РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е”
въззивен състав, в публичното заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с.: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 13483/2019 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение 135490 от 06.06.2019 г., постановено по гр. дело № 43673/2015 г. по описа на СРС, 127 състав, е отхвърлен предявения от И.А. К.срещу Административен съд – гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в психическо натоварване,
причинено от обидно и унизително отношение на служители на специализираната
администрация на ответника, от тяхното противоправно поведение, изразяващо се в
няколкократни откази за периода от 24.02.2014 г. до 24.11.2014 г. да положат
печат върху издаден изпълнителен лист, въз основа на решение № 1678 от
06.02.2014 г. по адм.д. № 9152/2013 г. по описа на ВАС, ведно със законната
лихва върху сумата от 24.02.2015 г. до окончателното й изплащане.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259 ГПК, е
постъпила въззивна жалба от ищеца И.А. К., чрез пълномощника ме - адв. А. Ж.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че
първоинстанционният съд е направил неправилна и своеволна интерпретация на
фактите, като същото се приравнявало на отказ от правосъдие и прикриване на
длъжностни лица от АССГ, както и прикриване на НАП за административно изнудване граждани.
Поддържа, че самият отказ от поставяне на печат върху оригинален изпълнителен
лист, подписан от съдия е доказателство за унизителното отношение. Счита, че по
делото е безспорно доказана основателността на исковата молба, както и че се касае за
противоправно поведение на служители при ответника, като от
показанията на изслушаните свидетели по делото били установени и претендираните неимуществени
вреди. Моли
въззивния съд да отмени решението и уважи иска,
като присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник –Административен
съд – гр. София, не е подал в срок отговор на въззивната жалба и не взема становище по същата.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части /постановено е в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита/.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните
изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По конкретно
наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на
проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:
С оглед изложените от ищеца фактически
обстоятелства и формулирания петитум в исковата молба правилно
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.
49 във вр. 45 ЗЗД. Сложният фактически състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД в
конкретния случай включва кумулативното наличие на следните предпоставки: виновно /умишлено/ и противоправно деяние
(действие или бездействие) на делинквента, осъществено при или по повод на
възложената му работа, което да се намира в причинна връзка с претърпените от
увредения вреди. Всички тези елементи трябва да бъдат установени от ищеца при
условията на пълно и главно доказване.
В конкретния случай ищецът твърди, че е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психическо натоварване, причинено от обидно и унизително отношение
на служители на специализираната администрация на Административен съд – гр.
София, от тяхното противоправно поведение, изразяващо се в няколкократни незаконни откази за периода от
24.02.2014 г. до 24.11.2014 г. да положат печат върху издаден изпълнителен
лист, въз основа на решение № 1678 от 06.02.2014 г. по адм.д. № 9152/2013 г. по
описа на ВАС.
В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл. 268, т. 2 АПК изпълнителни основания по АПК са влезлите в
сила или подлежащи на предварително изпълнение решения, като съгласно препращите
разпоредби на чл. 144 и
чл. 269, ал. 2 АПК
в производството по издаване на изпълнителен лист се прилат
разпоредбите на чл. 404 - чл.
409 ГПК.
Съгласно чл. 405 ГПК производството по издаване на изпълнителен лист започва по писмена молба /ал. 1/ до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото/ал.2/. Съдът
издава изпълнителен лист след проверка редовността
на акта от външна страна и установяване дали същият удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника
/чл. 406, ал. 1 ГПК/, като за издаването на изпълнителния лист
съдията прави надлежна бележка върху акта
/чл. 406, ал. 3 ГПК/. В настоящия
случай върху гърба на решението е отбелязано, че на 14.02.2014 г. е издаден изпълнителен лист, като ищецът е удостоверил саморъчно, че
на 24.02.2014 г. е получил изпълнителния лист без печат, заедно със заверен
препис на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1 ГПК изпълнителният лист да се
издава само в един екземпляр, подписан
от съдия в съответния съд. В производството по издаване на изпълнителен
лист, регламентирано в ГПК и в действащите към датата на издаване изпълнителния
лист норми на Правилника за администрацията на съдилищата (отм. ДВ, бр.
47/13.06.2017 г.) не се съдържат изрични правила относно полагане на печат или
щемпел на изпълнителния лист,
поради което същият подлежи на изпълнение. Нещо
повече, по делото се установява, че през процесния период делото обективно се е
намирало във ВАС по постъпилата на 14.02.2014 г. с вх. № 4496 от НАП молба с
правно основание чл. 239, ал. 1 АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 1678
от 06.02.2014 г. по адм. Д. № 9152/2013 на ВАС, което също изключва
противоправно поведение от страна на служителите от спициализираната
администрация на АССГ. В заключение следва да се посочи, че нито в ГПК, нито в Правилника за администрацията в съдилищата
/изд. от Висшия съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 68
от 22.08.2017 г., в сила от 22.08.2017 г., изм. и доп., бр. 91 от 23.10.2020
г./ предвиждат изискване за поставяне на печат върху същия, с което да е
обвързано изпълнението по същия.
От показанията на разпитаните по делото
свидетели – Д.Д.и Х.Ц., които лично са възприели обстоятелствата, и които
настоящият състав на съда намира за обективни, последователни и непротиворечиви
и кредитира с доверие, не се установява твърдението в исковата молба, на което
ищецът основава своята претенция, за обидно и унизително отношение на служители
на специализираната администрация на Административен съд – гр. София. Напротив,
в показанията на свидетелят Д.Д.е посочено, че в канцеларията на съда ги е
обслужило „по-пълно момче“, което учтиво
е попитало какво иска ищецът. Данни за унизително поведение на служители от
администрацията на АССГ не се съдържат и в показанията на св. Ц..
Както беше посочено, за да възникне обезпечително-гаранционната
отговорност на възложителя за неимуществени вреди, причинени при или по повод
на възложената работа, трябва да е налице противоправно поведение от страна на
делинквента, като в конкретния случай по делото не се установи обидно и унизително отношение на служители на
специализираната администрация на АССГ към ищеца, нито пък противоправност,
изразяваща се в няколкократни откази за периода от 24.02.2014 г. до 24.11.2014
г. да положат печат върху издаден изпълнителен лист, въз основа на решение №
1678 от 06.02.2014 г. по адм.д. № 9152/2013 г. по описа на ВАС.
Поради съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като е с
материален интерес под 5000,00 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение
135490 от 06.06.2019 г., постановено по гр. дело № 43673/2015 г. по
описа на СРС, 127 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: