъв имот във в.з. Калфин дол в Бистрица, собственост на „Р.С.“
ЕООД. В банката получили съобщение преди около пет години, през пролетта на
2012 г., от ЧСИ, че за въпросния имот е насрочена публична продан. Били
уведомени като ипотекарен кредитор. Тогава осъществил среща с г-жа Н., от която
също разбрал за насрочената публична продан, както и че тя живее в имота от
няколко години. Нейното притеснение било, че ако имотът се продаде на публична
продан, тя ще бъде отстранена от него, както и че в имота е направила
подобрения. Посочва, че на публичната продан „Р.С.“ ЕООД бил обявен за купувач.
След това се провели множество срещи с г-жа Н., за да се намери правната форма,
под която да се уредят отношенията между страните и тя да остане да живее в
къщата. На срещите, които били проведени, разбрали от г-жа Н. какво е
състоянието на имота, че за имота няма разрешение за ползване и че сградата не
е въведена в експлоатация. Общо взето била напълно наясно с правния статут на
имота, тъй като от години живеела там. Посочва, че се спрели на няколко
варианта, но в крайна сметка бил подписан в края на 2012 г. договор за лизинг,
като г-жа Н. поискала да бъде сключен с дружеството. Спомня си от огледа, че
двата етажа били обитаеми и обзаведени, а най-горният етаж бил на груб строеж и
не бил обитаем. Заявява, че след сключване на договора за лизинг, присъствал на
няколко срещи заедно с представители на „Р.С.“ ЕООД и поводът за тях бил забава
в плащанията на вноските по договора. Срещите били проведени в офиса на
банката, а кореспонденцията се осъществявала по фирмен и-мейл, предоставен от
г-жа Н.. Посочва, че г-жа Н. заявила, че ще поеме ангажимент да извади
необходимите документи за въвеждане на сградата в експлоатация и поискала да й
се издаде пълномощно в тази връзка. Спомня си, че третият етаж не бил вкаран в
Кадастъра. „Р.С.“ ЕООД и издал такова пълномощно и тя поела ангажимент, тъй
като е запозната с проблемите на сградата, в максимално кратък срок да извади
тези документи. Следователно ищецът е знаел за състоянието на имота и се е
съгласил да го наеми при тези условия. Това е намерило отражение и в текста на
подписания договор за лизинг, в който в чл. 6 е записано, че лизингодателят не
носи отговорност за избора на имота и неговото състояние, както и за
последващото му стопанисване и ползване. Съгласно чл. 14.1 лизингополучателят
се задължава да приеме и ползва имота в състоянието, в което се намира към
датата на сключване на договора. Знание за състоянието на имота от страна на
ищеца може да се изведе и от представеното като доказателство нотариално
заверено пълномощно от 30.04.2015 г., с което е упълномощенаЛ.П. Н., като
управител на „Д.С.– **“ ЕООД да представлява „Р.С.“ ЕАД пред Столична община –
дирекция „Архитектура и градоустройство“, Столична община – район Панчарево,
Агенция по геодезия, картография и кадастър и НП, с правата да попълва и подава
всички необходими документи за издаване на разрешение за ползване или
удостоверение за търпимост, касаещо следния недвижим имот, собственост на „Р.С.“
ЕАД, а именно – Западната реална част от двуетажна жилищна сграда /тип близнак/
с идентификатор № 04234.6928.228.1, находяща се в с. Бистрица, Столична община,
район Панчарево, бул. „********, което напълно кореспондира на показанията на
разпитания по делото свидетел. Затова, че ищецът е бил наясно каква сграда ще
ползва сочи и разменената кореспонденция между страните. От изслушаната съдебно
компютърно-техническа експертиза се установява, че електронната кореспонденция,
осъществена между електронна пощенска кутия /изпращач/: „АМД Трейд“ /a******* и имеЛ.Н. и електронни пощенски кутии /получатели/ *****************
********, както и от съответните им пощенски сървъри. Изследването потвърди
наличност на електронна кореспонденция между горепосочените електронни адреси
за датите 16.04.2015 г. /със съдържание, поискано издаване на пълномощно във
връзка с договора за лизинг, което да послужи пред кадастър, община и други
държавни администрации, необходимо за въвеждане на сградата в експлоатация/,
25.05.2015 г. /за отразяване в кадастралната карта реалното състояние на
къщата/ и 26.05.2016 г. Към електронното писмо от 26.05.2016 г. е бил прикачен
текстов файл с име „Д.С.**“ ЕООД къща Бистрица.doc. от дата 29.11.2013 г.
С оглед на така събраните доказателства
настоящият съдебен състав намира, че предоставената от ответника престация по
договора за лизинг напълно и точно отговаря на договореното между страните към
датата на сключване на сделката. Не се доказа извършено от страна на „Р.С.“ ЕАД
нарушение на добрите нрави, нито може да се приеме, че е налице
нееквивалентност на престациите по договора. Ищецът реално е ползвал, а по
твърдение на ответника това продължава и към настоящия момент, отдадения под
наем имот, което отговаря на действителната воля на страните към датата на
сключване на сделката. Договорът е сключен за удовлетворяване на напълно
допустим и законен интерес – „Д.С.– **“ ЕООД да ползва за определен срок имота,
след което да има възможност да го придобие, а „Р.С.“ ЕАД, чийто правоприемник
е „Р.С.“ ЕООД да получи цена за отдаденото за ползване имущество. Предвид
изложеното не се установи по делото договорът за лизинг от 05.12.2012 г. да е
нищожен поради противоречие с добрите нрави.
4/ По отношение твърдяната от
ищеца нищожност на договора за лизинг от 05.12.2012 г. поради липса на
основание по отношение на земята:
Съобразно теорията и практиката на
Върховния касационен съд – решение № 192 от 13.12.2017 г. по гр.д. № 4439/2016
г. на ВКС, ІV Г.О., основание на сделката е типичната непосредствена цел, която
се преследва с предоставянето на имуществената облага, желаният с нея правен
резултат. С оглед на това дали условие за действителността на сделката е тя да
има основание или не сделките са каузални – с основание или абстрактни. Липсата
на основание на каузалните сделки води до нищожност на основание чл. 26, ал. 2,
пр. 4 ЗЗД.
Тълкувайки по правилата на чл. 20 ЗЗД отделните уговорки в договора за лизинг от 05.12.2012 г., сключен между
страните и конкретно чл. 1, в който изрично е посочено, че се предоставя за
ползване както поземленият имот, така и построената в този имот сграда, съдът
намира, че е налице основание на договора и по отношение на земята. Освен това
съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД основанието се предполага до доказване на
противното. Ищецът, чиято е доказателствената тежест да обори посочената
законустановена презумпция, не ангажира доказателства по делото. Ето защо съдът
счита наведеното твърдение за нищожност на договора за лизинг поради липса на
основание по отношение на земята за неоснователно.
Предвид изложените по-горе
съображения съдът приема за доказано, че ответникът е имал основание да получи
преведената му от ищеца сума за лизингови вноски по силата на валидно
възникнало между страните правоотношение по договор за лизинг от 05.12.2012 г.
Това прави предявеният иск неоснователен, поради което същият следва да се
отхвърли.
Предвид неоснователността на
заявената претенция съдът не дължи произнасяне по въведеното в процеса от
страна на ответника възражение за прихващане. За пълнота следва да се посочи,
че по делото за установяване размера на обезщетението са изслушани две
съдебно-технически експертизи. От прието първоначално заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че общата стойност на пазарния
наем за периода от 05.12.2012 г. до 21.09.2016 г. е 38 990 лева. От
изслушаната повторна съдебно-техническата експертиза се установява, че размерът
на средния пазарен наем за имота, при констатираното му състояние, за периода
от 05.12.2012 г. до 21.09.2016 г. е 1 600 лева месечно или общо в размер
на 72 864 лева.
С оглед изхода на спора право на
разноски има ответникът. От негова страна се доказаха извършени разноски в общ
размер на 7 850 лева, от които 1 850 лева за депозити за вещи лица и
6 000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за
неоснователно заявеното от ищеца възражение за прекомерност на претендирания
хонорар, за който извод съобрази броя на проведените съдебни заседания /шест/,
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия по
разпит на свидетел и изслушване на шест експертизи, уговореният между страните
хонорар в размер на 5 000 лева без ДДС при минимално дължим по Наредбата
за минималните адвокатски възнаграждения от 2 965,32 лева и при
съобразяване на тези обстоятелства възражението за прекомерност следва да се
остави без уважение.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск от „Д.С.– **“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: гр. София, район Панчарево, бул. „********, срещу „Р.С.“ ЕООД, с
ЕИК:********, универсален правоприемник на „Р.С.“ ЕАД, са адрес: гр. София,
бул. „********, БК Е.2000, фаза 2, за връщане на сумата от 81 177,43
лева /осемдесет и една хиляди сто седемдесет и седем лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща платени по договор за лизинг от 05.12.2012 г.
лизингови вноски, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д.С.– **“ ЕООД, с ЕИК: ********,
с адрес: гр. София, район Панчарево, бул. „********, да заплати на „Р.С.“
ЕООД, с ЕИК:********, универсален правоприемник на „Р.С.“ ЕАД, са адрес:
гр. София, бул. „********, БК Е.2000, фаза 2, сумата в размер на 7 850 лева /седем
хиляди осемстотин и петдесет лева/, представляваща извършени разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: