П Р О Т О К О Л № 315
гр. Пловдив, 02 юли 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на втори
юли две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Председател: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
Членове: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Иван Даскалов, сложи за
разглеждане докладваното от съдия
Рангелова ВЧНД № 284 по
описа за 2020 година.
На основание Заповед № РД 55 от
14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд относно
разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените
противоепидемични мерки за предпазване и ограничаване разпространение на
заразата от коронавирус COVID-19 и
установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype е
разпоредено на Началника на ареста в гр. Пловдив да осъществи такава и
обвиняемият да не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно
помещение за видеоконферетна връзка.
Осъществена е видеоконферетна
връзка с Ареста в гр. Пловдив с
добър звук и картина с помощта
на системен администратор на съда – В.Н., която присъства в съдебната зала.
На именното повикване в 10:34 часа на линията се намира обвиняемият В.И.Т..
В съдебната зала се явява служебният защитник на обвиняемия - адв. Г. П., назначен на досъдебното
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв. П.: Да се
даде ход на делото.
Обвиняемият Т.: Да се гледа делото.
Съдът
намира, че са налице
основанията за даване ход на делото, поради което
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва
делото: Производството е по реда на чл. 64, ал. 6, 7 и 8 от НПК, образувано по частна жалба на адв. Г. П. – служебен защитник на обвиняемия Т., против протоколно определение № 691
от 26.06.2020 г., постановено
по ЧНД № 1180/2020
г. по описа
на Пловдивския окръжен съд, с което е взета на В.И.Т. – обвиняем за престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК по досъдебно производство № *. по описа на VІ РУ на МВР – П. – мярка за
неотклонение “Задържане под стража”.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. П.: Поддържаме
жалбата. Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства
по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Обвиняемият Т.: Не възразявам този състав да
разгледа делото за мярката ми за неотклонение. Нямам искания за доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се
даде ход на съдебните прения.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. П.:
Поддържам жалбата. Моля да отмените атакуваното определение на Пловдивския окръжен
съд на основанията, изложени в жалбата и да се определи на подзащитния ми
по-лека мярка за неотклонение, а именно, исканата в жалбата - „домашен арест“.
Събраните по делото доказателства до момента не налагат извод, дори
обосновано предположение, като по никакъв начин не обвързват подзащитния ми с
авторството на деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК, както приема окръжният съд.
Приема се, че Т. е осъществил разпространение на наркотично вещество и се
игнорира, че не е заловен да разпространява такова вещество, а впоследствие бил
заловен според описание на лице, което уж е закупило от него такова вещество.
Не може да се направи категоричен извод, че е осъществил престъплението, в
което е обвинен.
Считам, че мярка за неотклонение „домашен арест“ е адекватна спрямо моя
подзащитен. Има едно ТР на ВКС от 1992 г., в което се казва, че мярка за
неотклонение „домашен арест“ е равнозначна на задържането под стража, защото
също ограничава свободното придвижване на индивида. Затова моля да отмените
първоинстанционното определение и да бъде изменена мярката за неотклонение в
по-лека, а именно в „домашен арест“.
ПРОКУРОРЪТ:
Моля да оставите без уважение жалбата и да потвърдите първоинстанционното
определение по следните събражения.
С жалбата се
атакува определението на първоинстанционния съд в две основни насоки. На първо
място – относно наличието на обосновано предположение за извършено престъпление
от общ характер, си позволявам да изразя несъгласие с твърденията в жалбата по
следните съображения. В хода на проведеното до момента разследване са разпитани
свидетели, извършени са разпознаване и оглед на веществено доказателство - мобилен
телефон „С.“. От всички тези доказателства считам, че безспорно се установява,
че на посочената от обвинението дата Т. е разпространил количеството наркотични
вещества, което впоследствие с протокол за доброволно предаване е било предадено
на полицията от свидетелката Х.. Искам да отбележа и това, че разследването е
на такъв етап, на който няма как да искаме да бъдат събрани доказателства,
необходими за осъдителна присъда. По тази причина законодателят в разпоредбата
на чл. 63 от НПК използва термина предположение. От тази гледна точка за мен
категорично е налице предположение за това, че обвиняемият Т. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Напълно се
солидаризирам с мотивите на първоинстанционния съд относно наличието на останалите кумулативно дадени
предпоставки, а именно опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго
престъпление. Няма как да не споменем, че тази опасност се извлича от данните
за съдебното минало на обвиняемия. Видно от свидетелството му за съдимост, 13
пъти е осъждан, като последния път е преди 3 месеца, и то пак за деяние,
свързано с наркотични вещества.
С оглед изложеното,
считам, че единствено възможната мярка за неотклонение, която би следвало да
бъде взета спрямо обвиняемия е точно „задържане под стража“. Необосновано
изцяло е твърдението, че мярката може да се замени с „домашен арест“ най-малко
поради това, че дейността, която той извършва, може да продължи да я извършва и
при мярка за неотклонение „домашен арест“ без никакви проблеми.
Моля в този смисъл
да потвърдите първоинстанционното определение.
Съдът
даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият В.И.Т.: Аз
всичко съм обяснил – какво, как и откъде съм взел. Искам моето лечение. Тук
никой не може да ми помогне. Болен съм от тромбофлебит.
Искам да провеждам лечение.
Съдът даде последна дума на
обвиняемия.
Обвиняемият В.И.Т.: Моля да
ми определите най-леката мярка.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 10.50 часа в същия
съдебен състав, страни и секретар.
Съдът, след съвещание,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и
съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на обжалваното първоинстанционно определение и за определяне на мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, не е основателно.
Споделят се съображенията
на ПОС, че наличната доказателствена маса, състояща се от надлежно изброени в
определението гласни, писмени и веществени доказателствени материали, както и
експертната справка, обосновава според изискванията на закона предположение за причастност на обвиняемия Т. към инкриминираната наказуема
с лишаване от свобода дейност. Аргументите на защитата за липса на сигурни
доказателства в споменатия смисъл не държат сметка, че обоснованото
предположение се изследва в производство, което се развива по реда на чл. 64 НПК, т.е. не е редно да се приравнява на по-високия стандарт, който съдът
прилага при решаване на въпросите за вината и отговорността по реда на чл. 303,
ал. 2 НПК – за доказаност на обвинението по несъмнен начин при постановяване на
осъдителна присъда.
Налице е и втората
предпоставка, а именно опасността от укриване и извършване на престъпление при
отхвърляне на искането за задържане под стража. ПОС правилно е обърнал внимание
на завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца. Завишаването
се определя от неговото обременено съдебно минало, включващо осъждания за
престъпления от вида на инкриминираното. Последното от тях е за посегателство,
извършено преди три месеца. Оказва се, че настоящото престъпление е закономерен
акт, който показва, че жалбоподателят е в постоянна готовност да посяга на
обществените отношения, свързани с наркотиците. Опасението на защитата, че в
условията на ареста наркоманийната зависимост на
обвиняемия и страданието му от тромбофлебит ще
останат без медицинско наблюдение и контрол е безпочвено предвид
регламентирания в ЗИНЗС и в ППЗИНЗС ред за оказване на медицинска помощ на
задържаните лица.
Казано накратко, към настоящия процесуален момент
обвинителната теза за извършване на инкриминираното деяние от страна на
жалбоподателя има нужната доказателствена защитеност,
а опасността да извърши престъпление или да се укрие, ако е на свобода, е
съвсем реална, което означава, че са изпълнени всички предпоставки за вземане
на атакуваното решение.
В заключение –
обжалваната мярка за неотклонение е определена при подходящо мотивиране на
изискуемите предпоставки за това, като са съобразени обстоятелствата по чл. 56,
ал. 3 от НПК и следователно точно тя би била годна да обслужи целите по чл. 57 от НПК.
Ето
защо съдът в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
протоколно определение № 691 от
26.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 1180/2020
г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което е взета по отношение на В.И.Т., ЕГН ********** – обвиняем за
престъпление по чл. 354а ал. 1 от НК по досъдебно производство № *. по описа на
VІ РУ на МВР - Пловдив – мярка за неотклонение “Задържане под стража”.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: