№ 95
гр. Варна , 01.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000181 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по жалба на адв. К.Л. от АК-София, като
пълномощник на „Обзор бийч клуб“ ЕООД /в н./, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, представлявано от управителя
Камелия Петрова, срещу решение № 260343 от 13.11.2020год. постановено
по т.д. № 1820/2019год. на ВОС с което съдът е уважил частично иск на НАП
с правна квалификация чл.694 ал.2 ТЗ, като е установено съществуването на
неприето вземане в производството по т.д. № 1404/2013год. на ВОС.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за недопустимост на
иска, поради процесуална преклузия. По партидата на длъжника е обявен
допълнителен списък на неприети вземания на кредитора НАП в срока по
чл.698 ал.3 ТЗ в общ размер на 68 117,22лв., представляващи местни данъци и
такси за два броя недвижими имоти на длъжника Кредиторът е подал
възражение, но с определение №2769/29.07.2019год. по т.д.№ 1404/2013год.
на ВОС съдът е оставил без уважение възражението.
1
Определението е вписано в книгата по чл.634в ТЗ в деня на
постановяването-29.07.2019год. Следователно кредиторът НАП е имал
възможност да се запознае с акта още при постановяването му. За това счита
за неправилен извода на съда, че срокът за предявяване на установителния
иск по чл.694 ал.2 ТЗ, не е започнал да тече, тъй като определението не е
обявено в търговския регистър, каквато процедура ТЗ не предвижда.
Законодателлят изрично е предвидил, че на обявяване подлежат само
определенията, с които се одобряват списъците на приетите вземания.
Възприемането на обратната теза би означавало, че срокът по чл.694 ал.6 ТЗ
може да не започне да тече, въпреки че кредиторите знаят за постановяването
на процесното определение.
В жалбата е изразено становище за неоснователност на иска, поради
липса на процесуална легитимация. Претендират се суми за дължими местни
данъци и такси, а като доказателства са представени единствено данъчни
декларации и изготвени от служители на ищеца справки. Липсват актове за
установяване на публични вземания, съставени и връчени по надлежен ред от
компетентен местен орган по приходите-конкретно на дирекция МДТ на
община Несебър. За това се прави извод, че НАП не е надлежна страна, която
може да претендира вземания на общините за местни налози, поради което
липсва правен интерес от настоящето производство. Предвид изложеното, се
иска да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваното
решение и да се прекрати делото.
От насрещните страни, писмен отговор е постъпил от адв. С.М.-синдик на
„Обзор Бийч Клуб“ЕООД /в н./, който изразява становище за основателност
на жалбата и като такава счита, че следва да бъде уважена, като споделя
изразените в нея основания за недопустимост, евентуално за неправилност на
решението.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са
допустими.
В съдебно заседание въззиваемата страна Национална агенция за
приходите-София, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователонст на жалбата.
2
Синдикът на „Обзор Бийч Клуб“ЕООД /в н./, адв. С.М., чрез писмено
становище, счита жалбата за основателна и като такава следва да бъде
уважена.
За да се произнесе, съдът съобрази следното, относно обжалваната част
от решението:
Производството е било образувано по искова молба, подадена от
Национална агенция за приходите представлявана от В. П.-директор на
дирекция ”Държавни вземания“, против “Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в
несъстоятелност/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Варна, ул.“Вл.Варненчик“ №109, ет.4, ап.6, с която е предявен иск с правно
основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ за установяване съществуването на
предявени и неприети в производството по несъстоятелност публични
вземания в общ размер на 68117.22лв., от които 60552.59лв.-главница
представляваща вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци, които са установени с декларации, подадени по реда на Закона за
местните данъци и такси и 7564.63лв.-лихви, начислени до 18.04.2019г., ведно
с лихвите считано от 19.04.2019г. до окончателното погасяване на
главниците.
Твърди се, че с молба от 29.05.2019г. НАП е предявила публични
вземания, срещу длъжника в общ размер на 68117.22лв. Сочи се, че в
ТРРЮЛНЦ под №20190617124702 по партидата на ответникът, е обявен,
изготвеният от синдика, списък на неприети вземания, в който са включени,
предявените с посочената молба публичните вземания, срещу които на
24.06.2019г. НАП е подала възражение. С Определение №2769 от 29.07.2019г.
постановено по т.д.№1404/2013г. на ОС Варна, съдът по несъстоятелността е
оставил без уважение възражението, като неоснователно. Поддържа се, че
неприетите публични вземания, представляват вземания за данък върху
недвижимите имоти и такса битови отпадъци, които са установени с
декларации, подадени по реда на ЗМДТ.
Искът е с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Обзор Бийч Клуб“ ЕООД (н), не
е изразил становище.
3
В депозираното в срока по чл.367, ал.1 от ГПК становище, подадено от
синдика на ответника “Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в несъстоятелност/, се
поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Сочи се, че
съгласно разпоредбата на чл.107 от ДОПК задълженията за данъци и такси се
приемат за установени, чрез влезли в сила актове за установяване на
задължения по декларация, като в случая такива актове не са издавани. Ето
защо се поддържа, че процесиите публични задължения не са установени по
основание и размер.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното, относно обжалваната част от решението: Не е спорно следното:
С Решение №845 от 07.10.2013г., постановено по т.д.№1404/2013г. по
описа на Окръжен съд Варна, е открито производство по несъстоятелност
на“Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК *********. С молба
от 29.05.2019г. по реда на чл.688 ал.3 ТЗ, НАП е предявила публични
вземания-задължения за ДНИ и ТБО, както и лихви за забава, срещу
длъжника в общ размер на 68117.22лв. В ТРРЮЛНЦ под №20190617124702
по партидата на ответника, е обявен, изготвеният от синдика, списък на
неприети вземания, в който са включени, предявените с посочената молба
публичните вземания, срещу които на 24.06.2019г. НАП е подала възражение.
С Определение №2769 от 29.07.2019г. постановено по т.д.№1404/2013г. на
ОС Варна, съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възражението,
като неоснователно.
По делото са представени Декларации по чл.14 от ЗМДТ с вх.
№7342/30.11.2018г. и с вх.№7343/30.11.2018г. на Община Несебър, от чието
съдържание е видно, че са подадени от “Обзор Бийч Клуб“ ЕООД, действащо
чрез СТ. ВЛ. М.. Видно е още, че декларациите са подадени като коригиращи
и касаят недвижими имоти, с площ от 3222 кв.м. и от 1027 кв.м.,
представляващи УПИ №V и №VII, находящи се в гр.Обзор, м-т “Южен
плаж“, кв.1, които са придобити с покупко-продажба, обективирана в НА №7
, т.XV, рег.9003, дело №2688 от 25.07.2006г. на Нотариус с рег.№208 в НК.
Представена е и Справка за размера на публични задължения,
включващи данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/,
4
според която за имота, за който е подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ с
вх.№7342/30.11.2018г. с партида №148028341001 към Декларация
№61497/30.06.2010г., дължимата сума за периода до 18.04.2019г., възлиза на
51549.42лв., от която 44221.62лв.-главница и 7327.80лв.-лихва. За имота, за
който е подадена Декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.№7343/30.11.2018г. с
партида № 1480283410002, дължимата сума за периода до 18.04.2019г.
възлиза на 16567.80лв., от която 16330.97лв.-главница и 236.83лв.-лихва.
От заключението на вещото лице по ССч.Е, което е изготвено по
предоставена справка на експерта, се установява, че общо дължимата за
периода 2012г.-2019г. за имот №148028341001 сума, включваща ДНИ и ТБО,
е в размер на 44221.62лв. и че тази за имот №148028341002 възлиза на
16330.97лв., като вещото лице е посочило в табличен вид по отделно размера
на всяко задължение за съответната година. По посоченият начин в
заключението, са изчислени размерите на лихвите за забава върху главниците
за периода, от който всяка една от тях е станала изискуема до 18.04.2019г.,
като изчисленията са съобразени с възможността за погасяване на
задълженията на 4 равни вноски с падежи до 31.03, до 30.06, до 30.09 и до
30.11 на съответната година, като общия размер на лихвите е 7564.63лв.
Съдът е уважил частично претенцията на НАП, съобразно заключението на
вещото лице, за неплатени ДНИ и ТБО, като е приел същата за основателна
за сумата от 48393.30лв., включваща вземанията за периода 2014г.-2019г.,
като за разликата от 12159.29лв., представляваща задължения за 2012г. и
2013г., искът е отхвърлен като погасен по давност. Искът за мораторна лихва
е уважен до размера от 6787.16лв., като за разликата до пълния претендиран
размер от 7564.63лв., представляваща погасена по давност лихва върху
вземането за 2015г. е отхвърлен.
По допустимостта на иска:
Въпросът за допустимостта на иска е разрешен с Определение
№424/04.08.2020г. постановено по ч.в.т.д.№327/2020г. по описа на
Апелативен съд Варна, поради което същия следа да се разгледа по същество.
По основателността на иска:
По силата на чл.4, ал.1 от ЗМДТ Установяването, обезпечаването и
5
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация, по реда на ДОПК. Според ал.3 на с.член, В производството
по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и
задълженията на органи по приходите, а в производството по обезпечаване на
данъчни задължения-на публични изпълнители. Според ал.4 от с.чл.,
служителите по ал.3 се определят със заповед на кмета на общината.
Според чл.107 ал.1 ДОПК, органът по приходите установява дължимия
данък, въз основа на подадена от задълженото лице декларация.
Процесните вземания са за незаплатен данък върху недвижим имот,
собственост на длъжника и такса битови отпадъци за посочените данъчни
периоди. и лихва върху тях. По делото не е представен съставянето на Акт за
установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, но съдът счита, че това
не е условие за възникване на дължимостта на задълженията, поради
следното:
Тези задължения на основание чл.162 ал.2 от ДОПК са публични.
Същите възникват по силата на ЗМДТ и в размер определен от закона на база
декларации, подадени от данъчно-задълженото лице. Сроковете за плащането
на двата данъка са уредени в чл.28 от ЗМДТ и чл.60 от ЗМДТ – съответно на
две равни вноски до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Тези задължения възникват с осъществяването на фактическия състав,
предвиден в съответните данъчни материалноправни норми, които елементи в
случая са налице. Както за възникването му, така и за дължимостта му не е
необходимо издаването на нарочен акт за установяването му. Това е така,
защото в чл.23 и чл.54 от ЗМДТ изрично е предвидено, че данъкът, а на
основание чл. 69 ал.2 от ЗМДТ и за таксата битови отпадъци по чл.66 от
ЗМДТ, само се съобщават на данъчно задълженото лице, което съобщение
има само уведомителен характер. Съставянето на Акт за установяване на
задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК. има само декларативно действие, защото
с него не се създава същинско данъчно задължение, а се признава едно вече
съществуващо право на държавата да получи едно данъчно вземане.
С оглед на изложеното, искът по чл.694 ал.2 т.1 ТЗ е основателен в
установените от съда размери. Поради съвпадане на крайния извод,
обжалваното първоинстнационно решение следва да бъде потвърдено.
6
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
въззивникът дължи в полза на ищеца 150лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.694, ал.2 от ТЗ, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда, дължимата за производството държавна такса,
чиито размер възлиза на 1103,61лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260343/13.11.2020год. постановено по
т.д. № 1820/2019год. на ВОС, т.о.
ОСЪЖДА “Обзор Бийч Клуб“ ЕООД /в несъстоятелност/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Вл.Варненчик“
№109, ет.4, ап.6, да заплати на Национална агенция за приходите, със
седалище в гр.София, ул.“Княз Дондуков“ №52, сумата от 150лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Обзор бийч клуб“ ЕООД /в н./, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, да заплати в полза на Държавата,
по сметка на Варненски апелативен съд, сумата от 1103,.61лв.,
представляваща дължима държавна такса за производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на
РБ на основание чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7