Р Е Ш
Е Н И Е
№
16.07.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №14262/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че в полза на ищеца ***, гр. Варна съществува вземане срещу ответника срещу ответника
ЕТ „Т.С.“, *** представлявано от
управителя Галина Янкова Стефанова със седалище и адрес на управление *** в
размер на сумите, както следва: 3115,86лева,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК
услуги по партида с номер на платец 10326 за периода от 12.06.2018г. до
18.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 17.06.2019г. до окончателното погасяване на задължението
и сумата от 28,87лева,
представляваща лихва за забава
начислена върху главницата за периода от 27.08.2018г. до 14.06.2019г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 4688/18.06.2019г., по ч.гр.д.
№ 9358/2019г. по описа на ВРС, 24 състав.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения:
Твърди, че има качество на В и К оператор съгласно чл. 2, ал.1 ЗРВКУ, а
ответникът - качество на потребител
на водоснабдителни и канализационни услуги, доставяни от ищцовото
дружество като В и К оператор в обект находящ се в ***,
отчитани по партида с номер на платец 10326. Твърди, че за периода от
12.06.2018г. до 18.04.2019г. е доставил на ответника услуги цената, на които
той не е заплатил. Съгласно чл. 33, ал.2 ОУ, плащането е следвало да се извърши
в срок до 30 дни след датата на фактуриране. По партидата му е натрупана като
дължима главница в размер на 3115,86лева, ведно с лихва за забава от 28,87лева,
начислена върху начислена върху главницата за периода от 27.08.2018г. до
14.06.2019г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9358/2019г. по описа на ВРС.
Заповедта е връчена на длъжника, който в
законоустановени
срок депозирал възражение на осн.чл.414 ал.1 ГПК, с
което се обосновава правния интерес от заявената форма на защита. Искането
отправено до съда е за уважаване на исковата претенция така, както е била
заявена. Претендират се направените по делото разноски, както и тези по
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с
който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва наличието на облигационна
връзка между страните, тъй като ответното дружество не било собственик,
ползвател, наемател на обекта, респ. не било потребило
доставените ВиК услуги. Оспорва да е потребил процесното количество
вода, като липсвали данни показанията на водомера да се отчитани по правилата
установени с ОУ в присъствието на потребителя или негово представител. Оспорва
се изправността на водомера. Искането е за отхвърляне на исковата претенция,
като неоснователна.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява, депозира писмено становище и
моли за отхвърляне на исковата претенция.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед №
4688/18.06.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.д. № 9358/2019г. по описа на Районен съд– Варна, ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумите, чиято дължимост е предмет на
установяване в настоящото производство. Видно от материалите по заповедното
дело е, че заповедта е връчена на длъжника и същият е подал възражение в срока
по чл.414 ал.2 ГПК, което обуславя и интерес от настоящата искова претенция.
Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия иск.
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че
ответникът е потребител /собственик, ползвател/ на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период по партида
на платец 10326 на адрес ***; че количеството вода, за което се търси заплащане
на цена е реално доставено на абоната, неговата стойност, отчетена и измерена
по предвидения в Общите условия ред, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главниците.
От
приложената на л.28 от делото справка по
партида на платец 10326, е видно, че същата се води на името на
Кафе-бар„Терра“, като общото задължение за
консумирана вода по фактури за периода 27.07.2018г.
до 14.06.2019г. възлиза съответно
в размер на 3115,86лева- главница и 28,87лева – обезщетение за забава.
От справка на СВп се установява, че ответникът ЕТ „Т.С.“, ***, представлявано от управителя *** е собственик на процесния водоснабден имот поне от 2017г.
От представения
карнет се установява, че за процесния период,
отчитането на консумираната в имота на ответника вода се е осъществявало от
водомер с №***, а след дата 18.04.2019г. /съгласно
констативен-двустранен протокол 1000/18.04.2019г., л.77/ от водомер с № *** по партида
на платец ***. За целия процесен период е налице отразяване в
карнета, че са начислявани реални показания, като срещу част от тях, респ. за
датите 11.09.2017г. и 09.10.2017г. са поставени подписите на потребител,
предоставил достъп до имота.
С констативен
протокол №***/18.09.2018г., съставен от инспектори към ВиК е
установено, че водомер №313, е работещ, с пломба и показания с 4257куб.м Направено е предписание в седемдневен срок,
водомерът да бъде сменен. Протоколът е подписан от служителите на ВиК и от управителя на ЕТ „Т.С.“ - Галина Янкова
Стефанова;
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребители от ВиК оператор „***, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
За установява
размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на
в.л. по изготвена съдебно - счетоводна
експертиза. Същото, като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда
в цялост. Партидата с номер на платец *** в.лице посочва, че към
датата на проверката – 17.03.2020г. се води на Кафе – бар „Терра“.
Не е успяло да отчете показанията на водомера на място, тъй като към момента на
процесния адрес – *** се намира златарско ателие и партидата и водомера са сменени. В таблица
вещото лице е отразило 2 бр. фактури издадени от дружеството за периода 12.06.2018г. до 18.04.2019г. Стойността на
главницата за платец №*** сочи да е 3115,86лева и
28,87лева начислено обезщетение за забава върху него. Плащания не са
установени. Според заключението, в случая начислените суми са въз основа на
реални показания.
На първо място,
следва да се отговори на възражението на ответника относно дали същият има качество на потребител на предоставяните от ищеца
услуги. Анализът на ангажираните писмени доказателства обосновава извод за
положителен отговор на този въпрос. За да достигне до този извод, съдът
съобрази представената справка от СВп, от която е
видно, че ЕТ „Т.С.“, ЕИК813003988 представлявано от управителя *** е собственик на водоснабдения имот, а именно на *** с адрес в гр.*** и то отпреди, вкл. и в процесния
период. В чл. 59 ОУ за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор е предвидено, че откриването на
партидата на абоната става по заявление по образец подадено от потребителя, в
което се посочват изрично посочени идентификационни данни. В чл. 61 и сл. е
уредено задължението на потребителя при промяна на собствеността или на вещното
право на ползване новият и/или предишния собственик или ползвател в 30дневен
срок да подадат заявление до В и К оператора за промяна на партидата. Ето защо,
съдът намира, че бидейки собственик на имота към процесния
период, ответникът има качество на потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, б. „б”
от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги за този
обект и чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ на дружеството, доколкото такова имат не само ползвателите, но и
собствениците на имоти. В това му качество, съгласно
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ***
оператор „***” ООД регламентиращи договорните отношения между страните, негово
задължение е да заплаща ползваните услуги, отчетени по предвидения в цитираните
Общи условия ред. Съобразно разпоредбата на чл. 11, ал.7 ЗРВКУ
одобрените от ДКЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги
стават част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Видно от приложените разпечатки от страници на печатни
издания, Общите условия на дружеството са влезли в сила и важат за всички
потребители, включително и за ответницата, като собственик на водоснабден имот.
Т.е. сключване на индивидуален договор не е предпоставка за възникване на
договорното правоотношение с обществения доставчик. Печатните издания са
публично достояние и представляват общоизвестен факт, който не подлежи на доказване.
С влизане в сила на ОУ и на 24.02.2015г. с оглед липсата на твърдения и
доказателства, че ответникът се е възползвал от правата по чл. 71, ал.2 ОУ,
същите са станали част от договорните им отношения.
От
друга страна следва да се има предвид и че по делото от страна на ответника е
представен, респ. приобщен от съда, споразумителен
протокол - спогодба за разсрочено плащане с №5278/28.06.2018г., сключена между ВиК и платец №***, с титуляр ***редставляван от ***,
което следва да се третира и като сигурно извънсъдебно признание на неизгодния
за ответника факт, че същият е ползвал и потребил ВиК услуги на процесния адрес.
Възражението за ответника, с което се
оспорва метрологичната годност на процесния водомер, също
не може да бъде споделено, като основателно. В настоящия случай при извършена
проверка ответникът е уведомен на 18.09.2018г. от оператора, че водомер №313,
описан, като „работещ“, следва да бъде подменен в седемдневен срок с нов. Към него момент водомерът е бил с
показания от 4257куб.м, като подписвайки протокола ответникът се е съгласил с
тях. Нещо повече, видно от констативен – двустарнен
протокол №1000/18.04.2019г. ответникът е подменил водомера едва след седем
месеца на 18.04.2019г., като процесния е
демонтиран и подновен с нов с №***.
В чл.18, ал.3 от ОУ е вменено задължение за всеки потребител, когато се касае
за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител, да постави
индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата, поставянето,
поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на
потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 24 ОУ, идентичен на чл. 35 от
Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица на ВиК оператора за извършване отчети на
водомерите. Съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата операторът на
водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира само водомерите,
монтирани на водопроводните отклонения или така наречените общи водомери.
Задължение на оператора на водоснабдителната система е само да пломбира холендъра на индивидуалните водомери към водопроводната
тръба при това за сметка на потребителя. В този смисъл са Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги от ответното дружество,
съгласно които всеки потребител поставя индивидуални водомери, като доставката,
монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на същите се извършва от и за
сметка на потребителя. Съгласно чл. 16, ал. 5 ОУ всяка от страните може да
повдигне въпроса за метрологичните характеристики на средството за техническо
измерване, като за целта инициира проверка на средството чрез метрологична
експертиза. По делото липсват данни за провеждане на тази процедура. Поради
тази причина и поради неспазване на предписанията на оператора, съдът намира,
че потребителят не е изпълнил задължението си да смени процесния
водомер, съгласил се е с показанията му към момента на проверката и е подемнил същият в един доста по – късен момент, поради
което сам се е поставил в ситуация да ползва водмер,
за който впоследствие твърди, че не е метрологично годен.
Не може да бъде споделено и
възражението на ответника, че в процесния период
същият не е имал достъп до имота, като в тази връзка е представен препис от
постановление на ВРП за прекратяване на НП. От последното не може да се направи
категоричен извод, че се касае именно за обекта
Кафе-бар „***“,
т.к. видно и от СВп, ответникът ЕТ „Т.С.“, ***, представлявано от управителя Галина
Янкова Стефанова е собственик на няколко обекта с различни идентификатора на
същия адрес - гр.***
Поради всичко изложено
съдът преценява, че в качеството му на потребител за ответника е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално
доставени и отчетени по предвидения в
Общите условия ред.
Съгласно заключението на проведената
по делото съдебно- счетоводна експертиза за претендирания
период по партида
с номер на платец 10326 задължението
за главница е 3115,86лева.
В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил задължението за плащане. Доказателства в тази насока
не са ангажирани, а и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът
преценява, че ответникът дължи посочената сума. Главницата, както е поискано
следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за
лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответницата е изпаднала в
забава за заплащане на цената на доставените й ВиК
услуги по издадените фактури за процесния период,
считано от деня, следващ изтичането на 30- дневния срок от издаване на
съответната фактура. Съгласно заключенито на в.л.
задължението върху главницата от 3115,86лева е 28,87лева. В
този размер и за процесния период претенцията за
обезщетение за забава следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са- 50лева юк.възнаграждение,
111,73лева допълнителна ДТ, 170лева депозит за вещо лице. На основание чл. 78,
ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ответника в размер на 50лева. Така, общо в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски от 331,73лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Така, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за заповедното производство от
87,90лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца ***, гр. Варна ** *** съществува вземане срещу ответника ЕТ „Т.С.“, ***, представлявано от управителя ***
със седалище и адрес на управление *** в размер на сумите, както следва: 3115,86лева, представляваща дължима
сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
номер на платец 10326 за периода от 12.06.2018г. до 18.04.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 17.06.2019г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 28,87лева, представляваща лихва
за забава начислена върху главницата за периода от 27.08.2018г. до
14.06.2019г., за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с №
4688/18.06.2019г., по ч.гр.д. № 9358/2019г. по описа на ВРС, 24 състав, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „Т.С.“, ***, представлявано от управителя *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.и к.” ООД, ЕИК *********, сумата от 331,73лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА ЕТ „Т.С.“, *** представлявано от управителя *** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, ЕИК *** сумата от 87,90лева,
представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 9358/2019г. по описа на
ВРС, съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: