РЕШЕНИЕ
№ 12944
гр. София, 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110111979 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4 СК и
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата Т. В. Л. е предявила против ответника М. М. К. искове за изменение на
мерките за упражняване на родителските права по отношение на общото с ответника дете В.
М. К., род. 22.05.2005 г., родена по време на фактическото й съжителство с ответника.
Ищцата твърди, че определеният с решение № 297353 от 18.12.2017 г. по гр.д. № 37756/2017
г., СРС, 86-ти с-в, и съдебна спогодба от 21.10.2019 г. по в.гр.д. № 12117/2018 г., СГС, I-ви
възз. бр. с-в, режим на въпросите по упражняване на родителските права по отношение на
детето не е в негов най-добър интерес понастоящем. Моли за постановяване на решение, по
силата на което упражняването на родителските права да бъде предоставено на нея, при нея
да бъде определено местоживеенето на детето, а на бащата да бъде определен режим на
контакт и да бъде осъден да плаща издръжка в размер на 450 лв. мес., считано от 02.03.2022
г. Моли за прекратяване на задължението за издръжка в нейна тежест. Предявява иск за
връщане на получена от ответника без основание издръжка в размер на 750 лв., събрана по
изп.д. № 20211110402051 на ДСИ при СРС на ДСИ в периода м.12.2021-м.02.2022 г.
Претендира разноски.
Ответникът М. М. К. оспорва исковете. Твърди, че няма изменение на
обстоятелствата, налагащи промяна на въпросите по упражняване на родителските права.
Твърди, че плащанията в периода м.12.2021-м.02.2022 г. от ищцата са в изпълнение на
нравствен дълг и че има непогасени задължения за издръжка в тежест на ищцата в минали
периоди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл.
12 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:
По иска с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4 СК
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия
от родителите или служебно може да измени постановените по-рано мерки спрямо децата
1
(по чл. 59, ал. 2 СК) и да определи нови. Същото важи и когато мерките са определени от
родителите в одобрено от съда споразумение по чл. 51, ал. 1 СК или споразумение по чл.
127, ал. 1 СК – арг. чл. 51, ал. 4 СК.
Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в
обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение
на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи
за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права.
Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако
обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки
поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства.
Съгласно ППВС № 1/1974 г., чийто разрешения следва да се приемат за актуални и
при действието на СК от 2009 г. промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от
промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете е налице в някой от следните три случая: 1. когато са изменени обстоятелствата, които
са взети предвид при определяне на първоначалните мерки, 2. когато измененията
произтичат от изгубили смисъл мерки по упражняване на родителските права, или 3. когато
на практика марките са променени. Съдът във всеки случаи е длъжен да обсъди начина, по
който обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефективността на
мерките.
Промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки обстоятелства,
може касае промяна на родителските, на възпитателските или на моралните качествата на
упражняващия мерките, на социалната среда, в която живее детето след първоначалното
решение, както и на жилищните или битовите условия. Във всички случаи обстоятелства,
които засягат положението на детето, са: влошаване на жилищните условия при родителя,
на когото то е предоставено или подобряване на условията за живот при другия родител,
изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските
права, загубване на родителски авторитет или фактическа невъзможност на родителя да се
справи с детето. Изменението на обстоятелства може да се изразява в нововъзникнали права
или задължения на родителя по повод задължително спазване на определени мерки,
отчуждаване на детето по вина отглеждащия родител спрямо другия или обратно, пречки на
родителя, при когото е детето за осъществяване на лични отношения с другия родител,
невръщане на детето след осъществяване на лични отношения с родителя, на когото не са
предоставени родителските права и неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични
грижи по отношение на детето.
По делото е безспорно, че страните са родители на детето В. М. К., род. 22.05.2005 г.,
родена по време на фактическото им съжителство. С решение № 297353 от 18.12.2017 г. по
гр.д. № 37756/2017 г., СРС, 86-ти с-в, и съдебна спогодба от 21.10.2019 г. по в.гр.д. №
12117/2018 г., СГС, I-ви възз. бр. с-в, упражняването на родителските права е предоставено
на бащата, при когото е определено местоживеенето на детето, а на майката е определен
режим на контакт и е осъдена да плаща издръжка.
Социалните доклади и разпитаните по делото свидетели единодушно сочат, че от
15.12.2021 г. и до датата на устните състезания по делото 17.05.2023 г. детето е живяло с
майката и не е контактувало с бащата – при изслушването си по чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. заявява
нежелание за контакт и показва отчуждение от бащата. На 16.12.2021 г. бащата е подал
заявление до ДСП, че желае детето да бъде изведено от семейна среда и че вече не е в
състояние да полага грижи за нея, да се справя с възпитаването й.
С оглед разясненията на ППВС № 1/1974 г., съдът намира, че са налице основанията
за изменение на въпросите по упражняването на родителските права – бащата е загубил
авторитет над детето, което съгласно показанията на свидетелите има проблем с
дисциплината – бяга от училище, изкарва ниски оценки, пуши, и фактически детето живее
2
не при него, а при майката. Безсмислено е тези въпроси да бъдат уредени по настоящия
начин.
Ето защо съдът намира, че упражняването на родителските права трябва да бъде
предоставено на майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето, а на
бащата да бъде определен режим на лични контакти, който според съда следва да бъде
близък до този, който е уговорен в споразумението на страните. Режимът на контакт на
бащата с детето следва да бъде следният:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа на съботата
до 18:00 часа на неделята, с преспиване в дома на бащата. Първа събота и първа неделя са
почивните дни от седмицата, в която всички дни са от същия месец.
- за 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката
(в месеците от юни до август включително), която до 1 юни се задължава да посочи на
бащата кога ще ползва платения си отпуск през лятото,
- през първата половина от пролетната ваканция;
- всяка нечетна година на Бъдни вечер от 10:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 25.12 е
преспиване и на Великден от 10:00 часа на неделния ден до 18:00 часа на понеделника след
Великден ден е преспиване, а всяка четна година – на 30.12 от 10:00 ч. до 18:00 ч. на 02.01;
- на рождения ден на детето за времето от 17:00 до 19:00 часа, както и на рождения
ден на бащата за времето от 17:00 до 19:00 часа;
- по всяко друго време да със знанието и съгласието на майката.
По издръжката на детето
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си (последното отрицателно условие се отнася за децата, а не за родителите –
т. 2 от ППВС № 5/1970 г.), като според чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което
я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната
работна заплата (чл. 142, ал. 2 СК). Изискването на чл. 139 СК претендиращият издръжка да
е неработоспособен и да не може да се издържа от имуществото си, не се прилага спрямо
ненавършилите пълнолетие деца, доколкото чл. 143, ал. 2 СК е специална норма по
отношение на чл. 139 СК и изключва неговото приложение. Освен това децата с оглед
възрастта си са неработоспособни, поради което имат право на издръжка от родителите си,
които са лица от втори ред на задължените да дават издръжка (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК).
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на децата. Конкретните
възможности на дължащия издръжка да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния
размер (чл. 142, ал. 1 СК).
Съгласно т. 18 от диспозитива на ППВС № 5/1970 г., незагубило сила, при промяна на
упражняването на родителските права съдът служебно прекратява присъдената в тежест на
ищеца издръжка и определя нова, като осъжда родителя, от когото се отнема детето.
Началният момент на така определената издръжка започва от момента на привеждане на
решението в сила.
Второто изречение на т. 18 от диспозитива, видно от мотивите към ППВС № 5/1970
г., разглежда хипотезата, при която към момента на съдебното решение детето все още
живее при родителя, който упражнява родителските права по предходното съдебно решение
или споразумение. То не се отнася до случая, при който още към датата на исковата молба за
изменение на въпросите по упражняването на родителските права детето вече не живее при
3
родителя, комуто са предоставени за упражняване родителските права, а живее при ищеца
по иска за изменение. Именно това е процесната хипотеза. На 15.12.2021 г. детето е отишло
да живее при майката, на 07.03.2022 г. майката е предявила исковата молба, на 09.03.2022 г.
е допуснато обезпечение на иск за издръжка, предявен от майката, на 30.04.2022 г. са
постановени привременни мерки по въпросите за упражняването на родителските права,
вкл. и издръжката. Ето защо съдът намира, че следва да осъди бащата да заплаща издръжка
на детето, считано от датата на исковата молба 07.03.2022 г. до пълнолетието на детето,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
По отношение на размера на издръжката съдът съобрази следното:
Линията на бедност се определя ежегодно по правилата на приетата от МС Методика,
с ПМС № 241 от 24.09.2019 г., обн., ДВ, бр. 76 от 27.09.2019 г., в сила от 27.09.2019 г.
Съгласно чл. 2 от Методиката линията на бедност за страната се определя въз основа на
данните от изследването „Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)“,
ежегодно провеждано от Националния статистически институт (НСИ), съгласно
методология на Евростат. Размерът на линията на бедност за страната се изчислява по
формулата: LBt+1 = PLSILCt-1 * (PISBt-1/100), където:
t е текуща календарна година;
t-1 – предходна календарна година;
t+1 – следваща календарна година;
LB – линия на бедност за страната;
PLSILC – линия на бедност на еквивалентна единица според данни от изследването
EU-SILC;
PISB – индекс на цените на малка по състав кошница, обявен от НСИ, за декември на
година t-1 спрямо декември от предходната календарна година.
Размерът на линията на бедност по ал. 2 за следващата календарна година се определя
до 31 август на текущата календарна година и не може да бъде по-малък от определения
размер за предходната календарна година.
Линията на бедност по същество е определен процент от медианния (средния) доход
на пълнолетно лице в страната, измерен от правилата на статистиката. Традиционно в
последните няколко години процентът, определян от МС, е 60. Т.е. линията на бедност е
показател, базиран на средния доход на пълнолетно лице в страната. Доколкото този
показател е обективен и макар че правоимащият по делото за издръжка да не е пълнолетно
лице, а дете, то съдът намира, че именно линията на бедност поначало е ориентир, на който
следва да се стъпи, за да се прецени необходимата издръжка за едно дете, която всякога е
част (процент) от издръжката на пълнолетно лице. Или съдът намира, че детето се нуждае от
издръжка в размер на средно 434 лв. мес. (през 2022 г. линията за бедност, определена от
МС, е била 363 лв., а през 2023 г. – 504 лв.). Поначало по-голямата част от дължимата
издръжка следва да бъде покрита от неотглеждащия родител – бащата, между 2/3 и 3/4 част,
тъй като отглеждащият родител дава издръжка в натура, докато полага непосредствените
грижи за детето (т. IX от мотивите на ППВС № 5/1970 г.), т.е. в случая между 290 лв. и 325
лв. Съдът по реда на чл. 162 ГПК намира, че детето се нуждае от издръжка от бащата в
размер на 300 лв.
Размерът на издръжката зависи и от възможностите на дължащия издръжка да я
заплаща, а последните от неговите доходи, имущество и квалификация (т. 5 от ППВС №
5/1970 г.).
Ответникът е таксиметров шофьор, няма алиментни задължения към други деца и не
плаща наем за жилище. Във всички случаи съдът приема, че с квалификацията си на шофьор
може да изкарва доход поне в размер до минималната работна заплата от 850 лв. мес. С
4
такъв доход той може да покрива собствената си минимална издръжка от 504 лв., и с
остатъка да покрива и издръжката на детето: 850-504=346>300 лв.
Искът следва да се уважи в размер от 300 лв., а за разликата до пълния предявен
размер от 450 лв. – отхвърли.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
В тежест на ищцата по този иска е да докаже, че е платила процесната сума или че тя
е била удържана от нея и липсата на на основание за получаване на плащането.
При съдебно установено задължение за издръжка, независимо от вида и характера на
проведеното производство за определяне на задължението, в случаите, в които детето живее
и се издържа от този родител, който е задължен да заплаща издръжката, получавайки същата
в натура и/или в пари, задължението се счита за изпълнено, макар и установените суми за
издръжка да не са заплащани чрез другия родител. В случай че родителят, който по силата
на съдебния акт следва да получава дължимата издръжка, като родител, упражняващ
родителските права, е образувал изпълнително производство, но не полага реално
дължимите грижи изцяло или за отделни периоди, задълженият родител може да се защити с
установителен иск по реда на чл. 439, ал. 2 ГПК, с който длъжникът може да доказва
изпълнение на дължимата престация въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене, а ако вече са събрани суми от него – чрез осъдителен иск.
Противно на доводите на бащата в отговора на исковата молба, задължението за
издръжка на детето от страна на родителя, присъдена със съдебен акт, е правно и плащането
му не съставлява изпълнение на нравствен дълг. Претенцията за издръжка на дете освен това
не е подчинена на правилата на ЗЛС досежно възрастта на детето (над или под 14 г.) –
родителят действа като субституент на детето и издръжката се превежда в негова – на
родителя – полза и сметка, дори и детето да е навършило 14 години. Така, липсва яснота
дали полученото отива в полза на детето, което може да бъде изяснено в исков процес.
Именно в исковия процес може да се установи, че реално платената или принудително
събрана сума за издръжка в полза на родителя, упражняващ родителските права, е
недължимо платена или събрана, доколкото детето всъщност не се отглежда от този
родител. Така е и в случая: след 15.12.2021 г. и до датата на определението по чл. 389 ГПК
по настоящото дело, с което е спряно изп.д. № 20211110402051 на ДСИ при СРС, както и до
постановяване на определението за привременни мерки от 30.04.2022 г., майката е била
юридически длъжна да плаща издръжка на детето чрез бащата в пари, но фактически е
погасявала тази издръжка, като е отглеждала детето при себе си.
Видно от приложеното по делото копие от изп.д. № 20211110402051 на ДСИ при СРС
в периода 15.12.2021 г.-28.02.2022 г. ищцата действително е платила 2х300=600 лв. за
издръжка, но в платежните нареждания липсва отбелязване плащанията да касаят период
след 15.12.2021 г., а същевременно ищцата има неизплатена издръжка и натрупана лихва за
забава за предходни периоди над 5000 лв. Ето защо сочените плащания следва да останат в
погашение на тези стари задължения съгласно чл. 76 ЗЗД и те не съставляват недължимо
плащане по см. на чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за исковия период по тази претенция. Ето защо този
иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
По делото са предявени от ищцата молба за спорна съдебна администрация по чл.
127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4 СК (с дължима държавна такса от 25 лв.) и осъдителен иск по
55, ал. 1, т. 1 ЗЗД (с дължима държавна такса от 50 лв.). Ответникът няма насрещни
претенции, а се е защитавал по тези, предявени от ищцата.
Съдът намира, че на нито една от страните не следва да се присъждат разноски по
отношение на молбата за спорна съдебна администрация. В производство на спорна съдебна
администрация не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
5
несъществуването на едно материално право, а се оказва съдействие относно начина на
определяне на режим на лични отношения с дете и пътувания на дете, така че липсва
типичната за исковото производство квалификация на страните като ищец и ответник.
Съдебното решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най-добрия начин
на интересите на детето, ползва и всички страни и затова всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила независимо от изхода на спора (определение № 385 от
25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г., ВКС, I г.о.). Поради двустранния спорен характер на
производството разноски биха могли да се присъдят само ако молбата по чл. 127, ал. 2 СК и
молбата по чл. 127а, ал. 2 СК бъде изцяло отхвърлена по причина на отсъствие на
родителско качество на страна или на пълнолетие на детето, т.е. когато изобщо липсва
субективно право да се иска постановяване на мярка за уреждане на гражданските
отношения, което не е случаят по делото. Разноски могат да се претендират и във
въззивното и касационното производство, ако бъде подадена неоснователна въззивна и
касационна жалба (определение № 45 от 17.01.2020 г. по ч.гр.д. № 2857/2019 г., ВКС, III г.о.,
определение № 475 от 20.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4327/2018 г., ВКС, III г.о. и др.). В първата
инстанция обаче, когато съдът сам преценява кой режим е в най-добър интерес на детето,
разноски не се дължат на нито една страна (решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр.д. №
3356/2014 г., ВКС, IV г.о., решение № 139 от 16.04.2014 г. по гр.д. № 6998/2013 г., ВКС, IV
г.о. – и двете решения са постановени от ВКС по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК, т.е. са решения
по същество, а не контролно-отменителни решения).
Разноски се дължат съобразно изхода на делото само ответника – пропорционално на
осъдителната претенция, т.е. 50/75=2/3 (при съобразяване на държавните такси) от
сторените от него разноски. На ответника следва да се възстанови сумата от 543,33 лв.,
адвокатски хонорар в исковото производство и адвокатски хонорар и държавна такса по
делото по частната му жалба срещу допуснато обезпечение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4 СК на Т. В. Л. ,
ЕГН ***********, против М. М. К., ЕГН **********, въпросите относно родителските
права, местоживеенето на детето, режима на лични контакти и издръжката по отношение на
детето В. М. К., ЕГН **********, установени с решение № 297353 от 18.12.2017 г. по гр.д.
№ 37756/2017 г., СРС, 86-ти с-в, и съдебна спогодба от 21.10.2019 г. по в.гр.д. № 12117/2018
г., СГС, I-ви възз. бр. с-в, и вместо това
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4 СК упражняването на
родителските права по отношение на детето В. М. К., ЕГН **********, на майката Т. В. Л. ,
ЕГН ***************.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4
СК на детето В. М. К., ЕГН **********, при майката Т. В. Л., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4 СК режим на лични
отношения на бащата М. М. К., ЕГН **********, с детето В. М. К., ЕГН **********, както
следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 часа на съботата
до 18:00 часа на неделята, с преспиване в дома на бащата. Първа събота и първа неделя са
почивните дни от седмицата, в която всички дни са от същия месец.
- за 20 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката
(в месеците от юни до август включително), която до 1 юни се задължава да посочи на
бащата кога ще ползва платения си отпуск през лятото,
6
- през първата половина от пролетната ваканция;
- всяка нечетна година на Бъдни вечер от 10:00 часа на 24.12 до 18:00 часа на 25.12 е
преспиване и на Великден от 10:00 часа на неделния ден до 18:00 часа на понеделника след
Великден ден е преспиване, а всяка четна година – на 30.12 от 10:00 ч. до 18:00 ч. на 02.01;
- на рождения ден на детето за времето от 17:00 до 19:00 часа, както и на рождения
ден на бащата за времето от 17:00 до 19:00 часа;
- по всяко друго време да със знанието и съгласието на майката.
ПРЕКРАТЯВА на осн. чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 51, ал. 4 СК дължимата от майката Т.
В. Л., ЕГН **********, на детето В. М. К., ЕГН **********, чрез бащата М. М. К., ЕГН
**********, издръжка, като
ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН **********, да заплаща на детето В. М. К., ЕГН
**********, чрез майката Т. В. Л. , ЕГН*************** издръжка в размер на 300 лв.
месечно, считано от датата на исковата молба 07.03.2022 г. до пълнолетието на детето,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над 300 лв. до пълния предявен размер от 450 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. В. Л. , ЕГН ***************, против М. М. К., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за връщане като неоснователно
събрана сума за издръжка по изд.д. № 20211110402051 на ДСИ при СРС в размер на 750 лв.,
ведно със законната лихва.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7