Решение по дело №2070/2019 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 260000
Дата: 4 януари 2021 г.
Съдия: Гергана Любчева Антонова Попова
Дело: 20194210102070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№421

гр. Габрово,04.01.2021г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

ГАБРОВСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на  първи  декември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  КРАСИМИРА  НИКОЛОВА и в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова-Попова  гр.д.№2070 по  описа  за  2019год.  и за  да  се  произнесе  взе  предвид следното:

 

 

 

 

          Предявени са обективно кумулативно съединени искове по чл.26,ал.1,предл.1 от  ЗЗД,  чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД  и   чл.33,ал.1 от  ЗЗД.

          В  исковата молба се излагат следните обстоятелства, на които се основават  претендираните права:

            Наследодателят Й.П.Т., починал в гр. Габрово на 11.09.2019 г., за което има издаден акт за смърт № 0726/13.09.2019 г. на  Община Габрово. Същият е бил собственик на недвижим имот, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 14218.504.196, град Габрово, Община Габрово, област Габрово, по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед РД-18-64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителният директор на АГКК, адрес на поземленият имот: гр. Габрово, ул."********" № 14, площ от 217 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: застрояване на 10 м. заедно с построените в имота СГРАДА с кадастрален идентификатор №14218.504.196.1, застроена площ от 48 кв.м., брой етажи - един, предназначение: жилищна града - еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор 14218.504.96.2, застроена площ от 6 кв.м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор 14218.504.196.3, застроена площ от 35 кв.м.,брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; СГРАДА с кадастрален идентификатор 14218.504.196.4, застроена площ от 37 кв.м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; СГРАДА кадастрален идентификатор 14218.504.196.5, застроена площ от 45 кв.м., брой етажи - един, предназначение - промишлена сграда, което на собственост се установява с нотариален акт №13, Том I, № 129/2005 г. от 09.05.2009 г. на Нотариус Г. Д.,*** действие - района на ГРС;

            След смъртта на Й.П.Т. на 11.09.2019 г., неговият наследник Д.Й.Г. – дъщеря /починала на 03.05.2020 г./ е узнала, че на 17.04.2018г.  Й.П.Т. без да  съобщи е продал гореописания недвижим имот на Църковното настоятелство при Храм „Света Троица", представлявано от председателят му - Р.Л.Л., за която покупко - продажба има съставен Нотариален акт № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, като вписаната за получена продажна цена в същият нотариален акт за покупко-продажба е в размер на сумата от 9 000 лв.

            Посочва се, че покупко-продажбата е извършена от лице купувач, което  няма надлежно делегирани правомощия да представлява ответника в процесната  сделка.

            Твърди се, че  чрез поставянето на продавача в заблуждение, страните  невярно удостоверяват в нотариалният акт за покупко-продажба, че продажната цена от 9000 лв. е платена от представител на продавача и получена от купувача. Сумата не е платена от купувача на продавача, нито в  деня на сделката, нито преди или след това. От касата на ответника не е изписвана сумата от 9000 лв. с  цел плащане на имота, както и че сделката не е надлежно осчетоводена при ответника.

            Продажбата е извършена при изключително занижената продажна цена на имота от 9 000 лв..Продавачът е бил подведен от представители на ответника в заблуждение, и използвайки влошеното му здравословно състояние, са го подвели да извърши  покупко-продажбата без да съобщи за това на  близките  си.

            Излагат се твърдения, че посочената в процесния договор за покупко-продажба продажна цена в размер на 9 000 лева е крайно занижена, неизгодна, напълно нереална и несъответстваща на реалната цена на недвижимия имот, предмет на продажбата. През последните години продавачът не е имал никакви парични  средства, нито доходи от спестявания, от които да се издържа. За него се грижели дъщеря му, бившият й съпруг, както и внучката  му. От  негови приятели  разбрали, че е вземал от тях различни парични суми на заем, тъй като нямал  собствени парични суми.

            До момента на извършване на процесната покупко-продажба ответникът не е извършвал други възмездни сделки, което поставя под съмнение реалността на сделката.

     ИСКА  СЕ, съдът  да прогласи  нищожността на  договор за покупко-  продажба  за  недвижим имот, обективиран  в   Нотариален акт № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, поради  противоречие  със  закона.

          ИСКА  СЕ, съдът  да прогласи  нищожността на  договор за покупко-  продажба  за  недвижим имот, обективиран  в   Нотариален акт № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, поради  противоречие  с добрите нрави.

          ИСКА  СЕ, съдът  да унищожи договор за покупко-продажба  за  недвижим имот, обективиран  в   Нотариален акт № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, като  сключен от продавача  поради  крайна  нужда  при  явно неизгодни условия.

        Ищецът  претендира  да  му бъдат  присъдени  направените разноски  по  делото.

         Ответникът в отговора си оспорва основателността на предявените искове. Счита, че изложената фактическа обстановка в исковата молба не отговаря на действителното положение, като излага следните възражения и обстоятелствата, на които се основават:

            През месец март 2018 г. Й.П.Т. придружаван от Г.К. отишъл в храм "Св.Троица" гр. Габрово. По същото време в Храма се провеждала конференция на свещениците от Габровска духовна околия и в присъствието на всички, Й.Т. предложил да им продаде недвижимия си имот за сумата от 9 000 лв., като си запази пожизнено правото на ползване върху имота и след смъртта му да бъде кремиран.

         Топалов им обяснил, че волята му е да продаде имота на Храм "Св.Троица" тъй като бил в изключително лоши отношения с близките си, които не се интересували от него, имал нужда от средства за да живее, а нямал възможност да заплаща наем, ако продаде жилището си, така както искали всички купувачи.

            Поради факта, че Законът за местните данъци и такси и ЗННД изрично допускат сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея и че имота е обременен с вещна тежест "запазено право на ползване" и неговата стойност, то взаимно решили че договорената цена е справедлива.

            Придобиването на недвижими имоти от българската православна църква е предвидено от Устав на българската православна църква. Цитираната разпоредба гласи: настоятелство има следните права и задължения: Приема с одобрение на  епархийския митрополит - дарения и завещания и придобива по други законни начини движими  и недвижими имущества в полза на църквата".

            В изпълнение на горецитираната разпоредба, на свое редовно заседание на 13.04.2018 г. църковното настоятелство при храм "Св.Троица" на гр. Габрово разгледало въпроса свързан със закупуване на имот и Решило, че "възлага на председателя на храма да представлява Църковното настоятелство при изповядване на сделката за закупуване на гореописаните недвижими имоти. Гласувало сумата от 9000 лева, която да се изплати за придобиването им", което решение е материализирано в Протокол № 1/13.04.2018 г.

       След приключване на всички нормативни процедури свързани със закупуване на  имота, заплатили на продавача Й.Т. сума в размер на 9000 лв. в брой, тъй като това било неговото изрично желание и подписали нотариалния акт.

         През месец Септември 2019 г. при ответника отишъл Г.К. Д. и съобщил че Й.Т. е в тежко здравословно състояние и няколко дни по-късно  починал. Преди изповядване на сделката Й.Т. оставил подписано от него писмо, че желае след смъртта му да бъде кремиран, което е изпълнено, както и свещениците от храм "Св.Троица" на гр. Габрово поели организацията и финансирането на погребението  му.

            В срока за отговор  ответникът е предявил  насрещен  иск  при условията на евентуалност, в случай, че бъде отменен нотариален акт № 45, том № 1, рег.№ 792, дело № 39, от 17.04.2018г. на нотариус с peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района  на ГРС, съдът  да осъди  ищеца в качеството  на наследник на Й.П.Т.  да заплати на Църковно настоятелство при Храм "Света Троица", представлявано от Р.Л.Л., сумата от 9000 лв., ведно със законната  лихва считано   от 17.04.2018 г..

            Ответникът по насрещния иск е представил писмен отговор в  установения едномесечен  срок, в който се излага становище, че същият е неоснователен.

          В  първото заседание по делото, ответникът  чрез  пълномощника  си  е  направил възражение за изтекла  погасителна  давност по отношение на иска  за унищожение на договора, като посочва, че  правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора. Сделката е извършена на 17.04.2018г., а исковата молба е постъпила  в  съда  на 30.10.2019г., поради което  искът е  погасен  по давност.

          С определение от 15.05.2020г., постановено  в  закрито  съдебно  заседание, съдът е конституирал като ищец  в  производството правоприемника Й.П.Г., поради смъртта  ищеца Д.Й.Г., починала  на  03.05.2020г.

          По делото са събрани писмени и гласни доказателства. От  съвкупната  им  преценка, съдът  приема за установено  от фактическа  страна  следното:

         От  представените писмени  доказателства: копие от лична карта на Д.Й.Г., нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 45, том 1, рег. № 792, дело № 39 от 17.04.2018г., нотариален акт № 13,том 1,н. дело № 129/2005 г. от 09.05.2009 г. на нотариус Г. Д. *** действие ГРС, епикриза от Многопрофилна болница за активно лечение Доверие с резултати от хистологично изследване № ДБ 5674-80, епикриза от комплексен онкологичен център Велико Търново ЕООД с епикриза от Отделение по лъчелечение с дневен стационар от същия медицински центъра, епикриза от Клиника по гастроентерология при Болница Токуда - окончателна, Епикриза от Клиника по гастроентерология при Болница Токуда - етапна, Експертно решение № 0986/053/21.03.2019 г. на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, експертно решение № 0675/047/06.03.2012 г. на МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, удостоверение за наследници от 16.09.2019 г. на Община Габрово, справка от ИКАР на името на ответника, към отговора: Устав на българската православна църква, протокол № 1/13.04.2018 г. от заседанието на Църковното настоятелство при Храм "Св. Троица" на гр. Габрово, одобрен от Великотърновския митрополит Григорий, заповед № 122/19.11.2012 г., на Великотърновска света митрополия,  избирателен протокол от 07.11.2011 г., съобщение № 245/17.03.2011 г. до Великотърновски митрополит Григорий, ръкописно писмо от Й.Т., както и удостоверение за данъчна оценка на процесния имот 258/23.01.2020 г. от Дирекция" Местни данъци и такси" Община Габрово, препис от н.дело № 39/17.04.2018 г. на нотариус А.Ц. с рег. 359 при НК, фактура № **********/25.09.2019 г. с касов бон към нея, приходна квитанция № 0338106/15.10/2019 г. от Община Габрово с касов бон към нея, фактура № **********/14.09.2019 г., заявка за погребение от 14.09.2019 г., 17 броя заверени копия на Църковен вестник от 2018 г., удостоверение за наследници № 1366 от 07.05.2020 г. издадено от Община Габрово, препис - извлечение от Акт за смърт № 0367/03.05.2020 г. на Д.Й.Г., справка от НБД Население от  09.06.2020г., удостоверение за получаваните пенсии и добавки от Й.П.Т. за периода 01.04.2017 г. до 01.04.2018 г., както заверени копия на счетоводен баланс към 31.12.2019 г. на Храм "Св. Троица", справка за дълготрайни активи към 31.12.2019 г. на микропредприятията  към 25.04.2020 г., Отчет за собствения капитал за 2019 г. към 25.04.2020 г. на Храм "Св. Троица", справка за предприятието през 2018 г. на Храм "Св. Троица", справка за нетекущите /дълготрайни/ активи към 31.12.2019 г. на микропредприятията  към 24.03.2019 г., отчет за приходите и разходите от нестопанска дейност за 2018 г.на Храм "Св. Троица" към 24.03.2019 г., счетоводен баланс към 31.12.2018 г. на Храм "Св. Троица", отчет за приходите и разходите от стопанска дейност за 2018 г.на Храм "Св. Троица" към 24.03.2019 г., отчет за собствения капитал за 2018 г. на Храм " Св. Троица",отчет за паричните потоци по прекия метод за 2018 г. на Храм "Света Троица", справка за заемите и начислените лихви по институционални сектори и подсектори през 2018 г., справка за членовете и доброволните сътрудници на предприятията с нестопанска цел към 31.12.2018 г. на Храм "Св. Троица", справка за данъците и таксите през 2018 г. на Храм "Св. Троица", оригинал на РКО  от 17.04.2018 г. за сумата от 9000 лв., нотариален акт за продажба на недвижим имот № 45, том 1, рег. № 792, дело 39 от 17.04.2018 г.,  страници от партидна приходна книга на Храм "Света Троица" за периода 17.04.2018 г. - 31.12.2018 г.,  страници от разходна книга на Храм "Света Троица" от 09.01.2018 г. до м.01.2019 г. , писмо вх. № 906825 от 16.10.2020 г. от Териториално статистическо бюро Север относно представяне на заверени годишни счетоводни отчети, показанията  на разпитаните  свидетели и заключенията  на вещите  лица, по  делото  се установява  следната  фактология:

         С  Нотариален акт  за  продажба  на недвижим имот  № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС,  Й.П.Т. е продал  на Църковното настоятелство при Храм „Света Троица", представлявано от председателят му - Р.Л.Л., следният свой собствен недвижим имот: представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор 14218.504.196, град Габрово, Община Габрово, област Габрово, по кадастрална карта и кадастрални регистри одобрени със Заповед РД-18-64 от 26.10.2007 г. на Изпълнителният директор на АГКК, адрес на поземленият имот: гр. Габрово, ул."********" № 14, площ от 217 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: застрояване на 10 м. заедно с построените в имота СГРАДА с кадастрален идентификатор №14218.504.196.1, застроена площ от 48 кв.м., брой етажи - един, предназначение: жилищна града - еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор 14218.504.96.2, застроена площ от 6 кв.м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, СГРАДА с кадастрален идентификатор 14218.504.196.3, застроена площ от 35 кв.м.,брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; СГРАДА с кадастрален идентификатор 14218.504.196.4, застроена площ от 37 кв.м., брой етажи - един, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна; СГРАДА кадастрален идентификатор 14218.504.196.5, застроена площ от 45 кв.м., брой етажи - един, предназначение - промишлена сграда, което на собственост се установява с нотариален акт №13, Том I, № 129/2005 г. от 09.05.2009 г. на Нотариус Г. Д.,*** действие - района на ГРС, за сумата от  9000лв., която е изплатена   напълно и  в  брой на продавача, преди  подписването  на нотариалния акт. Продавачът   Й.П.Т.  е запазил пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху целия имот.

         В  нотариалният акт  е  вписано, че данъчната оценка   на имота  е в  размер  на  21 843.60лв..

         Наследодателят Й.П.Т.,ЕГН********** е  починал в гр. Габрово на 11.09.2019г., за което има издаден акт за смърт №0726/13.09.2019г. на  Община Габрово, и за свой наследник  по закон  е  оставил Д.Й.Г. – дъщеря. Същата  е починала на 03.05.2020г. и  за свой наследник  е оставила дъщеря си  Й.П.Г.- ищцата  по делото.

         Видно  от   представената   епикриза  на МБАЛ ”Доверие” –гр.София, Й.П.Т.  е постъпил  за лечение на  13.06.2011г. и е изписан  на  16.06.2011г. с  окончателна  диагноза:”Карцином  на простатата”. През  същата година е лекуван  в „Комлексен  онкологичен център- Велико Търново” ЕООД.

         Видно от   представената епикриза  от  Болница Токуда  -София от  месец  юли 2019г., на  Й.П.Т. е поставена окончателна  диагноза: ”Тумор  на хранопровода”.

          С  експертно  решение на  ТЕЛК за Общи заболявания №0675 от  06.03.2012г. на Й.П.Т. е  определена 100% инвалидност.

         С  експертно  решение на  ТЕЛК за Общи заболявания №0986 от  21.03.2019г. на Й.П.Т. е  определена 100% инвалидност без  чужда помощ.

         Видно  от  издаденото удостоверение  на 18.06.2020г. от НОИ-ТП-Габрово, през   периода  м.април 2017г.- м.април  2018г., Й.П.Т.  е получавал   средно  месечно сумата от  229.60лв. от  пенсии и добавки. Към момента  на  сключване  на сделката-17.04.2018г., той е имал месечен доход  от пенсии и добавки  общо  в  размер  на  235.28лв..

         В основното заключение на съдебно-оценъчната експертиза  в.лице Р.Г., като е използвал  предвидените  методи за  изчисление на пазарната  стойност  на имота е  определил, че пазарната  цена на   процесния недвижим имот към  момента  на продажбата- 17.04.2018г. е  70 400лв. Стойността  на  правото  на ползване на имота  е  в  размер на 15.200лв.. Пазарната стойност  на  имота  с  учреденото  право на ползване  е  в  размер  на  55 200лв..

          В  допълнителното  заключение в. лице Р.Г., след като   е  извършил  проучване  на  реално осъществените  сделки   за покупко-продажби на недвижими имоти   с учредено  право  на ползване  върху имота   на трети лица  в Агенция по  вписвания- Габрово,  през  периода  01.01.2018г.-17.04.2018г. е посочил, че пазарната стойност  на недвижимия имот, определена с  проучване  на реално  осъществените  сделки  за покупко-продажби  на недвижими имоти   с учредено  право на ползване върху  имота   на  трети лица  през  посочения период  е  в  размер  на  6 477лв..

        След  съпоставка на  двете  заключения, съдът  кредитира  пазарната оценка  на имота с  учреденото право  на ползване, която е определена  в основното заключение  в  размер  на  55 200лв., тъй като  тя е изчислена съобразно установените  методи и аналози  за оценяване на  недвижимите имоти. В допълнителното заключение пазарната стойност е определена само  на базата на  вписани продажни цени в  нотариални актове, с които за извършени  продажби на  имоти  със  запазено  право на ползване  със  сходни  характеристики, които очевидно   не  съответстват  на  пазарните цени на  имоти от  същия вид.

        В заключението  на  съдебно-икономическата експертиза  в.лице В.А.  е посочила, че продажната  цена  от 9000лв. е осчетоводена  в счетоводните  книги  на ответника  в „Църковна   разходна   касова книга започната   на  01.01.2013г.”, като формата  на счетоводство е едностранна  и  в  този случай този счетоводен  запис е достатъчен. На 17.04.2018г. сумата  от 9000лв. е предадена  на  продавача  от  касиера  на храм „Света  Троица, за  което е съставен   РКО. За предаване и  получаване на сумата   е съставен  РКО  от 17.04.2018г., който  е част от класьор  на първични счетоводни документи. Същият  е основание за запис  в „Църковна разходна  книга, започната  на  01.01.2013г..

         В   заключението на  съдебно- счетоводната експертиза, изготвена  от  в.лице  Д.К. се посочва, че  сумата от  9000лв. е включена   в  годишния отчет за приходите и разходите  от нестопанска   дейност  за 2018г., като  други разходи. В  отчета  за паричния поток  сумата  е  включена в други плащания. Сумата от  9000лв. е включена  в   годишния отчет за 2019г. и е отразена   покупката  на недвижим имот в  баланса, отчета за дълготрайните  активи и отчета  за собствения капитал. Причината  за така  направените   счетоводни  записи е това, че Й.Т. си запазил  пожизнено и безвъзмездно  право  на ползване  върху целия имот.

         Свидетелят З.С. – съседка  на ищцата посочва, че  къщите и им  са една  срещу друга. Преди да починат Д. и Й.Т.  са живеели там. Сега  живее Й. с мъжа си. Й. отдавна бил пенсионер. Д. поддържал къщата, направила големи ремонти. Й. си живеел в отделна  постройка. Той много обичал да си готви. През 2018г. бил  в движение, карал  колело, но през  2019г. вече  се  влошил..

         Свидетелят П.П. посочва, че  Й. го  е учил на занаят, от  12 годишен е ходил при него на Сарая. Бил автотенекеджия. Редовно са се виждали. Помагал  му е  да  пазарува. Й.  си живеел сам в таванската стая. Една стая, преградена с баня и тоалетна. Живеел от пенсията си. Когато ходел по лекари в София  му е давал пари. Купил  му телевизор  и климатик със  собствени  средства. Извикал човек да монтира климатика. Впоследствие  видял, че Й. не може да се оправя с копчетата. Демонтирал  климатика и го върнал.

        През  първата половина на 2018г.  Й. се пооправил, защото започнал да кара колело. С колелото ходел до Стефановци. Последните няколко месеца на 2019г., преди да почине не бил много добре. С дъщеря му Д.  са имали лоши, обтегнати отношения, които не се оправили до последно.

         Свидетелят П.С. – съжител  на ищцата  от 10 години, обяснява, че живеят  в имота  на ул. "********" №14. Дядо й Й. и майка й Д. също са живеели там. Й. имал над работилницата помещение, в което  живеел сам. Постоянно му е носил храна, носил  му е пране, защото нямал пералня. Д.  също  е ходела при него, но по често ходели  двамата с Й..  Й. им е давал пари да му пазаруват. Д. му плащала тока и водата. Карал  го е  до София и до Търново. Не  е запознат с какви средства се е заплащало лечението. Правел коли. През 2018г. работел много малко. Оплаквал се, че едвам му стигат средствата за храна. Трудностите му започнали  след  като спрял  да  работи.

          Свидетелят Г. . посочва, че от много години са били в добри отношения с Й..  От  2012г., обед и вечер е бил при него. Ходел редовно да му пазарува с колата. В повечето случай Й.  му давал парите. Знае, че отношенията  му с  Д.  се влошили, когато той си поискал картата за теглене на пенсията. Знае, че са му вземали картата да теглят пари. Доста време картата била в Д., и последните две години, когато той си я поискал отношенията им  се влошили. Последните 7 години  не  е видял собствената му дъщеря да го пита  има ли нужда от нещо. Много вярвал в църквата и четял църковни книги.  Й.  често посещавал църквата. Споменал му, че "един ден като се разболее много", понеже парите му свършвали, ще се обърне към църквата да купи имота. И на него му е предлагал да купи имота, защото нямал  пари. Придружил го е по време на продажбата. Бил е свидетел, когато нотариуса на 3-4 пъти  го  питал "Й.Т., Вие добре ли сте, направете си сметка, да лишите дъщеря си, здрав ли сте болен ли сте?" Той казал "здрав съм.  Собствената ми дъщеря ме наказва, да не дойде да  попита „има ли нужда от нещо". Видял е, че Отец Руслан извадил няколко пачки с пари от  по 50.00 лв., и ги дал на Й.Т.. Й. ги взел в ръцете си и ги прибрал.

          Свид. .  обяснява, че  Й. нямал пари  и  нямало кой да му дава, затова продал един струг за 2500 лв. на някакъв човек от Троянско. След това си продал микробуса. Около 2 години преди да почине продал тези вещи. Лекарствата му били много скъпи и ги купувал всеки месец.

         Свидетелят Ц.С. –  енорийски свещеник към Габровска духовна околия посочва, че е  виждал Й. в църквите. Ходил е горе на Камъка, в „Света Богородица”. Виждал  го  е  по празници. По физиономия го помни, защото са малко са хората, които идват на големите празници. Преди две години,  през Март месец 2018г. са имали конференция в канцеларията на Храм "Света Троица" от Габровска духовна околия. Били вътре в канцеларията той, отец Руслан и отец Николай.  Й. почукал на вратата  и попитал може ли да разговаря със свещениците. Отец Руслан го поканил, защото е председател. Бил свидетел на разговора. Й. казал, че има предложение, че иска да предложи своя имот срещу определена сума, да го продаде на църквата, като поемат ангажимента да се грижат за него, ако има някакви нужди, а той да остане да живее там докато е  жив. Той предложил сумата от 9000 лв..  Не е споменавал друга сума. В началото  го питали "ти нямаш ли роднини", той казал "все  едно  нямам".

         Свидетелят Н.Л. - свещеник в Габровска околия  посочва, че  е присъствал, когато Й. отишъл  в  канцеларията на храма през 2018г.. Искал да си продаде къщата, като имал условие да му помагат, и да живее там докато е  жив. Предложил им  да го продаде  за  9000лв.. Попитали  го дали има близки роднини, а той отговорил, че има дъщеря, но все едно я няма.

Свидетелят А.Ц. обяснява, че продавачът е ходил сам в кантората преди сделката. Няколко дни преди  продажбата  отишъл с купувача.  Обяснила им от тяхна страна какви документи трябват. Обяснила на Отец Руслан, че трябва да има одобрение,  сумата да бъде одобрена. На самата сделка продавачът отишъл лично. Напълно осъзнавал ситуацията, бил във форма, разбирал какво извършва. Спомня си, че купувачът е имал одобрение за сумата, за която следва да се купи имота. Не си спомня дали е имало фактическо плащане пред нея. Попитала го защо трябва да продаде имота, при положение, че има наследници. Той  казал, че има дъщеря и внучка, но те  не се  интересуват от него. Преценил  е, че  тези средства са  му  напълно достатъчни.  

          Свидетелят Митрополит Григорий  обяснява, че когато се сключва сделка с имоти,  му  се представя протокол с подписите на всички църковни настоятели. За  него това е достатъчно  и  го   представя на  съвета. За  случая,  той е  разпоредил, като  е казал, че на следващия Епархийски съвет ще  го докладва. Разпоредил е да се направи една покупка, и впоследствие този протокол е минал. Той е  дал одобрението си много преди да се  случи продажбата. Ходил  е  на  място  и  е  огледал  имота  предварително.

         В първите членове на устава се казва, че митрополитът има право на почин в неговата епархия. Митрополитът е върховен разпоредител. Не е задължен макар, че държи да се спазва. Има случаи, когато няма време да чака канцеларията. Отговорът е първите членове на устава.

        При така установената фактология, съдът  прави  следните  правни изводи:

        По предявеният  иск  с  правно основание  чл.26,ал.1,предл.1 от  ЗЗД:

        Ищецът излага твърдения, че купувачът е сключил  договора,  без  да има надлежно делегирани правомощия, тъй като Църковното  настоятелство  при   храм „Света Троица”  е взело решение без писмено съгласие на Епархийския съвет, което да е  утвърдено от Епархийския Митрополит, което противоречи   на  чл.154  от  Устава  на  БПЦ.

        Съгласно приложения Протокол  №1 от 13.04.2018г. /л.128 и 129/, Църковното  настоятелство  при   храм „Света Троица”, под  председателството  на прот. Руслан Личев е възложило  на   Председателя  на храма  да представлява  Църковното  настоятелство при изповядване на   сделката за закупуване на гореописания недвижим  имот. Гласувана е сумата от  9000лв., която  да се изплати, при  придобиването  му. Протоколът  е утвърден  на  30.05.2018г. от  Великотърновския  Митрополит.

         В  разпоредбата  на  чл.154, т.7  от Устава на Българската Православна Църква, църковните  настоятелства  имат  право да   придобиват   по други закони недвижими имущества  в  полза  на църквата   с одобрение на  епархийския митрополит, като няма  изискване това одобрение да бъде писмено.

         От  показанията  на  свидетеля Митрополит  Григорий се установява, че той е бил запознат и предварително е дал  устно  одобрение за  сключване на продажбата. Сделката е утвърдена писмено след  сключването й на 30.05.2018г. от  Великотърновския  митрополит.

         За  да е  налице  нарушение на  закона  по  смисъла  на  чл.26 от ЗЗД, следва  да е налице несъответствие между  същия и  императивни правни  норми. В  случая такова основание за нищожност  на договора не е налице. Неиздаването  на предварително  писмено  одобрение, което впоследствие  е получено не означава, че съдържанието  на договора   за покупко-продажба  противоречи на императивна  правна  норма. Нотариалният  акт   обективира   постигнато  съгласие между  страните да се прехвърли  правото  на  собственост  срещу  определена  цена.

          В  съответствие с  гореизложеното,  съдът  приема, че не са налице предпоставките  на  чл.26,ал.1,предл.първо  за  прогласяване  нищожността на  договор за продажба  за  недвижим имот, обективиран  в   Нотариален акт № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, поради  противоречие  със  закона, поради което  този иск  следва  да  бъде отхвърлен, като  неоснователен и  недоказан.

         По предявеният  иск  с  правно основание  чл.26, ал.1, предл.3 от  ЗЗД:

        Твърди се, че  чрез поставянето на продавача в заблуждение, страните  невярно удостоверяват в нотариалният акт за покупко-продажба, че продажната цена от 9000 лв. е платена от представител на продавача и получена от купувача. Сумата не е платена от купувача на продавача, нито в  деня на сделката, нито преди или след това, поради което е налице  липса  на парична престация.

        Твърди се, че продажбата е извършена при изключително занижената продажна цена на имота от 9000 лв.. Продавачът е бил подведен от представители на ответника в заблуждение, и използвайки влошеното му здравословно състояние, са  го подвели да извърши  покупко-продажбата без да  съобщи  за  това  на  близките си.

        Накърняването   на  добрите  нрави  по  смисъла  на чл.26,ал.1,предл.3  от ЗЗД е налице, когато  се нарушава   правен принцип, който   може  и да  не е законов  формулиран, но  спазването му  е изрично  проведено чрез създаване  на   други разпоредби, част  от действащото  право. Такива  са  принципите  на   справедливостта, добросъвестността  в  гражданските  взаимоотношения  и на предотвратяване на   несправедливото  облагодетелстване. За да се приеме, че  поведението   на  приобретателя съставлява  действие „накърняващо добрите нрави” следва   да се установи   неговата  недобросъвестност  при сключването на сделката.

         Не  е   налице накърняване  на  добрите нрави, когато  е установено, че цената   на която е продадено   имущество, която се различава от  средната  му пазарна цена, тъй като  въпросът  с определянето  на цената е предоставен на свободата на договаряне, съгласно  чл.9  от ЗЗД. Тази неравностойност  следва  да е такава, че  практически да е сведена   до липса  на  престация.  В нотариалният  акт  се  съдържа  изявление на продавача, че е платил цената, респ.,че същата  е получена от  купувач, което  е частен  свидетелстващ   документ  и има характер на  разписка. Документът   в  тази му част  не  е опроверган  по делото. В  случая е налице парична  престация  в   размер  на 9000лв., която макар  и да  се отклонява  от обичайната не води до накърняване  на  добрите  нрави.

         Императивните  правила определят, че държавна  такса  се заплаща върху данъчната оценка, ако договорената цена е  по-ниска  от нея. Това означава, че законодателят  допуска продажната  цена  да  бъде  по-ниска от   данъчната оценка по волята  на  страните.  Само  по себе  си  несъответствието   между пазарната  цена  и  продажната  цена на имота не е достатъчно, за да обоснове  извод за  накърняване на добрите  нрави. Още повече, че  в  случая продавачът  е изразил  лично  волята  си, като  сам  е  определил  размера  на продажната  цена.

        В  съответствие с  гореизложеното  съдът  приема, че не са налице предпоставките  на  чл.26,ал.1,предл.трето за  прогласяване  нищожността на  договор за  продажба  за  недвижим имот, обективиран  в   Нотариален акт № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, поради  противоречие  с добрите нрави, поради което  този иск  следва  да бъде отхвърлен, като  неоснователен и  недоказан.

       По предявеният  иск  с  правно основание  чл.33,ал.1  от  ЗЗД:

       В  първото заседание по делото, ответникът  чрез  пълномощника  си  е  направил възражение за изтекла  погасителна  давност по отношение на иска  за унищожаване на договора, като посочва, че  правото да се иска унищожение се погасява в едногодишен срок от сключването на договора. Сделката е извършена на 17.04.2018г., а исковата молба е постъпила  в  съда  на 30.10.2019г..

         В  случая  ответникът  по иска е пропуснал  да направи  възражение за изтекла  погасителна  давност   в  срока за   отговор  на  исковата молба, с  което неговата възможност   да се позове  на  погасителна  давност   и това позоваване  да задължи съда  да   я вземе предвид  е преклудирано.  По силата на   изричната разпоредба   на  чл.133 във  вр. с  чл.131, ал.2, т.5 от ГПК  с  изтичането   на срока   за отговор се преклудира възможността ответникът  да   противопоставя  възражения, основани на съществуващи и  известни   нему факти. Общото  правило  за преклудране  на възраженията  на ответника  е относимо и  към  възражението  за погасителна  давност.

         С писмена  молба  вх.№8686/13.11.2019г. за отстраняване на  нередовностите по исковата молба, ищецът  изрично е посочил, че  предявява  иск  за унищожаемост  на  процесната  сделка, като сключена   при явно неизгодни  условия и крайна нужда, при  условията  на  обективно, кумулативно съединяване  с другите  предявени искове  за нищожност.  Препис  от молбата е връчен  на ответника на 18.11.2018г.. Ответникът  е представил  писмен  отговор   на  17.12.2019г., в  който е пропуснал  да   направи  възражение за изтекла погасителна  давност  на  правото да се иска унищожение на договора, като сключен  поради крайна нужда  при явно неизгодни  условия. Такова възражение ответникът  не  е направил  и в  срока за отговор на исковата молба. Като се позовава на изтекла давност едва в съдебно  заседание ответникът  е  направил  искане, което  вече  е  било  несвоевременно.

         В  съответствие с  гореизложеното, съдът приема, че  предявеният иск  по  чл.33,ал.1  от ЗЗД  е допустим  за  разглеждане  по същество  в  настоящото  производство.

         За да бъде унищожен договорът за покупко-продажба на твърдяното основание, следва да са налице и двете кумулативни предпоставки по чл. 33 ал.1 ЗЗД: да е налице крайна нужда за продавача и сделката да е сключена при явно неизгодни условия.

        Фактическият състав на основанието за унищожаемост по чл. 33 ал.1 ЗЗД включва следните юридически факти: 1/ да е сключен възмезден договор;  2/ страна по него да се намира в състояние на крайна нужда, т.е. на липса на недостатъчност на средства за задоволяване на основни потребности; 3/ това състояние да е въздействало върху волята на участника в сделката така, че да го  накара да я сключи, т.е. при нормални  обстоятелства  той не би сключил такава сделка изобщо или сделката би имало друго съдържание; 4/ да е сключена при явно неизгодни условия, а именно: разликата  в  насрещните престации  да  е  значителна.

         Във фактическия състав на разглежданото основание за унищожаемост не се включва намерението или целта на насрещната страна по сделката, която се явява облагодетелствана от условията, при които е сключена. Също така няма изискване тази страна да е мотивирала по някакъв начин  нуждаещия се, за да се задължи по нея  или да е използвала неговата неопитност.

        Без значение за настъпване на основанието по чл.33 от ЗЗД е и дали насрещната страна е знаела за състоянието на  крайна нужда на своя съдоговорител и че условията на сделката са неизгодни за нея.

        Според установената  съдебна  практика, страна по сделка се е намирала в крайна нужда при сключването й тогава, когато е била в такава житейска ситуация, която я е изправила пред сериозната необходимост от бързо получаване на материални средства за задоволяване на основни потребности – средства за съществуване, лечение на лицето или негови близки  и др., т.е. когато е налице безпаричие, болест, самота и свързаните с тях тревоги и страхове от изпадане в безизходица. Това състояние може да бъде определено като остра физическа необходимост от грижа и подкрепа,  включително  парична. 

         Крайната нужда не представлява всяко състояние на имуществено притеснение, а недостиг или липса на средства за съществуване, или за задоволяване на неотложни лични и/или семейни потребности.

         В случая е установено, че към момента на сключване на сделката, материалното състояние на  продавача Й.Т. не е било никак добро. Единственият му  месечен доход бил пенсия в размер  на  235.28лв.. Тази сума е била крайно недостатъчна да покрие екзистенц минимума за водене на нормален начин на живот, за което са нужни средства за купуване на  храна, лекарства, отопление. Същият е бил  на 87 годишна възраст, с  онкологично  заболяване, което е било установено през 2011г., но с годините здравословното  му състояние  се  е  влошавало, за което  му  е призната  100% инвалидност, а средствата  му за издръжка са намалявали. Споделял е със свид.Г. ., че един ден като се разболее много, понеже парите му свършват ще се обърне към църквата да купи имота. От  показанията  на този свидетел се установява, че преди сделката  Й.Т.  е бил  принуден  да  продаде  свои движими вещи- струг и микробус, поради  недостиг  на  средства.  От  показанията  на свидетелите  П.П.  и Г.  . се установява, че се е случвало да го подкрепят с дребни  суми и при  пазаруване.

         От  показанията на свидетелите Ц.С., А.  Ц., П.П.  и Г.  . се установява, че  Й.Т., преди  сключване на  сделката е бил  във влошени отношения с единствената си дъщеря, без всякаква подкрепа- морална и материална от близки и роднини. Трябвало  е сам  да  се  грижи  за  себе  си.

         С  оглед  на горните установявания се налага извода, че продавачът  Й.Т. е бил принуден да продаде жилището си поради страха, че се намира в крайно утежнено материално и здравословно състояние, непосредствено преди и към  момента на сключване на договора  за  продажба от  17.04.2018г..

        Горепосоченото  състояние, като съвкупност   от  множество фактори,  съставлява развило  се и достигнало  до  своята  кулминация изключително утежнено материално и здравословно  състояние на продавача, което  без  всякакво  съмнение е оказало  сериозен  натиск върху  волята  му за сключване на процесния договор  за продажба, без  който  натиск  последният нямало  да бъде извършен. Следователно установена в процеса е първата   материалноправна  предпоставка от фактическия състав  на  чл.33 от ЗЗД с  двата й подкомпонента: състояние на крайна нужда за продавача, изразяващо се  в  недостиг  на средства   за издръжката  му, за лечение  на онкологичното  му заболяване, което състояние е въздействало  толкова  сериозно върху неговата воля, че  го е накарало  да сключи договора  за продажба, който  той иначе  не  би сключил.

          Втората предпоставка за уважаване на иска е  сделката да е сключена при явно неизгодни условия, т.е. при наличие на явна, очевидна и много съществена разлика между действителната стойност на продаваната вещ с оглед нейното фактическо и правно състояние към момента на сключване на договора и продажната й цена по договора. Договорената  и платена  от ответника -купувач  продажна цена е  в  размер  на  9000лв..  е  почти шест  пъти по-ниска от  действителната пазарна  стойност  на имота с учреденото  право  на  ползване, която според основното заключение на  вещото  лице Р.Г.   е  в  размер  на 55 200лв.. Следва да бъде посочено, че в нотариалния акт, обективирал атакуваната  сделка е удостоверена и  данъчната оценка  на имота към  17.04.2018г., която е в  размер на 21 843.60лв., т.е. повече от  два пъти по-висока от  договорената  продажна  цена. Преценката за явно  неизгодни условия като съотношение между   насрещните престации на страните, неблагоприятно  за намиращия се в  крайна нужда продавач, която да е очевидно несъответна и несъразмерна на насрещната  престация. Такава еквивалентност при  договорена продажна цена   с  80%  под  действителната стойност   на продавания имот е налице  при атакувания процесен  договор  и обосновава сключването  му при  явно неизгодни условия.

         При осъществен  фактически състав   на потестативното  право  по чл.33 от ЗЗД за унищожаване  на процесния договор  за продажба, поради крайна нужда на продавача, предявеният  иск  с  правно  основание чл.33,ал.1 от ЗЗД е  основателен и доказан, поради  което  следва да  бъде уважен.

         Съгласно чл. 33 ал.1 изр.2 от ЗЗД, съдът може да унищожи договор, сключен поради крайна нужда при явно неизгодни условия изцяло или само за в бъдеще. Обикновено съдът постановява унищожение за в бъдеще, когато сделката е с  периодично или повтарящо се изпълнение,  като договор за наем например. В останалите случаи, какъвто е настоящият, унищожението е изцяло.

         Съобразно  разпоредбата  на  чл.34 от ЗЗД, когато договорът бъде признат  за нищожен  или бъде унищожен всяка от страните  по него   трябва да  върне на  другата всичко, което е получила от  нея. Следователно страните  си дължат  връщане  на даденото  като  насрещни  престации

        Предвид  уважаването на  главния иск по чл. 33, ал.1 от ЗЗД, съдът следва да уважи  и  предявения насрещен иск   от  ответника с  правно  основание чл. 34  от ЗЗД за връщане на получената сума по сделката, като  ищецът бъде осъден да заплати на ответника сумата от  9000лв., представляваща   заплатената  сума  по  унищожената  сделка.

        Доколкото се уважава главният иск за сумата 9 000 лева, на разглеждане подлежи претенцията за акцесорното вземане за  присъждане   на          законната лихва считано  от  датата на извършване на продажбата- 17.04.2018г.. При унищожаване на договора основанието за размяна на престациите отпада и ответникът по насрещния иск е в забава в изпълнението на паричното си задължение за връщане на сумата. За периода на забава той дължи обезщетение в размер на законната лихва - чл. 86 ЗЗД. В  случая обаче, основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става изискуемо от деня, в който отпада основанието. В настоящия случай това е датата на влизането в сила на решението, в частта му, с която се унищожава договора за продажба. При това положение към настоящия момент ответникът  по насрещния иск не е в забава, поради което претенцията се явява неоснователна.

         С  оглед изхода  на спора, ответникът следва да бъде осъден   да заплати на ищеца направените  разноски  по делото  в  размер  на 1669лв., от които: адвокатско  възнаграждение -800лв.; държавна такса-219лв., депозит  за вещи лица- 650лв.,  на  основание  чл.78,ал.1  от  ГПК.

        Ответникът  е  заплатил  държавна  такса  по  насрещния иск  в  размер  на  360лв..Тъй  като  съдът  го  уважава изцяло, ищецът следва   да бъде осъден  да  заплати на ответника направените  разноски за  платена държавна такса  по  насрещния иск  в  размер на  360лв..

        Ответникът е заплатил адвокатско  възнаграждение  на пълномощника  си адвокат С.Б. общо в  размер на 1800лв., съгласно  представените договори за правна защита и съдействие от 09.06.2020г. и от  01.12.2020г. /л.213 и л.367/, поради  което  съобразно размера  на   уважения насрещен иск  от  9000лв.,  ищецът  следва  да му  заплати  разноски за платено адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  780лв..  

        Следователно ищецът следва  да бъде осъден  да заплати на ответника  разноските  за уважения насрещен  иск  общо в  размер  на 1140лв., на основание чл.78,ал.1  от  ГПК.   

        Воден  от  горното, съдът

 

 

                             Р      Е      Ш      И:           

      

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск  чл.26,ал.1,предл. първо от ЗЗД от  Й.П.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  Р.  Н. ***, съдебен адрес:***, ”Адвокатско  дружество  Н., Марков  и съдружници” против Църковно  Настоятелство  при  ХРАМ „СВЕТА  ТРОИЦА”, Булстат *********, седалище и адрес  на  управление: гр.Габрово, пл.”Десети  юли” №7, представлявано  от Председателя  Р.Л.Л., с  пълномощник: адвокат  С.  Б. ***, за  прогласяване нищожността на  договор за продажба  за  недвижим имот, обективиран  в   Нотариален акт № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, поради  противоречие  със  закона, като  неоснователен и недоказан.

           ОТХВЪРЛЯ предявения иск  по чл. 26,ал.1,предл. трето  от  Й.П.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  Р.  Н. ***, съдебен адрес:***, ”Адвокатско   дружество  Н., Марков  и съдружници” против Църковно  Настоятелство  при  ХРАМ „СВЕТА  ТРОИЦА”, Булстат *********, седалище и адрес  на  управление: гр.Габрово, пл.”Десети  юли” №7, представлявано  от Председателя  Р.Л.Л., с  пълномощник: адвокат  С.  Б. ***, за  прогласяване  нищожността на   договор за продажба  за  недвижим имот, обективиран  в   Нотариален акт № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, поради  противоречие  с добрите нрави, като  неоснователен и недоказан.

          УНИЩОЖАВА  договор за продажба на недвижим имот, сключен на  17.04.2018г. между Й.П.Т.,  ЕГН**********, /починал  на 11.09.2019г./, като продавач  и Църковно  Настоятелство  при  ХРАМ „СВЕТА ТРОИЦА”, представлявано  от Председателя  Р.Л.Л.- купувач, обективиран  в нотариален акт  № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, като сключен от продавача поради крайна нужда при явно неизгодни условия, на основание чл. 33 ал.1 от  ЗЗД.

    ОСЪЖДА Й.П.Г.,ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  Р.  Н. ***, съдебен адрес:***, ”Адвокатско   дружество  Н., Марков  и съдружници”, да заплати на  Църковно Настоятелство  при  ХРАМ „СВЕТА  ТРОИЦА”, Булстат *********, седалище и адрес  на  управление: гр.Габрово, пл.”Десети  юли” №7, представлявано  от Председателя  Р.Л.Л., с  пълномощник: адвокат С.Б. ***, сумата  от  9000лв./девет  хиляди  лева/, представляваща   платена  цена   по унищожения договор  за  продажба, обективиран  в нотариален акт  № 45, том № I, peг. № 792, н.дело № 39 от 17 април 2018 г. на Нотариус А.Ц., peг. № 359 при Нотариалната камара, с район на действие, района на ГРС, на основание  чл.34  от  ЗЗД.

          ОТХВЪРЛЯ изцяло претенцията на Църковно  Настоятелство  при  ХРАМ „СВЕТА  ТРОИЦА”, Булстат *********, седалище и адрес  на  управление: гр.Габрово, пл.”Десети  юли” №7, представлявано  от Председателя  Р.Л.Л., с  пълномощник: адвокат  С.  Б. *** против Й.П.Г., ЕГН**********, с адрес:г***, с пълномощник: адвокат  Р.  Н. ***, съдебен адрес:***, ”Адвокатско   дружество  Н., Марков  и съдружници”  за заплащане на обезщетение  за  забава в  размер  на  законната  лихва върху  сумата от  9000лв./девет  хиляди лева/, считано от  17.04.2018г., като  неоснователен.

         ОСЪЖДА  Църковно  Настоятелство  при  ХРАМ „СВЕТА  ТРОИЦА”, Булстат *********, седалище и адрес  на  управление: гр.Габрово, пл.”Десети  юли” №7, представлявано  от Председателя  Р.Л.Л., с  пълномощник: адвокат  С.  Б. *** да  заплати на Й.П.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  Р.  Н. ***, съдебен адрес:***, ”Адвокатско   дружество  Н., Марков  и съдружници”,  направените разноски  по делото  в  размер  на  1669лв. /хиляда шестотин  шестдесет  и девет  лева/, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

         ОСЪЖДА Й.П.Г., ЕГН**********, с адрес: ***, с пълномощник: адвокат  Р.  Н. ***, съдебен адрес:***, ”Адвокатско  дружество  Н., Марков  и съдружници”   да  заплати  на Църковно  Настоятелство  при  ХРАМ „СВЕТА  ТРОИЦА”, Булстат *********, седалище и адрес  на  управление: гр.Габрово, пл.”Десети  юли” №7, представлявано  от Председателя  Р.Л.Л., с  пълномощник: адвокат  С.  Б. ***, направените  разноски  по  насрещния иск   в  размер  на 1140лв. /хиляда  сто и четиридесет  лева/, на  основание чл.78,ал.1  от  ГПК.

        Решението  подлежи  на  въззивно  обжалване  пред Габровски окръжен съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването  му  на  страните.

 

                                                                                 

                                                                                 РАЙОНЕН  СЪДИЯ: