Р Е Ш Е Н И Е
№.............
гр. Варна, 21.03.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, 9-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Илияна
Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 4428 по описа на ВРС за 2018-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Р. Б.”
ЕАД, ЕИК***, искове с правно
основание чл.422 ГПК за установяване
между страните, че Б.П.К., ЕГН**********, дължи на ищеца следните суми:
-
552.18лв.
– неплатена главница по договор
за студентски банков кредит от
11.10.2012г.;
-
12.15лв.
– възнаградителна лихва по договор за
студентски банков кредит от 11.10.2012г., за периода 15.08.2017г. – 11.12.2017г.;
-
4.11лв.
– мораторна лихва върху главницата по студентски банков кредит от
11.10.2012г., за периода
15.08.2017г. – 03.01.2018г.;
- законна лихва върху главницата от подаване на
заявление – 04.01.2018г. до окончателното й изплащане,
за
които суми е издадена по чл.410 ГПК заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №132/2018г. на
РС – Севлиево.
Евентуално са предявени осъдителни искове по чл.430 ТЗ за същите суми,
основания и периоди, при приета ненастъпила
предсрочна изискуемост преди да бъде
подадено заявлението по заповедното производство.
Ищецът твърди, че подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение за
процесните суми, за които била
издадена заповед по чл.410 ГПК. Същата била връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което за ищеца
се породил правният интерес да предяви настоящия
иск.
Ищецът твърди още, че по
силата на договор за кредит
от 11.10.2012г. се задължил да предостави
на ответника целеви кредит (студентски), с договорен лимит 3200лв. за заплащане на такси
за обучение. От този лимит били
усвоени и съответно предоставени 400.00лв. Кредитополучателят
се задължил да върне получената
сума на 60 месечни анюитетни вноски, с падеж 15-то число на месеца, за
който се дължат, с размер съгласно договорен и двустранно подписан погасителен план – с включен гратисен период и капитализация на лихвата.
Твърди
още, че длъжникът
изпълнявал задълженията си до вноската
с падеж 15.08.2017г., която останала неплатена в цялост. Непогасени останали и следващите вноски с падежи до 15.10.2017г. включително. Поради това на осн.
чл.5 от договора
всички задължения до края на договора
станали предсрочно изискуеми, считано от падежа на
третата последователна неплатена цялостно вноска. Тази изискуемост кредиторът
онесъл счетоводно в
просрочие на 12.12.2017г. Отделно с нарочни
писма, твърдяни като получени от длъжника,
последният бил уведомен и за упражненото
право по чл.60 ЗКИ. Евентуално с предявяване на исковата молба и получаване на препис
от нея ответникът
бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост.
С оглед
на изложеното и липсата на последващи плащания се твърди,
че ответникът дължи на кредитора
стойността на всички месечни анюитетни вноски, формирани от останалата
невърната главница и
възнаградителната лихва върху
нея за заявения
период, както и законна лихва за
забава върху главницата в заявен размер и период.
Евентуално моли за присъждане на
сумите или падежиралите части от тях.
По същество моли за уважаване
на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той оспова
основателността на исковете със следните
обобщени доводи: 1/ кредитът не е бил
подписан за ищеца от оправомощени от него лица;
2/ кредитната сума не е била усвоена
и предоставена на ответника; 3/ не са били налице
условията за предсрочна изискуемост; 4/ последната не е била обявена надлежно;
5/ размерът на исковете е недоказан. Моли за отхвърляне на
исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от
приложеното частно гражданско дело, по него е
издадена в полза на ищеца срещу ответника заповед по чл.410 ГПК за процесните
суми.
Безспорно е между
страните, а се потвърждава от приетите и неоспорени договор за кредит (л.6-8 от
делото) и погасителен план към него, че по
силата на договор за кредит
от 11.10.2012г.
ищецът се задължил да предостави в полза на
ответника целеви кредит (студентски), с договорен лимит 3200лв. за заплащане
на такси за обучение, подлежащ на усвояване по 400лв. за всяка подлежаща на
заплащане с кредита такса за обучение.
От заключението по
ССчЕ, което в тази му част се цени, се установява, че по кредита са били
усвоени еднократно 400.00лв. от длъжника, при сключването на договора, която
сума е и единствената получена от кредитополучателя. Тези данни съответстват и
на приетото по делото искане за усвояване (л.72).
На л.11-13 от
делото са приложени покани – уведомления за предсрочна изискуемост на
задълженията на ответника. Същите не са редовно връчени.
Заключението по приетата ССчЕ съдът цени корективно, защото в някои от частите заключението се
индикира недостоверно (например по отговора на въпрос №4 не са посочени отделни
компоненти на всички падежирали главници, лихви и разноски към трите посочени
дати – подаване на заявление, подаване на искова молба, дата на заключението;
дадени са само общи размери на дълговете; но те включват и вземания за „държавна
такса и депозит ССчЕ“ (табл. 3-4), което е напълно необяснимо за съдебния
състав и е изключено да съставлява вземаене по
договор за кредит; и други). При тези условия, от ССчЕ съдът може да приеме за
установено следното:по исковия кредит са били усвоени еднократно 400.00лв. от
длъжника, в деня на сключване на договора, които са единствените получени от
кредитополучателя парични суми в заем; плащания по тях не са извършвани;
размерите на възнаградителната и на мораторната лихви за предявените искови
периоди съответстват на дължимите за същите периоди.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на предявените искове се свързва с пълно и главно доказване
от ищеца на: Наличието
на твърдяната договорна връзка с ответника; предоставянето на кредитната сума в полза
на кредитополучателя; изпадането в забава на кредитополучателя; настъпването на (предсрочната) изискуемост на неплатените анюитетни дългове;
размера и периода на исковите вземания.
В тежест на
ответника е да докаже своята
изправност по задължението
си за плащане,
еветуално положителните факти, на които
основава доводите
си.
По договора: По делото са
представени договор за кредит и приложения към него. Всички тези документи
съдържат подписи на страните по делото, а те не са оспорени по автентичност,
поради което обвързват авторите им.
Възражението, че
договорът не е бил подписан за
ищеца от оправомощени от него лица, като начало не принадлежи на ответника, доколкото не се
твърди да е опорочена неговата, а на ищеца воля. Дори обаче да би се приело
друго, то след като впоследствие ищеца се е ползвал от документа (извънсъдебно,
а и чрез продаване на заявление и иск за сумите по него), то очевидно той е
потвърдил и хипотетично извършеното без представителна власт действие от негово
име.
По тези причини от
цитираните договор и приложения се установява, че по
силата на договор за банков кредит от 11.10.2012г. ищецът се
задължил да предостави в полза
на ответника целеви кредит (студентски), с договорен лимит 3200лв. за
заплащане на такси за обучение, подлежащ на усвояване по 400лв. за всяка подлежаща на
заплащане с кредита такса за обучение.
По предаване на
кредита:От неоспорената и кредитирана
в тази част ССчЕ се установява, че по кредита са били усвоени еднократно
400.00лв. от длъжника, при сключването, която сума е и единствената получена от
кредитополучателя.
По спирането на
плащанията: С оглед на последното и с
оглед липсата на насрещно доказване за извършени плащания следва, че ответникът
е просрочил няколко последователни задължителни вноски, с последицаите,
предвидени чрез самия договор за кредит.
По предсрочната
изискуемост: В т.18 от ТР
№4/18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС се прие, че ефектът на предсрочната изискуемост
на договори за кредит настъпва едва и само след като потестативното
изявление на банката достигне до длъжника, независимо от уговореното в
договора, като получаването на съобщението следва да се удостовери чрез
официален или изходящ от длъжника частен свидетелстващ документ. В контекста на
това клаузите на договора, въвеждащи фингирано уведомяване при простото
достигане на изявлението на кредитора до адреса на длъжника, не могат да
намерят приложение. Защото смисълът, заложен в мотивите на ТР №4/18.06.2014г.
на ОСТГК на ВКС, е че ефектът на предсрочната изискуемост не може да настъпи
преди длъжникът да бъде реално и действително уведомен за упражненото от
кредитора потестативно право, което разбиране напълно
съответства с механизма за упражняване на субективни преобразуващи права.
Поради това върчването чрез куриер без оформена
разписка за реално получаване на съобщението не може да породи действие. В
хипотезата на чл.422 ГПК получаването на препис от исковата молба с
приложенията също не може да обоснове уведомяване за предсрочната изискуемост,
единствено защото този специален вид производство съставлява продължение на
заповедното такова по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК, изискуемостта на вземанията по
коeто следва да бъде налице към момента на подаване на
заявлението. При липса на горните предпоставки следва да се приеме, че потестативното изявление на кредитора не е достигнало до
длъжника преди образуване на делото, което е основание за отхвърляне на
исковете по чл.422 ГПК. Но не изцяло – настъпилата изискуемост на падежиралите
преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК или чл.417 ГПК анюитетни вноски
следва да бъде зачетена от исковия съд и сборът от тях – следва да бъде
присъден в производството по чл.422 ГПК. Изцяло в този смисъл е актуалната
обобщена практика на ВКС на РБ по въпроса: Определение
№212/16.03.2016г. по т.д. №1786/2015г. на ВКС, 2-ро ТО; Определение
№241/23.03.2016г. по т.д. №2329/2015г. на ВКС, 2-ро ТО; Определение
№302/13.04.2016г. по т.д. №2587/2015г. на ВКС, 1-во ТО; Решение по чл.290 ГПК
№123/09.11.2015г. по т.д. №2561/2015г. на ВКС и много други.
В настоящия случаи от
приетите уведомления за предсрочна изискуемост на задълженията на ответника е
видно, че същите не са редовно връчени. Няма и други данни за връчване срещу
разписка или чрез ЧСИ или нотариус. Ето защо не е налице валидно упражнено
право на предсрочна изискуемост.
Предвид
гореизложеното исковете по чл.422 ГПК следва да се отхвърлят за претендираните
предсрочно изискуеми вземания – за главница. Тоест относно неплатените падежирали преди образуване на
делото вноски, исковете следва да се уважат – но не в размера, посочен в ССчЕ
(30.84лв. – недостоверен за съда, предвид изложените по – горе съображения и
предвид лимитирането му само до 15.11.2017г.), а по арг.
от чл.175 ГПК и по арг. от чл.162 ГПК – в посочения
от ищеца размер от 62.71лв. в подадената от него уточняваща молба. Съответно
над тази сума до пълния претендиран размер искът следва да се отхвърли.
Изцяло и с оглед
данните от ССчЕ в тази част, следва да бъдат уважени исковете по чл.422 ГПК за за неплатените възнаградителна и мораторна лихви, за
предявените размери и периоди на тези искове, тъй като вземанията за тях се претендират
върху само допреди подаване на заявлението, а по размер попадат в рамките на изчисления.
По евентуалните
искове: Процесуалното основание за
разглеждане на тези искове, иначе напълно допустими в тази ситуация според
съдебната практика, е налице само по отношение на отхвърлителните
части от исковете по чл.422 ГПК – в случая непадежиралата
главница към предявяване на иска.
По евентуалните
искове следва да се отбележи, че обсъденото по – горе разрешение относно
предсрочната изискуемост на кредитни задължения, е обусловено от спецификите на
производството по чл.422 ГПК и актуалната практика на ВКС на РБ. При осъдителни
искове обаче не съществува каквато и да било пречка за упражняване на потестативното правомощие на кредитора по чл.60 ЗКИ с предявяване
на исковата молба, след като в нея се съдържа такова изявление. В тази хипотеза
узнаването за това изявление следва да се зачете от съда на осн. чл.235, ал.3 ГПК и да бъде взето предвид при решаване на делото, напълно аналогично с
правомощията по чл.87 ЗЗД, упражнени с исковата молба.
По тези причини
съдът приема, че с предявяването на осъдителния иск и получаване на препис от
исковата молба по него, ответникът е уведомен за правомощието на ищеца по чл.60
ЗКИ и последното е упражнено надлежно. А с това всички останали непадежирали вноски придобиват статут на предсрочно
изискуеми. Ето защо главно предявеният осъдителен иск следва да се уважи до
пълния размер на задължението.
Относно последния
настоящият съдебен състав намира, че той следва да се определи на 400.00лв.
Това е пълния размер на доказано усвоената кредитна сума и само той може да
бъде „главница“ по кредита. Всякакви други вземания, дори да са предвидени в
договора, като начислявани към него, не са главен дълг по заемно по своята същност правоотношение.
Такъв може да бъде единствено получената със задължение за връщане парична
сума. Ето защо при предоставен кредит от 400.00лв., да се претендира връщане на
главница от 552.18лв.
не може да се обоснове. Ищецът изобщо не е навел твърдения горницата до 552.18лв. да съставлява друго вземане (от ССчЕ се индикира,
че се касае за капитализирана възнаградителна лихва), поради което и с оглед на
принципа на диспозитиваното начало в процеса, съдът
не може да присъди друго вземане. По тези причини се следва уважаване на
главния осъдителен иск за разликата над присъдената сума по чл.422 ГПК
(62.71лв.) до пълния размер на главното вземане (400.00лв.), респ. за горницата
над 400лв. до 552.18лв. осъдителния иск следва да се отхвърли.
По разноските: Предвид изхода по спора по спора, на ищеца се следват
разноски, съразмерно с уважената част от исковете по чл.422 ГПК и чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД, а именно в размер на 490.63лв. (чл.78, ал.1 ГПК).
Разноски на
ответника не се следват, тъй като не са направени такива.
На осн. ТР
№4/18.06.2014г. следва произнасяне с осъдителен диспозитив и за разноските в
заповедното производство, които следва да се разпределят между страните, но
съразмерно с изхода по исковете по чл.422 ГПК, доколкото само те са
функционално свързани с производството по чл.410 ГПК и чл.410 ГПК. Така на
заявителя – ищец се следват разноски за заповедното производство в размер на
общо 10.42лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че отв. Б.П.К.,
ЕГН**********, дължи на „Р. Б.” АД,
ЕИК***, сумата 62.71лв. – падежирала към предявяването на иска по чл.422 ГПК главница по
договор за студентски банков кредит от 11.10.2012г., ведно със законната лихва
върху сумата
от подаване на заявлението – 04.01.2018г. до окончателното
й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над 62.71лв.
до 552.18лв., ведно със законната лихва
върху сумата
от подаване на заявлението – 04.01.2018г. до окончателното
й изплащане, за
които суми е издадена по чл.410 ГПК заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №132/2018г. на
РС – Севлиево,
на осн. чл.422 ГПК.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че отв. Б.П.К.,
ЕГН**********, дължи на „Р. Б.” АД,
ЕИК***, сумата
12.15лв. – възнаградителна лихва
по договор за студентски банков кредит от
11.10.2012г., за периода
15.08.2017г. – 11.12.2017г., както и сумата 4.11лв. – мораторна
лихва върху главницата по студентски
банков кредит от 11.10.2012г., за периода 15.08.2017г.
– 03.01.2018г., за
които суми е издадена по чл.410 ГПК заповед за изпълнение
по ч.гр.д. №132/2018г. на
РС – Севлиево,
на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН**********, да
заплати на „Р. Б.” АД, ЕИК***,
сумата 337.29лв., съставляваща
разликата над 62.71лв. до 400.00лв. – предсрочно изискуема след
подаването на исковата молба главница
по договор
за студентски банков кредит от
11.10.2012г., ведно със законната лихва
върху сумата
от подаване на заявлението – 04.01.2018г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ този иск за главница, за разликата над 400.00лв.
до 552.18лв., ведно със законната лихва
върху сумата
от подаване на заявлението – 04.01.2018г. до пълното й изплащане, на осн. чл.430 ТЗ вр. чл.79 ЗЗД.
ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН**********, да заплати на „Р. Б.” АД, ЕИК***, сумата 490.63лв. – разноски в
исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Б.П.К., ЕГН**********, да заплати на „Р. Б.” АД, ЕИК***, сумата 10.42лв. – разноски
по заповедното производство, на осн. ТР №4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………