РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1299
гр. Пловдив, 24.06. 2021
год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като
разгледа докладваното от СЪДИЯ МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело №
230 описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 186
ал. 4 от Закона за данък добавената стойност
/ЗДДС/.
Образувано
е по жалба на „ЧИЛИ 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление Област Пловдив, общ. Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, п.код
4000, ул. „Авксентий Велешки" № 38, представлявано от И.А.С. против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-682-0411393 /29.10.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение
№ ГДФК -199/10.12.2020г., на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „Чили",
находящ се в гр. Пловдив,
ул."Брезовска" № 8, стопанисван от „ЧИЛИ 1" ЕООД, ЕИК ********* и
забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ и чл. 187,ал.1 от ЗДДС.
Твърденията в жалбата са, че процесната заповед е незаконосъобразна,
неправилна, необоснована, немотивирана и противоречаща на материалния и
процесуалния закон. Моли се съда да отмени заповедта за налагане на ПАМ като
незаконосъобразна. Претендира се и присъждане на сторените разноски по
производството.
Ответната страна – Началник отдел „Оперативни дейности“
– Пловдив в ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител счита жалбата за
неоснователна. Подробни съображения излага в депозирана по делото писмено
становище. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
Административен съд – Пловдив, дванадесети
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, на жалбата,
събраните доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
Жалбата е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за
който същия е неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14
- дневен срок пред
компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна, следното:
На 23.10.2020г.
в 14:05 часа била извършена проверка резултатите от която са обективирани в Протокол
за извършена проверка/ПИП/ серия АА № 0411393/23.10.2020г. на търговски обект по
смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - ресторант „Чили", находящ се в гр.
Пловдив, ул."Брезовска" № 8, стопанисван от „ЧИЛИ 1" ЕООД,
ЕИК
*********, при която е
констатирано, че дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира всяка извършвана продажба според вида на
същата в данъчната група, която изисква закона - в случая в данъчна група
„Б" на ФУ, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл.27,
ал.1,т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ във връзка с чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС.
При проверката е установено
следното: извършена е контролна покупка на храна за консумация в обекта /салата
„Снежанка", ризото, картофена крем супа, пълнозърнесто хлебче, пилешко със
зеленчуци/, на обща стойност 12,14 лв., заплатени в брой от М.Й.Р., на длъжност
старши инспектор по приходите, преди легитимация, като за продажбата е издаден
фискален касов бон с № 0034588 0130/23.10.2020г. от въведеното в експлоатация в
обекта фискално устройство /ФУ/, модел DATECS FP 2000 с ИН на ФУ № DT795070 ИН на ФП 02795070.
Впоследствие е извършена контролна
покупка от органите по приходите на стока - храна за вкъщи /2 бр. картофени
кюфтенца/ на обща стойност 1,78 лева, заплатени в брой от М.Й.Р.. на длъжност
старши инспектор по приходите, преди легитимация, като е издаден фискален бон с
№ 0034595 0137 от 23.10.2020 г. от въведеното в експлоатация в обекта фискално
устройство /ФУ/, модел DATECS FP 2000 с ИН на ФУ № DТ795070 и ИН на ФП ФП02795070.
Храната за вкъщи се предлага в опаковки, които не се
маркират допълнително и са включени в цената на закупената храна.
Прието е, че съгласно така предоставения
фискален касов бон с № 0034595 0137/23.10.2020г., закупената стока е
регистрирана неправилно в данъчна група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на
които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност, като е следвало да се
отчита в данъчна група "Б" - за стоки, продажбите на които се облагат
с 20 % данък върху добавената стойност.
На 29.10.2020г. била издадена и процесната
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-682-0411393/29.10.2020г.,
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант
„Чили", находящ се в гр. Пловдив, ул."Брезовска" № 8,
стопанисван от „ЧИЛИ 1" ЕООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за
срок от 3 (три) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,ал.1
от ЗДДС.
Описаните в ПИП серия АА № 0411393/23.10.2020г.
факти и обстоятелства са изцяло възприети от Началник отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП и възпроизведени в издадената от него Заповед № ФК-682-0411393/29.10.2020г., с която на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е разпоредено „запечатване на
търговски обект – ресторант
„Чили", находяща се в гр. Пловдив, ул."Брезовска" № 8,
стопанисван от „ЧИЛИ 1" ЕООД, ЕИК ********* и забрана достъп до него за
срок от 3 (три) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,ал.1
от ЗДДС.
Изложени са съображения относно
продължителността на срока на действие на мярката, като е посочено следното :
Регистрирането
на всяка извършвана продажба с наименование на стоката/услугата, код на данъчна
група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги, е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски
обекти, което следва да се изпълнява при съответните предпоставки. Ненадлежното
регистриране на продажбите, препятства контролната дейност на приходната
администрация и не позволява да се установят правилно дължимите налози от
проверявания търговец.
При определяне продължителността
на мярката са взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от
същото. Пропускът да се регистрира всяка извършвана продажба в данъчната група
според вида на същата, а в случая в данъчна група „Б" на ФУ, препятства
контролната дейност на приходната администрация, нарушава фискалната политика и
не позволява да се установят правилно дължимите налози от проверявания
търговец. Предвид неспазването на начина за издаване на касова
бележка и
като бъдат преценени местоположението на търговския обект - в гр. Пловдив,
ул."Брезовска" № 8, с множество потенциални клиенти и с възможност за
реализиране на високи обороти, видно и от отчетените високи обороти, съгласно
приложените отчети, изведени от наличното в обекта ФУ, видът на обекта -
ресторант, в който се предлагат различни храни и напитки за консумация, както
на място в обекта, така и за вкъщи - салати, готвени ястия, десерти,
безалкохолни напитки и др., големината на обекта - с обща площ от около 70 кв.
м., като обектът разполага с 8 бр. маси и общо 16 бр. места на закрито,
работното време - от понеделник до събота, наличието и на друго нарушение от
категорията на процесното - нарушена е разпоредбата на чл. 27, ал.1 т.2 от Наредба
Н-8/13.12.2006
г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, за което на лицето е съставен
АУАН № F577165/27.10.2020г., като във връзка с така
изложеното се налага да бъде приложена принудителна административна мярка, за
да се осигури защитата на държавния интерес, като се предотврати възможността
за извършване на нови нарушения, както и да бъде превъзпитан нарушителят, че
следва за в бъдеще да извършва продажби по установения за това ред.
Отчетен е фактът, че с нарушението
се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява правилното отчитане на извършените продажби в
документи издавани във връзка с фискалните устройства. Правилното отчитане на
ФУ, наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по
закон документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл. 118 от ЗДДС са все нормативно установени задължения
на субектите, стопанисващи и /или управляващи търговски обекти, които следва да
се изпълняват при съответните предпоставки. Така извършеното
деяние, показва поведение на лицето, насочено срещу установената фискална
дисциплина, показва организация в търговския обект, която няма за цел
спазването на данъчното законодателство. Целта на ПАМ е да гарантира, че всички
лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти. Ако не бъде приложена ПАМ съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и
труднопоправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата. За извършване на тази промяна в организацията
на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
В
мотивите на заповедта е отразено още, че при определяне на срока на ПАМ е
съобразен принципа за съразмерност, както и че срокът на наложената ПАМ е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина
на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е правилно
отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите към ФУ документи и
предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният недопускане на вреда за
фиска.
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ № ФК-682-0411393/29.10.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, е обжалвана от пред непосредствено по - горестоящия
административен орган Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна
дирекция „Фискален контрол“, който с Решение № ГДФК -199/10.12.2020г.
е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Предвид
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168 ал.1
от АПК,
законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ следва да бъде преценена на
всички основания по чл.146
от АПК. Заповедта
е издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186 ал.3
от ЗДДС,
вр. с чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и правомощията
предоставени му със Заповед № ЗЦУ-1148 /25.08.2020година на изпълнителния директор
на Националната агенция по приходите, изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020година
на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите (лист 13 и 14 от делото).
Не се констатират допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е издадена в писмена
форма и съдържа задължителните реквизити - наименование на органа, който я
издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата
и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда
за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния
орган. Съгласно чл.186 ал.3
от ЗДДС,
принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма
следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качеството й на индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл.59
от АПК.
Съгласно чл.59 ал.2
т.4 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта.
В случая са налице и
материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ.
Неспазване
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, е предвидена в закона предпоставка за
налагане на принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се
прилага след установяване на конкретно осъществено нарушение на подробно
изброени в нормативния текст материални правила за поведение.
Преценката
за съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се
извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186
ал.1 от ЗДДС. По отношение хипотезата в чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС, мярката
запечатване на търговски обект има превантивно действие, а именно да се
предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. Следва да се съобрази, че във всички случаи изводът, че съществува
такава възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни
обективни обстоятелства, от които може да се изведе обоснована констатация, че
нарушителят може да извърши следващо, друго административно нарушение.
В тази насока, разпоредбата на чл.59
ал.2 т.4 от АПК, каза се налага, в административния акт да се съдържат
фактическите и правните основания за издаването му. Съответно, според
изискването на чл.186 ал.3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него лице.
Както се посочи в предходния раздел
на настоящото решение, в мотивите на оспорената заповед е посочено, че срокът
на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане дейността на търговеца, като при определяне
на срока на ПАМ е съобразен принципа за съразмерност.
Нормата на чл. 186 ал.1 т.1 б.”а” от ЗДДС е императивна и предвижда, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до тридесет дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба (фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД), отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.118 ал.1 от ЗДДС всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и
отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг
данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и
да я съхранява до напускане на обекта. В изпълнение на тази законова разпоредба
е издадена НАРЕДБА № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /наричана Наредбата/, издадена от министъра на
финансите. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните
услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за пощенските услуги. Нормата кореспондира с правилото на
чл.25, ал.1, т.1 от наредбата, което предвижда, че независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1. Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28,
са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи
според вида на продажбите - в случая в група „Б" за стоки и услуги, продажбите
на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност. Изключенията от това
правило са възведени в нормата на чл.66, ал.2, т.З от ЗДДС, съгласно която ставката на данъка е 9 на сто за ресторантьорски
и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена
храна. Легалните дефиниции на ресторантьорски и кетъринг услуги са дадени в т.
61 и т. 62 на § 1 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.В т.62 изрично е
посочено, че: не са кетъринг услуги или ресторантьорски услуги:
-
обикновената доставка на приготвена
или неприготвена храна /например доставка за вкъщи от ресторанти, супермаркети
и други подобни/;
-
доставка на приготвена храна и доставката, състояща се в храна за вкъщи от
ресторанти;
-
доставката, състояща се в приготвяне и
доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба, административният орган,
при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ –
„запечатване на обект и забрана за достъп до него“. Органът съобразява
продължителността на срока на мярката, с оглед на всички факти и обстоятелства
в конкретния случай, т.е. при определяне на продължителността на срока органът
действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл.186, ал. 1 израз „до 30 дни“.
Обосновано и в съгласие със закона административния
орган е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено от събраните по
делото доказателства. В настоящия случай нарушението на разпоредбата на чл. 27,ал.1,т.2
от Наредбата е установено от органите по приходите при извършена проверка,
обстоятелствата от която са отразени в Протокол сер. АА №0411393/23.10.2020г.
Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в
кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. В случая, като не е регистрирал и отчел извършената
продажба, за която е издаден фискален бон с №0034595 0137/23.10.2020г. в
данъчна група „Б“ - за стоки, продажбите, на които се облагат с 20% ДДС, а е
регистрирал и отчел продажбата в данъчна група „Г“ – за стоки и
услуги,продажбите на които се облагат с 9% ДДС, към датата на
проверката, а именно към 23.10..2020г. жалбоподателят, като лице по чл.3, ал.1
от Наредбата е извършило вмененото му административно нарушение по 27,ал.1, т.2
от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ във връзка с чл. 27, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във
връзка с чл.118,ал.4,т.1 от ЗДДС. С оглед
разпоредбите на чл. 66,ал.2,т.3 от ЗДДС и §1 т.61 и т.62 от ДР ЗДДС за
процесната доставка не е приложима намалената ставка на ДДС от 9%. Събраните по
делото доказателства съдържат достатъчно еднозначни данни, които позволяват да
се формира несъмнена констатация за това, че в случая, нормативно установения
ред или начин за издаване на съответен
документ за продажба, е нарушен от жалбоподателя, като в оспорената заповед са
изложени подробни мотиви относно възможността провереният субект да извърши
друго подобно нарушение, което следва да бъде предотвратено посредством
налагането на процесната принудителна мярка. По делото не са представени
доказателства от страна на жалбоподателя, че не е извършено процесното
нарушение.
В случая оспорената заповед за
налагане на ПАМ е издадена в съответствие с целта, която преследва закона при издаване на актове от категорията
на процесните такива. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на
административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно
такава превенция, с оглед защита интересите на държавния бюджет от
коректното отчитане
на оборотите от извършените продажби и определяне размера на
публичните задължения.
Продължителността на срока на наложената
принудителна мярка също е обоснован с конкретни фактически основания, наложили
именно определения от органа срок на действие, съобразно изискването на чл.59
ал.2 т.4 от АПК.
Каза се с оспорената заповед е
постановено, запечатването на процесния обект и забрана на достъпа до него да е
с продължителност от три дни, при предвиден в
закона максимален срок до тридесет дни.
Във връзка с размера на срока са
изложени мотиви относно упражняването на правомощието на органа по приходите по
целесъобразност да определи срок за действие на мярката. При упражняване на
правомощието за определянето му, административният орган, каза се действа при условията
на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи
единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите
на оперативната самостоятелност. В случая определеният срок за налагане на ПАМ
от три дни е в рамките на законоустановения срок, като в обжалвания акт са
изложени мотиви, позволяващи да се извърши преценка за съответствие с целта на
закона.
Разбира се, не трябва да се забравя, че
принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна
държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена
в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен
надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото
произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в чл.6, ал.2 от АПК.
В конкретният случай обаче, не
може да се приеме, че с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е
нарушена. Разпоредбите на чл.118 от ЗДДС, респ. на Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
на МФ имат за цел, установяване на стриктен контрол на субектите по отношение
на регистриране и отчитане на продажбите в стопанисваните от тях търговски
субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения данък от една
страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от
друга страна.
Процесната ПАМ е наложена именно с
превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до нерегистриране и неотчитане
на извършените продажби в правилната данъчна група, като от друга страна с
оглед на срока на налагането й, предвид характера на нарушението, вида, местоположението
и капацитета на търговския обект, съдът преценява конкретната мярка като
пропорционална. В случая ПАМ е наложена за срок от 3 дни, който е съразмерен на
извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразните
практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална
организация за отчитане на дейността от търговеца.
За пълнота и с оглед оплакванията
в жалбата следва в случая да се посочи, че без значение за настоящото производство е
изхода от административно наказателното производство, започнало с акт за
установяване на административно нарушение.
Материално правната разпоредба на чл.186, ал.1 от ЗДДС, не изисква като
предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнонаказателен акт с който се установява административно
нарушение и се налага съответното наказание.
До друг извод не води и разпоредбата
на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на
съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност, като
погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на
принудителната мярка, а до прекратяване на действието и като незаконосъобразна.
В този контекст е необходимо да се посочи, че производствата по чл. 186
и 187 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка и по ЗАНН за
налагане на административно наказание за извършено административно нарушение на
основание чл. 185 от ЗДДС са две отделни производства. Изрично в чл. 186, ал. 1
от ЗДДС е предвидено, че принудителна административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции. Последните се налагат на основание чл. 185 от ЗДДС. При
тази уредба предвидената в чл. 187, ал. 4 от ЗДДС възможност за прекратяване на
принудителната административна мярка по молба на наказаното лице, придружена от
доказателства за плащане на глобата или имуществената санкция не означава, че
основна цел на принудителната административна мярка е обезпечаване на вземането
за глобата или санкцията. Принудителна административна мярка се налага
независимо от административно-наказателна отговорност по чл. 185 от ЗДДС и има
по-общо предназначение - възпитателно, коригиращо и превантивно за фиска
изобщо.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС на свой ред само насърчава събирането на наложените глоби и имуществени
санкции, но няма нищо общо с предпоставките за налагане или отмяна на ПАМ.
Предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че жалбата против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-682-0411393/29.10.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК
-199/10.12.2020г., на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „Чили", находящ се в гр.
Пловдив, ул."Брезовска" № 8, стопанисван от „ЧИЛИ 1" ЕООД, ЕИК
********* и забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни“, на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187,ал.1 от ЗДДС, е неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на делото
основателно се явява искането на ответника за присъждане на възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК (тъй
като настоящето производство е по реда на този кодекс, а не на ДОПК),
същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК
и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на
правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела
възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се
отличава с фактическа и правна сложност. За това съдът счита, че присъждането
на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така,
съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на
ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в
размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Административен съд град Пловдив, дванадесети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „ЧИЛИ
1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Област Пловдив,
общ. Пловдив, гр. Пловдив, район Централен, п.код 4000, ул. „Авксентий
Велешки" № 38, представлявано от И.А.С. против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-682-0411393 /29.10.2020г., издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение
№ ГДФК -199/10.12.2020г., на Директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект – ресторант „Чили",
находящ се в гр. Пловдив,
ул."Брезовска" № 8, стопанисван от „ЧИЛИ 1" ЕООД, ЕИК ********* и
забрана достъп до него за срок от 3 (три) дни“, на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ и чл. 187,ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ЧИЛИ 1" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление Област Пловдив, общ. Пловдив,
гр. Пловдив, район Централен, п.код 4000, ул. „Авксентий Велешки" № 38,
представлявано от И.А.С., да заплати в полза на Национална
агенция за приходите, сумата от 100 (сто) лева разноски по делото, съставляващи
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд - в 14 -дневен срок, от съобщаването
му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: