П Р
И С Ъ
Д А
№
260002
гр. Троян, 10.12.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ТРОЯН, ПЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на десети декември две хиляди и двадесета
година, в открито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА РАДЕВА,
Съдебен секретар: Кремена Раева,
Прокурор: …………..,
разгледа докладваното от съдията РАДЕВА
Наказателно частен характер дело № 84
от 2020 година по описа на Троянски районен съд.
Въз основа на доказателствата по делото
и Закона
П Р
И С Ъ
Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимия
Б.В.П. – роден на *** ***, български
гражданин, с висше образование, женен, работи като **, неосъждан, ЕГН: **********,
за НЕВИНОВЕН да е през периода от 18.06.2019 г. до края на 2019 г. в РУ гр. Троян, Община
Троян, Районна прокуратура гр. Троян, II отделение на Върховния административен съд и Българска агенция по
безопасност на граните гр. София, при условията на продължавано престъпление,
по друг начин - в жалби, сведение и заявление, подадени от него, публично е
приписал на М.С.Х. престъпления с изразите: „...спря на около 2-3 метра и рязко
сви срещу мен и съвсем умишлено ме удари...“; „...избяга от мястото на
произшествието...“; „... опит за покушение върху живота ми...“; „...отправяне
на закани за здравето и живота ми... той е осъществил престъпление по чл. 144,
ал. 3, б. „а“, във връзка с ал. 1 от НК“; „...в съвкупност е извършил и престъпление
по чл. 342, ал. 3, б. „а“ във връзка с ал. 1 от НК“; „...с подвеждащи писмени
мотиви лицето Х. въвежда в заблуждение целия административен апарат: Община,
полиция, прокуратура, съд“ и „...продължаващо самоуправство
от страна на М.Х....“, и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл.
2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАВА
подсъдимия Б.В.П., с така
установената самоличност, за НЕВИНОВЕН да
е в Заявление № 359000-5017/18.06.2019 г. до Кмета на Община Троян и до
Началника на РУ гр. Троян и в жалба по преписка № 359000-6582/05.08.2019 г., адресирана
до Началника на РУ гр. Троян, Кмета на Община Троян, съдия от II отделение на Върховния административен съд и
до Директора на Българска агенция по безопасност на храните гр. София, при
условията на продължавано престъпление и по друг начин, с изразите: „... сме
подложени на физически и психически терор от страна на едно единствено лице … пред
ехидната усмивка на лица, които според самите тях са над закона“ и „Лицето Х.
манипулира използвайки кадарстрални карти от интернет
и предписания от проверка на БАБХ,...създава изкривена картина, която не
отговаря на действителността“, публично разгласил позорни обстоятелства за М.С.Х.,
и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл.
1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М.С.Х. ***, **, ЕГН: **********, ГРАЖДАНСКИ ИСК срещу подсъдимия Б.В.П. ***, ЕГН: **********, за сумата 3 000,00
лв. (три хиляди лева), претендирано обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в
резултат на престъплението по чл. 148, ал. 2, предл.
1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във
връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 2, във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 31.12.2019 година до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от М.С.Х. ***, **, ЕГН: **********, ГРАЖДАНСКИ ИСК срещу подсъдимия Б.В.П. ***, ЕГН: **********, за сумата
1 000,00 лв. (хиляда лева), претендирано
обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ в резултат на престъплението по
чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т.
1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 05.08.2019 година до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА частния тъжител М.С.Х.
***, **, ЕГН:
**********, ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия Б.В.П.
***, ЕГН: **********, сумата 1 400,00 лв. (хиляда и четиристотин лева) – сторени от същия разноски
по делото за заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ
от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мотиви
към Присъда № 260002
по
НЧХ дело № 84/2020г.
М.С.Х.
***, е подал тъжба против Б.В.П. ***, с обвинение за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 2, предл. 1 във вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 във вр.
чл. 147, ал. 1, предл. 1 и 2 във вр.
чл. 26, ал. 1 от НК. Частният тъжител излага в тъжбата си, че е забранил на
подсъдимия преминаването през животновъдния му обект за малиновия му масив,
което е провокирало подаването на множество жалби и сигнали до РУ гр. Троян и
Районна прокуратура гр. Троян, в които П. е приписал на частния тъжител
различни престъпления. С Молба вх. № 2403/04.06.2020г. М.С.Х. е конкретизирал
обвиненията срещу подсъдимия Б.В.П., като е направил искане същият да бъде
признат за виновен и осъден за следното: За това, че през периода от
18.06.2019г. до края на 2019г., в РУ гр. Троян, Община Троян, Районна
прокуратура гр. Троян, II отделение на Върховния административен съд и
Българска агенция по безопасност на граните гр. София, при условията на
продължавано престъпление, по друг начин - в жалби, сведение и заявление,
подадени от него, публично е приписал на М.С.Х. престъпления с изразите:
„...спря на около 2-3 метра и рязко сви срещу мен и съвсем умишлено ме
удари...“; „...избяга от мястото на произшествието...“; „... опит за покушение
върху живота ми...“; „...отправяне на закани за здравето и живота ми... той е
осъществил престъпление по чл. 144, ал. 3, б. „а“, във връзка с ал. 1 от НК“;
„...в съвкупност е извършил и престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „а“ във връзка
с ал. 1 от НК“; „...с подвеждащи писмени мотиви лицето Х. въвежда в заблуждение
целия административен апарат: Община, полиция, прокуратура, съд“ и
„...продължаващо самоуправство от страна на М.Х....“
– престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка
с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147,
ал. 1, предл. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и
за това, че в Заявление № 359000-5017/18.06.2019 г. до Кмета на Община Троян и
до Началника на РУ гр. Троян и в жалба по преписка № 359000-6582/05.08.2019 г.,
адресирана до Началника на РУ гр. Троян, Кмета на Община Троян, съдия от II
отделение на Върховния административен съд и до Директора на Българска агенция
по безопасност на храните гр. София, при условията на продължавано престъпление
и по друг начин, с изразите: „... сме подложени на физически и психически терор
от страна на едно единствено лице … пред ехидната усмивка на лица, които според
самите тях са над закона“ и „Лицето Х. манипулира използвайки кадарстрални карти от интернет и предписания от проверка на
БАБХ,...създава изкривена картина, която не отговаря на действителността“,
публично разгласил позорни обстоятелства за М.С.Х. – престъпление по чл. 148,
ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл.
1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Със същата молба частният тъжител М.С.Х. е
предявил срещу подсъдимия и два граждански иска, съответно за сумата 3 000
лева, претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди от първото престъпление и за сумата 1 000 лева, претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди
от второто престъпление. В подкрепа на изложеното в тъжбата и в допълнителната
молба частният тъжител е ангажирал писмени и гласни доказателства, както и
адвокатска защита. На проведените по делото открити съдебни заседания, частният
тъжител М.С.Х., редовно призован, не се явява лично. Явява се упълномощеният от него повереник
– адвокат С.Г. ***, който поддържа повдигнатите с допълнителната молба към
тъжбата две обвинения и по същество на делото излага подробни аргументи за
виновност на подсъдимия и основателност и доказаност
на предявените граждански искове. Ангажирани са доказателства.
Подсъдимият
Б.В.П., редовно призован, се явява лично в проведените по делото открити
съдебни заседания и с упълномощения от него защитник адвокат Й.Д. ***.
Подсъдимият П. дава подробни обяснения по повод повдигнатите му обвинения, като
заявява, че не се признава за виновен и намерението му е било не да клевети
тъжителя, а да защити своите конституционни права на свободно движение, както и
правото си на труд, които са му били отнети от тъжителя. В своята пледоария
защитникът на подсъдимия адвокат Д. моли съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимия за невиновен и го оправдае по повдигнатите му обвинения,
като излага подробни аргументи за това. Ангажирани са писмени и гласни
доказателства.
Относно
допустимостта на тъжбата: Непосредствен обект на престъплението клевета по чл.
147, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността
на доброто име на човек в обществото и на положителната обществена оценка за
личността. Съдът счита, че частният тъжител М.С.Х. има качеството на пострадало
лице по смисъла на чл. 80 от НПК, поради което намира, че тъжбата е подадена от
надлежна страна. Както тъжбата, така и молбата за допълнение на тъжбата, са
подадени в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и с оглед минималните изисквания на
закона към тъжбата съдът счита, че тя съдържа необходимите реквизити. Същата е
допустима, поради което съдът я е разгледал по същество.
От обясненията на подсъдимия Б.В.П.,
от показанията на разпитаните по делото свидетели Р.Ц.Ш., П.М.Ц., П.Х. П. и П.М.В.
и от приетите по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и
доказана следната фактическа обстановка:
Частният
тъжител М.С.Х. е управител на „***“ ООД гр. Троян, което дружество стопанисва
животновъден обект с рег. № **, находящ се в с. **, обл. Ловеч, регистриран с Удостоверение за регистрация №
160/30.08.2010г., издадено от РВМС гр. Ловеч. Подсъдимият Б.В.П. е управител на
„**“ ООД гр. Троян, което дружество се занимава с производство на овощни
култури и зеленчуци. Посоченото дружество работи съвместно в общо стопанство с
„**“ ЕООД гр. Троян с управител В. П. и Земеделски стопанин И.П. – съпруга на
подсъдимия, които са производители на **. За да стигнат до своето стопанство,
подсъдимият и неговата съпруга, заедно с наетите от тях работници, преминавали
през междуселски път с. ** – с. **, който път минавал през животновъдния обект
на „***“ ООД гр. Троян. Посоченият път, освен за стопанството на подсъдимия, се
ползвал и от жители на с. ** за преминаване и достигане до техни земеделски
имоти.
На 22.05.2019г. частният тъжител М.С.Х.
информирал подсъдимия, че ще сложи бариера с електронно управление на пътя и
ако иска да преминава, ще следва да му заплаща по 600 лева, в противен случай
няма да може да преминава по пътя. На 24.05.2019г., сутринта, подсъдимият
установил, че на пътя има поставена бариера, която била спусната, което
принудило П. да премине по стария път, който бил непочистен, черен път,
значително по-дълъг. На 25.05.2019г. частният тъжител М.С.Х. паркирал напречно
на пътя личния си автомобил, за да възпрепятства преминаването. На 26.05.2019г.
на пътя бариерата била спусната, а автомобилът отново паркиран напречно, което
принудило работниците на подсъдимия да пренасят на ръце касетките с ягоди,
заобикаляйки бариерата и автомобила. Подсъдимият П. ***. Със Заповед № 561 от
28.05.2019г., издадена от Д.М. – Кмет на Община Троян, е наредено да се изземе
поземлен имот с идентификатор 24476.750.40, представляващ селскостопански,
горски ведомствен път – публична общинска собственост, по кадастралната карта
на с. **, от неоснователно установеното владение на трето лице, като се
премахне в срок до 31.05.2019г. незаконно поставената метална бариера, чрез
която е установено владението. На 31.05.2019г., около 10.00 часа, била
премахната металната бариера с помощта на служители на ОП „Комунални услуги“
гр. Троян. На същият ден, около 13.20 часа, подсъдимият установил, че пътят е
преграден с паркиран лек автомобил „Тойота Ланд Крузер“ с рег. № **, собственост на „***“ ООД гр. Троян. На
05.06.2019г., около 09.30 часа, Б.В.П. отново установил, че на пътя е паркиран
товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № **, собственост на „***“ ООД гр. Троян,
който възпрепятствал преминаването.
Подсъдимият
Б.В.П. *** и до Началника на РУ гр. Троян Заявление вх. № 359000-5017 от
18.06.2019г. /л. 64-65/. Това заявление е подписано от Б.П., В. П. и И.П. и в
същото е отразено, че след премахването на поставената метална бариера на
общинския път на 31.05.2019г. по заповед на Кмета на Община Троян, на
04.06.2019г. пътят отново е бил преграден с паркиран напряко товарен автомобил,
което отново възпрепятства движението. Отразено е също, че на 17.06.2019г.
багер на ОП „Комунални услуги“ гр. Троян е преместил купчина оборски тор, за да
се осигури проход за преминаване по пътя, след което напречно на пътя е бил
паркиран лек автомобил, който отново е възпрепятствал движението по пътя. В
това заявление е посочено, че считано от 25.05.2019г. до датата на подаване на
заявлението са 52 дни, през които са нарушени основни човешки права за
придвижване им до частната им собственост, нарушено е правото им на труд и в
срок от 52 дни са подложени на физически и психически терор от страна на едно
единствено лице като са принудени да се придвижват пеша и да пренасят стоката
си на ръце „пред ехидните усмивки на лица, които според тях самите са над
ЗАКОНА“. С Постановление № 631 от 28.06.2019г.
на Таня Пиронкова – зам. районен прокурор при
Районна прокуратура гр. Троян е отказано образуването на досъдебно производство.
Подсъдимият
Б.В.П. е подал Жалба вх. № 359000-6585/05.08.2019г. по регистъра на РУ гр.
Троян, до Началника на РУ гр. Троян, Кмета на Община Троян, ВАС, второ
отделение и БАБХ гр. София /л.148-149/. С
тази жалба П. отново търси съдействие предвид „Продължаващо самоуправство от страна на г-н М.Х. за възпрепятстване на
предвижването по селски път ** – **“, като е отразил, че „Лицето Х.
манипулативно използвайки кадастрални карти от интернет и предписания от
проверка на БАБХ“, които се отнасят само и единствено за животновъден обект,
който има граници с пътя, но не преминава през него и не създава заплаха за
нормалното му функциониране, създава изкривена картина, която не отговаря на
действителността.
На
23.12.2019г. подсъдимият Б.В.П. е подал до Районна прокуратура гр. Троян Жалба
вх. № 1258/23.12.2019г., в която е отразил, че на 21.12.2019г., около 16.30
часа, връщайки се от работа на полето се е движил по пътя към с. **, управлявайки
трактор. Срещнал е друг трактор и е отбил встрани от пътя, за да може да се
разминат двете превозни средства. След като насрещнодвижещият
се трактор го е наближил, е спрял на около 2-3 метра, свил е рязко срещу него и
съвсем умишлено го е ударил с предната си лява гума в предната лява част.
Отразил е, че в резултат на този удар, неговият трактор е имал причинени вреди,
а другият трактор е бил управляван от М.С.Х., който е избягал от мястото на
произшествието, както и че се е обадил на 112 с молба за помощ, за ПТП и за опит за покушение върху живота му. В
жалбата П. е отразил, че приема действията на Х. като демонстрация на
сериозността на намерението му да застраши живота му и предвид обстоятелството,
че на полето, където обикновено се срещат с Х. няма хора, се страхува, че той
може да осъществи престъпните си намерения и счита, че Х. е осъществил
престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.
Освен това е отразил, че М.Х. е извършил в съвкупност и престъпление по чл.
342, ал. 3, б. „а“ във вр. ал. 1 от НК. По
образуваната в Районна прокуратура гр. Троян преписка № 1258/2019г. Б.П. е
представил и писмено Сведение от 08.01.2020г. /л. 41/, в което е възпроизвел
описаното в жалбата. С Постановление № 1258 от 25.02.2020г. на Таня Пиронкова –
зам. районен прокурор при Районна прокуратура гр. Троян е отказано образуването
на досъдебно производство.
От
приетите по делото писмени доказателства, приложени на л. 244 – 293, се
установява, че на „***“ ООД гр. Троян са извършени множество проверки от ОДБХ
гр. Ловеч, по някои от които има установени нарушения и наложени санкции. От
Справка изх. № РД-1707/22.10.2020г. на Община Троян /л 295/ се установява, че
на 27.05.2019г., на 07.08.2019г. и на 09.08.2019г. са извършени три проверки на
недвижими имоти – публична общинска собственост, а именно имот с идентификатор
2447.750.40 и имот с идентификатор 2447.750.42, представляващи селскостопански
пътища по повод постъпили сигнали за преграждане на пътя от М.С.Х.. Отразено е
в справката, че по повод извършените проверки са били издадени Заповед №
561/28.05.2019г., Заповед № 960/07.08.2019г. и Заповед № 979/12.08.2019г. от
Кмета на Община Троян, но проверки на „***“ ООД гр. Троян не са извършвани.
Посочените три заповеди са приложени към справката /л. 296, 297 и 298/. От Справка изх. № 02-110-1100/496 от
16.10.2020г. на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 299-300/ се установява, че е била
получена Жалба с вх. № 02-2600/5988 от 07.10.2019г. от „**“ ООД с изразени
съмнения за нередовност във връзка с липсващи животни, декларирани от „***“ ООД
гр. Троян по схемите и мерките на Директните плащания. Във връзка с тази жалба
е извършена проверка, при която са установени съмнения за извършени
неправомерни деяния от М.С.Х., в качеството на управител на „***“ ООД гр.
Троян, изразяващи се в заявяването на неверни данни в заявление за подпомагане,
както и в подаване на неверни данни в справките за налични животни с цел
получаването на средства от бюджетите на ЕС и РБ, които не му се полагат.
Отразено е в справката, че е бил подаден сигнал до ВКП.
От
справка, приложена на л. 242 от делото е видно, че в Районен съд гр. Троян е
образувано гражданско дело № 316/2020г. със страни: ищец - „***“ ООД гр. Троян
и ответник – Община Троян с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС с предмет на иска установяване на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 24476.750.40 и поземлен имот с
идентификатор 2447.750.42, придобити от дружеството ищец по давност на
основание чл. 79 от ЗС.
В
съдебно заседание бяха разпитани четирима свидетели - Р.Ц.Ш., П.М.Ц., П.Х. П. и
П.М.В.. Свидетелката Ш. живее на семейни начала с частния тъжител М.Х., а
свидетелят Ц. е негов работник. Свидетелката Р.Ц.Ш. заяви, че по повод подадени
от подсъдимия Б.П. жалби и сигнали, са извършени множество проверки на „***“
ООД гр. Троян от различни институции, викали са М.Х. в полицията, което го е
изнервило, направило го е „неадекватен“ и в невъзможност да си върши нормално
работата. Заявява също, че М.Х. е забранил на подсъдимия да преминава по пътя,
тъй като това е опасно за животните с оглед опасността от възникване на зараза.
Свидетелката Ш. заяви: „Пътят, по който е минавал подсъдимият, се води на
общината, но реално животновъдният ни обект се намира в старото ТКЗС с
прилежаща площ и самият път се води по този начин, защото е в близост с
границите на самите обори, в които отглеждаме животни.“ Свидетелят П.М.Ц. също
заяви, че конфликта между тъжителя и подсъдимия е възникнал по повод това, че Б.П.
иска да преминава по пътя. Заяви, че знае, че Б.В.П. е подавал сигнали против М.Х.
и че служители на различни институции са идвали на проверки в животновъдния
обект. Свидетелят Ц. заяви, че М. се е държал „доста нервно“, изисквал е повече
работа от него и се е отнасял нервно към него. Свидетелят П.Х. П. заяви, че
конфликта между страните по делото е възникнал когато М.Х. е започнал да
затваря пътя, „да слага бетони и бариери“. Заяви, че този път е ползван от
жители на селото за преминаване още от времето на ТКЗС-то и се ползва от цялото
село, като след поставените от тъжителя бариера и бетонни блокове, той също е
бил възпрепятстван да мине по пътя, за да стигне до имотите си. Заяви, че има заобиколен
път, но той няма настилка, а е кален, черен път, който по време на дъжд е
непроходим и заобикаля през целия баир. Свидетелят П. заяви, че Б.П. му се е
обадил и му е казал, че М.Х. го е ударил с трактора си и го е помолил да вземе
щанги и тръби и да отиде на мястото на произшествието, за да му окаже
съдействие, тъй като вследствие на удара калника и гумата са се изкривили.
Заяви, че след като е отишъл на място, М. го е нямало, дошли са полицаи и са
намерили Х.. Свидетелят П. заяви: „Тракторът на Б. беше на една площадка пред „***“
извън път. Не може да го е ударил без да иска и аз съм сигурен в това. На това
място няма кой друг да го удари и това е моето предположение, че го е ударил
нарочно, защото е широко и право място“. Свидетелят П.М.В. също заяви, че е
ползвал пътя, за да преминава и стига до имота си, но след това е била
поставена бариера и пътят е бил затворен. Заяви, че този път се е ползвал от него,
от Б.П. и от други хора открай време. Заяви, че освен бариерата, която общината
е конфискувала, са били поставени на пътя блокчета, строителни материали и не е
имало как да се минава. Свидетелят В. заяви, че има обходен път, но той не може
да се ползва при лошо време.
Подсъдимият
Б.В.П. даде обяснения в съдебно заседание, като заяви, че конфликта между него
и частния тъжител е започнал с поставянето на бариера на пътя от тъжителя,
което е пречило да се преминава по пътя. Заяви, че с подаването на жалби,
сигнали и заявления не е целял да оклевети, унижи или да навреди на когото и да
било, а единственото му желание е било да защити конституционното право на
свободно движение на хора и товари, както и правото на труд, от което той и семейсвото му са били лишени поради невъзможността за
достъп до източника им на доход.
Съдът
счита, че от така установената и изложена по-горе фактическа обстановка не се
доказаха повдигнатите с тъжбата и допълнителната молба две обвинения срещу
подсъдимия Б.В.П. за извършени от него престъпления по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл.
2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, предл.
1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във
връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК. Първото обвинение срещу подсъдимия Б.В.П. е за това, че през
периода от 18.06.2019г. до края на 2019г. в РУ гр. Троян, Община Троян, Районна
прокуратура гр. Троян, II отделение на Върховния административен съд и
Българска агенция по безопасност на граните гр. София, при условията на
продължавано престъпление, по друг начин - в жалби, сведение и заявление,
подадени от него, публично е приписал на М.С.Х. престъпления с изразите:
„...спря на около 2-3 метра и рязко сви срещу мен и съвсем умишлено ме
удари...“; „...избяга от мястото на произшествието...“; „... опит за покушение
върху живота ми...“; „...отправяне на закани за здравето и живота ми... той е
осъществил престъпление по чл. 144, ал. 3, б. „а“, във връзка с ал. 1 от НК“;
„...в съвкупност е извършил и престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „а“ във връзка
с ал. 1 от НК“; „...с подвеждащи писмени мотиви лицето Х. въвежда в заблуждение
целия административен апарат: Община, полиция, прокуратура, съд“ и
„...продължаващо самоуправство от страна на М.Х....“.
На първо място съдът приема за доказано, че подсъдимият Б.В.П. е отразил
посочените по-горе словесни изрази в подадени от него писмени жалби, сведение и
заявление. Това са Заявление вх. № 359000-5017 от 18.06.2019г. до Кмета на
Община Троян и до Началника на РУ гр. Троян /л. 64-65/, Жалба вх. №
359000-6585/05.08.2019г. по регистъра на РУ гр. Троян, до Началника на РУ гр.
Троян, Кмета на Община Троян, ВАС, второ отделение и БАБХ гр. София /л.
148-149/, Жалба вх. № 1258/23.12.2019г. до Районна прокуратура гр. Троян /л.
43/ и Сведение от 08.01.2020г. /л. 41/ от делото. Посоченото сведение,
приложено на л. 41 от делото, е подадено от Б.П. на 08.01.2020г., което е извън
периода на обвинението – от 18.06.2019г. до края на 2019 година и сочената от повереника
на частния тъжител – адвокат Г. дата на сведението – 01.08.2019г. е грешна. В
конкретният случай обвинението е за това, че подсъдимият е приписал
престъпление на частния тъжител. Това е втората форма на изпълнителното деяние,
с което може да бъде извършено престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК. Съгласно
ал. 2 на същия член деецът не се наказва, ако се докаже истинността на
разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Тоест налице е оборима презумпция, че всяко приписано престъпление не е
извършено и оборването на тази презумпция е в тежест на подсъдимия. Безспорно е
обстоятелството, че посочените по-горе заявление и жалби са подадени от
подсъдимия Б.П. и в същите се съдържат следните изрази: „...спря на около 2-3
метра и рязко сви срещу мен и съвсем умишлено ме удари...“; „...избяга от
мястото на произшествието...“; „... опит за покушение върху живота ми...“;
„...отправяне на закани за здравето и живота ми... той е осъществил
престъпление по чл. 144, ал. 3, б. „а“, във връзка с ал. 1 от НК“; „...в
съвкупност е извършил и престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „а“ във връзка с ал.
1 от НК“; „...с подвеждащи писмени мотиви лицето Х. въвежда в заблуждение целия
административен апарат: Община, полиция, прокуратура, съд“ и „...продължаващо самоуправство от страна на М.Х....“. Горното не се отрича и
от подсъдимия П.. Със събраните по делото доказателства обаче се доказа, че
действително на 21.12.2019г., около 16.30 часа, частният тъжител е ударил с
управлявания от него трактор, трактора на подсъдимия, след което е напуснал
мястото на произшествието. Установи се, че подсъдимият е подал сигнал за това
на телефон за спешни повиквания 112, след което на място са пристигнали
служители на РУ гр. Троян, извикали са М.Х. и след извършен оглед са съставили
АУАН № 012071 от 21.12.2019г. на Х. за извършено от него нарушение по чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП и Протокол за ПТП № 1656014 от 21.12.2019 година. На л. 225 от
делото е приложена Справка рег. № 105830-1104 от 12.08.2020г. на Дирекция
„Национална система 112“, Районен център 112 – Монтана, в която е отразено, че
на 21.12.2019г. в 16:38:52 часа е постъпило обаждане към ЕЕНСП 112 от лице,
представило се като Б.П. от мобилен телефон с № **********, който сигнал е
предаден на ОДЧ на ОДМВР гр. Ловеч. В хода на извършената проверка по
образуваната преписка в Районна прокуратура гр. Троян е бил съставен Протокол
за предупреждение рег. № 359р-1834 от 27.01.2020г. по чл. 65 от ЗМВР на М.С.Х.
да не обижда, да не заплашва и да не се заканва със саморазправа спрямо Б.В.П. ***
и членовете на семейството му, като спорните въпроси между тях да се решават по
законов ред.
Съдът
счита, че с отразеното от подсъдимия П. в подадените от него жалби и заявление,
същият е отразил своите обективни възприятия относно случилото се на
21.12.2019г. и начинът, по който той е възприел действията на частния тъжител М.Х..
Доказа се истинността на сочените от подсъдимия обстоятелства, а именно, че Х.
е свил към него и го е ударил с управлявания от него трактор, че след това е
напуснал мястото на произшествието. Именно за това противоправно
поведение е бил съставен и АУАН срещу частния тъжител. Подсъдимият П. е
възприел поведението на М.Х. като опит за покушение върху живота му, с което е
преценил, че Х. е извършил престъпления по чл. 144, ал. 3, б. „а“ във вр. ал. 1 от НК и по чл. 342, ал. 3, б. „а“ във вр. ал. 1 от НК. Именно предвид тези свои възприятия,
подсъдимият е подал и жалбата до Районна прокуратура гр. Троян, с която е
сезирал надлежен орган за извършено спрямо него противоправно
поведение. Съдът счита, че именно това е законовия начин едно лице да потърси
защита на свои нарушени права от надлежен орган какъвто е Районна прокуратура
гр. Троян. Свидетелят П.Х. П. заяви: „Тракторът на Б. беше на една площадка
пред „***“ извън път. Не може да го е ударил без да иска и аз съм сигурен в
това. На това място няма кой друг да го удари и това е моето предположение, че
го е ударил нарочно, защото е широко и право място“. Действително подсъдимият е
сигнализирал за извършени спорен него две престъпления, като е дал правна
квалификация на същите по чл. 144, ал. 3, б. „а“ във вр.
ал. 1 от НК и по чл. 342, ал. 3, б. „а“ във вр. ал. 1
от НК. Безспорно е, че Районна прокуратура гр. Троян не е обвързана с тази
квалификация, още повече, че подсъдимият Б.П. не е юрист. Мотивът на прокурор Пиронкова за отказ да се образува досъдебно производство,
посочен в постановлението от 25.02.2020г. е не недоказаността на изложените от
подсъдимия Б.П. в жалбата обстоятелства, а липсата на един от елементите на
фактическия състав на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „а“ от НК -
наличието на значителни имуществени вреди. Установено е, че причинените от ПТП
имуществени вреди на трактора, управляван от Б.П., са в размер по-нисък от 14
минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието –
21.12.2019 година. Съдът следва да отбележи, че в постановлението на прокурор Пиронкова не се съдържат никакви мотиви относно жалбата на Б.П.
за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, б. „а“ във вр.
ал. 1 от НК и за отправени заплахи спрямо него и семейството му за здравето и
живота им от страна на М.С.Х.. Несъмнено такива заплахи са били отправени от Х.,
след като същият е бил предупреден да се въздържа от такива действия с Протокол
за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. Предвид всичко изложено по-горе съдът
приема, че подсъдимият Б.В.П. не е извършил престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл.
2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд, от обективна
страна.
Съдът
счита, че подсъдимият не е осъществил състава на посоченото престъпление и от
субективна страна. Клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с
пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче субектът на
престъплението трябва да съзнава, че приписваното от него престъпление не е
извършено. Умисълът за клевета се изключва, когато субектът е уверен в
истинността на приписваното престъпление, която увереност е обоснована с
обективни факти. В конкретният случай действията на подсъдимия да подава жалби,
сигнали, заявления до различни държавни и общински органи са породени от
търсене на защита на нарушени негови права. В подадените жалби и заявление Б.П.
е описал случили се факти с намерението да потърси защита, по законов начин, за
нарушените си права и интереси. Подсъдимият е започнал подаването на жалбите
след като пътя, по който минава за своето стопанство е бил затворен от частния
тъжител, след настъпилото ПТП и причинените му имуществени вреди, след
възприетото от него поведение от страна на частния тъжител като опит за покушение
и получените заплахи за здравето и живота му. Тоест поведението на подсъдимия
да подава жалби до различни институции е било породено от действията на частния
тъжител. Б.П. не е започнал просто така да пише жалби с намерението да
злепостави М.Х. и да му създаде проблеми във връзка с извършваната от него
дейност. Това се доказва и с обясненията на подсъдимия, които са доказателствено средство в наказателния процес. Б.П.
подробно описа неправомерните действия, с които частният тъжител му е създавал
пречки и затруднения да извършва своята земеделска дейност, като заяви
следното: „Ние сме реагирали на всяко действие срещу нас със съответно
противодействие. Никога не сме имали намерение или причина да накърним доброто
име на някого, защото нашите конфликти са само за общинския път. Нямаме
кръстосване на бизнеси по никакъв начин......... Стриктно съм спазвал
йерархията от регионално ниво, ниво община, общинска
полиция, областна служба по безопасност на храните“. Действията на подсъдимия
се подкрепят от заявеното от него, че единственото му желание е да защити
конституционното си право на свободно движение и правото на труд, което дори и
да не му е било отнето, е било затруднено в значителна степен с действията на
подсъдимия по преграждането на пътя. Съдът напълно споделя изложените от
адвокат Д. аргументи, че подсъдимият е сигнализирал държавните органи и Община
Троян, не с умисъл да унизи и наклевети частния тъжител, а да изложи „нещо
истинско“ за Х., като се е занимавал изцяло с това да може да разреши въпроса
за преминаването през пътя. Основателно е и заявеното от адвокат Д., че когато
се преценява дали едно лице е извършило престъпление клевета, следва да се
изхожда от неговите мотиви, от неговото поведение, от неговото намерение, а не
от тълкуването на частния тъжител. Налице е константна съдебна практика в
редица решения на ВКС, че сигнализирането на органите на държавна власт и
държавно управление от конкретно лице за извършени нарушения на негови права не
може да съставлява престъпление по чл. 148 от НК. Именно това е законният начин
на конкретно лице, чиито права са нарушени или то счита, че са нарушени, да
потърси защита за това от надлежни органи. По този законов начин е действал и
подсъдимият Б.П., не с намерението да наклевети частния тъжител и да му създаде
проблеми, а с намерението да защити свои нарушени права и интереси. Умисълът за
клевета се изключва, когато субектът е уверен в истинността на приписваното
престъпление, която увереност се основава на обективни факти. В конкретният
случай подсъдимият Б.П., сезирайки държавните институции, е имал убедеността,
че частният тъжител е извършил сочените престъпления, предвид предизвиканото от
Х. пътнотранспортно произшествие и отправените закани за здравето и живота на
подсъдимия. Предвид това съдът приема, че не е бил налице нито пряк, нито
евентуален умисъл у подсъдимия да наклевети частния тъжител.
Относно
второто обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл.
1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във
връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК, а именно за това, че в Заявление № 359000-5017/18.06.2019г. до
Кмета на Община Троян и до Началника на РУ гр. Троян и в жалба по преписка №
359000-6582/05.08.2019г., адресирана до Началника на РУ гр. Троян, Кмета на
Община Троян, съдия от II отделение на Върховния административен съд и до
Директора на Българска агенция по безопасност на храните гр. София, при
условията на продължавано престъпление и по друг начин, с изразите: „... сме
подложени на физически и психически терор от страна на едно единствено лице …
пред ехидната усмивка на лица, които според самите тях са над закона“ и „Лицето
Х. манипулира използвайки кадарстрални карти от
интернет и предписания от проверка на БАБХ,...създава изкривена картина, която
не отговаря на действителността“, публично разгласил позорни обстоятелства за М.С.Х..
В Заявление № 359000-5017/18.06.2019г. до Кмета на Община Троян и до Началника
на РУ гр. Троян, подписано от подсъдимия Б.П., В. П. – управител на „**“ ЕООД и
И.П. – земеделски производител, действително е отразено следното: „... сме
подложени на физически и психически терор от страна на едно единствено лице …
пред ехидната усмивка на лица, които според самите тях са над закона“. Съдът
счита, че така посочените изрази представляват позорно обстоятелство за лицето,
за което се отнасят, но в конкретното заявление никъде не е посочено, че това
лице е частният тъжител М.С.Х.. На следващо място съдът счита, че така
отразените в заявлението обстоятелства са истински и се доказват със събраните
по делото доказателства. Както по-горе съдът прие в мотивите си, по безспорен
начин е доказано затварянето на пътя – публична общинска собственост от страна
на частния тъжител М.С.Х. с първоначално поставената метална бариера,
премахната по заповед на Кмета на Община Троян, с паркирането на лек и товарен
автомобили, с поставянето на бетонни блокове, с които си действия Х. е пречил
на преминаването по пътя не само на подсъдимия, а и на жители на с. **. Горното
е доказано с приложените по делото писмени доказателства, с показанията на
свидетелите Ралица Ш., П.Ц., П.П. и Пенко В., които
заявиха, че частният тъжител е затварял пътя и е пречил на преминаването по
него, така и с приложени фотоснимки, на които се вижда поставената метална
бариера на пътя /л. 129, паркирания напречно на пътя лек автомобил /л. 82/ и поставените
напречно на пътя бетонни блокове /л. 113 и л. 130/. С тези си действия,
затрудняващи движението по пътя, частният тъжител несъмнено е създал пречки на
подсъдимия във връзка с упражняваната от него дейност на производител на овощни
култури и зеленчуци, което предвид продължителността на това действие може да
се приеме за физически и психически тормоз. Действително подсъдимият и неговите
работници са били принудени да се придвижват пеша и да пренасят на ръце
набраната продукция от стопанството. Именно това поведение от страна на частния
тъжител е провокирало подсъдимия да сигнализира Община Троян и РУ гр. Троян с
молба да бъдат защитени неговите законни права и интереси. В Жалба по преписка
№ 359000-6585/05.08.2019г., /л. 148-149/, /посочена в молбата – допълнение към
тъжбата с № 359000-6582/05.08.2019г./, адресирана до Началника на РУ гр. Троян,
Кмета на Община Троян, съдия от II отделение на Върховния административен съд и
до Директора на Българска агенция по безопасност на храните гр. София, е отразено
„Лицето Х. манипулира използвайки кадастрални карти от интернет и предписания
от проверка на БАБХ,...създава изкривена картина, която не отговаря на
действителността“. И тук съдът счита, че подсъдимият е бил убеден в истинността
на сочените от него обстоятелства. Това личи и от отразеното от него на стр. 2
на същата жалба, а именно, че предписанията на БАБХ касаят ограничаването на
преминаването на хора, животни и техника вътре в животновъдния обект, а не по
спорния общински път, че Определение № 11637 от 31.07.2019г. на ВАС се отнася
не за общинския път, а за друг път в обекта. Както при първото обвинение, така
и тук съдът счита, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението по
чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т.
2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК освен от
обективна и от субективна страна. Мотивите на подсъдимия Б.П. за подаването на
заявлението и жалбата са били да сигнализира за неправомерното поведение на частния
тъжител и да потърси защита от надлежните органи за увредените свои права и
законни интереси. Съдът счита, че в голяма степен някои от държавните органи са
допринесли за разрастването и задълбочаването на конфликта между страните и за
множеството жалби и сигнали, подадени от подсъдимия, със своето бездействие и
отказ да предоставят защита на увредените права и интереси. Всеки от сигналите
до РУ гр. Троян и РП гр. Троян са стигали до назначаването на проверка със
снемането на сведения на П. и Х., без да бъдат събрани надлежни и достатъчни
доказателства, включително и да бъдат назначени експертизи, за установяване на
обективната истина и без дори да бъде обсъден въпроса относно сигнала за
престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. В заключение съдът счита, че от анализа
на събраните по делото доказателства се налага извода, че освен, че подсъдимият
в подадените от него жалби и заявления е изложил достоверни обстоятелства, той
не е имал намерението да наклевети частния тъжител разгласявайки позорни за него
обстоятелства и приписвайки му престъпления, а е действал по законоустановеният ред, търсейки защита от надлежните
държавни и общински органи за нарушени свои законни права и интереси.
С
оглед изложеното съдът счита, че и двете престъпления, за които подсъдимият Б.В.П.
е предаден на съд, са недоказани както от обективна, така и от субективна
страна.
Предвид горното и на основание чл.
304 от НПК съдът е признал подсъдимия Б.В.П. за невиновен и го е оправдал по
повдигнатите му обвинения за престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл.
2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, предл.
1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка
с чл. 147, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК.
Предвид
признаването на подсъдимия за невиновен и оправдаването му, съдът е отхвърлил
изцяло като неоснователни и недоказани предявените от частния тъжител срещу
подсъдимия и приети за съвместно разглеждане в процеса два граждански иска,
съответно за сумата 3 000 лева, претендирано
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на престъплението по
чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т.
2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и за сумата 1
000 лева, претендирано обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 148, ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1, т. 1, т. 2, предл. 2, във връзка с чл. 147, ал. 1, предл.
1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
С
постановената присъда на основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е осъдил частния
тъжител М.С.Х. да заплати на подсъдимия Б.В.П. направените от него разноски по
делото в размер 1 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
приложеният на л. 27 от делото Договор за правна защита и съдействие.
Водим
от изложеното и на основание чл. 304 от НПК съдът постанови присъда, обявена на
страните в проведеното на 10.12.2020г. открито съдебно заседание.
Районен съдия: