О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………/ 01.2015 год.
Варненският
Апелативен Съд
– търговско отделение, втори състав, в закрито съдебно заседание на 20.01.2015г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: МАГАДАЛЕНА НЕДЕВА
КРИСТИЯНА
ГЕНКОВСКА
Като
разгледа докладваното от съдия В. Аракелян ч.в.т.д. № 514/2014год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 657, ал. 4, т. 1 от ТЗ.
Образувано
е по частна жалба на „Банка Пиреос България” АД - гр. София срещу определение №
2873/22.07.2014 г. по т. д. № 865/2009 г. на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с
която е оставена без уважение молбата на „Банка Пиреос България” АД - гр. София
за освобождаване на синдика на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /в
несъстоятелност/ на основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ. Жалбоподателят счита
постановеното от ВОС определение за неправилно и незаконосъобразно, поради
което моли за неговата отмяна и постановяване на
друго, с което назначеният синдик да бъде освободен на претендираното правно
основание.
Синдикът на „Марина Блек Сий Ривиера” ООД /в несъстоятелност/ Л.М.Б. изразява становище за
неоснователност на частната жалба и моли обжалваното определение да бъде
потвърдено.
Частната жалба е
подадена от легитимирана страна в законоустановения за това срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваната част на определението Варненският
окръжен съд е отказал да освободи синдика на основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ. Жалбоподателят
оспорва правилността на определението и иска постановяване на освобождаването
на синдика на поддържаното от него основание, обосновавайки правния си интерес
с правните последици визирани в разпоредбата на чл. 655, ал. 1, т. 8 ТЗ - отпадане
възможността на лицето да бъде синдик изобщо, вкл. невъзможността да работи в
настоящото производство по несъстоятелност след освобождаването му на осн. чл.
657, ал. 2 ТЗ, в т.ч. и за периода непосредствено последващ освобождаването до
назначаването на нов синдик, за разлика от хипотезата ан чл. 657, ал.1, т. 1 ТЗ, когато освободеният синдик продължава да изпълнява функциите си до
назначаването на нов орган по несъстоятелността. Твърди още, че синдикът некоректно е изготвял и представял списъци на приети вземания, без да
отчита натрупаната законна лихва върху вземането за главница на „Банка Пиреос
България”АД към датата на съответното събрание, като с това си действие е
ощетил кредитора при определяне величината на правото на глас. Освен това, не е следвало да се прилагат разпоредбите на чл.
673 ТЗ по отношение на банката.
С оглед на изложените в частната жалба твърдения, съдът прави
следните правни изводи:
След като се запозна с материалите по делото, настоящият
състав установи, че синдикът не е допуснал описаните в молбата, респ.
поддържаните с частната жалба вредоносни действия, които да се приемат за
основание за освобождаването му по реда на чл. 657, ал. 2 ТЗ, като конкретните
съображения за този правен
извод са следните:
Прилагането на разпоредбата на чл. 657, ал. 2 ТЗ, както е
изложено и в частната жалба, влече след себе си съществената правна последица,
а именно, че освободеният на това основание синдик не може да бъде назначаван
за такъв. Именно обаче на това основание, с оглед крайния резултат, следва да
се приеме, че за да е налице възможност за освобождаване на синдика по чл. 657,
ал. 2 ТЗ следва неизпълнението на задълженията му по чл. 658 и сл. ТЗ да е особено съществено и лошо, системно или
трайно, със значителни неблагоприятни последици за развитието на
производството по несъстоятелност, както и за състоянието на дружеството.
Втората хипотеза на разпоредбата изисква да е налице застрашаване интересите на
кредитора или длъжника. По изложените по-горе аргументи, прилагането и на тази
хипотеза изисква синдикът с осъществените от него действия или с бездействието
си сериозно, съществено и реално да накърнява интересите на кредиторете при
удовлетворяване на вземанията им, при попълване масата на несъстоятелността, както
и тези на длъжника, или препятства своевременното реализиране на тези интереси,
в резултат на което се обезсмисля процедурата по несъстоятелността.
Съдът намира за ирелевантни наведените в жалбата оплаквания касаещи
твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност на проведени събрания на
кредиторите и допуснато същестено ощетяване.
Съдът, сезиран с претенция по чл. 657, ал.2 ТЗ не може да осъществява
нито пряк, нито косвен контрол за законосъобразност на проведени събрания на
кредиторите, поради наличието на специален съдопроизводствен ред за защита –
чл. 679 ТЗ. Жалбоподателят не е предявил отменителна претенция по реда и в
сроковете на на чл. 679 ТЗ, поради което последващ инцидентен контрол за
законосъобразност, основан на неправилно изчисляване на обема на правото на
глас и др. на конкретен кредитор е
недопустим.
Отделно от изложеното, на основание чл. 658, ал.1, т.10 ТЗ
синдикът свиква и организира събранията на кредиторите по определение на съда
по несъстоятелността. Дейността на събранието на кредиторатие като орган на
производството по несъстоятелност обаче се ръководи от самия докладчик по
несъстоятелността, комуто е вменена и изключителната компетентност да
предоставя право на глас на кредиторите с оспорени вземания по реда на чл. 673 ТЗ. Пак съдът е този, който определя и размера на предоставеното право в
съответствие с критериите на закона. На основание изричната разпоредба на чл.
673, ал.3 ГПК вр. чл. 616, ал.2 ГПК не се предоставя право на глас на кредитори
с вземане, произтичащо от законна или договорна лихва върху необезпечено
вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по
несъстоятелност. С оглед на изложеното, твърдяните от жалбоподателя нарушения не
съставляват част от правомощията, които синдикът упражнява при условията на
оперативна самостоятелност. Отделно, величината на законната лихва след датата
на откриване напроизводството по несъстоятелност при всяко положение не би
могла да доведе до промяна в мнозинството, тъй като за обема на предоставеното
право на глас по чл. 673 ТЗ величината на законната лихва е ирелевантна за
кредиторът с неприети или оспорени по реда на чл. 694 ТЗ вземания. „Банка Пиреос България” АД - гр. София е кредитор по
т.д. № 865/2009г. по описа на ВОС, като приетото му вземане е оспорено от други
кредитори на длъжника, по което е образувано т.д. № 2114/2010г. на ВОС.
Касателно неприетите вземания на банката са образувани т.д. № 2117/2010г. и
т.д. № 2118/2010г. по описа на ВОС, към момента неприключили окончателно с
влязло в сила решение.
Касателно доводите в жалбата за представителната власт на
адв. Левон в качеството ѝ на процесуален предсатвител на кредитора
Евгений Вяюеславович Архангелский, респ. на нейната липса с оглед изтеклата срочност
на приложеното по делото пълномощно, настоящият състав намира, че с
депозираната молба вх. № 20943/18.07.2014г. и приложеното към същата надлежно
пълномощно с нотариална заверка на подписите упълномощителят е потвърдил досега
осъществените от адв. Левон действия по процесуално представителство. Поради
това, твърдените в частната жалба пороци на обжалваното определение касателно
представителната власт на адв. Левон са несъстоятелни. Още повече, че съдът е
компетентен да прецени надлежно ли е предоставена представителната власт на
адвокат-пълномощника, като това не може да се вмени в задълженията на синдика.
Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че
не са налице осъществени от синдика действия, изразяващи се в неизпълнение на
вменените му задължения или действия, с които е застрашил интересите на
кредитора или длъжника. Поради това,
като е достигнал до същите
правни изводи ВОС правилно и законосъобразно е оставил без уважение исканото освобождаване
на Л.Б. в качеството му на синдик на „Марина
Блек Сий Ривиера” ООД /в несъстоятелност/.
Предвид горното, определението на ВОС в обжалваната
му част като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съставът на Варненския
апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2873/22.07.2014 г. по т. д. № 865/2009 г.
на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молбата на
„Банка Пиреос България” АД - гр. София за освобождаване на синдика на „Марина
Блек Сий Ривиера” ООД /в несъстоятелност/ на основание чл. 657, ал. 2 от ТЗ.
В
останалата му част, като необжалвано, определението е влязло в законна сила.
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.