Решение по дело №1025/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 33
Дата: 9 март 2020 г. (в сила от 17 март 2023 г.)
Съдия: Ивайло Йорданов
Дело: 20191410101025
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Бяла Слатина, 09.03.2020 година

 

В      И  М  Е  Т  О   Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

Районен съд – Бяла Слатина, втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ

 

при секретаря Таня Т., като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр.д. № 1025 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Искът е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, във вр. с чл.410 от ГПК.

Делото е образувано по искова молба на К.И.И.Б.„ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 представлявано от Я. Й.О.и П. Я. П., чрез пълномощника юрисконсулт К.К.Т., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответницата С.В.Г.  с ЕГН ********** ***, за общата сума от 1977,43 лв. от която: 1494.78 лв. главница, представляваща незаплатена сума по договор за кредит № CREX-01774788/29.03.2008г. сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, прехвърлен с договор за цесия от 15.05.2015г. на заявителя, 345.85 лв. договорна лихва за периода от 30.07.2008г. до 10.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.03.2011г. /датата на подаване на заявлението в РС-В./ до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски по двете производства /заповедно и исково/.

С писмена молба ищеца чрез процесуалния си представител ю.к. Т. заявява, че поддържа исковете така, както са предявени, като претендира присъждане и на направените по делото разноски по двете производства /заповедно и исково/

 

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата чрез пълномощника си адв. П.Т.Т. *** е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковата претенция на ищеца, като неоснователна и заявява, че не дължи процесната сума. Прави и възражение, че вземането се е погасило по давност.

С писмена молба ответницата чрез процесуалния си представител адв. Т. заявява, че не дължи претендираните суми, т.к. не е усвоила предоставения и по договора кредит, че кредита не е бил предсрочно изискуем, както и, че вземането е погасено по давност.

 

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

        

С договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-01774788/29.03.2008г. сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, на ответницата е предоставена сумата от 1200лв. за закупуване на индивидуализирания в договора компютър. Вземането по договора е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 15.05.2015г., като ответницата е уведомена за извършената цесия на 09.07.2015г. От тази дата се счита, че ответницата е поканена да изпълни задължението си за плащане по договора ищеца, който по силата на цесията е придобил правото да встъпи в правата на кредитора по договора и да претендира плащане по същия.

На 10.03.2012 г. ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 3610/2013 по описа на Районен съд – В..  На 14.03.2011 г. е издадена заповед № 2752 за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца сумата от 1494.78 лв. главница, представляваща незаплатена сума по договор за кредит № CREX-01774788/29.03.2008г. сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, прехвърлен с договор за цесия от 15.05.2015г. на заявителя, 345.85 лв. договорна лихва за периода от 30.07.2008г. до 10.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.03.2011г. /датата на подаване на заявлението в РС-В./ до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски.

Ответницата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение на 03.08.2018г., което е било прието като надлежно подедано с определение № 3399/02.10.2018г., постановено по в.ч.т.д. № 1472 по описа на ОС – В..

С оглед на така очертаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на признати със заповед за изпълнение вземания по договор за кредит, възникнали на различно правно основание - чл. 79, ал. 1 от ЗЗД (неизпълнение на договор), чл.92 от ЗЗД (неустойка) и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД (обезщетение за забавено изпълнение).

Допустимостта на иска е предпоставена от издадената заповед за изпълнение, срещу която длъжникът - ответник е подал възражение по образец в преклузивния срок по чл.415, ал.1 от ГПК, а заявителят-ищец е предявил настоящия в законоустановения преклузивен срок.

Основателността на иска за установяване съществуването на признати със заповед за изпълнение вземания по договор за мобилна услуга, възникнали на различно правно основание, е предпоставена от осъществяването на фактическия състав на съответните правни институти по чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а доколкото ищецът се легитимира като цесионер на тези вземания от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД – и от валидното извършване на цесията.

С подписването на договора за цесия, купувачът на вземанията е упълномощен от продавача да уведоми ответницата за прехвърлянето на вземането, което е сторено с известие за доставяне, но това е обстоятелство, относимо към действието на цесията (на кого следва да изпълни ответницата валидно), а не към възникването на вземането и кой е неговия титуляр към момента на иницииране на съдебното производство.

С договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX-01774788 от 29.03.2008г. сключен между ответницата, „ДжетФайненс Интернешънъл” АД (предишно наименование, сега „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД) и „Ес Джи Компютърс ДЗЗД” магазин гр.В., ул.”Пейо Яворов” № 25 – търговец Георги Неделчев, на ответницата е предоставена сумата от 1200лв. за закупуване на индивидуализирания в договора компютър. Страните са се съгласили предоставения с този договор кредит да бъде изплатен на упълномощения търговски партнюор „Ес Джи Компютърс ДЗЗД”, като извършването на плащането съставлява изпълнение на задължението на кредитора за предоставяне на кредита – предмет на договора, на ответницата.

Неразделна част от договора е договорения погасителен плен, в които е предвиден размера на погасителните вноски и датата на изплащането на всяка една от тях. В него е предвидено, че последната погасителна вноска е следвало да бъде направена от ищцата на 30.03.2010г.

В .т.3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателя дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените за събирането на вземането разноски, като при просрочване на две и повече месечни вноски, и считано то падежната дата на втората погасителна вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер. Тъй като по делото няма данни ответницата да е била уведомена от кредитора, че счита вземанията си по договора за предсрочно изискуеми, съдът счита, че вземането по договора е станало изискуемо с падежа на последната погасителна вноска по договора – 30.03.2010г., като по делото не са налице данни възникването на изискуемостта на вземането да е обвързана с отправянето на покана.

От заключението по извършената по делото съдебно – счетоводна експертиза е видно, че кредитора е предоставил на ответницата съгласно условията на процесния договор сумата от 1200лв., като съгласно уговорката същата е била преведена директно на упълномощения търговски партньор „Ес Джи Компютърс ДЗЗД”, като датата на отпускане на заема е 29.03.2008г. Установено е, че дългът по процесния договор за периода на същия се формира по компоненти както следва: 1200 лв. главница, 430,68лв. надбавка или търговска печалба, представляваща по своята същност възнаградителна лихва и 377,93 лв. мораторна лихва за периода от 30.07.2008г. до 10.03.2011г.

Предвид разпоредбите на т.1 и т.2 от Договора, със заплащането на цената на индивидуализираната в договора вещ, подписването на договора от упълномощения търговски партньор и предаването на веща на ответницата, се прекратяват облигационните отношения с „Ес Джи Компютърс ДЗЗД”. От този момент възникват отношенията между кредитора и кредитополучателя – ответницата, т.к. кредитора е платил вместо ответницата цената на веща, а ответницата се е задължила да му върне платената вместо нея сума при договорените условия. От заключението по извършената съдебно – счетоводна експертиза по безсъмнен начин се установява усвояването на кредита, т.к. кредитора е заплатил от името и за сметка на ответницата цената на индивидуализираната в договора движима вещ. Обстоятелството дали ответницата е получила от „Ес Джи Компютърс ДЗЗД” вещта, цената на която е платена от кредитора, е без значение за решаването на настоящия спор, т.к. в тази част отношенията им не са предмет на договора за кредит, а и с оглед подписването на договора от страна на ответницата и заплащането от страна на кредитора на цената и, получаването на вещта от ответницата се презюмира с оглед условията на договора.

С оглед направеното възражение, че вземането, предявено от ищеца, е погасено по давност, съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Погасителната давност на вземанията е уредена в чл.110 и следващите Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). В чл.110 от ЗЗД е посочена общата давност, която е 5 години. С изтичането на тези пет години се погасяват всички вземани, за които в закона не е предвиден друг срок (по-къс или по-дълъг). В чл.111, т.”б” от ЗЗД е предвидена тригодишна погасителна давност за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор.

Предвид безспорно установения по делото факт, че изискуемостта по процесния договор е настъпила на 30.03.2010г. Предвид това на 30.03.2013г. правото да се претендират вземанията за обезщетения и неустойки по договора е погасено по давност, а на 30.03.2015г. е погасено по давност и за останалите вземания по договора. Ищеца е предприел действия по претендиране на вземанията си на 10.03.2011г. с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, но това негово действие не прекъсва давността. Производството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК не е съдебно производство по своята същност, тъй като няма за цел да реши спор между страни със силата на присъдено нещо, а само да установи дали вземането е безспорно или за него се спори между страните. Предвид подаденото възражение срещу заповедта за изпълнение ищеца е предприел действия за установяване на вземането си по съдебен ред едва на 23.11.2018г. – след изтичане на предвидената в закона давност. Поради това съдът ще следва да отхвърли така предявения иск, като присъди на ответницата сторените съдебни разноски съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК.

 

С оглед гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО така предявения иск до бъде признато за установено по отношение на С.В.Г. с ЕГН ********** ***, че дължи на „К.И.И.Б.„ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2 на основание Заповед за изпълнение на парично задължение № 2752/14.03.2011г., а именно: 1494.78 лв. главница, представляваща незаплатена сума по договор за кредит № CREX-01774788/29.03.2008г. сключен между ответницата и „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, прехвърлен с договор за цесия от 15.05.2015г. на заявителя, 345.85 лв. договорна лихва за периода от 30.07.2008г. до 10.03.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.03.2011г. /датата на подаване на заявлението в РС-В./ до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски по заповедното и исковото производство.

ОСЪЖДА К.И.И.Б.„ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и  адрес на управление ***, Бизнес център „Люлин 6“, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на С.В.Г. с ЕГН ********** *** направените разноски по делото в размер на 1061,63 лева.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд - В..

 

                         Районен съдия:

 

                                                                                                          (И. Йорданов)