Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 16.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори касационен
състав в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди двадесет и
четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГЕОРГИ
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДАНИЕЛА РАДЕВА
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието
на прокурора Цветомир Папурков, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.
№ 140/2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
„Ресторанти Д.“ ООД със седалище и адрес на управление с.Български извор,
община Тетевен, област Ловеч, представлявано от управител Р.Р.Д. чрез
пълномощник срещу Решение № 49/19.07.2023 г. на Тетевенския районен съд,
постановено по административно наказателно дело
№ 224/2022 г.
По изложени доводи за неправилност на
постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както и отмяна на издаденото
наказателно постановление (НП). Претендира се присъждането на направените
разноски пред двете инстанции
В съдебно заседание касационният
жалбоподател чрез пълномощник поддържа жалбата и претенцията за присъждане на
разноските.
Ответникът по делото – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
Ловеч – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. Представил е писмено становище, с което оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от осемдесет лева.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за основателност на жалбата и предлага същата
да бъде уважена.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав намира касационната жалба за процесуално допустима като
подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана
по същество е неоснователна.
С оспореното решение Тетевенският
районен съд (ТРС) е изменил НП № 11-2200089/20.09.2022 г., на Директора на ДИТ Ловеч,
с
което за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ на основание чл. 416, ал.5 във връзка
с чл. 414, ал.3 от същия кодекс на търговското дружество жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на две хиляди лева, като е намалил
размера й на хиляда и петстотин лева.Освен това е осъдил Дирекция „Инспекция по
труда“ Ловеч да заплати на „Ресторанти Д.“
ООД сумата от 287.50 лв. за адвокатско
представителство, а също така е осъдил „Ресторанти Д.“ ООД да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда гр. Ловеч сумата от 90 лв.юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд е приел, че при издаване
на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на
защита на жалбоподателя. Установено е,
че към датата на проверката от 17.08.2022 г. на Десислава Асенова Кирова не е
било връчено уведомление по чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда КТ), поради което
ТРС е приел за безспорно доказано, че дружеството жалбоподател е извършило визираното
в НП нарушение, както и че е неприложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
За да измени оспореното пред него НП, Районният
съд е приел, че правилно е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на дружеството жалбоподател на основание чл. 414, ал.3 от КТ, която
предвижда имуществена санкция в размер от хиляда и петстотин лева до петнадесет
хиляди лева. Административно-наказващият орган (АНО) е наложил имуществена
санкция в размер на две хиляди лева, която надвишава предвидения от закона
мимимум, без да е посочено в НП как е определен този размер на санкцията на
нарушителя, кои обстоятелства са приети за смекчаващи, кои за отегчаващи и как
те се съотнасят. Щом АНО счита, че трябва да бъде определено наказание за
извършеното нарушение над минималния предвиден размер, следва да изложи мотиви за това. В противен случай наказаният
е поставен в положение, при което не може да се защитава адекватно срещу
определения размер на наложеното му наказание, тъй като не е наясно със самите
мотиви за налагане на наказание в такъв размер. Освен това въззивният съд е
приел, че не са налице отегчаващи обстоятелства, налагащи определяне на санкция
в размер над предвидения от закона мимимум. Няма данни за предходни нарушения
на трудовото законодателство. При това положение ТРС е изменил обжалваното пред
него НП в санкционната част, като е намалил размера на имуществената санкция от
две хиляди лева на хиляда и петстотин лева и е потвърдил обжалваното НП в
останалата част. Присъдил е също така разноски по съразмерност на жалбоподателя и
ответника.
Касационната
инстанция счита, че решението на ТРС е неправилно в частта, в която са
присъдени разноски по съразмерност на страните.
Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН, в съдебните
производства по обжалването на НП страните имат право на разноски по реда на
АПК.
В ЗАНН не са предвидени хипотези, при
които се присъждат разноски и затова има препращане към АПК. В чл. 143 от АПК са
уредени хипотезите, при които възниква задължение на АНО да възстанови
направените по делото разноски от страна на жалбоподателя. На първо място това
е в случай, когато е налице отмяна на обжалвания административен акт – чл.
143, ал. 1 от АПК, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице. Обжалваното НП не е отменено изцяло, нито
частично. Единствено е намален размерът на наложената санкция, като същата е
определена в предвидения минимален
размер. Втората хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато
оспорения административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено
на това основание. Тази хипотеза също не е налице в случая. НП не е оттеглено.
С него е санкционирано неправомерното поведение на търговското дружество.
Именно крайния резултат от съдебното обжалване следва да бъде съобразен при
определяне на направените разноски от страните в хода на производството. В случая
НП не е отменено като незаконосъобразно.
Разноски се дължат в полза на АНО тъй като
е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото нарушение, а размерът на
санкцията, определена от ТРС е ирелевантен. По правната си същност НП
представлява правораздавателен административен акт, с който се ангажира и
реализира административно-наказателната отговорност на лице, извършило
административно нарушение, като водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и
размера на наложеното наказание.
Поради изложеното и като се има предвид
безспорното доказване на извършеното от страна на ”Ресторант Д.” ООД административно нарушение, е следвало
дружеството да бъде осъдено да заплати на АНО изцяло направените от наказващия орган
разноски.
В административно-наказателното
производство по аналогия намират приложение разпоредбите на НПК. Към тях
изрично препраща нормата на чл.84 от ЗАНН. В този смисъл общото правило на
чл.189, ал.3 от НПК гласи, че след като деецът е признат за виновен, той дължи
сторените в производството разноски, без значение какво наказание му е наложено
и дали въобще му е наложено наказание (напр. в случаите на чл.183, ал.3 от НК). Осъждането за заплащане на разноски е
обвързано единствено с установяване на противоправно поведение от страна на
дееца (престъпление по НК
или административно нарушение по ЗАНН), което е станало причина за образуване на производството
и съответно за направени разноски от страна на съответния орган. Без значение
за произнасянето по разноските е какво наказание ще се наложи или изобщо дали
такова ще бъде наложено, доколкото основанието за възлагане на разноските не е
наложеното наказание, а извършеното престъпление (нарушение).Допълнителен аргумент в подкрепа на тази
теза са и мотивите на ТР № 3 от 08.04.1985 г. по н.д.№ 98/1984 г., ОСНК на ВС,
където е прието, че ако НП бъде изменено и ако в производството има направени
разноски от страна на съда (за възнаграждения на вещи лица, изплатени пътни на свидетели и
т.н.), те се възлагат изцяло на жалбоподателя. Поради
тези съображения съдът счита, че с оглед доказването в обсъждания т случай на
извършеното от страна на ”Ресторант Д.” ООД
административно нарушение, това търговско дружество следва да бъде осъдено
да заплати изцяло направените от АНО разноски.
Доколкото по своята правна природа НП
представлява правораздавателен административен акт, с който се ангажира и
реализира административно-наказателната отговорност на лице, което е извършило
административно нарушение, водещ факт е извършеното нарушение, а не вида и
размера на наложената санкция. Основание затова се черпи и от разпоредбата на
чл.13 от ЗАНН, която визира видовете административни наказания. Като такива
законът предвижда освен глоба (имуществена санкция за ЮЛ), и обществено
порицание, временно лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност. Затова в случаи като настоящия,
които не са уредени в АПК, по отношение на разноските субсидиарно приложение
намира НПК по силата на чл.84 от ЗАНН.
При това положение
касационната инстанция намира, че решението на ТРС в обжалваната част относно
разноските е неправилно и следва да бъде отменено. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН на ДИТ Ловеч следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв. Този размер е в границите, определени в чл.37
от Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63д,
ал.5 от ЗАНН и съответства на правната и фактическа сложност на делото.
В останалата част оспореното решение на
ТРС е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон,
което налага оставането му в сила.
С
оглед изхода на спора и направеното в тази връзка искане от пълномощника на АНО,
на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ, настоящият касационен състав счита, че следва
да бъдат присъдени в полза на ДИТ Ловеч разноски за юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв. За определянето му
в минимално предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
размер съдът съобрази реализираното процесуално представителство, изразяващо се
в изготвено писмено становище и това, че делото не се отличава със значителна
фактическа и/или правна сложност.
С оглед изложеното ”Ресторант Д.” ООД следва да бъде осъдено да заплати на ДИТ
Ловеч разноски в общ размер на 160 лв. – по 80 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за всяка от двете инстанции – в производството пред ТРС и в
производството пред касационната инстанция – Административен съд Ловеч.
Мотивиран
така и на основание чл.63в от
ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен
състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
Решение № 49/19.07.2023 г. на Тетевенския районен съд, постановено по
административно наказателно дело №
224/2022 г. в частта, в която е осъдена Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч да заплати на ”Ресторант Д.” ООД със седалище и адрес на управление
с. Български извор, област Ловеч, представлявано от Р.Р.Д. сумата от 287,50
лева адвокатско възнаграждение.
ОТМЕНЯ Решение № 49/19.07.2023 г. на
Тетевенския районен съд, постановено по административно наказателно дело № 224/2022 г. в частта, в която е осъдено ”Ресторант Д.” ООД със седалище и адрес на управление
с. Български извор, област Ловеч, представлявано от Р.Р.Д. да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. Ловеч
сумата от 90 лв. юрисконсултско възнаграждение и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ”Ресторант Д.” ООД със седалище и адрес на управление
с. Български извор, област Ловеч, представлявано от Р.Р.Д. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Ловеч сумата от 160 (сто
и шестдесет) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
ОСТАВЯ В СИЛА В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ Решение № 49/19.07.2023 г. на
Тетевенския районен съд, постановено по административно наказателно дело № 224/2022 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: