№ 131
гр. Г.О., 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.О., IX СЪСТАВ, в публично заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо П. Попов
при участието на секретаря Цветомира В. Николова
като разгледа докладваното от Христо П. Попов Административно
наказателно дело № 20254120200580 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. Е. П. в качеството си на управител на
„ЕЛИНОР“ ООД, ЕИК *********, с адрес на управление в гр. В.Т., ул. „***“
№ 3, действащ чрез адв. В. Р. Ш. от ВТАК, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. „***“
№ 1А е останал недоволен от издадени срещу дружеството електронен фиш
серия Г № 0077146 на ОД на МВР – В.Т., с който на основание чл. 638, ал. 4
във вр. с чл. 638, 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на застраховането, му
е наложена имуществена санкция в размер на 2000, 00 лева, за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Счита същия за незаконосъобразен и негоден да
ангажира административно наказателната отговорност на дружеството. В
жалбата се сочи, че при съставяне на електронния фиш липсва описание на
нарушението – не ставало ясно какво точно не бил сключил собственика, тъй
като било посочено единствено „задължителна з“. Освен това били описани
словесно няколко състава на нарушения - каране със скорост, несъобразена с
ограниченията, въведени с пътни знаци, и не сключване на задължителна
застраховка за МПС, неспряно от движение. Заема становище, че
собственикът на МПС не може да бъде субект на административно нарушение
- управление на МПС, без застраховка „Гражданска отговорност“, а само на
1
неизпълнение на възложеното по закон задължение да сключи такава
застраховка, доколкото първото касае действие, а второто бездействие.
Оставала недоказана и датата на извършване на нарушението, отразена в
електронния фиш. В съдържанието на ел. фиш, липсват данни да е била
изискана информация от Гаранционния фонд, от които да е видно в кой
момент собственикът не е изпълнил задължението, вменено му със закон - да
сключи задължителна застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите и следователно не било изяснено обстоятелството към кой
момент всъщност е извършено нарушението. Допълва също, че
неизпълнението на задължението на собственика чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. с
чл. 481, ал. 1, т. 1 от КЗ, може и трябва да се установи по документи, а не чрез
заснемане на моторното превозно средство в движение, тоест ангажирането на
административнонаказателната отговорност при такова нарушение следва да
се реализира със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение, респективно наказателно постановление. Излага подробни доводи
в тази насока. Моли съда да отмени процесния електронен фиш. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, в качеството си на управител на
наказаното дружество, не се явява. Представлява се от своя упълномощен
защитник адв. В. Р. Ш. от ВТАК. Адв. Ш. поддържа изложеното в жалбата
становище, че обжалвания електронен фиш не е годен да ангажира
административнонаказателната отговорност на санкционираното
дружество.Според нея словесното описание на нарушението не съответства на
цитираните в него правни норми. Смесени били различни нарушения като
словесно описание като липсвала правната норма на чл. 647, ал. 3 от КЗ, която
всъщност визира, че с електронния фиш може да бъде санкционирано лице,
когато е установено, че за автомобила липсва сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Освен това като словесно описание
никъде не било описано какво точно е било сключило лицето, тъй като в
електронния фиш пишело само, че не бил „сключил задължителна з“. Адв. Ш.
моли съда да уважи жалбата на посочените в нея основания и да присъди на
дружеството сторените в производството разноски, за които бил приложен
договор за правна защита и съдействие.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ОД на МВР – В.Т., редовно призована
страна, не изпраща представител и не взема становище по делото.
2
ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Районна прокуратура – В.Т., ТО –
Г.О., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Обжалваният електронен фиш е съставен за това, че на 14.07.2025 г., в
03,07 ч. в обл. В.Т., общ. Л., на ПП І-4 (С. – В.) км 153+343, в посока към гр.
В., при ограничени 60 км/ч за извън населено място, въведено с ПЗ В-26, с
автоматизирано техническо средство „Multaradar SD580” и отчетен толеранс в
полза на водача, е установено управление на МПС, което е регистрирано в
Република България и не е спряно от движение – лек автомобил „Ленд Ровър
Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ***, за което собственикът не е „сключил
задължителна з“. Това е квалифицирано от административнонаказващия орган
като нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, за което на „ЕЛИНОР“ ООД със
законен представител Г. Евлогиев П. е наложено наказание имуществена
санкция в размер на 2000,00 лв. на основание чл. 638, ал. 4 във вр. с чл. 638,
ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ.
По делото е представена справка от Централна база – КАТ, от която е
видно, че процесният лек автомобил „Ленд Ровър Рейндж Ровер Спорт“ с рег.
№ *** е в движение и е собственост на „ЕЛИНОР“ ООД.
Направени са справки в интернет страницата на Гаранционен фонд по
регистрационен номер и по номер на рама, от които е видно, че към дата
14.07.2025 г. за процесният лек автомобил „Ленд Ровър Рейндж Ровер Спорт“
с рег. № *** няма активна застраховка „Гражданска отговорност“.
Фишът е връчен на законния представител на жалбоподателя на
03.09.2025 г. На 05.09.2025 г. Г. Е. П. в качеството си на управител на
„ЕЛИНОР“ ООД е депозирал жалбата си срещу него чрез наказващия орган до
съда.
Към материалите на делото е приложена снимка № 241 от 14.07.2025 г.,
на който се вижда превозното средство „Ленд Ровър Рейндж Ровер Спорт“ с
рег. № ***.
По делото е приложен преглед на фиш, от който се установява, че
процесният ЕФ е издаден на 16.07.2025 г.
3
Приложено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.12.4888, от което се установява, че видеорадарната система за наблюдение
и регистрация на пътни нарушения „Multaradar SD580” е одобрен тип за
използване, вписана под № 4888 и е със срок на валидност до 08.12.2020 г.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност
на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. От протокол №
004-СГ-ИСИС/23.01.2025 г. на БИМ, се установява че същата съответства на
одобрения тип.
При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в
законоустановения срок, предвид което е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна, по следните съображения:
Застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е една от
задължителните застраховки, които българското застрахователно право
предвижда в чл. 461, т. 1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл. 483, ал. 1 от
КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т. е. тези, които
трябва да сключат такава застраховка, а именно: на първо място, всяко лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и
не е било спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо
място – всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на РБ,
когато няма валидна за територията на страната. Съответно за неизпълнението
на това задължение са предвидени санкции с разпоредбите на чл. 638, ал. 1, т.
1 и т. 2 от КЗ.
От изложеното е видно, че жалбоподателят е бил длъжен в качеството си
на управител на дружеството собственик на превозно средство лек автомобил
„Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № *** да се погрижи да има за този
автомобил сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. В разглеждания случай, от събраните по делото
доказателства, се установи, че към момента на установяване на нарушението
за горепосоченото превозно средство не е имало валидно сключена такава
застраховка.
От друга страна, обаче, в словесното описание на нарушението в ЕФ
4
Серия Г № 0077146 е посочено установено с АТСС управление на МПС
„Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ***, регистрирано в България и не
е спряно от движение, за което собственикът му не е сключил застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Същевременно е вписано, че е извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, във връзка чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.
461, т. 1 от КЗ.
Както вече бе отбелязано, разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ
вменява задължение да бъде сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на всяко лице, което е собственик на МПС, регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Това
нарушение се осъществява с бездействие и за определяне кога то е извършено
във времето е необходимо да се установи към кой момент е възникнало
задължението – след придобиване на собствеността, при изтичане срока на
предходна застраховка или предсрочно прекратяване, поради неплащане на
премия. Това нарушение ще продължи да съществува до момента, в който по
отношение на МПС бъде сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ и тя бъде заплатена.
За извършеното нарушение на Кодекса на застраховането срещу
жалбоподателят е издаден електронен фиш, което е състав на нарушение по
чл. 638, ал. 4 от КЗ. Това е нарушение, което се извършва с действие и се
явява довършено при установено и заснето с АТСС управление на моторно
превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ се издава ЕФ, който се изпраща
на собственика на автомобила.
Посочените по-горе законови разпоредби са самостоятелни основания за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя,
тоест в случая са налице две различни административни нарушения.
Формулирайки нарушението едновременно като нарушение на чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 и чл. 638, ал. 4 от КЗ, издателят на
фиша е нарушил правото на защита на наказваното лице, тъй като то е лишено
от възможността да разбере за кое точно от посочените две административни
нарушения е наказано.
5
Действителната воля на наказващия орган не може да бъде изведена и от
словесното описание на нарушението. В него са посочени ограничение на
скоростта – 60 км/ч за извън населено място, въведена с ПЗ В-26 …. и отчетен
толеранс в полза на водача. С АТСС е установено действието - „управление на
МПС“ (чл. 638, ал. 4 от КЗ - ) и бездействието „несключване на
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, което е изпълнителното (чл. 638, ал. 1, т. 2 , във вр. с чл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ).
За пълнота следва да се отбележи, че настоящата съдебна инстанция
споделя доводът на защитника адв. Ш., че никъде в словесното описание на
нарушението не е посочено кое точно свое задължение не е изпълнил
управителя на дружеството собственик. Единствено е описано, че „с АТСС е
установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от
движение, за което собственикът не е сключил задължителна з“. След това
изведнъж се приема, че е извършено нарушение на
Кодекса на застраховането.
Това, заедно с горецитираните и посочени ограничение на скоростта,
въведена с пътен знак и приспаднат толеранс, прави описанието на
нарушението противоречиво до степен на нелогичност. Недопустимо е в
административнонаказателното производство да се достига до необходимост
от тълкуване на волята на наказващия орган от страна на съда. По този начин
на практика за първи път биха се очертали признаци от състава на
нарушението. Недопустимо е да се приеме, че волята на наказващия орган се е
предполагала. Това означава наказаният да бъде поставен в положение да
гадае в какво точно нарушение е обвинен. В електронния фиш следва да
фигурират не само нарушените законови разпоредби, но и описанието на
нарушението. Липсата на пълно описание на нарушението е съществено
нарушение, което не позволява на санкционираното лице да
реализира правото си на защита срещу електронния фиш.
По изложените съображения настоящата инстанция намира, че
издаденият срещу „ЕЛИНОР“ ООД електронен фиш е незаконосъобразен и
като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на делото и съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН право на обезщетение за разноските, направени в съдебното
6
производството пред районния съд има жалбоподателят. Такава претенция е
заявена и в жалбата срещу електронния фиш, и в съдебно заседание то адв.
Ш., като по делото са приложени доказателства за извършването на тези
разноски – Договор за правна защита и съдействие от 03.09.2025 г., в който е
уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство и
защита в размер на 400,00 лв.
Във връзка с възражението на наказващия орган за прекомерност на
разноските, сторени от страна на жалбоподателя, съдът намира следното:
От нормата на чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа е видно, че ако
административното наказание е под формата на „глоба“ или „имуществена
санкция“, адвокатското възнаграждение се определя по реда на чл. 7, ал. 2 –
върху стойността на всяка наложена „глоба“ или „санкция“. Следователно при
интерес от 1000,00 лв. до 10000,00 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата), какъвто
е разглеждания от нас случай – имуществена санкция в размер на 2000,00 лв.,
то дължимото адвокатско възнаграждение е 400,00 лв. плюс 10 % за горницата
над 1000,00 лв., тоест 500,00 лв. Претенцията на жалбоподателя е за разноски
в размер на 400,00 лв., който размер съдът намира за справедлив с оглед
факта, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, и следва да
бъде присъден на жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш, серия Г № 0077146 на ОД на МВР – В.Т., с
който на „ЕЛИНОР“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. В.Т., ул. „***“ № 3, представлявано от Г. Е. П., ЕГН:
**********, за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл.
638, ал. 4, във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса на
застраховането, му е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2000,00 лв. (две хиляди лева) като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА ОД на МВР – В.Т., с адрес на управление гр. В.Т., ул. „***“
№ 7, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕЛИНОР“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. В.Т., ул. „***“ № 3, представлявано от Г. Е. П., ЕГН:
7
**********, действащ чрез адв. В. Ш. от ВТАК, сумата от 400,00 лв.
(четиристотин лева), представляваща направените от П. в качеството му на
управител на „ЕЛИНОР“ ООД разноски в производството по АНД № 580/2025
г. по описа на Районен съд – Г.О. за заплатено от него адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – В.Т. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено и
обявено.
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
8