Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№ 405 12.11.2021г. град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, II
състав, открито съдебно заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Николина Николова
и с участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело №
539 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнението на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
жалба, подадена от Д.Ю.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ
„Черна гора“ към Затвора – Стара Загора, с направено искане с правно основание
чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС за прекратяване на действия на орган по изпълнение
на наказанията, представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС, като
бъде разпоредено на Началника на Затвора – Стара Загора преустановяването на упражняваното
спрямо Д.Ю.С. унизително и нечовешко отношение и психологически тормоз от
страна на ИСДВР на 2 гр. в ЗОЗТ“Черна гора“ – Ж. Ж.в, и да следва установения в
ЗИНЗС и в ППЗИНЗС ред за допускане на лишения от свобода до работа.
Д.Ю.С. твърди, че е тормозен психически, обиждан и
нагрубяван от ИСДВР на 2 група в ЗОЗТ“Черна гора“ към Затвора гр.Стара Загора,
поради което счита, че е подложен на нечовешко и унизително отношение при
изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Това, както и
обстоятелството, че не му е осигурена възможност да работи, го е принудило на
26.08.2021г. да подаде декларация по чл.68, ал.4 от ППЗИНЗС за гладна, жадна и
инсулинова стачка. Сочи, че му остава голям период от изтърпяване на наложеното
му наказание и желае да работи, без значение какво точно, тъй като има нужда от
средства за да си закупува животоспасяващи лекарства. Счита, че фактическите
действия на администрацията в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора по
възпрепятстването на достъпа му до работа, нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Поддържа, че неспазването на установения в закона ред за допускането му
до работа, който осигурява не само правото му на защита, но и съхранява
човешкото му достойнство, обуславя извод за осъществено спрямо него нечовешко и
унизително отношение и третиране, в нарушение на Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи и Конституцията на РБългария. По тези
съображения е направено искане за постановяване на разпореждане за
преустановяване на действията, уронващи неговото човешко достойнство и за
спазване на установения в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС ред за допускане до работа.
Ответникът
– Началник на Затвора – Стара Загора, чрез процесуалния си представител по
делото, оспорва искането като неоснователно. Твърди, че на Д.С. е дадена
нееднократна възможност да полага труд като помощник-готвач в кухненския блок
на затворническо общежитие от закрит тип „Черна гора“, но поради професионален
и междуличностен конфликт между С. и главния готвач, както и във връзка с
установени нарушения на трудовата дисциплина, същият е бил спрян от работа със
заповед от месец март 2021г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора. Поддържа,
че недопускането до работа на жалбопадятеля се основава на липсата на свободно
работно място в ЗОЗТ „Черна гора“, а освен това, по арг. от разпоредбите на
чл.177 ППЗИНЗС и чл.164 от ЗИНЗС правото на труд на изтърпяващите наказание не
е свързано с безусловно и абсолютно основание на затворническата администрация
да осигурява работа на лишените от свобода според техните предпочитания. По
тези съображения счита, че оспорените действия не са незаконосъобразни и не
представляват такива, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по
административно-правния спор:
Д.Ю.С. изтърпява общо наказание в размер на 7 години и 4 месеца
„лишаване от свобода“ в Затвора – Стара Загора, като на 22.02.2021г. е
преразпределен в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора. Във връзка с
притежавани от С. професионални умения като готвач на 04.03.2021г. му е била
предоставена възможност да работи като помощник-готвач в кухненския блок на
ЗОЗТ „Черна гора“. Съгласно представените по делото Докладна записка от Д.Г. Г.
– майстор-готвач в ЗОЗТ „Черна гора“ и Рапорт от инспектор СДВР при ЗОЗТ „Черна
гора“, се установява, че на 17.03.2021г. около 8.00 – 8.30 часа лишеният от
свобода Д.С. отказва да изпълни нарежданията на главния готвач относно начина,
по който следва да се приготви храната за обяда, като при направена забележка
от страна на главния готвач Д.С. напуска кухнята. Когато се връща по-късно с
инспектор СДВР заявява, че повече няма да работи, а с главния готвач ще се
видят в съда. С Докладна записка от Г.Г. - ИСДВР на 1-ва група ЗОЗТ „Черна
гора“, до Началника на Затвора – Стара Загора, е направено предложение на
основание чл.170, ал.3 във вр. с ч.170, ал.2 от ППЗИНЗС, да бъде разпоредено
л.св. Д.С. да бъде спрян от участие в трудова дейност към вътрешен кухненски
блок при ЗОЗТ „Черна гора“. В докладната записка е посочено, че на 17.03.2021г.
в 8.30 часа лишеният от свобода Д.С. е заявил, че не желае да приготви храната
за обяд съгласно технологичното меню и по начина, по който му възлага
майстор-готвача. Между С. и главният готвач възниква словесен спор и С. напуска
работното си място. Сочи се за констатирано, че л.св. С. системно не се справя
с възложената му работа, често отсъства от работното си място, с което
препятства приготвянето на храната.
Със Заповед № Л-1069 от
18.03.2021г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, на основание чл.170, ал.2 от
ППЗИНЗС, е разпоредено спирането от работа на лишения от свобода Д.Ю.С. на
длъжност помощник готвач затворническа столова по щата на обслужващата дейност
на Затвора – Стара Загора, считано от 18.03.2021г. Заповедта е връчена при
условията на отказ за получаването й от л.св. С., удостоверено с подписите на
двама свидетели.
Със Заповед № Л-1884/
11.05.2021г. Началникът на ЗОЗТ“Черна гора“, на основание чл.80 от ЗИНЗС и
чл.175 от ППЗИНЗС, въз основа на предложение от ИСДВР и декларирано желание от
лишения от свобода, на С. е възложено да полага доброволен неплатен труд.
С декларации по чл.68, ал.4 от
ППЗИНЗС от 26.08.2021г. л.св. Д.С. е обявил гладна, жадна и инсулинова стачка и
съотв. отказ от медицинска помощ. В тази връзка е направено предложение от
инсп.Ж. Ж.в – ИСДВР на 2 гр. при ЗОЗТ „Черна гора“ до началника на
затворническото общежитие лишеният от свобода
С. да бъде спрян от полагане на доброволен труд, тъй като същият е с
множество заболявания и предвид декларираната гладна, жадна и инсулинова
стачка, съществува риск за живота и здравето му. Със Заповед № Л 3870 от
26.08.2021г., издадена от началника на ЗОЗТ, на основание чл.170, ал.3 от
ППЗИНЗС и поради обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа, е
спрян от работа л.св.Д.Ю.С., полагал неплатен труд на работен обект „Корпус
ЗОЗТ“, считано от 26.08.2021г., с оглед опазване здравето и живота. Отказът на
л.св. да получи заповедта е удостоверено с подписите на двама свидетели.
От представената по делото
медицинска справка се установява, че л.св.С. страда от инсулинозависим диабет и
хипертонична болест на сърцето. Всеки месец по протокол се изписвал необходимия
инсулин и л.св. ежедневно получавал диетична храна, подходяща за болни с
диабет. Посочено е, че С. правел откази по отношение терапията за хипертонична
болест.
Към материалите по делото е
приложено адм. дело № 178/ 2021г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Анализът на приложените доказателства
и на предпоставките по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС обосновават извод за
процесуална допустимост на искането, но преценено по същество съдът го намира
за неоснователно.
За да се предизвика
разпоредената с правната норма на чл. 276, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС последица -
прекратяване на фактически действия и бездействия, е необходимо същите да
представляват нарушение на забраната по чл. 3 от ЗИНЗН.
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 13
от 2017 г./ осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата
разпоредба е указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочената разпоредба представя
цялото многообразие на установените в практиката на ЕСПЧ стандарти за защита на
жертвите на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 ЕКПЧ.
Въз основа на събраните по
делото доказателства съдът приема, че липсват данни за осъществени от
длъжностни лица към Затвора гр.Стара Загора действия, нарушаващи забраната за
изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение.
По делото остана
недоказано твърдението на жалбоподателя за унизително и нечовешко отношение и
третиране от страна на ИСДВР на 2 гр. към ЗОЗТ „Черна гора“ към л.св. С.. В
случая не само че липсва конкретика в какво се изразяват твърдяните
незаконосъобразни действия, но и не се събраха никакви доказателства, дори и
като индиция, в подкрепа на оплакването за упражняван „психически тормоз“,
отправяни „заплахи“ и „обиди“.
Относно второто проявление на сочената като основание на
подаденото искане по чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС незаконосъобразна
административна дейност, а именно – недопускането до работа на Д.С., съдът
съобрази следното:
Полагането на труд, е право на
лишените от свобода, установено с нормата на чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС. С разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗИНЗС се предвижда, че
участието на лишените от свобода в трудова дейност има за цел тяхната
ресоциализация, а според ал. 2 – работата, която трябва да изпълнява лишеният
от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите
възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му
състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната
квалификация и предпочитанията му. С други думи правото на труд не съответства
задължение за администрацията непременно да осигури работа на лишения от
свобода. В този смисъл изпълнението на соченото задължение не е безусловно, а
зависи от обстоятелства от обективен и субективен характер. Обективни са
съществуващите възможности за работа, вкл. вида и тежестта на трудовата
дейност, откритите работни места и условията на труд. Субективни са останалите
критерии по чл. 172, ал. 2 от ЗИНЗС, както и преценката
на администрацията чрез комисията по чл. 35 от ППЗИНЗС.
От анализа на събраните
доказателства в контекста на цитираните нормативни разпоредби, съдът намира, че
действията на администрацията в лицето на началника на затвора – гр. Стара
Загора за осигуряване възможността на ищеца да упражни правото си на труд, са
законосъобразни.
На първо място следва да се
отбележи, че спирането от работа на л.св.С. като помощник-готвач в
затворническата столова на ЗООТ „Черна гора“ се основава на заповед № Л-1069 от
18.03.2021г., издадена от Началника на Затвора - Стара Загора, като по делото не се твърди и
няма данни същата да е отменена като незаконосъобразна. Ето защо действията на
длъжностните лица от пенитенциарната администрация по недопускането на л.св. С.
до работа като помощник готвач, са обусловени именно от изпълнението на
посочената заповед и от прилагането на произтичащите от заповедта правни
последици, свързани с преустановяване /спиране/ на осъществяваната от лишения
от свобода трудова дейност /работа/.
Освен това на жалбоподателя е
била предоставена възможност да полага доброволен неплатен труд /Заповед № Л
1884 от 11.05.2021г. – л.76 по делото/, който съгласно разпоредбата на чл.80,
ал.2 от ЗИНЗС се приспада от срока на наказанието, но С. с поведението си ясно
е демонстрирал, че не желае това /с декларация от 26.08.2021г. е обявил
„гладна, жадна и инсулинова стачка“, като е заявил, че иска да бъде назначен на
подходяща работа по см. на чл.77 от ЗИНЗС – л.61 и сл. по делото/.
Не може да се приеме за
основателно оплакването на С., че въпреки притежаваните от него разнообразни
професионални квалификации необосновано и тенденциозно му е бил отказван достъп
до трудово дейност. Както вече се посочи действащата нормативна регламентация
не задължава длъжностните лица от пенитенциарната администрация да осигурят
работа незабавно и всеки път, когато лишените от свобода са заявили желанието
си за това, както и през целия им престой в местата за изтърпяване на наказание.
Напротив предлагането и осигуряването на възможност за полагането на труд е
предоставено на преценката на началника на затвора в зависимост от нуждата за
осъществяването на конкретни дейности и наличието на разкрити работни места, а
съгласно чл. 164, ал. 7 от ППЗИНЗС приоритет при
участие в трудова дейност имат лишени от свобода, които спазват реда и
дисциплината и са с доказани трудови качества. От представената по делото докладна
записка от 07.09.2021г. на ИСДВР 2 гр. при ЗООТ“Черна гора“ /л.98-101 по
делото/ се установява, че на л.св.Д.С. е била предложено да работи като
„бръснар“, но той е отказал, тъй като тази позиция в ЗООТ“Черна гора“ е на
доброволен неплатен труд. А относно останалите притежавани от жалбоподателя
квалификации – огняр, зидаро-мазач, кофражист, шпакловчик, фаянс, теракота,
бояджия, мото и ел.кари, в ЗООТ“Черна гора“ не съществували подобни позиции в
обслужващата дейност, на които да се назначи лишения от свобода. В този смисъл
действията по недопускането на Д.С. до работа не могат да бъдат определени като
такива, несъответстващи на установения в
ЗИНЗС и в ППЗИНЗС ред, в какъвто смисъл са наведените доводи.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорените действия не релевират каквато и да е
била проявна форма на унизително или нечовешко отношение и третиране спрямо
лишения от свобода от страна на органи по изпълнение на наказанията или на
длъжностни лица от затворническата администрация, поради което не представляват
действия, нарушаващи забраната по чл.3 от ЗИНЗС . С оглед на което подаденото
от Д.С. искане с правно основание чл. 276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС се явява
неоснователно и като такова, следва да бъде отхвърлено.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.280, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, съдът
Р
А З П
О Р Е
Д И:
ОТХВЪРЛЯ подаденото от Д.Ю.С., изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“ към Затвора – Стара Загора, искане с правно
основание чл.276, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, за прекратяване на действия,
представляващи нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС и за разпореждане на
Началника на Затвора – Стара Загора да бъде преустановено упражняваното спрямо Д.Ю.С.
унизително и нечовешко отношение и психологически тормоз от страна на ИСДВР на
2 гр. в ЗОЗТ “Черна гора“ – Ж. Ж.в, и да следва установения в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС
ред за допускане на лишения от свобода до работа, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в 3-дневен срок от
получаване на съобщението пред тричленен състав на Административен съд – Стара
Загора.
СЪДИЯ: