Решение по дело №7936/2018 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

гр. Перник, 17.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, X - ти състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                              Районен съдия: Камелия Ненкова

 

като разгледа гр. д. № 07936 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Кредитреформ България“ ЕООД срещу П.С.П., с която се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищцовото дружество, както следва: 750 лева неплатена главница по договор за кредит № ********** от 11.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; 114, 97 лева – такса за експресно разглеждане; 894, 45 – наказателна лихва за периода от 16.11.2015г. – до 31.01.2018г.

В исковата молба се посочва, че между П.С.П. и „4финанс“ ЕООД бил сключен договор за кредит № ********** от 11.09.2015г., при който  договарянето е осъществено чрез средствата за комуникация от разстояние. По силата на този договор, ответната страна била получила 700, 00 лева на 11.09.2015г., Към главницата бил начислени  лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер на 23, 58 лева, начислена въз основа на т. 6.1. от ОУ, приложими към Догора за кредит за периода от 11.09.2015г. до 11.10.2015г. и такса за експресно разглеждане в размер на 109, 42 лева. На 22.09.2015г. на ответника били отпуснати допълнителни 50, 00 лева по искане за отпускане на допълнителен кредит. Съгласно ОУ с упражняването на правото право да заяви искане за отпускане на допълнителен кредит, процесният Договор за кредит се изменял чрез подписване на нов, като всички условия по съществуващия оставали непроменени, с изключение на размера за дължимите суми. Договорът се считал изменен на 22.09.2015г., като на същата дата била отпусната заявената от кредитополучателя сума от 50лв. Ответникът се е възползвал от услугатата за екпресно разглеждане, като за същото била начислена сумата 7,55лв. За допълнително изтеглената сума страните уговорили договорна лихва в размер на 1, 06 лева. С тегленето на допълнителната сума и при спазване на уговорените срокове, ответникът се задължил да върне на кредитодателя сума в размер на 891, 61 лева, от която: главница в общ размер 750 лева, договорна лихва в размер на 24,64 лева, дължима за периода от 11.09.2015г. до 11.10.2015г. и такса за екпресно разглеждане – 116, 97 лева. Отвеникът се възползвал от правото си да удължи срока за връщане на кредита, като срокът за връщане на кредита станал с падежна дата 15.11.2015г., но ответникът не изпълнил задължението си. Съгласно т.13.3 от ОУ към Договора „4финанс“ ЕООД започнала да се начислява наказателна лихва, формирана чрез надбявяне на основния лихввен процент, определен от БНБ, 10.01 % към договорния лихвен процент, поосочен в специалните условия по договора (в процесния случай 40,73%, върху неизплатената главница в периода на просрочието. От „4финанс“ изпратили три броя напомнителни писма на ответника, които се таксуват по 10,00 лева всяко.

На 01.02.2018г. между „4финанс“ЕООД и „Кредитреформ Бългатия“ ЕООД бил сключен договор за цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество били прехвърлени всички вземания, произтичащи от договора за кредит. Твърди се, че на ответната страна е изпратело уведомление за цесията чрез препоръчана  пратка, която е върната с отметка „Непотърсена“. Направено е искане за за конституиране на „4финанс“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.

В срока за отговор ответникът чрез назначения му при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Р.М. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва материалноправната легитимация на ищеца, поради нищожен договор за цесия. Оспорва ответникът да е получил процесните суми. Оспорва, че е направено искане за експресно разглеждане. Оспорва твърдението, че ответникът е поискал удължаване на срока. Оспорва клаузите, с които са уговорени договорната и наказателната лихва като нищожни.

По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ищеца, а именно „4финанс“ ЕООД, което не е депозирало становище.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: 

По делото е представен неподписан договор за кредит № ********** от 11.09.2015 г. между П.С.П. и „4финанс“ ЕООД. По силата на този договор дружеството следвало да предостави 700 лева на ответната страна, която следвало да върне до 11.10.2015 г.

Приложен е неподписан анекс от 22.09.2015 г. към договора за кредит, с който се уговоря допълнително предоставяне на парични средства, като от  последния става ясно, че общият размер на кредита е 750 лева, който следвало да се върне до 11.10.20165г.

Приложени са два броя преводни нареждания, от които става ясно, че ответникът е получил парични средства както следва: 700 лева на 11.09.2015.; и 50 лева на 22.09.2015 т. е. общо 750 лева. Във връзка с определение на съда от 27 ноември „Изипей“ АД е представило разписки за получени от ответника суми. От тези документи се установява, че наредител е „4финанс“ ЕООД, а получател П.С.П., като в същите е цитирина и номерът на договора.

По делото е представен договор от 01.02.2018г. за прехвърляне на вземания и приложение към него, сключен между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД. В обсъждания договор за цесия се посочва, че се прехвърлят вземания към ответника, произтичащо от договора за кредит. Представено е уведомление от цедента, адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 99, ал. 3 ЗЗД, връзка с чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.

За да възникне между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем, като потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска дейност, то към този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.

За разглеждания договор/и се твърди, че е сключен/и от разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги.

В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления - ЗЕДЕУУ.

В конкретния случай са налице две платежни нареждания и две разписки от ИзиПей, от които става ясно, че ответната страна е получавала суми по кредита, като номерът на кредита е цитиран в разписките. От поведението на ответната страна не може да се заключи, че е оспорвала действителността на изявлението, за което не може да се позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече ответникът не оспорва приложните писмени доказателства (договори и анекси).

По делото липсват технически или електронни записи, от които да е установено по безспорен начин, че на ответника е връчен договор за кредит, съдържащ клаузи съобразени със специалната уредба на този вид договори, уредени в чл. 11 ЗПК.

Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, което при спор следва да се докаже от доставчика.

Представеният неподписан договор за кредит, анекси и общи условия не установяват наличието на електронно заявление, направено от ответната страна. Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Такъв в производството не се установи да е съставен. Съгласно постановеното по реда на чл.290 от Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ). В конкретния случай, ищецът не е ангажирал доказателства за съставянето на електронни документи, от които да се установи по безспорен и категоричен начин сключването на договор за кредит от разстояние.

            Горното води до извод, че сключеният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като не са спазени разпоредбите на чл. 11 ЗПК. Предвид изложеното и на основание чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. 

Безспорно се установи, че ответникът е получил 750 лева по кредита, като от изявленията на ищцовата страна се установява, че процесното вземане не е погасено. В този смисъл дължимата главница по кредита е 750 лева. 

По делото се установи, че между „4финанс“ ЕООД и „Кредитреформ България“ ЕООД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество е прехвърлено вземането по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.

Във връзка с направеното възражение от особения представител на ответника за нищожност на договора за цесия поради липса на съгласие, а именно – представен непълен текст договора за цесия и липса на уговорка относно определянето на цената по същия, настоящият състав намира същото за неоснователно. Доколкото договорът за цесия е неформално съглашение, което може да бъде сключено и с дарствено намерение, а именно дарствена цесия, за действителността на такъв не е необходима писмена форма и определяне на цена не е от съществените уговорки на същия. Още повече, че третото лице-помагач не е оспорило направеното от ищеца твърдение за наличие на договор за цесия между тях. Съдът счита, че от представените доказателства се прави извод за наличието на действителен договор за цесия, сключен между страните.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Представено е уведомление от цедента, адресирано до ответника, касаещо прехвърлянето на вземанията. Съдът приема, че ответникът е уведомен за цесията, което е извършено с получаването исковата молба и приложеното уведомление към нея от назначения особен представител на ответника. В този смисъл с получаването на уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.

Горното налага извод за основателност на исковата претенция до размера на 750 лева - главница по договор за кредит, като претенцията за разликата от тази сума до предявения размер следва да се отхвърли като неоснователна.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В настоящото производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 150 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 450 лева възнаграждение за особен представител. е. в общ размер на 700 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА П.С.П., ЕГН**********,  с адрес ***, п.к. 2300, кв. „Твърди ливади“ №20, вх. А, ет. 3, ап. 6 да заплати на на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“ № 10 сумата в размер на 750, представляваща главница за предоставени парични средства по договор за кредит № ********** от 11.09.2015 г. и анекс от 22.09.2015г. , сключен между П.С.П. и цедента „4финанс“ ЕООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза на цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба (09.11.2019 г.) до окончателното изплащане на вземането,и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция за разликата от 964,42 лева, разлика от сумата от 750 лева до предявения размер от 1714,42 лева. 

ОСЪЖДА П.С.П., с адрес ***, п.к. 2300, кв. „Твърди ливади“ №20, вх. А, ет. 3, ап. 6, ЕГН**********,  ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Шандорф Петьофи“ № 10 сумата в 328 лева – разноски в исковото производство. Останалата част от разноските тежат върху ищеца така както са направени, във връзка с неуважената част от иска, съгл. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: