Производството е по чл.435 и сл. от ГПК. С разпореждане от 31.03.2009 г. по изп.д. № 430/2000 г. по описа на СИС при РС – Кърджали, Държавният съдебен изпълнител е отказал да извърши опис и публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент № 50, находящ се в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.37, вх.”В”, ет.5, бивша собственост на длъжника по изпълнителното дело Стоян Николов Анадолиев. Недоволен от отказа на Държавния съдебен изпълнител е останал жалбодателят Красимир Асенов Моллов от гр.София, който го обжалва като незаконосъобразен и неправилен. В жалбата се сочи, че длъжникът по изпълнителното дело Стоян Николов Анадолиев и съпругата му Драганка Манолова Анадолиева дарили на сина си недвижим имот, съпружеска имуществена общност, представляващ апартамент № 50, находящ в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.37, вх.”В”, ет.5, след образуването на изпълнителното дело. Посоченият имот бил единствено жилище на длъжника и семейството му, като разпореждането чрез дарение увреждало интересите му на кредитор и възпрепятствало събирането на дължимите суми. Доколкото имотът бил придобит по време на брака и представлявал съпружеска имуществена общност, то извършеното дарение било недействително по отношение на жалбодателя до размера на 1/2 идеална част, тъй като длъжникът знаел за увреждането. С оглед на това за жалбодателя възниквала възможността да насочи принудително изпълнение върху 1/2 идеална част от имота, като поиска опис, оценка и публична продан на идеалната част, собственост на длъжника. Съгласно трайната практика на ВКС сделката, с която длъжникът се разпоредил с единственото си жилище също може да уврежда кредитора, като несеквестируемостта отпадала в следствие на сделката. С решение № 855 от 04.12.2003 г. на ВКС по гр.д. № 123/2003 г., съставът на съда приел, че за да бъде жилището несеквестируемо, то следвало да служи за живеене на длъжника и неговото семейство, а разпореждайки се с имота, за длъжника отпадали облагите на несеквестируемостта. В същия смисъл било и решение № 339 от 27.05.2004 г. на ВКС по гр.д. № 668/2003 г. Доколкото длъжникът не притежавал друго секвестируемо имущество, нямал и трудов договор, то единствената възможност била да се насочи изпълнение към 1/2 идеална част от посоченият имот, която се явявала несеквестируема. Прехвърлителната сделка била непротивопоставима на кредитора за 1/2 идеална част, без да е необходимо тази сделка да бъде разваляна по съдебен ред. Това били възможности, водещи до процесуална икономия и охраняващи интересите на кредитора. По аналогия с прехвърлителни сделки след наложена възбрана и тук се касаело за непротивопоставимост на прехвърлителната сделка и не било необходимо да се води отменителен иск. Моли съда да отмени действията на държавния съдебен изпълнител, с които се отказвало извършването на опис, оценка и публична продан на 1/2 идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.37, вх.”В”, ап.50 (преди блок 3Б по нотариален акт) и да постанови определение, с което да укаже извършването на горепосочените изпълнителни действия. Към жалбата е приложен нотариален акт за дарение на недвижим имот с дата 04.10.2002 г., дело № 36/2002 г. по описа на Нотариус Кичка Златанова с район на действие РС – Кърджали, с рег. № 204 на Нотариалната камара – София. Ответникът Стоян Николов Анадолиев в представено възражение на основание чл.436, ал.3 от ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че съгласно чл.444, т.7 от ГПК единственото жилище на длъжника било несеквестируемо, каквото било жилището, към което се искало насочване на принудително изпълнение. Посочената в жалбата хипотеза не попадала в случаите на чл.445 от ГПК, в които отпадала несеквестируемостта. Правилно съдебният изпълнител отказал да извърши изпълнителни действия, тъй като сделката, с която длъжникът се разпоредил с имота не била обявена за относително недействителна спрямо кредитора по съдебен ред, като цитираната съдебна практика била именно в тази връзка. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила отказа на Държавния съдебен изпълнител за извършване на опис, оценка и публична продан на недвижим имот по изп.д. № 430/2000 г. о описа на ДСИ при РС – Кърджали. Претендира разноски. Държавният съдебен изпълнител е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, в които сочи, че към настоящия момент недвижимият имот не е собственост на длъжника, което не се оспорвало от взискателя и се установявало от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 116/04.10.2002 г., том VІ, нот. дело № 1245/2003 г. Съгласно чл.483, изречение първо от ГПК съдебният изпълнител описвал посочения от взискателя имот след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В конкретния случай в книжата по изпълнителното дело се съдържало доказателство за противното – копие от посочения нотариален акт, и съдебният изпълнител нямал право да насочва принудителното изпълнение срещу недвижимия имот, докато същият не бъде върнат в патримониума на длъжника чрез иск по чл.135 от ЗЗД. Твърди се също, че съдебният изпълнител нямал право да отмени извършеното от длъжника дарение и да пристъпи директно към опис, оценка и публична продан на отчуждения недвижим имот Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че длъжникът Стоян Анадолиев се е разпоредил със свой имот, представляващ съпружеска имуществена общност на 04.10.2002 г., след образуване на изпълнителното дело. С тази сделка се увреждат интересите на кредитора, тъй като се намалява имуществото на длъжника, което би могло да послужи за погасяване на дължимата престация. По делото няма данни дали отчужденото жилище е било единствено на длъжника и неговото семейство, но дори и това да е така, то към момента на насочване на принудителното изпълнение, този имот не е собственост на длъжника. В този случай и съгласно разпоредбата на чл.483 от ГПК съдебният изпълнител описва посочения от взискателя недвижим имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Т.е. меродавно за насочване на принудително изпълнение е обстоятелството дали върху жилището е била наложена възбрана. Само и единствено в този случай, съдебният изпълнител би могъл да насочи изпълнителни действия върху недвижим имот, който вече не е собственост на длъжника. Това е едно изключение от правилото, че цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване на длъжника и не може да бъде прилагано разширително по пътя на тълкуването, както неоснователно се сочи във въззивната жалба. Обстоятелството, че с разпоредителната сделка се увреждат интересите на кредитора само по себе си не е достатъчно за описването и проданта на отчужденото жилище. Необходимо е това жилище да е било възбранено, независимо от обстоятелството дали същото е несеквестируемо или не. Налагането на възбрана върху несеквестируемо жилище представлява обезпечителна мярка, гарантираща кредитора, че длъжникът няма да се разпореди с единственото си жилище и по този начин да увреди кредитора. В случая отчужденият имот не е бил възбранен, поради което за взискателя остава единствената възможност да предяви отменителен иск по чл.135 от ЗЗД, след успешното провеждане на който, да насочи принудително изпълнение върху процесния имот. Цитираните в частната жалба решения на ВКС касаят именно такива случаи, при които увреденият кредитор е предявил иск по ч.135 от ЗЗД. Разбира се, безспорно е обстоятелството, че дарявайки единственото си жилище, длъжникът сам се лишава от привилегията на чл.444, т.7 от ГПК и в този случай несеквестируемостта отпада. Но, както бе посочено вече, върху отчужденото жилище не е била наложена възбрана и взискателят не може в изпълнителния процес да насочи изпълнение върху вещ, която не принадлежи на длъжника. Той следва да предяви отменителен иск, за да установи относителната недействителност на разпоредителната сделка. Недопустимо е чл.483 от ГПК да бъде тълкуван разширително, тъй като в посочената разпоредба е уредено едно изключение от правилото и това изключение не може да се превръща в правило. Имайки предвид изложеното следва да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение жалбата на Красимир Асенов Моллов против отказа на Държавния съдебен изпълнител да извърши опис и публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент № 50, находящ се в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.37, вх.”В”, ет.5, бивша собственост на длъжника Стоян Николов Анадолиев по изп.д. № 430 по описа на СИС при РС - Кърджали, като неоснователна. Ето защо и на основание чл.437, ал.4 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на жалбата на Красимир Асенов Моллов от г.София, ул.”Цветна градина” № 15, ет.5, ап.3, с ЕГН ********** против отказа на Държавния съдебен изпълнител да извърши опис и публична продан на недвижим имот, представляващ апартамент № 50, находящ се в гр.Кърджали, кв.”Възрожденци”, бл.37, вх.”В”, ет.5, бивша собственост на длъжника Стоян Николов Анадолиев по изп.д. № 430 по описа на СИС при РС - Кърджали, като неоснователна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1. 2. |