М О Т И В И
към Решение № 143 от 03.08.2020 година
по АНД № 382/2020 година на
Районен съд – Свиленград
Производството по делото е по
реда на чл. 378 и сл. на глава 28
от НПК.
Досъдебно производство (ДП) № 63/2020 година по описа на РУ –
Свиленград
(преобразувано от Бързо такова с Постановление на Прокурор при Районна
прокуратура – Свиленград от дата 25.02.2020 година), представляващо преписка № 207/2020 година по описа на Районна прокуратура – Свиленград, е
внесено в Съда от Десислава
Садова – Младши прокурор при Районна прокуратура – Свиленград с
Постановление за внасяне на делото в Съда с предложение за прилагане на чл. 78а
от НК - освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на Н.Т.У., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, с основно образование, разведен, ЕГН **********, неосъждан - реабилитиран, за това че на 17.02.2020 година в град Свиленград, област Хасково, пред блок № 3 в ж.к.„Простор”, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - произвел изстрел
във въздуха с газ-сигнално оръжие „BLOW COMPACT”, модел „MOD
2002” с № 32526, калибър 9х22мм Р.А.К. – престъпление по чл. 325,
ал. 1 от НК.
В съдебното заседание, проведено на 03.08.2020 година не се явява представител на Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована и не взема становище.
Явява се обвиняемия Н.Т.У., заедно с адвокат И.Б. – служебен
защитник от ДП. Обвиняемият У. се признава за
виновен. Не
оспорва фактическата обстановка, изложена от Прокуратурата, в този смисъл
поддържа изрично изявление с признание за верност на изложените факти и за
виновността си. В личната си защита поддържа становище за освобождаването си от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, така както
предлага Районна прокуратура - Свиленград, което моли да бъде в минималния
размер. Последното обосновава с твърдения за наличие на смекчаващи вината обстоятелства –
съдейства за разкриване на обективната истина и факта, че няма налагани
административни наказания.
Защитникът на обвиняемия – адвокат И.Б., излага
процесуално становище за липса на спор по фактите на обвинението и съответно
извършването на престъпното деяние, съгласно внесеното Постановление на Прокурора.
Пледира същото да бъде уважено, при наличие на кумулативните предпоставки за
приложението на чл. 78а от НК за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание за престъплението, което сочи и да е
безспорно доказано от събраните доказателства. Поддържаните доводи, основно
касаят индивидуализацията на следващото наказание, като последното защитникът
моли да е в размер на минимума на предвидената Глоба, обосновано с фактически
обстоятелства – смекчаващи по ефекта си, за каквито сочи - липсата на административни наказания, самопризнанията, които е направил, съдействието, което е
оказал на органите на ДП, коректното му поведение както на фазата на ДП, така и в настоящата
съдебна фаза, фактът че е безработен към настоящия момент и няма
недвижими имоти, движимо имущество, включително моторни превозни средства (МПС),
с единична стойност над 1 000 лв., ценни книжа, дялове в дружества и
парични средства по банкови сметки. По отношение съдбата на веществените доказателства не взема
конкретно становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост рег.№ 171
от 22.07.2020 година на Бюро за
съдимост при Районен съд – Тополовград, обвиняемият У. не е осъждан – реабилитиран е и не му е налагано
административно наказание по чл. 78а от НК.
От Характеристичната справка, изготвена от служител на РУ - Свиленград (Мл.експерт
Антон Влайков) и приложена в кориците на ДП, става ясно, че Н.У. има две навършили
пълнолетие деца, познат е в квартала като човек предизвикващ конфликти и
скандали поради прекомерна употреба на алкохол, не е в добри отношения със
съседите си, има данни за системна злоупотреба с алкохол и други силно упойващи
вещества, регистриран е като извършител на престъпления, има криминална
регистрация, не се издирва от органите на реда.
В
кориците на ДП е приложена Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние, от която е видно, че обвиняемият Н.У. не притежава недвижими
имоти, движимо имущество, включително МПС, с единична стойност над 1 000
лв., ценни книжа, дялове в дружества, парични средсва по банкови сметки и няма
доходи.
Обвиняемият Н.Т.У. (по
прякор „Трифката”) на 17.02.2020 година в късния
следобяд, отива в кръчма, намираща се в ж.к.„Простор”, където стой около 2 - 3 часа. Около 19.00 часа решава да се прибере в
дома си, като в себе си носи газ-сигнално оръжие „BLOW COMPACT”, модел „MOD
2002” с № 32526, калибър 9х22мм Р.А.К., за което не притежава
документи и което закупил от пазара в град Димитровград, област Хасково. Около 20.00
часа обвиняемият върви, залитайки по тротоара между блокове № 3 и № 4 в ж.к.„Простор” и вади
намиращото се в якето (суичър), с което е облечен, газ-сигнално оръжие,
след което пред блок № 3 произвежда изстрел във
въздуха. След като стреля обвиняемият се прибира във входа на
блок № 4, където живее. Изстрелът е възприет от
свидетелите Красимир Петров Василев и Петър Недялков Генев, които в този момент
се намират на пейка пред блока и от свидетеля Цветелин
Мариянов Петков, който се движи от тротоара пред блока към улицата и се намира в
непосредствена близост до обвиняемия по време на стрелбата. Свидетелят
Петков
незабавно подава сигнал за случилото се на телефон 112, въпреки че
е стъписан и уплашен, като продължава да наблюдава обвиняемия, който зарежда пистолета още
веднъж, но не стреля и се прибира във входа на блока си с № 4. Свидетелят
Петков
информира по телефона и майка си – свидетеля Емилия Христова, за
случилото си. Свидетелите Василев и Генев забелязват, че обвиняемият е във видимо
нетрезво състояние (в този смисъл е и разпечатката от Дрегера), тъй като
залита и изглежда неадекватен. Изплашени от случващото се свидетелите Василев
и Генев отиват настрани.
На
място пристигат полицейски служители, който установяват обвиняемия У. на
стълбищната площадка на етаж 5 в блок № 4 в ж.к.„Простор” и виждат, че същият е в нетрезво
състояние и силно мирише на алкохол. Молят го да предаде
доброволно пистолета, но обвиняемият първоначално им отговяра, че няма
пистолет, а това което са чули свидетелите било от хвърлена от него пиратка.
Впоследствие признава за пистолета, който притежава и казва на полицейските
служители, че го е оставил в дома си и след като го взема им го предава доброволно, за което е съставен Протокол от дата 17.02.2020 година, заедно с празен пълнител за газов пистолет.
На
място на стрелбата полицейските служители намират газ-сигнален
боеприпас калибър 9мм със зелена капачка, който е предаден с Протокол
за доброволно превадане.
От Заключението на назначената Съдебно-балистична експертиза с № 12/23.04.2020 година е
видно, че пистолет „BLOW COMPACT”, модел „MOD
2002” с № 32526, калибър 9х22мм Р.А.К. е газ-сигнално оръжие, годно за стрелба, технически изправен. Представеният за изследване боеприпас за
пистолет 9мм. със зелена капачка с надпис на венеца
на гилзата „9мм. Р.А.К. GLD,YAS” е годен за
използване сигнален боеприпас с калибър 9х22мм, турско производство.
По
делото е назначена и изготвена Комплексна психиатрична и психологична експертиза, от която се
установява, че обвиняемият У. към момента на извършването на
деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното от
него, както и да ръководи постъпките си. Бил е
в състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен. Под влияние на
алкохола самоконтролът му намалява. Няма данни за особено психично състояние,
съответстващо характеристиката на афект. Спрямо него могат да се
извършват действия по разследването и дадените от него обяснения могат да се
използват като доказателствено средство в досъдебното и съдебно производство и
същият е годен да участва в досъдебното и съдебно производство.
Страда от разстройство вследствие употребата на алкохол – Синдром на алкохолна
зависимост. Обвиняемият в интелектуално – мнестнично отношение е в рамите на
нормата.
Обвиняемият Н.У. се
признава за виновен както на фазата на ДП, така и пред настоящия
състав на Съда, в престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Изразява съжаление за извършеното от него.
Изложената фактическа
обстановка, се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия и
неговите признания, депозирани в съдебно заседание, както и тези от ДП, дадени пред разследващия
орган, така също и от останалите
доказателства – писмени и гласни, събрани в хода на предварителното производство и
в съдебната фаза – Докладна записка; разпечатка от
Дрегер; Протоколи за доброволно предаване; Фиш за спешна медицинска помощ; Заключение по Съдебно-балистична експертиза; Заключение по Комплексна психиатрична и психологична експертиза; Протокол за оглед на веществени
доказателства, ведно с Албум; Приемно-предавателни протоколи; Писмо от РУ –
Свиленград; Характеристична справка; Лична
карта; Справка за съдимост; така и от свидетелските показания от ДП, обективирани в Протоколи за разпит на свидетели – Милен С. Стоев, Иван Костадинов Костадинов, Цветелин
Мариянов Петков, Петър Недялков Генев, Красимир Петров Василев и Емилия Цветова
Христова, последните ценени в съответствие с чл. 378, ал. 2 от НПК и приобщени по делото,
ведно с другите писмени
доказателствени средства, на посоченото основание и по реда на чл. 283 от НПК.
Що се отнася до
писмените доказателства, те не се оспориха по своето съдържание и/или
истинността им, не се констатираха от Съда и техни недостатъци от външна,
формална страна на документите, поради което те се кредитираха за достоверни. А
онези от тях, представляващи официални документи и/или доказателствени средства
по смисъла на НПК за извършените процесуално-следствени действия – експертизи и
оглед, съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни
органи и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни такива, валидно удостоверяващи ги.
Частните документи, също не се оспориха по своето съдържание и следва да бъдат
ценени относно възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са
относими и необходими за преценката на личността на обвиняемия и неговото
имуществено състояние, от тук и релевантни за индивидуализацията на следващото
се наказание.
Същата правна
преценка се налага и за гласните
доказателства - свидетелски показания, както и обясненията на обвиняемия, дадени в съдебната фаза на
производството, които са изчерпателни, не съдържат каквито и да било
противоречия, както и са в пълна корелация с писмените доказателства.
Направените признания от обвиняемия се подкрепят от доказателствения материал,
поради което и Съдът възприема обясненията му за достоверни
и ги кредитира при формиране на фактическите и правните си изводи, наред с
останалите доказателства. Т.е. цениха се за достоверни обясненията на обвиняемия, в които излага
фактологическа версия, съответстваща на свидетелските показания и подкрепена от
тях.
Съдът не
кредитира обясненията на обвиняемия, дадени на ДП, в частта, касаеща изложеното
от него пред разследващия орган, че поради уплаха с физическа саморазправа е
стрелял във въздуха, тъй като същите са в противоречие с останалия по делото
доказателствен материал, който Съдът кредитира.
Съдебният
състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по извършените
Комплексна психиатрична
и психологична и Съдебно-балистична
експертизи, тъй
като са извършени съответно от вещи лица – специалисти с необходимата
квалификация и знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица от Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2020
година за съдебните райони на Окръжен съд – Стара Загора и на Административен
съд – Стара Загора, респ. част от състава на МВР,
липсват
индиции за предубеденост, а от формална страна изготвените писмени Заключения обективират необходимите
данни, ползвани за извършената оценка и
фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие
и кореспондиращи с фактите по делото и останалите доказателства, с
оглед което не възникват каквито и да е съмнения за тяхната правилност.
Липсват и обратни доказателства, опровергаващи констатациите и Заключенията на вещите лица, поради това
Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни експертизите и ползва същите при формирането
на фактическите и правните си изводи. Възприетата по–горе фактическа обстановка, е в синхрон
със Заключенията на вещите лица.
Така очертаната
съвкупност от доказателствени средства, събрани по делото е напълно
безпротиворечива (изключая частта от обясненията на обвиняемия, дадени пред разследващия
орган, която Съдът не кредитира съгласно изложеното по-горе), като съдържимите се данни в
тези източници са взаимно
кореспондиращи и допълващи се, по своето съдържание те не се дискредитират едни други, което и
не налага друго
допълнително обсъждане.
Въз основа на
гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха фактическите
и правни изводи относно времето, мястото и изпълнителната форма на деянието и
неговият механизъм на извършване, както и авторството му.
При така изяснената фактическа
обстановка Съдът достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си обвиняемия Н.Т.У. е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
Направеното Предложение на Районна прокуратура - Свиленград
е основателно.
Обвиняемият
Н.Т.У. е роден
на *** ***, с ЕГН **********. Български гражданин е от български произход. Живее в град Свиленград,
ж.к.„Простор”, блок № 4, вход „А”, етаж 5, ап.№ 25, област
Хасково. С основно образование е. Разведен е. Има
две навършили пълнолетие деца. Не е осъждан – реабилитиран по
право. Към настоящия момент не работи.
Обект
на престъплението хулиганство са установения в страната ред и обществено
спокойствие и според чл. 325, ал. 1 от НК е съставомерно, когато се извършат непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото.
Непристойни са действията, които са неприлични и безсрамни, обективирани в
ругатни, нецензурни думи и изрази, буйство, невъзпитаност, нанасяне на обида
или телесна повреда и други прояви, с които се накърняват общоприетите морални ценности и норми на
поведение и скандализират обществото. Чрез тях извършителят противопоставя себе
си на установения ред и на обществеността като цяло или на отделна личност, като
по този начин демонстрира явно незачитане. От субективна страна престъплението
винаги е умишлено и са възможни както пряк, така и евентуален умисъл. За
характера му се съди не от конкретните мотиви, които могат да бъдат и на лична
основа, а от съдържанието на умисъла. В Постановление № 2 от 29.06.1974 година по н.д.№ 4/1974 година, Пленумът на ВС
е направил задължително предписание за съдилищата, че последните е необходимо
да изследват фактическия състав на хулиганството, да посочват конкретни действия
и съображения, които квалифицират деянието като престъпление по чл. 325 от НК.
Обвиняемият е пълнолетни и вменяем, следователно е наказателноотговорно лице. Съгласно чл. 31, ал. 1 от НК, той може да бъде субект на престъплението, за което е обвинен.
Съставомерните белези на
престъплението по чл. 325 от НК, а именно извършването на непристойни действия,
с които грубо се нарушава обществения ред и се цели явно да се изрази
неуважение към обществото не са конкретно фиксирани от закона. Именно тях, Съдът
извлича от установената по делото фактическа обстановка. В случая, Съдът
намира, че установените действия на обвиняемия не са просто укорими. Както вече
бе посочено субективната страна на деянието се извлича не от мотивите или целта
на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл. Поради това естеството,
съдържанието, времето, мястото и начина на извършеното определят дали то е
непристойно, нарушава ли обществения ред и представлява ли израз на явно
неуважение към обществото или е обикновена, укорима постъпка, извършена
неволно, незлонамерено или като последица от лошо възпитание. От
обективна страна - на 17.02.2020 година в град Свиленград, област Хасково, пред блок № 3 в ж.к.„Простор”, обвиняемият У. е произвел изстрел във въздуха с газ-сигнално
оръжие „BLOW COMPACT”, модел „MOD 2002” с № 32526, калибър 9х22мм Р.А.К. По този начин се доказва настъпването на противоправните последици от
това резултатно престъпление - грубото нарушаване на обществения ред
и като последица от това неодобрението и възмущението на околните.
Т.е. в
случая, Съдът намира, че установеното действие на обвиняемия не е просто укоримо
(както вече бе посочено). Времето (тъмната част от денонощието), мястото (в
жилищен комплекс изключително гъсто населен) и начина на действие (произвеждане
на изстрел) на обвиняемия обективира неговото грубо незачитане на обществените
норми на поведение. Обвиняемият е съзнавал, че с
деянието си, извършено на публично място, грубо нарушава обществения ред и
демонстрира явно неуважение към обществото и е целял да изрази именно това
незачитане на обществения ред, а това само по себе си съдържа белезите
на грубо нарушаване на елементарните норми на морала и етиката. В резултат на действието му е нарушен грубо общественият
ред. С поведението си обвиняемият
е скандализирал хора, станали свидетели на противобществената
му проява и е имал съзнанието за това. Поведението на обвиняемия и действието му не
са продиктувани от лични съображения, а са извършени по хулигански мотиви. Тези
мотиви се заключават в проявеното явно неуважение към обществото от него с произвеждането
на изстрел от газ-сигнално оръжие, като по този начин демонстрира, че не се смята
за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и
се отнася към тях с явно пренебрежение. Хулиганското действие на обвиняемия е нагло и изразява пренебрежително
отношение към реда в обществото и към другите обществени интереси и погазва
общоприети норми на поведение.
Т.е. Съдът намира, че стрелбата с пистолет, макар и газов, от обективна страна изразява стремежа на обвиняемия за
открито пренебрегване на обществения ред и представлява проява на явно
неуважение към обществото. Това му действие очевидно противоречи на установените
в обществото морал и порядък. Със своето поведение показва по недвусмислен
начин явното пренебрежителното си субективно отношение към законовите норми в
обществото. Пренебрежението и незачитане на обществения ред и спокойствие са
манифестирани от обвиняемия чрез посоченото по–горе действие. Това негово
противозаконно действие изразява по един явен, груб и непристоен начин
неуважението му към законовите норми. Демонстративната, провокираща
непристойност на действието на обвиняемия характеризира това действие като
посегателство срещу обществения ред и спокойствие. Престъпният резултат от
действието на обвиняемия е грубо нарушаване на обществения ред, което именно е
искал. С действието си обвиняемият е демонстрирал, че не се смята за обвързан
със спазването на общоприетите норми на поведение в обществото и се отнася към
тях с явно неуважение, че стой над
установения в страната правов ред и не го зачита. Обвързващата съдебна практика е приела, че
извършването на хулигански действия на публично място не е задължителен признак
на престъплението хулиганство (т. 5 на Постановление № 2/1974 година на Пленума
на ВС). Самото деяние от обективна и субективна страна съставлява „непристойно”
действие по смисъла на материалния наказателен закон, защото по своето
съдържание е насочено към нарушаване на обществения ред и изразяване на явно
неуважение към обществото. В
случая непристойното действие, обвиняемият е извършил в
гъсто населен жилищен район, където поведението, освен на присъстващите
в момента
граждани, може да стане достояние на широк кръг от хора.
От субективна страна деянието е извършено
от обвиняемия Н.Т.
Узенов виновно при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК в състояние на вменяемост, тъй като е съзнавал, че
показва (демонстрирал
е) пренебрежение към обществото,
неуважение към неговите членове, показвал е грубо нахалство спрямо тях, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието,
предвиждал е неговите последици и от волева страна е целял
тяхното настъпване. Бил е наясно,
че стрелбата с пистолет, макар и газов, е осъществена на място, където обичайно се намират много хора. От тук и изводът, пряко да
е целял настъпването на общественоопасния резултат на извършеното от него
престъпление, в което се обективира неговия умисъл. Разбирал
е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
За това си поведение, с оглед
осъществяването от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, обвиняемият следва да понесе своята отговорност.
В настоящия случай са налице материалноправните предпоставки, даващи основание за
прилагане на разпоредбата на чл. 78а от НК за освобождаване на обвиняемия Н.Т.У.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, тъй като за извършеното от У.
умишлено деяние, инкриминирано като престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до 2 години или „Пробация”, и кумулативно
с тях „Обществено порицание”; обвиняемият
У. не е осъждан за престъпление от общ характер – реабилитиран е; не е осъждан за престъпление от общ характер (реабилитиран
е) и към релевантния момент – датата на извършване на процесното престъпно
деяние, той не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV от
НК, като именно към тази дата, според правната теория и съдебната практика, се
преценява дадеността на условията от фактическия състав на чл. 78а от НК,
обвързващи императивно неговото приложение и в
резултат на извършеното престъпление не са настъпили съставомерни имуществени
вреди. Не
са налице и фактически обстоятелства, субсумиращи което е и да е от ограниченията, указани в ал. 7 на чл. 78а от НК, като
изключващи неговото приложение. Поради
това и при кумулативното
наличие на посочените предпоставки Н.Т.У. следва да бъде признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, за което да бъде освободен от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание – „Глоба”.
При индивидуализацията и
конкретизацията на административната отговорност на Н.Т.У., Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанията му, допринесли за
изясняване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало, доброто му
процесуално поведение във фазата на ДП и в съдебната
фаза, липсата на налагани административни наказания. В
тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство
възрастта на подсъдимия, доколкото възрастта от 58 години предполага житейски
опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по
начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Като отегчаващи вината обстоятелства
се отчетоха
факта, че деянието е извършено в пияно състояние и лошите характеристични данни на У..
Обществената опасност на деянието не
е завишена в сравнение с други „подобни” случаи и предвид конкретните фактически данни по делото. За разлика от нея
обществената опасност на дееца е завишена с оглед факта, че е бил в пияно
състояние по време на деянието, както и предвид лошите му характеристични данни.
Като подбуди за извършване на
престъплението Съдът отчете ниското правно съзнание на обвиняемия, липсата на
морално-волеви задръжки относно спазването на законодателството на Република
България и незачитането спокойствието на гражданите.
При определяне размера на
наказанието Съдът в настоящия си състав се съобрази с финансовото състояние на
обвиняемия – не работи към настоящия момент,
няма други доходи, не дължи издръжка на
ненавършили пълнолетие деца, с имотното му положение
- не притежава недвижими имоти, движимо имущество, включително МПС, с единична
стойност над 1 000 лв., ценни книги, дялове в дружества, парични средства
по банкови сметки и със семейното му такова – неженен.
С оглед на гореизложеното, при наличие на превес на смекчаващите вината
обстоятелства, но и при наличие на отегчаващи такива и при незавишена обществена
опасност на деянието и завишена такава на дееца, Съдът постанови Решението си,
с което призна обвиняемия У. за виновен, освободи го от наказателна отговорност
и му наложи справедливо административно наказание при условията на чл. 78а от НК за престъплението по чл. 325, ал. 1 от
НК в размер малко над минималния, а именно: „Глоба” в
размер на 1 050 лв. Така индивидуализираното
наказание ще въздейства в достатъчна степен върху личността на нарушителя като
предизвика положителни промени в съзнанието и го мотивира към правомерно
поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се намалява
ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната
превенция, предвидени в чл. 36 от НК и чл. 12 от ЗАНН. При определяне размера
на Глобата Съдът се съобрази и с факта, че обвиняемият е в трудоспособната възраст и с липсата
на доказателства в кориците на делото за наличие на здравословни или други
проблеми (в този смисъл е и Фиша за спешна медицинска помощ). Съдът счита, че обвиняемият
лесно би могъл да си намери работа с оглед заплащане на така наложеното
наказание „Глоба”, тъй като към момента както в България, така и в другите
страни от ЕС, има множество свободни работни места, т.е. има недостиг на
работна ръка в областта на туризма и селското стопанство (предвид факта, че
летният сезон е в разгара си, макар и не полкова активен, и селскостопанската
година е в разгара си), както и в много други области. В случая
наказанието би допринесло със своята неизбежност, а не толкова със строгостта
си, като с него У. ще бъде предупреден, че подобно поведение не може да бъде
толерирано, а само наказвано, едновременно с което ще даде възможност той да
преосмисли напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството
му за отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
нарушения на законовия ред. От друга страна определеното при горепосочените съображения наказание на обвиняемия, Съдът намира
за една адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане
на предвидените в чл. 36 от
НК и чл. 12 от ЗАНН цели и на генералната превенция, а именно - да се въздействува възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Относно
разноските:
Направените по делото от ДП разноски за
извършени Комплексна психиатрична и психологична и Съдебно-балистическа експертизи
в общ размер на 899.90 лв. следва да са възложат
на обвиняемия на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди обвиняемия да заплати
и дължимите държавни такса в размер на по 5 лв, в случай на служебно
издаване на Изпълнителни листи, вносими по Бюджета на съдебната власт,
по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно
веществените доказателства:
Следва да се отнемат в
полза на Държавата
газ-сигнално оръжие „BLOW COMPACT”, модел „MOD 2002” с № 32526, калибър 9х22мм
Р.А.К., газ-сигнален боеприпас калибър 9мм със зелена капачка и
празен пълнител за газов пистолет. Посочените вещи
към момента на деянието са били в притежание на обвиняемия и са послужили за извършване
от негова страна на престъплението по чл. 325 от НК.
Мотивиран
от гореизложеното Съдът постанови Решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)