Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 01.10.2020 година
Радомирският районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М. и в присъствието на прокурора
………………………………, като разгледа докладваното от съдията АНД № 255/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С
наказателно постановление № .г. директорът на Регионална дирекция по горите -
Кюстендил е наложил на жалбоподателката И.П.К., за нарушение на чл. 257, ал. 1,
т. 1 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии, вр. чл. 52, ал. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за
горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, за това, че на 15.05.2020 г., на
територията на ТП ДГС – Радомир, землище с. Б., отдел 337, подотдел „ф“, имот №
., собственост на физически лица, в качеството си на лице, упражняващо
лесовъдска практика, на чието име е издадено позволително за сеч № .г., не е осъществила
контрол, като е допуснала сеч и извоз в нарушение на сроковете за сеч и извоз,
посочени в позволителното за сеч, а именно сечта и извозът са извършени преди
разрешената в позволителното за сеч дата – 18.05.2020 г.
Недоволна от така
наложеното ù административно наказание К. е обжалвала в законоустановения
срок. По подробно
изложени във въззивната жалба и в съдебно заседание съображения, моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна - Регионална дирекция по горите, гр. Кюстендил чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата. По подробно изложени в пледоарията правни съображения въззиваемата страна моли съда
да потвърди атакуваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Навеждат се доводи за
законосъобразност на атакуваното НП и доказаност на извършеното от жалбоподателката
административно нарушение.
Териториално
отделение - Радомир към Районна прокуратура - Перник, редовно и своевременно
призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският
районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 14 и 18 от НПК, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от надлежна страна и е процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна:
От
служители на Регионална дирекция по горите, гр. Кюстендил, а именно Г.И. и Д.З.
е извършена проверка на 09.07.2020 г. в имот с № ., подотдел .в землището на с. Б., общ. Радомир, при която е констатирано
от проверяващите органи, че за имота има издадено позволително за сеч № .г. на
името на И.К., като срокът за провеждане на сечта и извозване на материалите е
от 18.05.2020 г. до 31.12.2020 г., като до момента на проверката от имота са
експедирани 9,90 куб. м пл. дърва с два превозни билета с №№ .от 15.05.2020 г.
с две превозни средства с ДКН: .и ., като превозните билети са издадени извън
посочения в позволителното за сеч срок за извозване на материалите.
Жалбоподателката
И.К. е вписана в
публичния регистър за упражняване на частна лесовъдска практика (удостоверение №
.г.).
Въз основа
на констатациите от проверяващите органи, отразени в горепосочения констативен
протокол, на 23.07.2020 г. е съставен АУАН № 187 от свидетеля Г.П.И., като
свидетел по АУАН, присъствал и при установяване на административното нарушение,
е Д.Л.З..
Актът за
установяване на нарушението е връчен на жалбоподателката лично на датата на съставянето му, като същата е
присъствала при неговото съставяне.
В срока по
чл.
44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателката
срещу така съставения АУАН.
Въз основа на събраните по преписката
доказателства и съставения АУАН административнонаказващият орган е издал атакуваното в
настоящото производство НП № .г., като със същото е наложил
на К. за нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите,
вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските
територии, вр. чл. 52, ал. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ
и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
От
правна страна:
С оглед на
така установеното от фактическа страна и предвид наведените от жалбоподателката
правни доводи, съдът намери от правна страна следното:
Преди да разгледа
правния спор по същество съдът е длъжен да обсъди наведените от
жалбоподателката доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
изготвяне на атакуваното НП и АУАН. Едва, след като констатира липсата на
такива процесуални нарушения, съдът следва да разгледа и разреши спора по
същество, като изследва и реши въпроса относно това дали е налице извършено
деяние от жалбоподателката, дали същото представлява административно нарушение
по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, дали жалбоподателката е автор на същото, правилно
ли са приложени от наказващия орган материалноправните норми и правилно ли е
определен размерът и видът на наложеното административно наказание.
Настоящият
състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията на
жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на
АУАН и издаване на НП. При провеждане на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
атакуваните АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към
съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която
следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на
които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – директора на
Регионална дирекция по горите - Кюстендил, който е оправомощен със заповед № РД
49-199/16.09.2011 г. на министъра на земеделието и храните.
По
същество на правния спор съдът приема така описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка за безспорно доказана, тъй като тя се потвърждава напълно от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, приложени в
административнонаказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и
пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: акт за установяване на
извършено административно нарушение № 187/23.07.2020 г., (по регистъра на РДГ –
Кюстендил) бланков № 004002/29.07.2020 г., наказателно постановление № .г. на директора
на Регионална дирекция по горите, гр. Кюстендил, констативен протокол от 09.07.2020
г. и позволително за сеч № .г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лева, ако не е
предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска
практика, което не изпълни или изпълни несвоевременно задължения или контролни
правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му,
както и решения и предписания, основани на тях. Според чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108,
ал. 2 ЗГ (вписани в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика)
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на
сроковете и правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на
насаждението на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч - на
всички дървета върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани
в позволителното за сеч, докато съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 5 от Наредба
№ 8/05.08.2011 г. за сечите в горите позволително се издава поотделно за всяко
насаждение или за имот и насаждение и в него се определят сроковете за сеч и
извоз.
Безспорно
е установено по делото, че при проверката, извършена на терен на 09.07.2020 г.
в имот № ., находящ се в землището на с. Б. и след това при проверката по
документи, е установено извършена сеч и извоз преди разрешената в
позволителното за сеч дата – 18.05.2020 г., като така допуснатото от
жалбоподателката нарушение във връзка с неизпълнение на контролните ù
правомощия се установява и от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпита на актосъставителя Г.П.И. и свидетеля по акта и по
установяване на административното нарушение Д.Л.З.. И двамата свидетели са
очевидци на констатираното нарушение от жалбоподателката, като точно
препредават фактическата обстановка, подробно описана в процесните АУАН и НП,
поради което съдът им дава вяра. Показанията и на двамата свидетели са
изчерпателни, непротиворечиви и напълно си кореспондират, както помежду си,
така и с описаната фактическа обстановка в процесните АУАН и НП. От страна на
жалбоподателката в хода на съдебното следствие не бяха ангажирани гласни или
писмени доказателства, опровергаващи фактическата обстановка, описана в АУАН и
НП. Установено е по безспорен начин, че в имот № ., находящ се в землището на
с. Б., са извършени сеч и извоз на дървесина преди разрешената в позволителното
за сеч дата – 18.05.2020 г., като посочените в АУАН и в НП факти ясно сочат
вмененото деяние - неизпълнение на задължение по чл. 257, ал. 1, т. 1 ЗГ, вр. чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии,
вр. чл. 52, ал. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
За правна
пълнота настоящият състав следва да отбележи, че в случая не е налице
маловажност на нарушението, обуславящо отмяна на НП на основание чл. 28 ЗАНН,
тъй като изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с
правилата за добив на дървесина и изискванията към лицата, които отговорят за
законосъобразността на тази дейност, а и конкретните обстоятелства по делото не
разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с
обикновените нарушения от този вид.
По
отношение размера на наложеното наказание същото е определено от АНО съобразно
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и е в предвидения от съответната санкционна
норма минимум, а именно „глоба“ в размер на 300 лева, поради което съдът
намира, че същият размер е правилно и законосъобразно определен, с оглед вида и
начина на извършване на административното нарушение, неговата тежест и
подбудите за извършването му, както и предвид всички останали смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
По
изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
наказателно постановление № .г. на директора на РДГ - Кюстендил следва да бъде
потвърдено.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление № .г. на директора на Регионална дирекция по
горите - Кюстендил, с което на И.П.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл. 275,
ал. 1, т. 2 от Закона за горите и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, за нарушение на чл.
257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, вр. чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1
за контрола и опазването на горските територии, вр. чл. 52, ал. 5 от Наредба №
8/05.08.2011 г. за сечите в горите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Пернишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: