Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 484/25.09.2018
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря А*** Л*** и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 443 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение от 24.07.2018 г. по АНД № 120 по описа за 2018г. на
Районен съд – Берковица, с което е отменено наказателно
постановление № 12-001195 от 23.03.2018 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.
Монтана, с което на ЕТ „П*** – Т.П.” с ЕИК * със седалище и адрес на управление
с.Б*** , ул.”Н*** Ж*** ”№* , представлявано от управителя Т.Н.П., е наложена имуществена
санкция в размер на 1500.00лева /хиляди и петстотин лева/, за нарушение по чл.415,
ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5 във вр. чл.415, ал.1 от КТ.
Касационният жалбоподател Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана редовно призована, не се явява
представител. В жалбата навежда
доводи за неправилност на решението на първата инстанция поради нарушаване на
процесуалните правила и противоречие с материалния закон, като моли за
потвърждаване на издаденото НП и отмяна на въззивното решение.
Ответника по
касационната жалба ЕТ „П*** – Т.П.” с управител Т.Н.П., редовно призовано, не се явява
управителя, не се представлява и не взема становище по жалбата
Окръжна прокуратура –
Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез
представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, като излага конкретни мотиви в тази насока.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение
е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
След обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: касационните основание, които са
заявени и поддържани пред настоящата инстанция са за неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила – чл.63,ал.1 от ЗАНН във вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
За да постанови обжалваното решение, с което е отменил
издаденото наказателно постановление, съставът на Районен съд – Берковица е
приел от фактическа страна, че на 12.12.2017 година представители на Дирекция
„Инспекция по труда” – Монтана извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в заведение за бързо хранене – П*** , обект на „ЕТ „П*** – Т.П.” с ЕИК * , както и на 15.12.2017
година по документи. Установили, че едноличния търговец в качеството на
работодател не е изпълнил задължително за изпълнение предписание №1, дадено с
Протокол изх. №8133/08.09.2017год., а именно „работодателят държи на
разположение на контролните органи в заведение за бърза закуска – П*** , обект
на ЕТ „П*** – Т.П.”, където се полага наемен
труд екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и други документи свързани
с разпределение на работното време и организацията на работа, както и поименни
графици за работа за периода за който е установено сумирано изчисляване на
работното време”, със срок за изпълнение 20.09.2017год. Административно
наказващия орган приел, че в случая е налице нарушение на чл.415, ал.1 от КТ,
като на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ наложил на едноличния
търговец имуществена санкция глоба в размер на 1500.00 лева.
В хода на съдебното следствие от събраните
писмени и гласни доказателства приети и приобщени по надлежния процесуален ред
въззивния съд е установил, че в хода на административно наказателното
производство незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната
отговорност на едноличния търговец. Настоящата касационна инстанция споделя
доводите изложени от въззивния съд, тъй като във фактическото описание на деянието
в издаденото Наказателно постановление №
12-001195 от 23.03.2018
г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Монтана, е посочено
неизпълнението на предписание
№1, дадено с Протокол изх. №8133/08.09.2017год., какъвто е отразен и в
протокола от извършената проверка с Изх. №12165 от 15.12.2017год. Установено е
от събраните доказателства, че в конкретния случай се касае за предписание
издадено в друг протокол и с друг срок за изпълнение.
В процесния случай настоящето производство е
започнало със съставянето на АУАН, а не със съставянето на кой да е от двата
констативни протокола. Тези протоколи са съставени от компетентни длъжностни
лица и с тях се удостоверяват факти с правно значение, които имат отношение към
образуваното по-късно административнонаказателно производство, за това тези
протоколи са писмени доказателства – част от всички събрани в хода на
административнонаказателното производство доказателства. И двата констативни
акта са официални свидетелстващи документи, които обаче в административнонаказателното
производство пред наказващия орган и пред съда нямат обвързваща съда материална
доказателствена сила, доколкото производството се развива по реда на ЗАНН при
субсидираното приложение на НПК и предвид факта, че в тези производства, както
и в наказателните производства действа презумпцията за невиновност. Констативните
протоколи нямат качеството на актове, слагащи началото на
административнонаказателното производство, но предвид факта, че именно в такъв
протокол е дадено задължително предписание, което не е изпълнено, то същият се
явява и юридическия факт пораждащ административно наказателната отговорност. Не
се споделят твърденията на касатора, че се касае за техническа грешка, тъй като
и в протокола за извършена проверка е посочено предписание, което не е относимо
към едноличния търговец.
От така определената норма обаче, не може
да се изведе конкретното правило за поведение, което да е било нарушено. Същата
не създава задължение за адресата на НП, което съобразно фактическото описание
на нарушението да не е било изпълнено.
При това положение неправилно АНО е приел,
че е осъществен съставът на нарушението и е издал НП. Посоченото в
обстоятелствената част на издаденото наказателното постановление нарушение не
съответства на сочената за нарушена правна норма на чл.415, ал.1 от КТ, т.е. в
нея не се съдържа състав на нарушението, което е вменено на едноличния
търговец, посочен за нарушител. Допуснатите нарушения при съставяне на акта и
наказателното постановление в своята съвкупност водят и до нарушаване правото
на защита и влекат процесуалната му незаконосъобразност.
Настоящият състав приема освен това, че
изводът за извършено нарушение не е обоснован от административнонаказващия
орган, чиято е тежестта да докаже твърденията си за неизпълнение на даденото
предписание.
Поради което настоящата инстанция намира, че
следва да бъде потвърдено атакуваното решение
на
Районен съд гр.Берковица, като правилно и законосъобразно.
По изложените съображения на основание
чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав
на Административен съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение от 24.07.2018
г. по АНД № 120 по описа за 2018г. на Районен съд гр.Берковица, с което е
отменено наказателно постановление № 12-001195 от 23.03.2018 г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Монтана, като правилно и законосъобразно.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: