РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 846/23.4.2021г.
гр. Пловдив, 23.04. 2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав в открито заседание на
двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря Д.
Й. и участието на прокурора И. ДЖ., като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА ПЕТРОВА к.а.н дело № 397
по описа на съда за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от “ПЛАЗМА 1”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от
управителя В.К., чрез процесуалния си представител адвокат Даниела А., против
Решение № 260662/07.12.2020 г. на Районен съд Пловдив, ІV н.с. постановеното по
а.н.д. № 5866 по описа на същия съд за 2020 г., потвърждаващо Наказателно
постановление (НП) № 515703 – F536007/04.06.2020 г. на Началника на отдел “Оперативни
дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП, с което на дружеството-жалбоподател, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение на
чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118,
ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на закона. Иска се обжалваното решение и процесното НП да
бъдат отменени. Претендира се присъждане на разноските по делото и в двете
инстанции.
3. Ответникът по касационната жалба - ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт П., в отговор на касационната жалба счита същата за
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна.
ІІ.
За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена
от “ПЛАЗМА 1” ООД против НП № 515703 – F536007/04.06.2020 г. на Началника на отдел
“Оперативни дейности” – Пловдив при ЦУ на НАП.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № F536007 от 29.01.2020 г., съставен от Л.Н.П.–
ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното:
При
извършена проверка на 26.01.2020 г. в 00:14 часа на търговски обект дискотека “ПЛАЗМА”,
находящ се в гр. Пловдив, бул. “Христо Ботев” № 82, стопанисван от “ ПЛАЗМА 1”
ООД, е констатирано, че дружеството
в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение
на същата. При извършена контролна покупка на 26.01.2020 г. на входна такса за дискотека, на
стойност 10,00 лв., платена в брой от органите по приходите преди
легитимацията, е издаден фискален касов бон № 0001767/26.01.2020 г. на обща сума 10,00 лв. от наличното, монтирано и въведено
в експлоатация в обекта фискално устройство модел Е1_ТРАОЕ В1 К1. с ФУ с ИН на ФУ ЕР317042 и ИН на ФП
44317042. Фискален касов бон № 0001767/26.01.2020 г. не съдържа реквизитите наименование
на услугата, количество и стойност по видове закупени услуги, задължителни
съгласно изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ. В издадения фискален касов бон е посочено само ДП 1 на обща стойност 10,00
лв.
В
АУАН е посочено още, че извършеното
нарушение не води до неотразяване на приходи. Нарушението е констатирано на
26.01.2020 г. и документирано с ПИП сер. АА № 0026558 от 26.01.2020 г. и
доказателствата към него.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП, в което е посочено, че
нарушението е за първи път.
7. За да потвърди наказателното постановление, районният съд
е приел, че от обективна страна е осъществен състав на административно
нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, както и че наказателното постановление е
издадено при спазване на административнопроизводствените правила и при пълно
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
ІV. За правото:
8. Така постановеното решение е неправилно.
9. Настоящият съдебен състав споделя установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и преценката, че нарушението се установява по
безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Решаващият съд обаче не е съобразил, че процесното деяние следва да се
квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
За маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение,
което с оглед липсата на вредни последици или незначителността му и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид (арг. чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл.
11 ЗАНН).
10. Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен
състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество
смекчаващи, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Конкретните
смекчаващи отговорността обстоятелства се свеждат до следното:
- Нарушението е извършено за първи път и от него не се
настъпили вредни последици;
- Неспазването на изискванията на чл. 26, ал. 1, т.
7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ само по отношение на продажбите на една
стока и/или услуга от множество предлагани такива, не би могло да затрудни
тяхното отчитане или възможността за осъществяване на последващ контрол върху
тях;
- Нарушението е резултат от извършено обновяване на
софтуера на фискалното устройство, довело до заличаване на артикулна
група 1 със съдържание „Вход“ – обстоятелство, което не е оспорено от страна на
ответната организация;
- При продажбата на други стоки и/или услуги
предлагани в заведението, не е установено издадените в тази връзка фискални
бонове да не отговарят на изисквания на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ.
Следователно, констатираното нарушение не води до
индиция за системно неизпълнение на задължението по чл. 26,
ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, а се касае до инцидентно такова.
При това положение налагането на имуществена
санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка
спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
11. Следва да се посочи, че административнонаказващият орган е игнорирал
задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
Процесният случай каза се, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с другите такива нарушения, и очевидно е маловажен случай на
нарушение по чл. 26, ал.
1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Като не го е квалифицирал
като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния
закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
12. Изложеното до тук, не е
съобразено от първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в
настоящото производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява
неправилен и като такъв ще следва да бъде отменен. Това има за последица и
отмяна на оспореното НП.
V. За разноските:
13. При този изход на спора на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал. 1, чл. 228 и чл. 143, ал. АПК,
на касационния жалбоподател се дължи присъждане на сторените в производството
разноски. Те се констатираха в размер на
400 лв. – заплатените адвокатски възнаграждения за първата (200 лв.) и
настоящата (200 лв.) съдебни инстанции.
Мотивиран
от изложеното, Пловдивският административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260662 от 07.12.2020
г. на Районен съд Пловдив, ІV н.с. постановено по а.н.д. № 5866 по описа на
същия съд за 2020 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 515703 –
F536007/04.06.2020 г. на Началника на отдел “Оперативни дейности” – Пловдив при
ЦУ на НАП, с което на “ПЛАЗМА 1” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от управителя В.К., на основание чл. 185,
ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗДДС, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лв., за извършено нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр.
София да заплати на “ПЛАЗМА 1” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от управителя В.К., сумата в размер на 400
лв., представляваща сторените в производството разноски за адвокатски
възнаграждения за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.