Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер                                          02.07.2021 год.                                 Град  Царево

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Царевският районен съд                                                            граждански състав

на двадесет и първи юни                              две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:                Председател: Минчо Танев                                                            Секретар: Петранка Бъкларова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

гражданско дело номер 504 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от “***„ АД, гр. София, ЕИК ***, представлявано от К.Ч. и Б. В.- Изпълнителни директори, със съдебен адрес ***, адв. М.В. – БАК, против В.Н.Ж., ЕГН: **********, с адрес: ***, ПК ***, с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на страните, че ответника дължи на ищеца сумите, както следва: 1059,06 лева, задължение по щета № ***, законна лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 07.10.2020 год. до изплащане на вземането, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № ***. по ч.гр.д. № *** год. по описа на Районен съд- Царево. Да присъди на ищеца направените разноски.

С исковата молба са представени писмени доказателства. Направено е искане за допускане на експертиза.

Съдът е приел исковата молба и е постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на ответника.

Ответника не е бил намерен на посочения адрес, поради което на същия е бил назначен особен представител, на разноски на ищеца. Особения представител на ответника е получил съобщението и е депозирал писмен отговор в срок. В отговора на исковата молба, счита предявения иск за допустим, но неоснователен.

 В съдебно заседание ищеца, в писмено становище чрез процесуалния си представител, счита предявените искова за основателни и доказани. Пледира да бъдат уважени в пълен размер.

Ответника в съдебно заседание се представлява от особен представител. Пледира за отхвърляне на иска.  

След цялостна, поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Съда приема за безспорно доказано от събраните по делото доказателства- съдебно техническата експертиза по делото и материалите съдържащи се в представената по делото преписка- Копие от Щета № ***, Изх. изх. № *** год. уведомление за щета, платежно нареждане, Протокол за ПТП № ***, опис- заключение по щета, ликвидационен акт, автотехническа експертиза по щетата, застрахователна полица, че на 29.08.2018 г. в ***, ответникът по делото, при управление на МПС с рег. № ***, предизвиква с виновното си поведение ПТП, при което са нанесени щети на л.а. „Опел“ с рег. № ***, собственост на Ж. П. Д., след което напуска мястото на настъпване на произшествието. От същите доказателства, съда приема за безспорно доказано, че виновният водач- ответника - след удара е напуснал мястото на ПТП, с което виновно се е отклонил от проверка за алкохол. Доказа се също така, че в резултат на пътнотранспортното произшествие е бил увреден лек автомобил л.а. „Опел“ с рег. № ***, собственост на Ж. П. Д..

Не се оспорва и се доказва от приложената по делото ликвидационна преписка по щета № ***, че ищеца е изплатил обезщетение в размер на 1059,00 лева на собственика на увреденото МПС, по силата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /з.п. № ***, със срок на застраховката от 08.03.2018 г. до 07.03.2019 г./.

Съгласно заключението на в.л. Ж. С., по допуснатата, изслушана и приета от съда, съдебно-техническа експертиза, щетата на пострадалото при ПТП МПС е в размер на 1164,00 лева, като разликата до претендираната от ищеца сума, се дължи на разлики в количеството на използваните консумативи.

По делото е приложен протокол за ПТП, съставен от служител на РУ- Царево, видно от който, оглед е бил извършен на 29.08.2018 год. в 17,30 часа.

Не се спори, че във връзка с изплатеното обезщетение, дружеството ищец е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу ответника за сумата 1059,06 лв. главница, представляваща застрахователно обезщетение изплатено по ликвидационни преписка по щета и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Безспорно е, че с определение, постановено по гр. дело № *** г. по описа на ЦРС, е издадена заповед за изпълнение срещу ответника № **** год.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Предявени са в условията на главност и акцесорност искове, с правно основание в чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК.

По допустимостта на иска:

Исковете са предявени от легитимирано лице, имащо правен интерес от предявяването им, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По основателността на исковете:

Тъй като производството е по реда чл. 422 от ГПК, взискателя следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът– възраженията си срещу вземането. В настоящия случай съда счита, че кредитора доказа по един несъмнен и категоричен начин своето вземане срещу ответника. По делото, съда приема за безспорно доказано, че ищецът е изпълнил задълженията си да изплати на застрахованото лице, чрез неговия застраховател, дължимото обезщетение по задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Във връзка с това и съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането и на основание чл. 45 и следващите от ЗЗД, с изплащане на застрахователното обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност“, ищеца встъпва в правата на пострадалия против причинителя на вредата, до размера на изплатеното обезщетение.

Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответника следваше да докаже по делото, че е заплатил изцяло дължимите суми. В подкрепа на това си твърдение, ответника не ангажира достоверни доказателства.

При това положение, за съда се налага извода, че предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

Съгласно разпоредбата на  чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина, като в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.

Съдът намира, че от събраните доказателства по делото се установява наличието на всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически състав. От доказателствата събрани в хода на делото, се доказа съществуването на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", а и това обстоятелство е безспорно между страните. Ищецът, в изпълнение на задължението си по застрахователния договор, е заплатил на увреденото лице обезщетение за причинените от възникналото ПТП вреди на автомобила му. Стана ясно, че ответника е напуснал произшествието, въпреки че е разбрал, че е участник в него. В чл. 4 от Наредба № IЗ-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и гаранционния фонд е посочено, че при ПТП с материални щети се съставя протокол за ПТП. Такъв протокол по настоящото дело е представен и от него е видно, че е съставен на 29.08.2018 г. в 17,30 часа /при все, че произшествието е настъпило към 15,00- 15,30 ч./. От доказателствата по делото се установи, че ответника е напуснал без изобщо да провери състоянието на увреденото от него МПС, а задължението за съставяне на протокол за ПТП предполага оставането му на мястото на произшествието, до пристигане на органите за контрол.

Ето защо съдът намира, че всички предпоставки по  чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ са налице, поради което предявеният иск с правно основание в чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК е основателен и като такъв следва да се уважи.

Предвид уважаване на ищцовата претенция, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски, в размер на 909,13 лева, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 205,00 лева.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р   Е   Ш   И

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “***„ АД, гр. София, ЕИК *** и В.Н.Ж., ЕГН: **********, че В.Н.Ж., ЕГН: **********, дължи на “***„ АД, гр. София, ЕИК ***, сумата от 1059,06 лева, представляваща задължение по щета № ***, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 07.10.2020 год. до окончателното изплащане на вземането, за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № *** год. по ч.гр.д. № *** год. по описа на Районен съд- Царево.

ОСЪЖДА В.Н.Ж., ЕГН: **********, да заплати на “***„ АД, гр. София, ЕИК ***, сумата от 825,00 лева за разноски по настоящото производство, както и сумата от 75,00 лева, за разноски по заповедното производство.

 

След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № *** год. по описа на Районен съд- Царево.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Окръжен съд- Бургас.

 

        

          

                                                        СЪДИЯ: