№ 17244
гр. София, 07.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110101234 по описа за 2023 година
Постъпило е в съда заявление относно издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в полза на цесионера „А.С.Б.“ ЕООД за главница, договорна и мораторна лихва, такси за
извънсъдебно събиране по Договор за паричен заем № 4081030/05.03.2021г., сключен между
„Изи асет менинджмънт“ АД и длъжника, както и и възнаграждение по Договор за
предоставяне на гаранция/поръчителство между цедента „Ф.Б.“ ЕООД и длъжника.
Претендират се сторени съдебни разноски.
Заявлението отговаря на предвидените в закона изисквания и се явява процесуално
допустимо. С оглед на изложените твърдения в заявлението и приложените към него
доказателства, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно, поради
следните съображенията:
Изложени са твърдения за сключен Договор за паричен заем между „Изи асет
менинджмънт“ АД и длъжника, за сума от 300 лв., платим на 12 седмични погасителни
вноски, с краен падеж на задължението на 31.05.2021г. Претендира се възнаграждение по
гаранционна сделка- поръчителство по кредита, сключена между кредитополучателя и
поръчителя „Ф.Б.“ ЕООД, срещу възнаграждение от 92,76 лв., платимо разсрочено на
вноски на падежа на погасителните вноски.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителстването
по занятие от ЮЛ срещу възнаграждение представлява по съществото си покриване на
застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, което е дейност,
извършвана само от лицензирани застрахователни дружества. Сред основанията в
гражданския закон за прекратяване на поръчителството е бездействието на кредитора в 6-
месечен срок след падежа на главното задължение, съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1 от
ЗЗД. Горният срок е краен и преклузивен и за спазването му заповедният съд следи
служебно, съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
1
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С изтичането на посочения законен срок се прекратява
отговорността на поръчителя на законно основание. Видно от представените доказателства
крайният срок за връщане на кредитното задължение е 31.05.2021г. / срокът се изчислява от
падежа на последната вноска съгласно ТР от 21.01.2022г. по ТД № 5/2019г./, съответно 6-
месечният срок изтича на 31.11.2021г. Искане от кредитора за плащане от гаранта е
отправено на 05.04.2022г., като е платено на същия ден задължението на заемодателя, след
изтичане на 6-месечния преклузивен срок, считано от крайния падеж на задължението.
Платеното е недължимо поради настъпването на законно основание за прекратяване на
отговорността на поръчителя, поради което и поръчителя не е встъпил в правата на
удовлетворения кредитор с плащането му. Следователно цедираното от „Ф.Б.“ ЕООД на
„А.С.Б.“ ЕООД вземане не съществува, защото поръчителят не се е суброгирал в правата на
кредитора с плащането.
С оглед на горното и предвид служебната проверка за спазването на преклузивните
срокове следва да се приеме, че подаденото заявление срещу поръчителя е неоснователно.
Също така съдът намира, че договорът за предоставяне на поръчителство/гаранция е
нищожен поради заобикаляне на закона.
В чл. 4, ал. 1 от Договора е предвидено, че заемателят следва да представи едно от
изброените обезпечения, включително да сключи договор за предоставяне на поръчителство
с одобрено от заемодателя дружество-гарант/поръчител. Като съобрази другите възможни
обезпечения, уредени в същия член и срока за предоставянето им, съдът намира, че за
кредитополучателя остава като единствена реална опция, тази по чл. 4, т. 3 от Договора.
Изискванията за представянето на такъв вид обезпечение след сключване на договора
дефакто задължава лицето да сключи договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с
дъщерно на заемодателя дружество. Това размества финансовия риск, като го прехвърля
върху заемополучателя. Кредиторът, тъй като предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да
провери предварително имущественото състояние на длъжника си, или да отчете риска от
невъзможност за погасяване на кредита, като го добави в общия размер на разходите чрез
уговаряне на по-висока лихва или друго плащане. Неоправдано е да се прехвърля риска от
неизвършване на проверка на имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на
този вид „допълнителни услуги“, които още повече не са били отчетени при определяне
ГПР. Освен това възнаграждението за предоставяне на поръчителство е разсрочено на
погасителни вноски, съвпадащи с погасителните вноски по приложения към договора за
кредит погасителен план, от което следва изводът, че това всъщност представлява прикрита
договорна лихва в полза на заемодателя. Поради тези съображения същата е трябвало да
бъде включена в калкулациите на ГПР.
От горното е видно, че чрез сключване на Договор за предоставяне на
гаранция/поръчителство с дъщерно на заемодателя дружество „Ф.Б.“ ЕООД се прави опит да
бъде заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която има императивен характер, от
страна на дружеството - майка „Изи Асет Менинджмънт“ АД. Последица от това е
нищожност на договора за предоставяне на гаранция/поръчителство поради заобикаляне на
2
закона на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 2ро ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира, че договорът
за предоставяне на поръчителство подлежи на самостоятелна проверка в заповедното
производство, въпреки че сам по себе си не съдържа неравноправни клаузи. Разгледан,
обаче, в съвкупност с договора за кредит същият налага условия, които биха били във вреда
на потребителя и които не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните. По тази причина съдът
смята, че за възнаграждението по този договор не следва да бъде издавана заповед за
изпълнение на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като е предполагаемо нищожен.
Относно претендираното вземане за „такси за извънсъдебно събиране на вземането“
следва да се отбележи, че съдържанието на тези такси и техните размери не се съдържа нито
в договора за потребителски кредит. Липсват данни за ясно уточнение на съдържанието на
таксите за извънсъдебно събиране и техния размер във формуляр, съдържащ дължимата
преддоговорна информация, и в самия договор за кредит. Това се явява в противоречие с
императивните норми на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Наред с това
задължението за плащане на такси за събиране на вземането в предварително установен
размер, който не е обвързан със стойността на реално извършените от кредитора разходи в
тази насока, има характера на допълнително обезщетение за забавено изпълнение в
нарушение нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид гореизложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да
бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх.
№ 5268/09.01.2023г., подадено от „А.С.Б.“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр....., срещу А. М. А., ЕГН: ********** за следните суми: сумата от 132,57 лв.,
представляваща главница по Договор за паричен заем № 4081030/05.03.2021г., сумата от 3
лв., представляваща договорна лихва, за периода: 15.03.2021г.- 31.05.2021г., сумата от 9,55
лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 15.03.2021г.- 05.04.2022г.; сумата от
38,65 лв., представляваща възнаграждение по гаранционна сделка, както и сумата от 12 лв.,
представляваща такси за извънсъдебно събиране на вземането, като неоснователно.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок
от връчването му.
Да се връчи препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4