ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 197
гр. ХАСКОВО, 28.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20235600500059 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК, образувано по частна
жалба на С. А. А. от *****. Обжалва се Определение № 2100/08.12.2022
година, постановено по гр.д. № 3003/2022 година по описа на РС-Хасково за
прекратяване производството по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на
определението. Счита, че е изложил ясни и в достатъчен обем фактически
твърдения, които доразвива в частната си жалба. Прави искане за отмяна на
атакувания съдебен акт.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на
жалбоподателя, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по гр.д. № 3003/2022 година по описа на РС-
Хасково е образувано по подадено писмено изявление от С. А. А.,
наименовано „ Искане от задължителното лице…“. Препращайки към писмо
№ 94-00-4455“ от 29.08.2022 година от НАП до С. А., последният заявява, че
не е съгласен със заключеният на данъчно-осигурителните органи относно
здравно-осигурителните му права. Излага съображения досежно придобит от
него трудов стаж в РФ. Формулира искането си към съда както следва: „Моля
да ми издадете документи от които съм прекъснал здравноосигурителните
1
вноски за периода 2017 година април месец до март месец 2022 година и на
какво основание е издаден този документ…“. Към така подаденото писмено
изложение С. А. е представил процесното писмо от НАП, от което следва, че
това е отговор на негово запитване и не притежава характеристиките на
административен или друг акт, който да подлежи на обжалване.
Първоинстанционният съд е извършил дължимата служебна
проверка по реда на чл. 129 от ГПК, за да установи – дали се касае за искова
молба или се атакува индивидуален административен акт, като е уведомил
заявителя А., че следва да изложи обстоятелства, на които основава
претенцията си, както и да формулира ясно исканията си към съда. В
разпореждането си е пояснил, че без тези уточнения не може да се изведе
служебно правното основание на иска (ако се предявява иск по реда на ГПК),
респективно – да се провери компетентността на РС-Хасково да се произнесе
по искането.
Тези указания ХОС намира за правилни. Писменото изложение на С.
А. действително съдържа определени твърдения за факти, но те не могат да
бъдат свързани с правораздавателната дейност на съдилищата, така че да бъде
изведено – дали се предявява иск по реда на ГПК или се атакува подлежащ на
обжалване административен акт. А заявлението на С. А., че иска да му бъдат
издадени документи защото не е съгласен с отговора на НАП, не
представлява надлежно отправено искане към съда, което да постави начало
на съдебното производство.
В отговор на разпореждането за оставяне без движение, С. А. подава
писмено изложение, наименовано „искова молба“. Преповтаря твърденията
си за факти, изложени в първоначалното му изявление и формулира искането
към съда – да осъди ответника да състави „справки с прекъснати вноски за
заплащане на здравноосигурителни вноски…“ за посочените от него периоди.
С атакуваното определени РС-Хасково е приел, че дадените от С. А.
пояснения и уточнения не позволяват да се приеме, че е подадена искова
молба, отговаряща на условията за редовност. Поради това е постановил
връщането на основание чл. 129 ал. 4 вр. ал. 3 от ГПК и е прекратил
производството по делото.
ХОС намира така постановеното определение за правилно.
Служебно задължение на съда е да даде правна квалификация на спорното
2
право, но за целта лицето, инициирало съдебното производство, следва да
изложи ясни фактически твърдения и да формулира искането си към съда.
Както първоначалното писмено изложение на С. А., така и това, наименовано
„искова молба“ не позволяват да се извърши такава проверка. Макар че се
излагат твърдения и доводи – с какво в писмото на НАП С. А. не е съгласен,
не се разбира по несъмнен начин – какво се иска от съда, каква съдебна
намеса да бъде осъществена в защита на правата на С. А.. Възможно е - целта
на последния е да се предяви иск за установяване със СПН на
здравноосигурителните му права. Но е също така възможно той да третира
писмото на НАП като административен акт и да го обжалва. Съдът не може
да гадае относно намеренията на страните, всичките им изявления следва да
бъдат ясни дотолкова, доколкото съдът да може правилно да осъществи
служебната си дейност. Подаденото от С. А. писмено изложение, както и
дадените уточнения, нямат съдържанието на редовна искова молба. Ето защо
правилно РС-Хасково е счел, че тя следва да бъде върната, а производството
по делото – прекратено.
Ако заявителят А. се нуждае от правно съдействие, то може да
получи такова, включително и по реда на Закона за правната помощ,
изразяващо се в безплатна консултация, изготвяне на документ, годен да
инициира съдебно производство, а след това и процесуалното
представителство. Т.е. с прекратяване на това дело няма да бъде ограничен
достъпът му до правосъдие. От друга страна, ако съдът неглижира дейността
си по чл. 129 ал. 1 от ГПК, то съществува съвсем реален риск да се стигне до
недопустим съдебен акт - свръх петитум или по непредявен иск, а също и
изцяло извън рамките на компетентността на съответния съд.
Ето защо частната жалба, като неоснователна, следва да бъде
оставена без уважения, а атакуваното определение – потвърдено.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2100/08.12.2022 година,
постановено по гр.д. № 3003/2022 година по описа на Районен съд – Хасково.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4