Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2163
гр. Пловдив, 25.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание
на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА
при участието на секретаря Марияна Рудева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6018/2019 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е НП №
НЯСС-169 от 03.09.2019 г., издадено от зам. председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което община Хисаря,
ЕИК: *********, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона
за водите /ЗВ/ е санкционирана с административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 2000 лева за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а, ал. 1, т. 3 от
ЗВ.
Жалбоподателят, Община Хисаря,
редовно призована, не изпраща представител, като в жалбата си оспорва
законосъобразността на издаденото НП и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна, ДАМТН, с
писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата като неоснователна и
поддържа наказателното постановление, което моли да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. В съдебно заседание, редовно призована, не се
представлява.
От фактическа страна се
установява следното:
На 28.08.2018 г. служители
от Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ /ГД
„НЯСС“/ към ДАМТН извършили проверка на язовир „Хисар 6/Веригово“, находящ се в
поземлен имот № 77270.2.926, в землището на гр. Хисаря, община Хисаря, чийто
собственик съгласно Акт за публична общинска собственост № 4/07.03.2006 г. е
именно Община Хисаря.
Проверката завършила със
съставянето на Констативен протокол № 07-01-91/28.08.2018 г., в който на
основание чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите проверяващият орган дал
следното предписание по отношение на Община Хисаря като собственик на
съоръжението: „Да се почисти водния откос на язовирната стена от единичните
дървета, със срок на изпълнение 13.03.2019г.
На 30.05.2019 г. …
от ГД „НЯСС“, сред които и свидетелят О.Б.Г., в качеството си на … в регионален
отдел „НЯСС“ - Южна Централна България в ГД „НЯСС“ към ДАМТН, извършили
проверка и контрол по изпълнение на дадените в предходната проверка предписания
с Констативен протокол от страна на проверяващите от ДАМТН №
07-01-91/28.08.2018 г. Целта на проверката била да се осъществи контрол за
изпълнение на даденото в Констативния протокол задължително предписание.
Резултатите от проверката
били обективирани в КП № 07-01-88/30.05.2019 г., в който по отношение на
горепосоченото предписание от 13.03.2018 г. било констатирано, че последното не
е било изпълнено.
Предвид горното с покана с
изх. № 85-02-135 от 10.06.2019г. Община Хисаря е била поканена да се яви на
24.06.2019г. в РО – НЯСС – ЮЦБ за съставяне на АУАН № 07-018/24.06.2019г. за
извършено нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. Тъй като никой не
се явил на 24.06.2019г. срещу жалбоподателя бил съставен горепосочения акт,
който бил надлежно връчен на 04.07.2019г. В срока по чл.44 от ЗАНН постъпили
писмени възражения от жалбоподателя, които били приети за неоснователни от
административнонаказващия орган, като въз основа на така съставения акт било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
В хода на проведеното
съдебно следствие като свидетел е бил разпитан актосъставителят – свид. О.Б.Г.,
който в своите показания е потвърдил изцяло фактическите констатации, изложени
в АУАН, в това число, че дадените при предходна проверка задължителни
предписания по отношение на проверявания язовир, касателно почистването на
водния откос на язовирната стена от единичните дървета, не е било изпълнено.
Съдът кредитира тези показания, доколкото същите се явяват логични
последователни и по същество неопровергани от наличните по делото писмени
доказателства, в това число и от изложеното в жалбата.
Тази фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са
следните:
Съдът
намира, че анализът на събраните по делото доказателства обосновава категоричен
извод, че на посочените в АУАН и НП дата и място община Хисаря, като адресат на
задължителни предписания по смисъла на чл.190а, ал.2 вр. чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, не е
изпълнила същите. Това обстоятелство се установява както от събраните по делото
доказателства – показанията на актосъставителя, така и от приобщените писмени
доказателства по преписката – в това число Констативен протокол №
07-01-91/28.08.2018 г., с който са били дадени задължителните предписания със
срок за изпълнение 13.03.2019 г. и КП № 07-01-88/30.05.2019 г., с който е било
констатирано неизпълнение на същите. Така или иначе по делото няма
данни тези предписания да са били обжалвани, поради което същите са влезли в
сила и не подлежат на оспорване в настоящето производство, тъй като настоящият
съдебен състав не може да извършва преценка по същество на същите, но всъщност
фактът на неизпълнение на дадените предписания не се оспорва. Не се оспорва и
фактът, че такива са били дадени, а същевременно е видно, че цитираният по-горе
протокол от 28.08.2018 г. по ясен и недвусмислен начин е вменил в отговорност
на община Хисаря, като собственик на проверявания язовир задължението по
почистване на водния откос на язовирната стена от единични дървета. Следователно Общината е била наясно какво е трябвало да направи, като
релевантно в случая е единствено дали посочените в констативния протокол
предписания са били изпълнени или не и доколкото по делото се установява по
категоричен начин, че не са, следва да се сподели изводът на наказващия орган,
че адресатът на същите следва да бъде подведен под административнонаказателна
отговорност. А що се отнася до наведените твърдения, че язовирната стена е била
в изправно техническо състояние, то последните също останаха недоказани и неподкрепени от събраните гласни и писмени
доказателства по делото. Не бяха представени и доказателства, оборващи
установеното в двата акта на администрацията.
На
следващо място следва да се посочи, че при съставянето на АУАН и издаването на
НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Действително най-ранната дата, на коята е могло да се
установи нарушението е 14.03.2019г. и тримесечния срок по ЗАНН действително би
изтекъл на 14.06.19г., но законодателя е предвидил срок за съставяне на акта не
от възможността за откриване на нарушението и нарушителя, а от момента в който
това действително е станало. Иначе би бил безпредметен едногодишния срок от
извършване на нарушението пак предвиден в същата норма. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна
практика нарушителят се счита открит от момента, в който компетентния да
състави АУАН орган реално разполага с достатъчно данни, както за извършено
нарушение, така и за самоличността на нарушителя, като разбира се следва да се
разграничават понятията откриване на нарушителя и установяване на нарушението
по несъмнен начин. Така изрично Решение №
252 от 07.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3646 / 2018 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 909 от 22.04.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 238 / 2019 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999
от 31.10.2016 г. по н. д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 2530 от 24.11.2014 г. по н. д. № 2185 / 2014 г. на XXI
състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1999 от 31.10.2016 г. по н.
д. № 1893 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив,
постановени по казуси идентични с настоящия. От дадената дефиниция следва, че
въпросът за откриване на нарушителя е чисто фактически и във всеки конкретен
казус зависи от преценката в кой момент контролният орган е разполагал с
достатъчния обем информация за извършеното нарушение и неговия извършител. В
процесния случай проверката е извършена на 30.05.2019 г., за което е съставен
протокол като това е датата, на която действително инспекторът от ДАМТН е
извършил проверка и е установил неизпълнение на издадените предписания и
доколкото нарушението е открито на 30.05.2019 г., АУАН е издаден на 24.06.2019 г., а НП - на
03.09.2019 г., то давностните срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН не са били
нарушени.
Що
се отнася до възражението на жалбоподателя за нарушено правило по чл. 18 ЗАНН,
тъй като за неизпълнени две предписания отчетени с КП № 07-01-88/30.05.2019
актосъставителят е издал два акта, то според настоящият състав последното също
е неоснователно. Посочената разпоредба регламентира задължение за
административнонаказващия орган да налага отделно наказание за всяко отделно
нарушение и тези наказания да се изтърпяват поотделно. В настоящата хипотеза
това изискване е спазено и за всяко от констатираните нарушения при проверката
на 30.05.2019 г. контролния орган е издал акт, а наказващият орган е наложил на
жалбоподателя отделно наказание. Правилно тези наказания не са били групирани,
а е постановено изпълнението на всяко едно от тях. Следователно нарушение на
чл. 18 ЗАНН не е допуснато, а възражението в този смисъл е неоснователно.
Разгледаната законова разпоредба не вменява задължение на административния
орган при констатиране на няколко нарушения да обединява задължително
последните в един акт, нито съдържа забрана
наказването по две или повече нарушения да бъде обективирано в два или
повече хартиени носители, стига да се съблюдава правилото по чл. 18 ЗАНН, което
в случая е направено.
С оглед на събраните доказателства, съдът намира, че процесното
нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
доколкото същото не разкрива признаци, които да го отличават по степен на
обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушеният от този вид.
Описаната
противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда
на чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите, според който се наказва с глоба,
съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание,
физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл. 138а,
ал. 3, т. 5 или задължение по чл. 190а, ал. 2 от 1000 до 20 000 лв. В случая
наказващият орган е определил размер на имуществена санкция, който е ориентиран
към установения в закона минимум, като е отчел в достатъчна степен
предпоставките по чл.27, ал.2 и ал.3 ЗАНН. Съдът намира, че така определеният
размер на санкцията се явява съответен на целите на наказанието, визирани в чл.
12 от ЗАНН, поради което и същият се явява справедлив.
При
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяната им. Същите са съставени от компетентни органи, в
кръга на техните правомощия и в предвидените в закона преклузивни срокове.
Предвид това и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НЯСС-169 от 03.09.2019 г. на зам. председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което община Хисаря,
ЕИК: *********, на основание чл. 201, ал. 12 и чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона
за водите /ЗВ/ е санкционирана с административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ
в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение по чл.190а, ал.2 вр. чл.190а,
ал. 1, т. 3 от ЗВ.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК