РЕШЕНИЕ
гр. София, 08.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ
„Е” състав в публично
заседание на дванадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с-я
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр.
д. № 12935/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С
решение № 407836 от 15.05.2018 г. по гр.д. № 48371/2017 г. на CPC, 34 състав, е
отхвърлен предявения от А. С.В.-И.срещу Ф.К.П. иск с правна основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника за сумата от 4100 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
повреждане на следните, собствени на ищцата, вещи: таван - вреда в размер на
сумата от 200.00 лв.; стени – 500.00 лв.; ел. инсталация – 350.00 лв.;
готварска печка марка Crown - 310.00 лв.; хладилник с фризер марка Веко - 440.00
лв.; пералня марка Crown - 510.00 лв.; абсорбатор марка Sang - 280.00 лв.;
микровълнова печка марка Samsung - 140.00 лв.; бойлер марка Tesy - 250.00 лв.;
кухненски шкафове - 240.00 лв.; дограма - 260.00 лв.; дюшеме - 220.00 лв.,
както и вреди, изразяващи се в паднала мазилка и мухъл в антре, възлизащи на
сумата от 100.00 лв. и вреди върху тавана на банята и паднали плочки, възлизащи
на сумата от 300.00 лв., възникнали в периода от 01.01.2015 г. до 18.07.2017 г.,
причинени от незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в
неотстраняване на причините за появил се теч на тавана, собственост на
ответника, ведно със законната лихва, считано от 18.07.2017 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
С решението ищецът е осъден на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК да заплати на ответника сумата от 700,00 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила
въззивна жалба от ищцата А. С.В.-И., чрез адв. Ц. С. с надлежно учредена
представителна власт, с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални
нарушения и необоснованост. Поддържа, че с оглед приетото от съда за безспорно
обстоятелство, че течовете, довели до увреждане на ищцовото имущество, са от таванското
помещение на ответника, необосновано не е уважил претенцията. Изложени са и
оплаквания, че СРС в нарушение на процесуалния закон е оставил без уважение
искането на ищцата за допускане на свидетели и не е назначил служебно
съдебно-техническа експертиза, която да установи причинно-следствената връзка
между течовете и настъпилите вреди. По изложените съображения, въззивникът моли
обжалваното решение да бъде изцяло отменено, а претенцията му уважена в пълен
размер, като бъдат присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение пред двете
съдебни инстации.
Въззиваемият-ответник Ф.К.П. оспорва
въззивната жалба и моли решението на СРС да бъде потвърдено като правилно.
Сочи, че течовете произлизат не от неговото таванско помещение, а от повреда на
покрива на жилищната сграда, която се явява обща част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата
по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита/.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира подадената въззивна жалба за неоснователна по следните съображения:
В открито съдебно заседание от 12.04.2019 г. въззивният
съд е допуснал уточнение на исковата молба, че твърдените наводнения (течове) в
ищцовия имот са получени в резултат от валежи и топенето на снеговете. С оглед
изложеното в исковата молба и допуснатото уточнение пред въззивната инстанция,
дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на ищцовата претенция по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е правилна.
Фактическият състав на деликтната отговорност
включва противоправно и виновно деяние (действие или бездействие) от страна на
сочения делинквент, в причинна връзка от което са причинени вреди.
Настоящият състав намира за правилно
разпределена от СРС доказателствената тежест по така предявения иск, по който
ищцата е следвало да установи противоправното поведение на ответника,
изразяващо се в бездействие при отстраняване на теч в таванското му помещение,
наличието на причинната връзка между това деяние и твърдените вреди, причинени
върху имуществото на ищцата.
От страна на А. С.В.-И.обаче не са ангажирани
никакви доказателства за установяване на правно-релевантните факти, които биха
могли да ангажират деликтната отговорност на Ф.К.П.. Независимо че по делото не
е спорно, че таванът на ответника се намира над жилището на ищцата, от
направеното уточнение на исковата молба пред въззивния съд, е видно, че течът
не произлиза пряко от таванското помещение, а от покрива на сградата. В този
смисъл поведението на ответника не е противоправно, тъй като се касае за
неизправност на обща част на сградата /покривът/, а не за конкретно негово противоправно
и вредоносно деяние. Отделно от това, не са ангажирани и никакви доказателства
относно настъпването на описаните в уточнителната молба от 25.09.2017 г. вреди.
Ищцата несвоевременно е направила доказателствени искания едва във въззивното
производство, които настоящият състав е намерил за преклудирани по съображения,
които вече е изложил в проведеното о.с.з. от 12.04.2019 г.
При неизпълнение на възложената на ищцата
доказателствена тежест, съдът следва да приеме за недоказани сочените в
исковата молба факти, с които се обосновава възникването на твърдяното от
ищцата право на обезщетение, поради което правилно районният съд е отхвърлил
предявения иск.
Доколкото правните изводи на въззивната
инстанция съвпадат с тези на СРС, обжалваното решение следа да бъде потвърдено
изцяло, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение.
При този изход на спора, на
въззиваемия-ответник следва да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско
възнаграждение пред СГС, в размер на 300 лв.
С оглед цената на иска, въззивното решение не подлежи на касационно
обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 407836 от 15.05.2018 г., постановено по гр.д. № 48371/2017 г.,
по описа на CPC, 34 състав.
ОСЪЖДА А. С.В.-И., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,
Търговски дом, кантора №103, чрез адв. Ц.С., да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, на Ф.К.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** - адв. З. П., разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, в размер на 300,00
лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: