№ 260139 / 19.4.2021 г.
Р Е Ш Е Н И. Е
гр.М.
19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–М., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и. първа година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 823 по описа за 2020 година и. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „З. А. А. г. Е. 0., седалище и. адрес на управление г., у. К. №. представлявано от изпълнителните директори М. П. И.. и. В. П. К., чрез пълномощника С. юрисконсулт В.К. xxx с посочено правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ вр. с чл.49, ал.1 ЗЗД и. чл.86 ЗЗД.
Поддържа, че е изплатило застрахователно обезщетение в общ размер от 3 592.91 лева въз основа на застрахователна полица за застраховка Каско на МПС, товарен автомобил марка Х., модел И. Х 35, управляват от Б.С. Б. Б. и. по повод настъпило застрахователно събитие – ПТП, станало на 16.07.2016г. в гр.М., ул.П. П.. ПТП е в резултат на преминаване на автомобила през необезопасена и. несигнализирана пластмасова тръба на пътното платно, вследствие на което са причинени вреди по автомобила.
За ПТП твърди, че е съставен протокол, в който са описани обстоятелствата и. причините за настъпване на ПТП.
След изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ заявява, че встъпва в правата на застрахования за възстановяване на изплатеното обезщетение срещу причинителя на вредите.
Поддържа, че ответника Община М., в качеството С. на собственик на общинските пътища, е длъжна да стопанисва и. поддържа в изправност повереното й имущество, в частност да поддържа и. стопанисва общинските пътища.
Твърди, че служителите на Община М. са проявили бездействие в изпълнението на задълженията С. и. не сап сигнализирали препятствието и. организирали движението по начин, осигуряващ безопасността му. Ответникът не из пълнил задължението С. да обозначи и. обезопаси стърчащата пластмасова тръба на пътното платно, което е общински път и. с това е станал причина за възникване на ПТП, при което са причинени материални щети на автомобила.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 3 592.91 лева – представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение по щета, обичайните разноски за неговото определяне и. разходите за пътна помощ, законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и. разноските по делото.
Към ИМ са приложени заверени копия на доказателства, съгл. приложен опис.С ИМ са направени искания за събиране на доказателства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Община М. представя писмен отговор на ИМ и. взема становище по предявения иск, като го оспорва по основание и. по размер. Поддържа, че няма доказателства, че причинените щети по МПС са от попадането му в необезопасено препятствие, стърчаща пластмасова тръба, на пътното платно, както и. не е установен точния размер на щетите. Оспорва, че мястото на ПТП е на пътното платно, като твърди, че пластмасовата тръба се е намирала на тротоара, по който е забранено движението на МПС.
Заявява, че вина за настъпилото ПТП има водача на застрахования автомобил, поради което предявения иск се явява неоснователен и. недоказан и. следва да бъде отхвърлен изцяло.
Доказателствата по делото са писмени и. гласни. Изслушано е и. прието заключение на съдебно-техническа експертиза.
СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и. доводите на страните по свое убеждение и. съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа и. от правна страна следното:
На 16.07.2016г. свидетелят Б.С. Борисова управлявала лек автомобил марка Х. ИХ 35 с ДК № СА 16 34 ХН, в гр.М., по ул.П. П., като срещу №36 на същата улица, преминава през необезопасена и. несигнализирана пластмасова тръба на пътното платно, от което са нанесени щети по управлявания автомобил.
За ПТП е съставен протокол № 1369190 от 16.07.2016г., в който са описани обстоятелствата, при които е възникнало ПТП.
Процесното МПС е застраховано в З. „А. А. на основание застрахователна полица Каско № 0307К6004671303/ 28.04.2016г., валидна към датата на настъпване на събитието, със срок на валидност от 08.05.2016г. до 07.05.2017г., поради което собственикът на увредения автомобил подал заявление за обезщетение пред застрахователя. Застрахователят извършил оглед на щетите по автомобила, за което съставил опис –заключение, извършил доклад по щета № 88016030100005 и. уврежданията по автомобила са отстранени за сметка на застрахователя. Определено е размер на обезщетение от сервиза, извършил ремонта на МПС в размер на 3 138.31 лева. Застрахователят е заплатил и. ликвидационни разноски в размер на 10 лева и. разходи за пътна помощ в размер на 444.60 лева или общият размер на изплатеното обезщетение е в размер на 3 592.91 лева.
От заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза се установява, че повредите по автомобила, подробно описани, съответстват с механизма на ПТП, преминаване на автомобила през „стърчаща тръба” на пътното платно, и. се намират в причинно-следствена връзка с произшествието. Също така вещото лице заявява, че ремонтът на автомобила е извършен в рамките на гаранционния срок от сервиз на „Х.” и. счита за реална и. необходима стойността на ремонта, определена в издадената фактура.
В съдебно заседание експерта заявява, че поддържа изготвеното заключение, поради което съдът приема изцяло заключението на вещото лице, като изготвено обективно и. компетентно, след запознаване с приложените по делото писмени документи във връзка със заведената щета. Единствено по отношение на ползваната пътна помощ твърди, че ако е ползвана такава от гр.М. разходите биха били наполовина.
Във връзка с тази констатация ищецът прилага сключен договор между него и. Б. Р. А. Е. г., съгласно, който клиентът не заплаща направените разходи за пътна помощ, а същите се поемат от дружеството.
Заключението е прието изцяло, не е оспорено от страните.
В подкрепа изводите на вещото лице относно механизма на настъпване на ПТП и. причинената щета по автомобила са гласните показания на свидетеля Б.С.Б., която разпитана поддържа, че управлявала автомобила по ул.П. П., подала ляв мигач и. извършила маневра „ляв завой”, за да паркира на паркинга отстрани на козметичното студио и. тогава усетила, че колата й спряла да се движи. Като излязла, за да види какво се е случило, видяла, че автомобила й се е запречил отдолу в ПВЦ тръба. Твърди, че подала сигнал на 112, на място пристигнала полиция и. бил съставен Протокол за ПТП.
Свидетелката е категорична, че не е имало знаци или други указателни табели, които да сочат, че на пътя има препятствие, ПВЦ тръба. Излезлите от съседните къщи хора казали, че не е първата която се е сблъскала с тази тръба.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същата предава своите лични и. непосредствени впечатления, не е заинтересована от изхода на спора и. показанията й кореспондират с писмените доказателства и. заключението на експерта.
От приложения Протокол за ПТП на л.26 от делото се установява обстановката, при която се е случило процесното произшествие, конкретната схема на ПТП, описана от полицейския служител, посетил мястото.
По делото са приложени писмени доказателства, писмо на Агенция „Пътна инфраструктура” на л.81 от делото, от което е видно, че пътно-транспортното произшествие, което е настъпило на пътния участък на ул.П. П. срещу №36 в гр.М., в района на козметично студио след Техникум по строителство, архитектура и. геодезия, е общинска собственост, респективно се стопанисва и. поддържа от Община М..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 от Кодекса за застраховане с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и. обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер.
В хода на производството следваше да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и. застрахователя и. заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. В тежест на ищеца е да докаже причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”, покриващ отговорността на деликвента за причинените му щети, със застрахователното дружество, вида и. размера на причинените вреди.
В тази връзка налице е валидно сключена застрахователна полица между застрахователя, ищец и. пострадалия. Увреденият лек автомобил, собственост на „Сожелиз България” Е., лизингодател, чрез пълномощника С. „С. –. О., лизингополучател е застрахован на основание полица Каско № 0307К6004671303, валидна от 08.05.2016г. до 07.05.2017г. и. към датата на застрахователното събитие, 16.07.2016г.
По делото е приложена застрахователната полица, която е редовна от външна страна, съдържа задължителните реквизити съгласно изискванията на КЗ, съответно сключена в писмена форма и. подписана от страните.
В случая ищецът е изплатил застрахователното обезщетение по застраховка „Каско” във връзка със заведена щета № 88016030100005 в размер на 3 138.31 лева, за което е издадена фактура от извършилия ремонта автосервиз за сметка на застрахователя. Приложено е платежно нареждане на л.40 от делото за извършено плащане на сумата от 3138.31 лева към автосервиза, както и. за плащане към фирмата, осигуряваща пътна помощ в размер на 444.60 лева. По този начин, с изплащането на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата, ответника по делото, до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка.
Спорният по делото въпрос е дали процесното ПТП е настъпило на участък от пътя, стопанисван и. поддържан от ответната община М..
Съдът приема, че е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника Община М., причинител на вредата по отношение на ищеца - застраховател по имуществена застраховка, тъй като по делото по несъмнен начин се установява настъпването на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди - повреда на лек автомобил при ПТП, настъпило в резултат на наличието на препятствие на пътя – необезопасена и. необозначена ПВЦ тръба, поради неподдържането му от страна на ответника, неизпълнение на задължението да поддържа пътната настилка в безопасно състояние и. да обозначава образувалите се препятствия на пътното платно.
В случая се касае се за ПТП, възникнало на пътен участък, поддържан от Община М., съгласно удостоверяването в приложените писмени доказателства.
Съгласно чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, управлението и. поддържането на общинските пътища е възложено на кметовете на съответната община, а съобразно с чл.31 от с.з. изграждането, ремонтът и. поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съобразно дефинитивните норми на чл.47, ал.1 и. ал.3 ППЗДвП „поддържането" включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишната нормална експлоатация на пътя и. осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и. принадлежности, а "текущият ремонт" включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и. пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.
В случая се установи, че тръбата не е била обозначена и. по някакъв начин обезопасена, което е било задължение на ответника, който е следвало да възложи съответните дейности на служителите С. или на определени от него други лица изпълнението на посочените задължения.
Основното възражение на ответника се състои в това, че същият оспорва, като твърди, че процесната ПВЦ тръба не се е намирала на пътното платно, а извън него, на „тротоара”, където е забранено движението на МПС.
На първо място опровергаващи тезата на ответника са показанията на свид.Б., управлявала процесното МПС, която подробно и. последователно обяснява за разположението на тръбата на пътя, заявявайки, че е завила наляво, за да паркира на паркинга отстрани на козметичния салон и. се „забива” в тръбата, която е на път за паркинга.
В подкрепа на свидетелските показания са констатациите и. приложената схема на ПТП, от съставения на място Протокол за ПТП, който представлява официален свидетелстващ документ. Видно е от приложената схема на ПТП №76, че при маневра на автомобила „завой наляво” същият попада в тръба, от която получава съответните повреди.
Няма данни и. не се съдържат по делото доказателства, тръбата, в която се е „закачил” автомобила, да се намира на тротоара, който е предназначен за движение на пешеходци и. забранен за автомобили.
В §6 от ДР на ЗДвП се съдържат легални дефиниции на понятията „път”, „тротоар” и. „пътно платно”. Съгласно т.1 „Път” е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и. улиците. Т.6 съдържа дефиниция на понятието „Тротоар”, който е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и. предназначена само за движение на пешеходци, а в т. 7 „Пътно платно”, което е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и. островите на платното за движение.
За да бъде ангажирана отговорността на ответната община, ПТП следва да е настъпило на пътен участък, поддържан от Община М..
С оглед на горните констатации, установи се по безспорен начин, че тръбата, която е причинила уврежданията по автомобила се е намирала на пътното платно, а не на тротоара. Няма данни по делото, процесната ПВЦ тръба да се е намирала на тротоара, такива не се съдържат нито в писмените доказателства, основно протокол за ПТП, ползващ се с материална доказателствена сила, нито в гласните доказателства – показанията на разпитаната свидетелка, нито в заключението на СТЕ. Фактът, че тръбата е собственост на В и. К, за което твърдение също няма доказателства, на още едно основание изключва отговорността на ответника, е неоснователно. Правно ирелевантно е обстоятелството чия собственост е тръбата. Относими са фактите къде се намира същата, съставлява ли пречка за нормалното движение на превозните средства и. кой е отговорен за нейното обозначаване на пътя.
Предвид установените по- горе факти и. обстоятелства, основателно е искането на ищеца, че с оглед настъпването на ПТП поради неизправност – тръба на пътя на ул.П. П., срещу №36, поддържан и. стопанисван от ответника, следва да бъде ангажирана регресната отговорност на Община М..
В случая по безспорен начин се установи, че повредата по лекия автомобил е настъпила в резултат на неизпълнение на задължение на Община М. за поддържане на платното, поради което съществува основанието по чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49, ал.1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община М..
По всички гореизложени съображения предявения иск по чл.410, ал.1 т.2 КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД срещу Община М. следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Съобразно изхода на делото и. на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът Община М. следва да заплати на ищеца З. „А. А. г. и. направените от последния разноски в производството в размер на сумата от 454.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и. депозит за вещо лице, съгласно списък на разноските /л.100 от делото/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община М., гр.М., у. №., представлявана от К. З. С. Ж., чрез пълномощника С. адв.Й.А. ДА ЗАПЛАТИ на „З. А. А. г. Е. *********, седалище и. адрес на управление г., у. К. №. представлявано от изпълнителните директори М. П. И.. и. В. П. К., чрез пълномощника С. юрисконсулт В.К., сумата от 3 592.91 лева, представляваща сбор от изплатено застрахователно обезщетение по щета № 88016030100005 в размер на 3 138.31 лева, обичайните разноски за неговото определяне в размер на 10.00 лева и. разходите за пътна помощ в размер на 444.60 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и. сумата от 454.00 лева, представляващи разноски реализирани по делото.
Банкова сметка, xxxите суми: IBAN: xxx, Централна кооперативна банка А., клон София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–М. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: