О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 146
гр. П.,
23.03.2021 г.
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
като
постави на разглеждане гр.д. № 91/2021
г. по описа на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от Г.С.Д. ***, действащ чрез
пълномощник: адв. Ц. Х. ***, със съдебен адрес:***, с посочено в
исковата молба правно основание: по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79 от ЗС
и чл. 82 от ЗС, за установяване право на собственост върху недвижим имот.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане за
допускане на гласни доказателствени средства – двама свидетели, при довеждане.
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който е
изразено становище по допустимостта и по основателността на предявения иск.
Съдът
намира, че предявеният иск е допустим, родово подсъден на районен съд и местно
подсъден на Поповски районен съд.
Съдът
счита, че приложените към исковата молба писмени доказателства, както и
поисканите гласни доказателствени средства, са относими, допустими и необходими
за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да бъдат
допуснати.
Следва да бъде
насрочено съдебно заседание, за което страните да бъдат призовани, както и
същите да бъдат напътени към възможността да постигнат съгласие за започване на
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Следва да бъде
изготвен и съобщен на страните проектът за доклад по делото.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 07.04.2021 г. – 9.40 ч., за която дата
и час да се призоват страните.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели, при довеждане
от ищеца, за
доказване на твърденията му в исковата молба относно давностно владение в
продължение на повече от 10 години върху процесния имот.
СЪДЪТ
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и възражения:
Ищецът
чрез пълномощника си твърди в исковата молба, че е собственик на недвижим имот,
находящ се в землището на с. ****,
по наследство от Д.
С. С., б.ж. на с. Г., починал на 29.04.1959
г. и С. Д. ***, починал на 24.04.2007 г.
Имотът
попадал в план за земеразделяне землището на с. ***, тъй като бил изключен от
регулация, а след влизане в сила на кадастралната карта същият представлявал,
както следва: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
16081.84.221, с площ 2386 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: друг вид земеделска земя, категория на
земята: 4, с адрес на имота: местност „Дворно място“ по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. ***, одобрени със заповед № РД-18-733/20.11.2017
г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен план: 084221.
Имотът
представлявал дворно място – част от дворно място заедно със застроените в него
сгради, за което ищецът притежавал нотариален акт за собственост№ 132, т. І, д.
211/03.04.1992 г. на РС-П..
Във
връзка с узаконяване собствеността върху имота, при подготовка на необходимите
документи, ищецът установил, че процесното дворно място било записано като
собственост на община П.. В същото време, от издаденото от Общината
удостоверение било видно, че имотът бил записан в разписния лист като
собственост на Стою Стоянов (прадядо на ищеца), като впоследствие част от имота
била изключена от регулация.
При
изработване плана за земеразделяне на землището на с. Г. и тъй като
собствеността не била установена, като собственик била вписана Община П.,
съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ. Частта от имота била заснета в старите му
съществуващи граници от оторизирана за това фирма.
Твърди,
че както по времето, когато е бил в
регулационните граници на населеното място, така и понастоящем, имотът се е
владял единствено и само от собствениците си – от неговия баща, а след смъртта
му – от самия ищец.
Тъй
като нито наследодателите на ищеца, нито той самият били узнали, че имотът е
изключен от регулационния план на селото, никой от тях не подал заявление до
ОСЗ в срока по чл. 11, ал. 1 от ЗСПЗЗ и поради тази причина сега бил записан
като частна общинска собственост. Общината обаче, въпреки правото й по чл. 19
от ЗСПЗЗ, никога не била стопанисвала имота, нито пък била оспорвала правото на
ищеца и владението му.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Община П., че ищецът е собственик на процесния имот.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, е подаден писмен отговор от ответната страна, в който е изразено становище за допустимост на предявения иск. Общината не изразява претенции по отношение собствеността на имота, във връзка с което и счита предявения иск за основателен. Заявява, че след доказване на обстоятелствата, изложени в исковата молба, Общината не би се противопоставила на искането на ищците да бъде постановено решение, с което да им бъде призната собствеността върху претендирания имот.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал.
2 от ГПК е направено искане разноските по делото да бъдат възложени в тежест на
ищците.
2. Правната квалификация на иска е по чл. 124, ал.
1 от ГПК във вр. чл. 77 от ЗС, във вр. чл. 79 от ЗС.
3. Ответната страна признава предявения иск за
основателен.
4. Разпределение на доказателствената тежест:
Ищецът носи
тежестта да докаже, че процесният имот е негова
собственост на посочените в исковата молба правна основания – придобивна
давност и наследствено правоприемство.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните,
като на ищеца чрез пълномощника му да се връчи и препис от писмения отговор,
подаден от ответната страна.
СЪДИЯ: