№ 6
гр. Костинброд, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20241850200247 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано във връзка с подадена жалба от
„К.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:гр. С.,
представлявано от управителя Т. Л. Л., срещу наказателно постановление
(НП) № 23-2200523/25.10.2022 г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция
„Инспекция по труда“-София област.
Жалбоподателят навежда твърдения за незаконосъобразност на
обжалвания акт, както и твърдения за неправилно приложение на материалния
закон. Отправя се искане за отмяна на обжалвания акт в неговата цялост.
В открито съдебно заседание- въззиваемата страна, чрез своя
представител вземат становище за неоснователност на жалбата, като излага
съображения в тази насока. Отправя искане за потвърждаване на обжалвания
акт.
Жалбоподателят- редовно призован не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 23.08.2022 г., е била извършена проверка на място от служители на
ДИТ- София област, на обект находящ се гр. К., представляващ „строеж на
магазини със ЗП 200 кв.м., и РЗП 400 кв.м., в УПИ9-3946, кв.101. Проверката
продължила по документи на 20.09.2022 г., с предоставен срок с предписание
за отстраняване на нарушението до 26.09.2022 г.
На 20.09.22г. е съставен АУАН№23-2200523 от гл.инспоектор Г. Г., при
ДИТ- София област, с което е посочено, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.275, ал.1 от Кодекса на труда, вр. чл.64 и §1, т.2 от Наредба
1
№ 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.
В срока по чл. 44 от ЗАНН управителят на дружеството е депозирал
писмено възражение срещу съставения АУАН.
Впоследствие на 25.10.22 г., е издадено обжалваното наказателно, с
което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 3000
лева, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3, вр. чл.275, ал.1 от Кодекса на
труда, вр. чл.64 и §1, т.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи /ДВ бр. 37/2004 г./.
В обжалвания акт е отразено, че нарушението се изразява в това, че при
извършена проверка на 23.08.2022 г., в обект на контрол: „Строеж на магазини
със ЗП 200 кв. м. и РЗП 400 кв. м. в УПИ IX-3946, кв. 101, находящ се в
гр.Костинброд, ул. „Охрид“ № 7, изпълняван от „К.Г.“ ЕООД, и на 12.09.2022
г. и 20.09.2022 г. за приключване на проверката по документи в сградата на
ДИТ- София област е установено, че „К.Г.“ ЕООД, в качеството си на
„строител“ по смисъла на §1, т. 2 от ДР на Наредба № 2/22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи, не е предприел мерки за
отстраняване, ограничаване или намаляване на опасностите за живота и
здравето на работещите, като не е осигурил безопасно преминаване на
работниците от ниво терен до първа плоча на строящата се сграда, чрез
изграждане на проходни мостчета, които са оразмерени така, че да имат
достатъчна здравина и да предпазят преминаващите от падане.
Препис от оспореното НП е бил връчен на представляващия
дружеството, като жалбата е подадена в предвидения в закона срок.
Настоящото производство се развива за втори път пред Районен съд-
Костинброд, след като е отменен постановен акт по същество от друг състав
на съда.
Съдът намира, че няма основания да не бъдат кредитирани събраните
по делото писмени доказателства, доколкото същите се явяват ясни,
категорични и вътрешно непротиворечиви. Същите установяват по един
безспорен начин фактическите констатации направени с АУАН въз основа на
който е изготвено и оспореното НП.
Следва да се кредитират в цялост и приобщените по делото показания
на свидетелите Ц. К., К. К. и Г. Г.. По своята същност с показанията на
посочената група свидетели се установяват факти и обстоятелства свързани с
извършената проверка, както и констатираното в хода на същата. Показанията
на свидетелите се явяват логични, последователно и непротиворечиви с
2
останалите доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти по делото, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че подадената жалба се явява основателна, а
обжалваното НП следва да бъде отменено.
В хода на развилото се производство пред административно наказващ
орган са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до
ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.
Видно е, че постановено наказателно постановление е изготвено при
неспазване на задължителните изисквания на 57 ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН,
поради следните съображения:
-жалбоподател не се явява годен субект на административно наказателна
отговорност, видно от представения договор от 03.06.2022 г., сключен между
жалбоподателя и инвеститора се установява, че фирмата на жалбоподателя не
е поемала задължение да отговаря за спазване на безопасните и здравословни
условия на труд. Същата не се явява строител/изпълнител, а отговаря за
техническото ръководство на обекта, като такова задължение не се следва и по
силата на самия закон, а именно чл. 160 и сл. от ЗУТ, където са посочени
участниците в строителния процес, техните функции, задължения,
отговорности и хипотези на дължимо поведение.
Този извод на съда се подкрепя и от приобщените по делото писмени
доказателства- договор за строителство между „М.“ ЕООД и Л.В. от
12.12.2021 г., договор за упражняване на строителен надзор с „Н.“ ЕООД от
07.12.21г. и др.
Съгласно чл.160, ал.1 ЗУТ строителят и техническият ръководител са
различни лица и изпълняват различни функции. Съгласно чл.161, ал.4 от ЗУТ,
възложителят носи отговорност за осигуряване на необходимите документи за
започване на строежа и за сключване на договор за строителство, а
реализирането на процесният строеж в настоящия казус се осъществява по
реда на чл. 163а, ал.5 от ЗУТ - от възложителя. Реализирането на строителния
процес и спазването на правилата за безопасни и здравословни условия на
труд в случая се явява задължение и отговорност на инвеститора, а не на
техническият ръководител - жалбоподателя.
Наред с горното, съдът намира, че АНО неправилно е приложил
санкционната правна норма, от която да се извлече какъв да е вида и размера
на административното наказание, което да се наложи на жалбоподателя. При
това положение за последния остава неясно точно за какво нарушение му се
налага съответното административно наказание.
Съгласно чл.414, ал.1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. Цитираната
разпоредба касае работодател, каквото качество жалбоподателят не
3
притежава. Освен това, въпросният законов текст изрично изключва правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В обжалваното
НП е посочено, че се издава на основание чл.414, ал. 3 от КТ, която
разпоредба се явява неотносима по отношение на вмененото на
жалбоподателя нарушение, тъй като чл.414, ал.3 КТ касае работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от
КТ, каквото изискване и нарушение в случая не обсъждано от наказващия
орган.
Доколкото в НП е вменено нарушение на чл.275, ал. 1 КТ, вр. чл.64 от
Наредба №2/22.03.2004 година, то АНО е допуснал съществено процесуално
нарушение при издаването му, като е направил погрешна правна
квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение.
За пълнота следва да се отбележи, че в случая приложимата
разпоредбата би следвало да бъде тази по чл. 413, ал.1 от КТ, съгласно която,
който наруши правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труда, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба в размер от
100 до 500 лева, а в хипотезата на ал. 2 е визирано, че работодател, който не
изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева. Последната
разпоредба урежда отговорността на работодателя за неизпълнение на
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Следва да се отбележи, че се явява и основателно възражението на
жалбоподателя, че при индивидуализация на размера на наложеното
наказание, в мотивите на обжалвания акт, АНО на два пъти е отразил, че
следва да се наложи наказание в минимален размер, който е 1500 лева,
съобразно приложената правна норма, а в санкционната част на НП, е посочил
сума в размер на 3000 лева. Това нарушение на процесуалните правила по
своя характер се явява съществено и не може да бъде отстранено в хода на
настоящото производство.
Съдът намира, че се явява безпредметно да се обсъдят останалите
възражения наведени в жалбата.
Гореизложеното навежда настоящия съдебен състав до категоричен
извод, че така описаното нарушение в НП се явява несъставомерно и
недоказано, което обуславя отмяната на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно.
С оглед изхода на спора, то следва да осъди ДИТ- София област да
заплати на жалбоподателя сумата от 760 лева с ДДС – сторени разноски за
един адвокат в производството пред предишен състав на РС- Костинброд, по
а.н.д.№ 370/22 г. по описа на КРС, както и сумата от 400 лева сторени
разноски по ч.к.н.д. №1039/23 г. по описа на АССО.
Жалбоподателят не претендира разноски в настоящото производство,
поради което съдът не следва да се занимае с този въпрос служебно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 23-
2200523/25.10.2022 г., издадено от И.Д. Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“- София област, с което на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр. С., с което е наложена имуществена санкция в размер
на 3000 лева, за извършено нарушение по чл. 275, ал. 1 от Кодекса на труда,
вр. чл.64 и §1, т.2 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, като незаконосъобразно и неправилно.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция но труда“ - Софийска област да
заплати на „К.Г.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., сумата от 760,00 лева с ДДС, сторени разноски по а.н.д.№370/22 г. по
описа на КРС, както и сумата от 400 лева по ч.к.н.д.№1039/23 г. по описа на
АССО.
Решението може да се обжалва от страните в 14 – дневен срок от
съобщаването, че решението е изготвено, пред Административен съд – София
област.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
5