ПРОТОКОЛ
№ 392
гр. Пазарджик, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
СъдебниСОНЯ ХР. ГЪРКОВА
заседатели:ТРЕПКА АНГ. МИШЕВА
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
и прокурора Г. Хр. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Ирина Ат. Джунева Наказателно дело
от общ характер № 20225200200039 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ:
П. Л. Б. се явява лично и с адв. В. П. - редовно упълномощен.
Частните обвинители В. А. П. и Л. А. С. не се явяват, редовно
уведомени. За тях се явяват поверениците им адв. Р. З. и адв. И. М. – редовно
упълномощени.
Частният обвинител М. А. В. се явява лично. За нея се явяват и
поверениците адв. Р. З. и адв. И. М. - редовно упълномощени.
За ОП-Пазарджик се явява прокурор К..
Явяват се вещите лица В. П. П., В. Д. Ф. и Д. А. Х..
По хода на делото:
ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. З.: Да се даде ход на делото.
Съдът
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
В. П. П. - ** г., българин, български гражданин, неосъждан, с висше
образование, без родствени и служебни отношения със страните по делото,
предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
Д. А. Х. - ** г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родствени и служебни отношения със страните по делото, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК.
В. Д. Ф. - ** г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родствени и служебни отношения със страните по делото, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
На основание чл. 282 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА депозираната автотехническа експертиза, изготвена от
вещите лица В. П. П., В. Д. Ф. и Д. А. Х..
Пристъпи се към изслушване на вещите лица:
В. Л. В. П. П., В. Д. Ф. и Д. А. Х.: Представили сме заключение, което
поддържаме.
В. Л. П.: В една допълнителна експертиза, правена между мен и д-р М.,
е определена скоростта, с която произшествието би било предотвратимо, но
като конкретна стойност не мога да Ви кажа. В материалите по делото е
налице. Конкретната стойност е в тази експертиза, така че тази скорост е
определена.
ПРОКУРОР: Нямам въпроси към експертите. Да се приеме
заключението на вещите лица.
АДВ. М.: Нямам въпроси към експертизата. Да се приеме заключението
2
на вещите лица.
АДВ. З.: Нямам въпроси. Да се приеме заключението на вещите лица.
АДВ. П.: Нямам въпроси към вещите лица. Да се приеме заключението.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на вещите лица.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица, както следва: на вещото
лице инж. В. Д. Ф. - 340,80 лева; за доц. д-р инж. Д. А. Х. – 532,50 лева, доц.
д-р инж. В. П. П. – 545,00 лева, които да се изплатят от бюджета на Окръжен
съд - гр. Пазарджик.
ПРОКУРОР: Нямам нови искания. Да се приключи делото.
АДВ. З.: Нямаме искания.
АДВ. М.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. П.: Моят подзащитен желае да даде обяснения.
Съдът даде възможност на подс. Б. да даде обяснения.
ПОДС. Б.: Беше 28.07.2017 г. тръгнах си от работа след обяд от гр. С.
за гр. В.. В далечината видях каруца, отпуснах газта и натиснах спирачка.
След това видях 3 коли, разминахме се с колите. Подадох сигнал за
заобикаляне на каруцата и дадох газ леко. От страната на каруцата изхвръкна
човек. Блъснах го. Слезнах, видях за какво става въпрос. Звъннах на моя брат,
който се обади на полицията. Брат ми беше на 2 минутки след мен. От работа
се прибирахме двамата, само че с две коли – той си беше с неговата, аз си бях
с моята. Първият човек, на който се сетих да звънна, беше той.
По онова време всеки ден по два пъти минавах по този път в този
участък. Мястото „Д.Ч. е в близост до мястото на произшествието. Каруци по
този път съм виждал, но пешеходци не. Забелязах каруцата на не повече от
100 метра. След опасния завой на ляво участъкът е прав. Видях каруцата на
около стотина метра.
Целият път, банкетът беше обрасъл с храсти, дървета и трева, които
бяха високи сигурно над 1.50 метра – доста бяха високи. Това създава пречка
да видя около пътя и по банкета. Този път не беше почистен от храстите
около пътя. След инцидента вече тогава взеха да изчистят.
3
Когато се правеше следствения експеримент, в който участвах, всичко
беше почистено. Тогава аз стоях отдясно отпред в колата. При
произшествието и при следствения експеримент условията не бяха същите.
Първо – при следствения експеримент не съм карал аз. В същото време те си
задаваха въпроси, те си отговаряха - хората. Слизат, те си отбелязваха, те
всичко. Аз – нищо. Те си говореха. Само ме питаха: „Така ли е? Така ли е?
Така ли е?“ Аз – нищо. Има и други разлики. От дясната страна се вижда по-
хубаво отколкото от лявата, когато съм от мястото на водача. По времето,
когато се правеше този следствен експеримент растителността беше
почистена, банкетът беше почистен.
От страната на каруцата, доколкото си спомням, пред каруцата в моето
платно изхвръкна пешеходецът и тръгна да навлиза в моето платно за
движение. Аз съм от гр. В. и този път ми е известен. Пътувам всеки ден по
два пъти за работа. Дърветата по този път са най-различни. Има орехи и
много друга растителност, храсти. Случвало ми се е друг път, когато съм
пътувал, да видя велосипедисти и хора, които да берат орехи.
ПРОКУРОР: Нямам въпроси и доказателствени искания. Да се
приключи делото.
АДВ. З.: Нямам въпроси и искания. Да се приключи делото.
АДВ. М.: Нямам въпроси и доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. П.: Нямам искания. Да се приключи делото.
ВЪЗПРОИЗВЕДЕ се информацията от вещестевно доказателство -
компактдиск, върху което е записано повикване на телефон 112.
СТРАНИТЕ (поотделно): Не държим да бъдат предявявани
веществените доказателства.
На основание чл. 283 от НПК, съдът счита, че следва да се прочетат и
приемат доказателствата, събрани в досъдебното производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА всички доказателства, събрани в досъдебното
производство:
Том 1. Писмо за образуване на досъдебно производство, протокол за
4
оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум, протокол за доброволно
предаване на лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 3”, с номер на рамата:
*************** и транзитен номер: *********, копие от дневник за сигнали
на ОДЧ при РУ „Полиция“ гр. С., докладна записка, заповед за задържане на
лице, заповед за задържано лице, договор за покупка на МПС и
застрахователна полица, писмо от Дирекция „Национална система“ 112,
районен център гр. Кърджали, справка за нарушител, удостоверение за
наследници на А.М.П., препис-извлечение от акт за смърт, справка за
отчетени амбулаторни прегледи, протокол за химическа експертиза - 2 бр.,
съдебно- химическа/токсикологична/ експертиза, съдебно-медицинска
експертиза на труп, тройна автотехническа експертиза, комплексна съдебно-
медико-автотехническа експертиза - двойна, разпити на свидетели,
постановление за привличане на обвиняем, разпит, справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за семейно и материално положение.
Том 2. Протокол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум,
протокол за следствен експеримент и фотоалбум, разпити на свидетели,
повторна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза -
четворна, допълнителна комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза - четворна, постановление за привличане, разпит на обвиняем,
препис-извлечение от акт за смърт на Р. А. П..
СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме искания по доказателствата. Да се
приключи делото.
Съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна. Извършени
са всички необходими следствени действия за обективно, всестранно и пълно
изясняване на делото, поради което и на основание чл. 286 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключило.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОР: Уважаема г-жо Председател, уважаеми Съдебни
заседатели, поддържам обвинителния акт на прокуратурата. Какви са фактите
по делото? Накратко: на инкриминираната дата пострадалият със своята
каруца тръгва от гр. С. в посока гр. В.. Малко по-късно в същата посока със
собствения си автомобил подсъдимият тръгва за родния си град В.. В близост
до т.нар. „Д.Ч.“ подсъдимият настига каруцата на пострадалия. Тук възниква
първия важен въпрос за делото - от какво разстояние подсъдимият е могъл да
възприеме пътното превозно средство (ППС)? Отговорът на този въпрос е, че
каруцата може да бъде възприета на разстояние от около 300-400 метра, а
следственият експеримент казва, че силуетът на пострадалия може да бъде
възприет от около 250 метра.
В съдебно заседание от 21.04.2022 г. беше приета съответно експертиза,
съобразно която експертите потвърдиха, че разстоянието, от което водачът на
лекия автомобил е можел да възприеме каруцата, е по-голяма от опасната
зона за спиране – повече от 100 метра. В днешното съдебно заседание, със
5
своите обяснения, на практика подсъдимият подкрепи събраните по делото
доказателства за видимостта на ППС. Няма спор, че скоростта на движение на
подсъдимия е била 52 км/ч. съобразно приетата днес съдебна експертиза. Не
се налага изменение на обвинението, доколкото не е разширен неговия обем и
правната квалификация остава същата. Обвинението е за шофиране с 55 км/ч.
и следва да бъде редуцирано до 52 км/ч.
Няма спор, че ударът е бил непредотвратим, тъй като пострадалият е
попаднал в опасната зона на спиране. Тук обаче възниква втория важен
момент от делото, а той е може би е и първи по важност: Приложима ли е в
конкретната пътна обстановка опасната зона за спиране по смисъла на чл. 15
от НК – случайно деяние? Отговорът на този въпрос е еднозначен.
Неприложима е. Върховният съд многократно се е произнасял в своите
решения, защо е неприложима. В конкретния случай следва да се отбележи
факта, че подсъдимият е имал възможност от своята лента за движение да
види каруцата не по-малко от 100 метра при опасна зона за спиране около 44
метра - 43,96 метра. Този факт сам по себе си не води до промяна в извода за
непредотвратимост на удара, но наказателната отговорност не следва да
опада, тъй като невъзможността за предотвратяване на този удар се дължи
само и единствено на неправомерното поведение на подсъдимия, на
допуснато нарушение на правилата по Закона за движение по пътищата
(ЗДвП). В този смисъл е Решение № 70/2017 г. на ВКС. Изключващо
приложението на опасната зона за спиране обстоятелство е, че подсъдимият,
със своето поведение, сам се е поставил в невъзможност да предотврати
удара.
И тук Върховният съд е имал възможност да се произнесе в свое
Решение № 609/2012 г., в което е отбелязал: „ако разстоянието на видимост
не съответства на скоростта на движение, МПС е винаги в нарушение на
правилата за движение“. От друга страна подсъдимият е бил длъжен да
наблюдава пътя пред себе си непрекъснато, за да възприема своевременно
препятствията на пътното платно, каквото препятствие в конкретния случай
се явяват каруцата и пострадалия.
Определено в конкретния случай, както каруцата, така и пострадалия,
съставляват очевидна опасност за движението, съществуваща извън опасната
зона на спиране, защото тази опасност е забележима много по-рано и спор по
този въпрос няма. Подсъдимият е имал достатъчно време и възможност да
овладее управляваното от него МПС, предвид значителната разлика между
двата параметъра - параметъра на видимост и параметъра на опасната зона.
Беше дискутиран в детайли и въпроса за движението на пострадалия
пред МПС, управлявано от подсъдимия. В хода на съдебното следствие
безспорно се установи, че пострадалият се е движил от дясно наляво – нещо,
което ние винаги сме твърдели в този процес. Това е така, защото е доказано с
приетите съответни съдебни експертизи. Отделно от това телесните
наранявания на пострадалия са от такова естество, че могат да получат само
при движение отдясно наляво – всички травми са от лявата му страна.
Освен правната логика, едно съдебно решение трябва да почива и на
6
житейската логика. Няма спор, че банкетът покрай пътя е бил обрасъл, но ако
погледнем фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие, ще
видим, че трева, наклонена към пътното платно отляво надясно няма.
Житейската логика е ясна - когато някой пресича висока трева, оставя следи и
тревата се накланя след него – той не я прескача и не я прехвърча. Самият
подсъдим в днешното съдебно заседание призна, че пострадалият се е движил
отдясно наляво пред него. Дали е бил видимо препятствие на пътя, е изяснено
безспорно. Отговорът на този въпрос е положителен. Да, пострадалият е бил
видимо препятствие. В този смисъл приехме и заключението на вещите лица
в предходното съдебно заседание, където разработиха няколко варианта, като
вещите лица бяха категорични: във всички случаи пострадалият е бил видимо
препятствие, като най-трудно забележимо препятствие може да бъде, ако е
бил отпред на каруцата. Това заключение на вещите лица кореспондира с
изводите от следствения експеримент. Там е посочено кога се вижда
човешкия силует и няма основание за съмнение в тези изводи. Няма спор по
вината, поради което няма да вземам отношение по него - деянието е
непредпазливо.
Предвид чистото съдебно минало, добрата характеристика и действията
от негова страна по обаждането на тел. 112 и т. н., считам, че са налице
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Няма пречка за приложение
на института на условното осъждане в конкретния случай. Тъй като
подсъдимият е водач на МПС, притежаващ СУМПС, той следва да бъде
лишен от правото да управлява МПС. Разноските по делото да се възложат в
тежест на подсъдимия.
Водим от горното, моля за Вашата присъда.
АДВ. М.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
изцяло поддържам казаното от прокурора по делото. Считам обвинението
срещу подс. Б. за доказано по един безспорен и категоричен начин. Считам,
че подсъдимият е имал обективната възможност да забележи пострадалия на
пътя и да предотврати настъпилото ПТП, но именно - избраната от него
скорост на движение на управление не му е позволила да спре, поради което е
нарушил разпоредбите на ЗДвП.
Вината на подсъдимия се състои в това, че не е внимавал в достатъчна
степен за наличните препятствия по пътя. Ако видимостта му е била
ограничена, точно това обстоятелство изисква от водача да предприеме
адекватна промяна в поведението си на пътя, т.е. да намали скоростта на
движение до такава, с която би могъл да спре в зоната на видимост. За
водачите съществуват задължения да изберат такава скорост, която им
позволява да реагират на всяко появило се препятствие - независимо дали е
човек, животно, каруца или друго препятствие, и независимо дали е движещ
се обект или не. Следователно, като водач, движейки се с несъобразена
скорост, подсъдимият сам се е поставил в невъзможността да избегне удар с
налична опасност на пътя, за което не би могъл да бъде оневинен.
Установено е, че Б. е избрал конкретния момент да управлява
автомобила си със скорост от около 52-53 км/ч., но в това положение, за да
7
може да спре в зоната на видимост, е следвало да съобрази и скоростта си на
движение, като я намали до такава, за да може да премине безпрепятствено
покрай каруца, съответно и пешеходеца.
Установено е по делото, че той е имал възможността да види каруцата с
магарето от едно доста по-голямо разстояние от разстоянието на опасната
зона. Също е имал възможността да види силуета, съответно и пешеходеца
пред каруцата и именно с това обстоятелство той да съобрази своето
поведение и да допусне в субективните си представи, че видите ли, пред
каруцата би могъл да излезне човек и той да го блъсне. Именно това негово
поведение е пречка той да се възползва от нормата на чл. 15 от НК.
Безпротиворечиво се приема в практиката, че при потегляне, движение
назад и т.н., водачът на МПС следва да съобрази спецификата на
управлявания автомобил и да вземе всички необходими мерки да не постави в
опасност другите участници в движението.
Защита вероятно ще изложи аргументи, че най-вероятно пострадалият
не може да бъде счетен за предвидимо или видимо препятствие в случая. За
нарушението по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП аз считам, че съдът трябва да съобрази
следното: В § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП са формулирани
значими за казуса легални дефиниции. Няма да ги изчитам, ще ги изброя по
точки. В т. 37 е уточнено какво е препятствие на пътя; в т. 28 – участник в
движението. Изрично чл. 107 от ЗДвП регламентира, че „пешеходец е всеки
участник в движението“ и т.н.
Считам, че подсъдимият не би следвало да бъде оправдан, тъй като той
сам се е поставил в невъзможност да спре и да избегне ПТП към конкретната
дата.
С оглед да не повторя казаното от прокурора, моля Ви за Вашия
осъдителен акт. Моля Ви за справедлива присъда.
АДВ. З.: Изцяло поддържам казаното от адв. М., както и от
прокуратурата. Считам, че обвинителната теза е изцяло доказана, и затова
считам, че следва да бъде наложена осъдителна присъда на подсъдимия.
Ч. ОБВ. М. В.: Искам да Ви кажа, че той - човекът е утрепал баща ми и
си минава така без наказание. Как може? Моля Ви се, да вземете едно
справедливо решение за него, справедливо да го осъдите, да си понесе
наказанието. Той утрепал баща ми, замина си човекът. Той си живее царски.
Взимал си кола, пробва я върху баща ми. Разрушил всичко върху него. Той
направо го направил на решетка и си живее така, все едно нищо не е станало.
Моля Ви се, да вземете едно справедливо решение за него и да го осъдите
справедливо.
АДВ. П.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, аз
8
имам по-тежката задача и ще се помъча да Ви убедя в някои факти и
обстоятелства, и най-вече от гледна точка на правото за това, че моят
подзащитен е невиновен в извършването на това твърдяно от прокуратурата
нарушение на няколко правила от ЗДвП, които те обосновават с бланкетните
норми, че е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.
За днешната пледоария на прокурора, аз изключително човешки и
професионално му благодаря за направените корекции и за точния изказ по
отношение на това, че актуализира тезата си, която беше изложил в
обвинителния акт. Същевременно обаче, не мога да се съглася с няколко
пункта. В тази насока искам преди всичко да започна от фактическата
обстановка.
Имаме движение на МПС в един участък на един път между две
населени места, в близост до чешмата „Д.Ч.“. Много точно във фотоалбума и
най-вече в допълнителните снимки, представени от експертите от
допълнителната експертиза и от основната – тези от Пловдив – в
комплексната автотехническа експертиза, Вие може да се убедите какво е
състоянието на този път. Пътят не е поддържан. И сега, в момента, ако минете
през него, ще видите, че е същият. Основната цел на комплекса „Човек - път и
автомобил“ – пътят играе решаващо значение. Тоест, ако на пътя не е
почистен банкета, има дървесна растителност, има треви и други неща, това
във всички съдебни решения, а и житейски, както каза прокурорът, води
неминуемо до намаляване на видимостта - т. нар. „тунелен ефект“. Самите
Вие (предполагам, че сте водачи) може би сте попадали в тази ситуация,
когато пътят няма тази видимост, която би трябвало да има. Ако един път се
проектира, за да има банкет и за да има на отстояние от банкета на
растителност и други неща, които да се засаждат, това не е направено без
причина. Този път е компрометиран отвсякъде. Тук е важен въпроса, който
Вие трябва да отмерите и да прецените. Говорим за ситуация, която е станала
към 28.07.2017 г.. Имаме фотоалбум. На някои от фотоалбумите се виждат
сенки. Може да видите, че това разположение на слънцето и съответно
сянката, която хвърля, също допринася за намаляване на тази видимост. Има
и следствен експеримент.
Моята колежка С.К. беше изключителен юрист, но явно в тази ситуация
не е преценила да възрази по някои неща. Но дори и без да възрази, имаме
9
изключителни данни, че следственият експеримент не е направен по начин,
по който законът го изисква – т.е. да бъде абсолютно приближено до същата
ситуация. И в тази връзка аз Ви моля, да вземете предвид това, което казва
един от свидетелите, който е присъствал на следствения експеримент, и който
казва, че ситуацията е съвсем различна - там няма растителност, докато
полицейският служител Т.ов обяснява много точно в разпита, който е отразен
в протокола на 28.03., каква е била ситуацията, вкл. бяха прочетени и
показанията му. Тоест, имаме саморасляци, дървета – високи над човешки
ръст, не се вижда въобще нищо около каруцата.
Тук прокурорът заяви, че ако някой излиза от някакво място, то би
трябвало тревата да е наклонена. Само че, когато е правен оглед на
местопроизшествието и фотоалбума, никой не си е направил труда да заснеме
някакви кадри по отношение на развитието на нещата. Още повече, че този,
който е управлявал каруцата, дори не е вързал магарето, за да не създаде
опасност от подплашване, а е оставил каруцата на произвола на съдбата.
Следователно ние не можем да кажем в тази обстановка на пътя,къде точно е
била каруцата и дали не се е преместила в някакъв период от време след
настъпване на събитието.
Но така или иначе, безспорно Ви моля да приемете, че данните от
свидетелските показания, фотоалбума и експертизата категорично доказват,
че видимостта не е била достатъчна. Това го отразяват и експертите в
експертизата си, когато пред Вас С., П., М. и Б. на стр. 7 от протокола
заявяват, че (цитирам): „С най-ограничена видимост е, ако пешеходецът се е намирал
пред магарето“. „…ние не можем да кажем как е навлязъл пешеходецът. И малко по-висок
да е бил от магарето, технически не е правилно да вменяваме на водача обезателно
видимост към пострадалия. Чисто геометрично, тъй като нямаме данни този човек как е
излезнал, дали е бил приведен, прав, не можем да гарантираме, че водачът е можело да го
забележи в това положение пред магарето, пред каруцата“.
Аз благодаря на прокурора и също се съгласявам, защото векторите на
скоростта и на първата, и на колегите от Пловдив, и на сегашната експертиза,
категорично показват, че е невъзможно движението да е осъществено от
пешеходеца отляво надясно спрямо автомобила. Единствената възможност е
отдясно наляво. В крайна сметка имаме една разнопосочност и единствено
свид. Й. казва, че е видял някакъв човек, (и то забележете): в каруцата. Това
се повтаря от експертите. Друг никой не е видял човек в каруцата, вкл. и
10
подсъдимия.
Тогава възниква въпроса, на който Вие трябва да отговорите. Аз също
разсъждавам пред Вас в тази насока. Къде е бил пострадалият? Със сигурност
не е бил зад каруцата. Такъв елемент не е изследван и в следствения
експеримент с всичките му недостатъци – човекът да е зад каруцата. Поне
така прочетох – много внимателно четох. Съответно е пред каруцата –
експертите са категорични. При тази насока ние не можем да кажем този
човек дали е бил наведен или изправен, но със сигурност можем да кажем, че
от разстоянието, което е било към онзи момент, при тази намалена и
ограничена видимост, пострадалият не е бил видян. Няма как и да бъде видян.
Освен тези дървета, които са огромни, имаме и високи треви и други неща,
които са непосредствено до каруцата.
Моля да отчетете, също така, и един много важен фактор. Колегата -
представител на частните обвинители – тук се опита да каже нещо, но не го
каза в пълния му вид. Каруцата не е препятствие. И това го казва ЗДвП в чл.
6, § 37. Тук аз подлагам на критика това, че прокуратурата не го е извела, а го
изведе днес уважаваният от мен прокурор. Каруцата не е препятствие, тя е
участник в движението, и като участник в движението за нея има много
строги правила и те са указани в Правилника за приложение на ЗДвП. Този
Правилник за приложение на Закона за движение по пътищата указва редица
задължения, които всеки един водач на това ППС трябва да изпълнява.
Първо, за да бъде забележимо това ППС, то трябва да бъде обозначено
по съответния начин. От фотоалбума аз Ви моля да имате предвид, че в нито
един момент тази каруца няма нито 2 светлоотразителя отпред, нито двата
червени светлоотразителя отзад. Тя няма и регистрационен номер.
Следователно този участник в движението не е имал никакво право да бъде
там. Това е първият въпрос, който трябва да се вземе предвид при оценка на
вината на моя подзащитен.
Второ: непрекъснато трябва да се контролират животните. Забранено е
оставянето без надзор. Тези важни моменти останаха без внимание.
Моля да цените като непротиворечиви, за което също благодаря на
прокурора, че прие тази теза, дадените от подсъдимия обяснения, които се
покриват със събраните доказателства. В конкретния случай, от фактическа
гледна точка, какво е направил той? Независимо, че пътят му е познат;
11
независимо от тази фактическа обстановка с растителност, намалена
видимост и т.н., когато той е забелязал каруцата, е отнел газта и е натиснал
спирачката, за да намали скоростта. Каква е била причината за това? Тя е
свързана не само с участника в движението – каруца, която е била
разположена на пътното платно, а и факторът - наближаващи 3 автомобила,
по които няма спор. Тези 3 неизвестни автомобила, които са били на пътя,
освен каруцата, са били препятствие той да продължи движението си със
скоростта, с която се е движил до този момент. Тази скорост е била дори под
разрешената за този път, която е 90 км/ч. – някъде към 70 км/ч. Значи той е
тръгнал да намалява скоростта пред другия участник в движението, който е
оставен и не е имало човек, който да контролира животното (според мен) към
този момент, защото полицейският служител твърди, че след като е дошъл на
място, е вързал магарето, за да не стане някоя друга беля.
И тук идваме до следния факт: Когато един човек намалява движението
си пред каруца, която е участник в движението, той не постъпва безразсъдно.
Не постъпва безразсъдно не само житейски, но и от правна гледна точка.
Спазва правилата. Значи, че той няма желание да предприеме заобикаляне, за
да се блъсне в другите автомобили, нито да се блъсне в каруцата.
Следователно са предприети всички законови действия от негова страна, за
да предотврати каквото и да е събитие, свързано с удар между автомобила и
другите автомобили, и пътното превозно средство - каруца. След като вече се
е убедил, че няма препятствие от лявата страна, съвсем правомерно е подал
мигач и е започнал да ускорява. И в този момент, както казва и той, от
дясната страна е изскочил пешеходец, който е навлязъл в тази опасна зона
(което не се спори и от прокуратурата, а и вещите лица казаха категорично в
това отношение по тези въпроси), при което го е поднесъл и съответно е
настъпило това трагично събитие.
Въпросът, който също трябва да бъде поставен на Вашето внимание, е
по отношение на това, дали е предприел ефективно спиране, защото нямаме
спирачни следи. Отговор на този въпрос дават експертите и в днешната
експертиза, но дават експертите и в предишната експертиза. В тази насока аз
обръщам внимание на следното: Пешеходецът в конкретния случай е
навлязъл с една доста бърза крачка, която се равнява на 1,72 метра в секунда
или 6,19 км/ч. Следователно, ако видите от експертизата на колегите от
12
Пловдив, които са направили съответните таблични видове, тя попада (и те са
го изразили) в графа „спокойно бягане“. Тоест, в един момент експертите
стигат до заключението, че пешеходецът, когато се е появил пред МПС, за
няколко мига, за няколко крачки е бил в такъв ход. Може би, след това, с
оглед възрастта, обувките и другите неща, няма да ходи с този ход, но
очевидно пешеходецът е решил да пресече преди автомобила, като не е
съобразил разстоянието. Това е моето тълкуване с оглед ситуацията. Но във
всеки един случай, в тези таблици, когато те са направили изчисленията за
излизане на пешеходеца отдясно наляво пред МПС, категорично стигат до
извода, че ударът е непредотвратим. Прокуратурата и тя се съгласи - в опасна
зона пресича перпендикулярно на пътното платно и ударът е непредотвратим.
И тук стигаме до един въпрос, който по някаква причина беше
пропуснат и от прокурора и от частните обвинители, а по този въпрос имаме
богата практика, дори тълкувателно решение. Ние пропускаме ролята на
пешеходеца. В тази насока аз Ви моля да обърнете внимание, че съществува
ТР № 2/22.12.2016 г. по Тълкувателно дело № 2 на ВКС. В това тълкувателно
решение са разработени 6 въпроса – отговор на 7 въпроса. Първият е за
индивидуализиране на наказанието и ролята на пешеходеца като
съпричинител в това нарушение. Категорично ВКС е стигнал до извода, че
следва да бъде взето предвид при определяне на наказанието. Вторият въпрос
е в т. 4. И най-важният за мен въпрос в т. 6 – Абсолютно ли е правото на
пешеходеца при пресичане на пътното платно в зависимост от мястото на
пресичане - буква „Г“ - на регламентирано за тази цел място? И ето
отговорът, който е даден по този въпрос в тълкувателното решение. А той е
следният: не е абсолютно правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно на регламентирано за целта място и пешеходецът трябва да
съобразява правилата с чл. 113, т. 1, 2, 4 и чл. 114 от ЗДвП. Следователно на
този селски път, при тази видимост и при това нещо, този възрастен човек е
трябвало категорично да съобрази своите действия с тези правила за
пешеходците, които са много точно разработени и са казани в ЗДвП. Във
всеки един случай този, който пресича пътното платно (по тези членове) на
това нерегламентирано място винаги е без предимство и не трябва да пресича
преди да се убеди, че пътното платно е чисто. Но ние какво имаме? Възрастен
човек, който не може да ходи, няма очила. Неговите близките казаха, че четял
без очилата, съответно слухът не можем да установим какъв е, но този човек в
13
тази ситуация не е съобразил своето поведение. Излизайки перпендикулярно
пред това ППС и магарето в тази ситуация, той се е поставил в невъзможност
да се предотврати това ПТП. Тогава задавам въпросът: Какво е трябвало да
направи подзащитният ми? Той го е направил преди това, уважаеми съдии и
съдебни заседатели. Намалил е скоростта пред пътното превозно средство. Не
е видял и не се е виждал този пешеходец. Той не е бил там или ако е бил там,
е бил наведен или са го закривали. В мига, в който се е изравнил със задната
част на магарето, най-вероятно пешеходецът е излезнал пред него, защото
това е 1.8 сек. И двете групи експерти казват това нещо. В крайна сметка той,
явно се е забързал да пресече, но не е преценил разстоянието и в този момент
е настъпило ПТП.
Могъл ли е ефективно да спре, предвид спирачния път. Дори и да беше
спрял ефективно, и двете експертизи казват, че няма как да се предотврати
това произшествие – дали със или без спирачни следи.
Вие в обвинението виждате, в обвинителния акт, очевидно
прокуратурата, за да се застрахова, е вкарала 3 обвинения (първия път бяха 3
обвинения, после се редуцираха по първото дело, т.е. първото дело, което се
гледа през 2018 година – на едно обвинение, на което нормата беше чл. 343,
запълнена с чл. 20, ал. 2). Сега обаче пак се появиха тези 3 обвинения. Явно
подходът е бил, ако едното не издържи, да издържат другите. И тук се спирам
на този погрешен, според мен, подход от гледна точка на прецизиране на
обвинителния акт, което го изразих многократно, вкл. и втория път, когато
пак направих искане, че не е прецизиран обвинителния акт и трябва да бъде
върнат отново.
В правото съществува една относимост между специален и общ член,
като се знае, че специалните дерогират общите. Правото на чл. 20, ал. 2 е общ
член. Другите правила – чл. 25 и чл. 116 са специални. Общо взето те
обхващат едно и също действие на един водач на МПС и тук трябва, освен
тази съотносимост на специален към общ член, трябва да се вземат предвид и
някои други неща.
Така например, в Решение № 409/2010 г. на 3 наказателно отделение на
ВКС се казва, че при управление на автомобила със скорост, съобразена с
видимостта в конкретни пътни условия, и когато водачът е предприел
действия за спиране пред превозно средство, а пешеходецът е навлязъл на
14
пътя без да има това предимство, в опасната зона на автомобила на
подсъдимия, водачите не могат да носят отговорност за това, че не са
предвидили евентуални неправомерни действия на друг участник в
движението. На това именно искам да обърна внимание, защото текстът на
чл. 20 гласи: „Водачите на пътя са длъжни при избиране на скоростта да се
съобразяват с атмосферните условия“. Какво да съобразяват с атмосферните
условия? Време? Даже и прокуратурата тук беше непрецизна, защото не е
казала с какво точно трябва да се съобразяват - с характера на видимостта; с
конкретните условия на видимост; да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. И тук, както казах: каруцата не е препятствие.
Препятствие е пешеходецът, който не е бил видян.
По отношение на това, дали следва да бъде търсена отговорност от
водача за смъртта на пешеходец при обективна невъзможност шофьорът да
го види в конкретния случай, по смисъл на разпоредбата на чл. 25, който се
вменява на моя подзащитен за нарушение на ЗДвП, е казано в Решение №
67/17.08.2016 г. по НД № 143/2016 г. на Трето НО на ВКС: „Когато
пешеходецът се намира непрекъснато в невидимата за водача на МПС зона и той не може
да забележи пешеходеца по време на цялото му движение от момента на тръгването му
към платното, до момента на ПТП, се установява невъзможност на водача да възприеме
пострадалия“. Ние се намираме точно в тази хипотеза. Следователно чл. 25 за
заобикаляне, което е вменено на моя подзащитен в конкретния случай, не
може да бъде съставомерно, защото това е съвсем различно действие по
заобикаляне на ППС, което няма как да бъде приложено в конкретния случай.
И особено фрапантно е чл. 116: „Длъжен е да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците и особено към децата и хора с трайни увреждания“. Аз не знам защо
беше повдигнато това и обвинение на моя подзащитен. Дори това, че той е
пешеходец по смисъла на Допълнителните разпоредби, както казах преди
малко, този човек, независимо от възрастта си, се предполага, че има доста
голям опит и не следва да бъде толкова безотговорен и да пресича на това
място, без да се убеди, че съответно няма да предизвика това ПТП. Какво се
иска от водача? Водачът в този случай няма как да го предпази и се чудя,
защо трябваше да бъде вменено и това нарушение по специалната норма на
моя подзащитен?
Мисля, че изчерпах и правната страна на въпроса и няма да се
разпростирам, но Ви моля да вземете предвид, че са налице, освен всичко
15
друго, достатъчно доказателства, които водят до това, че от страна на моя
подзащитен са предприети всички възможно действия, за да се предотврати
това ПТП.
Аз благодаря на прокурора, че също така се отказа от тезата, която беше
записал в обвинителния акт, че моят подзащитен не е взел отношение веднага
след произшествието и е седял без някакъв интерес, но аз Ви моля да
приемете, че това е един млад човек, който в тази ситуация, която се е
случила е реагирал. Да, могъл е да се обади на тел. 112, но тъй като брат му е
бил след него, веднага го е съобщил и в крайна сметка ние спор по този
въпрос нямаме. Тоест, това при смъртен случай, който е – няма какво повече
да се направи, което освен всичко друго, предполага, че когато се определя
наказанието, ако определите наказание и не го оправдаете, следва да се
приложи и чл. 58, ал. 4 и чл. 55 от НК, т.е. да се слезе под минимума.
Аз моля съда на първо място да оправдае моя подзащитен, а в случай,
че приеме, че има някаква вина, да приложите тези норми, които са по-
благоприятни за подзащитния ми. Моля също така да не го лишавате от
правоуправление. И освен това вещественото доказателство - автомобил
(достатъчно се развали и не е нужно на никой), ако има възможност да бъде
върнато.
С оглед казаното от мен във връзка с това обвинение, ще завърша с
молба съдът да постанови оправдателна присъда.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия П. Л. Б.: Нямам какво
да добавя.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: П. Л. Б.: Моля да бъда оправдан.
Съдът счете делото за изяснено и се оттегли на съвещание за
произнасяне на присъдата, която обяви на страните, като им разясни правото
на жалба и протест.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което по делото приключи
в 11:50 часа.
16
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
17