Решение по дело №103/2021 на Районен съд - Етрополе

Номер на акта: 36
Дата: 18 октомври 2021 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Цветомир Цаков Цветанов
Дело: 20211830200103
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Етрополе, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Цветомир Ц. Цветанов
при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева
като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Административно
наказателно дело № 20211830200103 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
„М-2021“ ЕООД, ЕИК-*******, представлявано от В М Н, със седалище и адрес на
управление в гр. Етрополе, ул.”Асеновска” №7 обжалва Наказателно постановление №23-
003875/28.05.2021 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-Софийска област, с
което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63 ал.2 вр. чл.63
ал.1 от КТ, на работодателя е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В жалбата е посочено, че наказателното постановление е незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материално правните разпоредби, при съществено нарушение
на закона и процесуалните правила.
Твърди се, че актосъставителя, а в последствие и АНО приемат, че работодателят е
допуснал до работа на 25.03.2021г. в 12.00 часа лицето В Ц Г, ЕГН ********** на длъжност
„пазач" в „М-2021“ ЕООД, без предварително да му е предоставил заверено копие от
изискуемото по чл. 62, ал. 3 от КТ уведомление до ТД на НАП за сключения с него трудов
договор, с което е нарушил чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ.
...“. Твърди се, че АНО не е установил дали в действителност лицето е допуснато от
работодателя на работа. Твърди се, че от значение за законосъобразното ангажиране на
отговорността на работодателя за неизпълнение на задължението му да не допуска до работа
работник, на когото не му е връчено уведомление за регистриране на трудовия договор с
работника в НАП, е да се установи дали въобще съществува трудов договор към момента на
установяване на нарушението - допускане до работа на работника преди да му е връчено
уведомлението за регистриране на трудовия договор в НАП.
Твърди се, че материалния закон е приложен неправилно, като не е дадена
1
дължимата, надлежна правна квалификация, което не предполага посочване на произволна
законова разпоредба, а такава относима към описаното нарушение. Твърди се, че за да
предостави копие от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3, следва да е
налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено
уведомление до ТД на НАП, а такъв трудов договор не е бил сключен между страните към
момента на проверката, а още по-малко да е направено и съответното уведомление. Същото
е задължение на работодателя, произтичащо от сключения трудов договор.
В съдебно заседание жалбоподателя не изпраща представител, но депозира писмена
молба, чрез управителя на дружеството, като поддържа подадената жалба.
За Дирекция “Инспекция по труда”-Софийска област, редовно призовани
представител не се явява. Представено е писмено становище, с приложена
административно-наказателна преписка, в което административно наказващия орган
оспорва жалбата, като я счита за недопустима. Счита, че атакуваното НП е правилно и
законосъобразно, като е издадено законосъобразно.
В съдебно заседание не се явява представител на РП-Етрополе, редовно призована.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 25.03.2021 год. актосъставителя П Е и свидетеля Г Г, служители на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, извършили проверка в складово-ремонтна база на
жалбоподателя, находяща се в гр.Етрополе, бул.“Руски“ №200. Установили, че около 12.00
часа лицето В Ц Г полагал труд като „пазач“. Проверяващите предоставили на същото лице
декларация, което то попълнило. В декларацията било отразено, че същия работи с работно
време от 07.00 часа до 07.00 часа на длъжност „пазач“. По време на допълнителната
проверка по документи, извършена на 16.04.2021 год. в сградата на Дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“, представител на жалбоподателя предоставил трудов договор
№00280 от 25.03.2021 год., сключен между „М-2021“ ЕООД и лицето В Ц Г, като съгласно
договора, последния е постъпил на работа на същата дата. От справка на отхвърлени и
приети уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх.№23388213008285/25.03.2021 год.,
работодателят е уведомил ТД на НАП за сключения с лицето В Г трудов договор и
справката се е върнала заверена на 25.03.2021 год. в 15:57:06 часа.
На 16.04.2021 година в Д „ИТ“ Софийска област, П Е, в качеството си на актосъставител,
съставила АУАН №23-003875, в присъствието на Г Ц Г, като отразила посоченото по - горе
като фактически състав на административно нарушение, като било посочено още, че
уведомление с вх.№23388213008285/25.03.2021 год., било връчено на лицето в същия ден,
но след извършената проверка. Като нарушена била посочена разпоредбата на чл.63 ал.2 вр.
ал.1 от КТ. В графата подпис на нарушителя е положен такъв, като не става ясно от кое лице
е положения подпис. От АУАН не става ясно, по време на съставянето му, присъствал ли е
представител на жалбоподателя. В графата „обяснения или възражения на нарушителя“ е
изписан текст, от който става ясно, че „при връчване на акта му било отказано да бъде
запознат с документите, посочени в „опис на писмените материали“ и по-точно декларация
от лицето В Г. АУАН е получен на 16.04.2021 год. от лицето И Б Б, като е посочен адрес
гр.Етрополе, ул.“Арсеналска“ №7. На стр.1-ва от АУАН, са посочени имената на В М Н,
управител на дружеството, но не става ясно, същия присъствал ли е при съставяне на
АУАН, както и дали той е лицето, подписало акта и направило писмени възражения, и
отново е посочен адрес в гр.Етрополе, ул.“Арсеналска“ №7, каквато на територията на града
2
не съществува.
На 28.05.2021 година, АНО е издал атакуваното НП, като е отразил фактическата
обстановка, установена в АУАН и е наложил имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от писмените доказателства,
приложени към административно - наказателната преписка, като намира, че за изясняване на
същата не е необходимо събирането на гласни доказателства.
Преценявайки събраните доказателства в съвкупност и поотделно, съдът намери
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, а
издаденото наказателно постановление, ще следва да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно издадено по следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 от КТ, трудовият договор се
сключва в писмена форма между работника или служителя и работодателя преди
постъпването на работа. За работодателя законодателят въвежда и задължение в 3-дневен
срок от сключването или изменението на трудовия договор и в 7-дневен срок от неговото
прекратяване да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП, като след тези
срокове уведомление за сключен трудов договор се изпраща само след влязло в сила
задължително предписание от контролните органи на инспекцията по труда - чл. 62, ал. 3 и
ал. 4 КТ.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 КТ визира задължението на работодателя да предостави
на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението до НАП за
регистрирането на договора преди работникът да постъпи на работа. Разпоредбата на чл. 63,
ал. 2 КТ въвежда пък забрана за работодателя да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея.
Става въпрос за отделни и самостоятелни деяния, като за всяко от тях са предвидени
самостоятелни състави на нарушения - чл. 414, ал. 3 КТ (с оглед използвания в
санкционната нормата съюз "или").
Фактите, съставляващи съставомерните признаци на нарушението по чл. 414, ал. 3
КТ, изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ са: наличието на
работодател и работник съгласно сключен писмен трудов договор; допускане до работа от
страна на работодателя на работника или служителя, т.е. изпълнение на задължения по
трудовия договор; допускане до работа на работника преди да му е предоставено копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
„М 2012“ ЕООД е санкциониран на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснал
до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор и от уведомлението по
чл. 62, ал. 3. Тази санкция обаче, предполага да е налице подписан трудов договор между
работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. По делото
несъмнено се установи, че такъв трудов договор не е бил сключен между страните към
3
момента на проверката, а още по-малко да е направено и съответното уведомление. След
като липсва трудов договор, то и такова уведомление не може да бъде съставено, т.е.
работодателят не би могъл да предостави копие от трудов договор, поради обективното му
несъществуване преди момента на проверката.
При липса на писмен трудов договор работодателят следва да понесе отговорност за
неизпълнение на задължение по чл. 62, ал. 1 от КТ, за това, че не е сключил с работника
трудов договор в писмена форма. Отговорността по чл. 63, ал. 2 от КТ изисква друга
фактическа обстановка, а именно - наличие на сключен и подписан трудов договор и
непредставяне на работника на копие от удостоверението по чл. 62, ал. 3 от КТ. В случай, че
не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, не би
могло да се стигне до нарушаване на забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ.
При тези изводи, съдът намира, че материалния закон е приложен неправилно, което
води до незаконосъобразност на издаденото НП.
Съдът намира, че при издаване на атакуваното НП е нарушен и процесуалния закон.
Това е така, т.к. съгласно разпоредбата на чл. 43 ал.1 от ЗАНН, „актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя
да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си“.
От съдържанието на процесния АУАН не става ясно дали нарушителя е присъствал
при съставянето му. Това обстоятелство се подкрепя и от факта, че на две места в АУАН,
като адрес на дружеството е посочена „ул.Арсеналска №7“, при положение, че от всички
други писмени доказателства по делото се установява, че седалището на дружеството е в
гр.Етрополе, на ул. “Асеновска“ №7. Това обстоятелство, а и липсата на такива в
противоположна насока, обуславя извода, че законния представител, или упълномощено от
него лице, не са присъствали при съставяне на АУАН, което е абсолютна процесуална
предпоставка за отмяна на НП. Въпреки, че в графата подпис на нарушител, съществува
такъв, не става ясно от кое лице е положен. АУАН е получен от лицето И Б Б на същата дата
16.04.2021 год., но не става ясно тя ли е представлявала дружеството при съставяне на
АУАН и предявяването му на нарушителя.
От друга страна в графата „обяснения или възражения на нарушителя“ е изписан
текст, от който става ясно, че „при връчване на акта му било отказано да бъде запознат с
документите, посочени в „опис на писмените материали“ и по-точно декларация от лицето
В Г“. Това води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице, а именно да
разбера възоснова на какви доказателства е установено административното нарушение.
На следващо място съдът счита, че от страна на АНО е нарушена и разпоредбата на
чл. 52 ал.2 от ЗАНН, съгласно която „ако се установи, че актът не е бил предявен на
нарушителя, наказващият орган го връща веднага на актосъставителя“. При издаване на НП,
административно наказващия орган е посочил, че нарушението се потвърждава от изброени
в десет пункта писмени доказателства, между които и пълномощно с рег.№2494 от
14.08.2014 год. към И Б Б. Както бе посочено по-горе за съдебния състав не става ясно дали
АУАН е предявен на законния представител на дружеството или на упълномощено от него
лице. От АУАН се установява единствено, че същия е получен от И Б Ба, и дали същия е
предявен на нея, или друго лице, представляващо дружеството. При това положение, АНО е
следвало веднага да върне на актосъставителя акта на основание чл.52 ал.2 от ЗАНН. Като
4
не е изпълнил това свое правомощие, административно наказващия орган е допуснал
издаването на НП въз основа на АУАН, който не е бил предявен на нарушителя, което е
достатъчна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното НП.
Воден от гореизложеното съдът намери, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло, поради което съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-003875 от
28.05.2021 г., издадено от инж.Е И А - Директор на Дирекция "Инспекция по труда
Софийска област" гр.София.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София
област в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
5