РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. , 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Ил. Шарланджиев
при участието на секретаря Борислава Г. Тункова
като разгледа докладваното от Стефан Ил. Шарланджиев Административно
наказателно дело № 20211220200629 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод
жалба подадена от ИЛ. Д. АВД., ЕГН **********, с адрес гр.Г..........,
ул.”..........“ №........ община Г....... Д......, област Б........... против Наказателно
постановление № № ........... от ......... г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА към
ОДМВР Б.............., РУ Г.Д............ Иска се отмяната на обжалваното НП като
се излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването му. Твърди се че жалбоподателят не извършил нарушенията
за които е наказан.
Наказващия орган с писмо оспорва жалбата.
РП гр. Г.Д. не взема отношение по същата.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства приема за
доказани следните относими факти:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя А. са наложени
административни наказания - по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на
............. лева за нарушение по чл.20 ал. 2 от ЗДвП; - по чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП глоба в размер на ..................... лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение по чл.174 ал. 3 от ЗДвП; -
по чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП глоба в размер на ................... лева за
нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, и по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
глоба в размер на ................лева за нарушение по чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП.
За нарушението по чл.174 ал. 3 от ЗДвП на основание Наредба №Iз-2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки.
Нарушенията за които са наложени наказанията се заключават в това, че:
1
„.............. г. около ............ часа в ГР.Г.Д......... на УЛ.О........... като Водач на лек
автомобил - ............ с рег № ................., държава БЪЛГАРИЯ при
обстоятелства: ЗА ТОВА, ЧЕ НА ...........Г. ОКОЛО 1............ ЧАСА В
ГР.Г.Д.ПО УЛ."О........." УПРАВЛЯВА СОБСТВЕНИЯТ СИ ЛЕК
АВТОМОБИЛ ............ С РЕГ. №.............., ПОРАДИ ДВИЖЕНИЕ С
НЕСЪОБРАЗЕНА СКОРОСТ БЛЪСКА СПРЕЛИЯ НА ПЪТНОТО ПЛАТНО
ЛЕК АВТОМОБИЛ ............ С РЕГ.№............. И ДОПУСКА ПТП С
МАТЕРИАЛНИ ЩЕТИ.ПРИ ПОКАНА ДА БЪДЕ ИЗПРОБВАН ЗА
АЛКОХОЛ С ТЕХНИЧЕСКО СРЕДСТВО АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510 С
ФАБР.............., ВОДАЧА КАТЕГОРИЧНО ОТКАЗА.СЪЩИЯТ Е ВИДИМО
ПИЯН И МИРИШЕ СИЛНО НА АЛКОХОЛ.ИЗДАДЕН Е ТАЛОН ЗА
МЕДИЦИНСКО ИЗСЛЕДВАНЕ С №...............НЕ ПРЕДСТАВЯ СУМПС, КТ
И СРМПС. е извършил: 1) ВОДАЧЪТ НЕ ИЗБИРА СКОРОСТТА НА
ДВИЖЕНИЕ СЪОБРАЗНО АТМОСФ.УСЛОВИЯ,РЕЛЕФА,УСЛОВИЯТА
НА ВИДИМОСТ.ИНТЕЗИВН.НА ДВИЖЕНИЕ И ДР.ОБСТОЯТЕЛСТВА.ЗА
ДА СПРАТ ПРЕД ПРЕДВИДИМО ПРЕПЯТСТВИЕ ИЛИ СЪЗДАДЕНА
ОПАСНОСТ ЗА ДВИЖЕНИЕТО.ПТП, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2
от ЗДвП 2) ОТКАЗВА ПРОВЕРКА С ТЕХН. СР-ВО ЗА УСТАНОВЯВ.
УПОТР. НА АЛК. В КРЪВТА И НЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИС.ЗА
ИЗСЛЕДВАНЕ С ДОКАЗ. АНАЛИЗАТОР И ЗА МЕД. ИЗСЛЕДВАНЕ И
ВЗЕМАНЕ НА БИОЛОГ. ПРОБИ ЗА ХИМ. ЛАБ. ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА
УСТАНОВЯВ. НА КОНЦ.НА АЛК.В КРЪВТА МУ, с което виновно е
нарушил чл.174 ал. 3 от ЗДвП 3) НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ И КОНТРОЛЕН
ТАЛОН КЪМ СУМПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ., с което виновно е
нарушил чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП 4) НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА
РЕГИСТРАЦИЯ НА МПС| КОЕТО УПРАВЛЯВА ., с което виновно е
нарушил чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП.“
Свидетелката М. на .................г., около .............ч. била на път за работа,
управлявайки собствения си автомобил ............ с рег. №............. Движела се по
ул.“О............“ гр. Г..... Д............. Спряла на кръстовището с ул. „ П........ С.......“.
От тази улица дошъл жалбоподателя с описания в НП лек автомобил марка
............... и се опитал да направи ляв завой. Според свидетелката същият се
движел бързо, не могъл да вземе завоя и се ударил в управлявания от нея
автомобил, след което се ударил в близко разположената къща на сем.
2
Т............. като при това спукал гума. М. веднага излязла от автомобила си, за
да види как е жалбоподателят. На близка пейка имало хора, които помолила
да извикат полиция, защото тя била много притеснена. След малко дошли
полицейските служители. Свид. М. твърди, че жалбоподателят бил много
пиян, залитнал при слизането от колата и започнал да обяснява нещо на
полицаите.
Свид. Ц. и П. са полицейските служители, които се отзовали на сигнала
за настъпилото ПТП. И двамата твърдят, че като отишли на място, водачът –
жалбоподателят, бил във видимо нетрезво състояние и не бил в състояние да
контролира действията си. При покана да бъде изпробван с техническо
средство, същият отказал. Веднага след случая, в РУП гр. Г.Д., бил съставен
приложения по делото акт за установяване на административно нарушение.
Бил издаден и талон за медицинско изследване, като от доказателствата по
делото е видно, че кръвна проба не е дадена и съответно - изследване не е
правено. След съставянето му актът бил предявен на жалбоподателя, който го
подписал и получи препис от него.
Нито един от свидетелите не е категоричен относно това дали на
жалбоподателя е била извършена проверка относно описаните в АУАН и НП
документи и дали същият е носел последните.
Тази фактическа обстановка се установява въз основа на всички
доказателства по делото. Същите са ясни, последователни и
непротиворечиви, поради което не се налага обстоен анализ и съпоставка.
При така установеното съдът, за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок от наказаното по административен ред
лице поради което следва да бъде разгледана като допустима.
Разгледана по същество съдът намира същата за частично
основателна по следните съображения:
Видно от установеното по-горе, жалбоподателят управлявайки собствения си
лек автомобил марка Фолксваген, на описаното в НП място и дата, блъснал
управлявания от свид. М. лек автомобил марка ..............., който бил спрял на
кръстовището. Като нарушена законова норма е посочена разпоредбата на
чл.20,ал.2 от ЗДвП. Тази разпоредба от закона задължава водачите на пътни
превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
3
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. В случая в описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено, е посочено
само че произшествието е резултат от несъобразената скорост с която се е
движел автомобилът. Не е посочено с кое или с кои от обстоятелствата
изброени в горната норма не е била съобразено скоростта. При всички
положения очевидно се касае за липса на адекватна преценка от страна на
жалбоподателя, но същата не е задължително да е само относно скоростта на
движение. Възможно е неадекватността да е и относно посоката на движение
на автомобила. И в двата случая е налице липса на контрол от страна на
водача. При твърдението че липсата на контрол е свързана само със скоростта
на движение на управляваното МПС, следва при описанието на нарушението
и обстоятелствата при които същото е извършено, да се посочи с кои от
посочените в ал.2 фактори не се е съобразил водача. С оглед на горното
следва да се приеме, че в АУАН и НП не се съдържат ясни и пълни описания
на нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП и обстоятелствата при които същото е
извършено.
С това са допуснати нарушения по чл. 42,т.24 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Същите са съществени, тъй като въвеждат неяснота относно елементи на
нарушението. С допусната неяснота в описанието на нарушението и
обстоятелствата при които същото е извършено в АУАН и НП е нарушено
правото на защита на лицето, срещу което се води
административнонаказателното производство, поради което тези нарушения
представляват самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП в тази
му част.
Следващото нарушение се заключава в това, че жалбоподателят отказал да
бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Това според съда е
доказано по несъмнен начин. И двамата свидетели са категорични, че същият
е бил поканен от полицейските служители да му бъде извършена такава
проба, но отказал категорично. С това жалбоподателят е осъществил състава
на нарушението по чл. 174,ал.3 от ЗДвП, както от обективна, така и от
субективна страна. От обективна страна е налице покана от страна на
4
полицейски служители за извършване на проверка с техническо средство за
наличие на алкохол в кръвта на водача и отказ от страна на последния.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като
жалбоподателят е бил правоспособен водач на МПС и като такъв е бил наясно
със задълженията си.
За това нарушение са предвидени наказания глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право на управление на МПС за срок от 24 (двадесет и четири)
месеца. Наложените с обжалваното НП наказания са съобразени с
разпоредбата на закона поради което не могат да бъдат коригирани от съда.
В тази връзка следва да се посочи, че случаят не може да бъде определен като
маловажен и съответно да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Това е така, както поради важността на защитаваните обществени отношения,
така и поради особеностите на конкретния случая, които сочат на една
обичайна за тези нарушения степен на обществена опасност.
Казаното по-горе за размера на наказанията глоба и лишаване от
правоуправление на МПС се отнася и за отнетите контролни точки по
Наредба №Iз-2539 на МВР. По същите съображения те не могат да бъдат
променяни от съда.
По тези съображения обжалваното съдът намира, че обжалваното НП в тази
му част следва да бъде потвърдено.
Останалите две нарушения се заключават в това, че жалбоподателят не
е представил описаните в НП документи.
Съдът намира, че тези нарушения не са доказани по несъмнен начин. Нито
един от свидетелите не сочи категорично, че жалбоподателят не е представил
посочените в НП документи. С оглед на това и при липсата на други
доказателства подкрепящи обвинителната теза, за тези две нарушения
обжалваното НП следва да бъде отменено.
Претендират се разноски по делото от процесуалния представител на
жалбоподателя.По силата на разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните
имат право на разноски които се определят по реда на АПК. В чл. 189, ал.3
НПК е приет принципа, че щом лицето е признато за виновно, същото следва
да понесе всички разноски по делото, независимо дали в провежданите
5
контролни производства размерът на наказанието е бил потвърден или
редуциран. В случая обаче имаме препращане към реда по АПК, което
изключва приложението на този принцип. В чл. 143 от АПК е посочено, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал.
1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването
или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички
направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за
един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва уредба за това как
следва да се постъпи, ако искането за отмяна на административен акт е
уважено или отхвърлено частично. По силата на препращащата норма на чл.
144 от АПК по този въпрос следва да намерят приложение общите правила на
чл. 78 от ГПК, според които страните имат право на разноски съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от искането. В подкрепа на такова
разрешение на проблема е и нормата на чл. 136 от АПК, според която
разноските за общия представител се понасят от административния
орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложението на този принцип жалбоподателят има право на разноски
по съразмерност, пропорционално на уважената част от жалбата.
Жалбоподателят е доказал заплащане на .......... лева за адвокатски хонорар.
Доколкото обжалваното НП се отменя за три от нарушенията, но се
потвърждава за най-тежкото от общо четирите нарушения, по съразмерност
следва да се присъдят на жалбоподателя за адвокатски хонорар .............лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № № ........... от ..................
г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР Б.. , РУ Г. Д. с което на
жалбоподателя А. са наложени административни наказания - по чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП глоба в размер на ........... лева за нарушение по чл.20 ал. 2 от
6
ЗДвП; - по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП глоба в размер на ................) лева и
лишаване от право да управлява МПС за 24 (двадесет и четири) месеца за
нарушение по чл.174 ал. 3 от ЗДвП; - по чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП глоба
в размер на ............... лева за нарушение по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП, и по
чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП глоба в размер на .......... лева за нарушение по
чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП и за нарушението по чл.174 ал. 3 от ЗДвП на
основание Наредба №1з-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, В
ЧАСТТА му в която са наложени наказания - по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП -
глоба в размер на ................ лева за нарушение по чл.20 ал. 2 от ЗДвП; - по
чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП - глоба в размер на ............ лева за нарушение
по чл.100 ал. 1 т.1 от ЗДвП и по чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП - глоба в
размер на ................лева за нарушение по чл.100 ал. 1 т.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП в останалата му част.
ОСЪЖДА ОДМВР Б........ да заплати на жалбоподателя сумата от
...........лв. – за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Благоевградския административен съд в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
7