РЕШЕНИЕ
№ 1527
гр. Пловдив, 25.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно
дело № 20215330202021 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.К.К., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Наказателно постановление № 02-ЗБЛД-109/28.02.2020 г., издадено от Г.Н.М.
– ***, с което на основание чл. 80, т. 5 от Законa за българските лични
документи (ЗБЛД) на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 6 от ЗБЛД.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление (НП). Жалбоподателят оспорва наличието на
материална компетентност на лицето, издало наказателното постановление.
Моли съда при решаването на спора да вземе предвид обстоятелствата на
диагностицирано *** на жалбоподателя. Твърди се още в жалбата, че
комуникацията със санкционирания К. може да бъде затруднена, тъй като той
счита, че всяко лице, което иска личните му документи, цели да му ги отнеме.
Посочва се, че К. е подложен на ***, поради което неговата майка не му дава
личната му карта, за да не я губи, както и да не бъде злоупотребено с личните
му данни. Моли се наказателното постановление да бъде отменено, като при
условията на евентуалност се претендира да е налице маловажен случай на
административно нарушение. В съдебното заседание, в което е даден ход на
пренията, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 6 от
делото, поддържа да не са допуснати съществени процесуални нарушения
1
при издаване на наказателното постановление, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя и вината му да са категорично доказани. Моли обжалваното
наказателно постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от И.К.К., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 01.03.2021 г., установено от разписка за връчване на
препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган
(АНО) на 08.03.2021 г. съгласно писмото на лист 10 от делото и поставения й
входящ номер от същата дата, поради което седемдневният срок по чл. 59, ал.
2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата
е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят И.К.К. ***, поради което от 30.08.2016 г. бил ***.
С *** на *** към *** била призната *** на жалбоподателя К. за срок от
две години до 01.05.2021 г. Тъй като той имал право на ***, с пълномощно
упълномощил своята майка /свид. Е.Х.Л./ да получава тази ***, както и да
извършва всякакви други плащания от негово име.
Жалбоподателят живеел в гр. П. със своята майка, която сама трябвало да
се грижи за него. Тъй като нямало как свид. Л. да бъде винаги до него,
понякога жалбоподателят излизал навън сам. Случвало се тогава да загубва,
залага личната си карта или тя да му бъде взимана от други лица. По този
начин свид. Л. не можела да получава необходимата им за поддържане на
семейния бюджет пенсия на жалбоподателя, нито да го води на периодичните
контролни прегледи, докато не му бъде издаден нов документ за самоличност.
К. на няколко пъти загубвал личната си карта, поради което след поредната
процедура по издаване на нов документ за самоличност свид. Л. го
съхранявала у себе си.
Въпреки това на 04.02.2020 г. жалбоподателят К. излязъл навън сам и без
да носи у себе си документ за самоличност. Около 10:45 часа той се намирал
на ***. Там към него се приближил свид. П. Г. С. – ***в ***. Свидетелят С.
поканил жалбоподателя да му представи своя български личен документ за
удостоверяване на самоличността му. Тъй като К. не носил такъв документ,
той не го и представил до приключване на проверката. На място свид. С.
съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №
605140 против жалбоподателя, в негово присъствие и в присъствието на
свидетел. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.
2
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените
доказателства по делото.
От показанията на свид. П. Г. С. се установява, че към датата на
съставяне на акта той е работил в *** на длъжност ***. Свидетелят
потвърждава авторството на процесния АУАН и заявява, че поддържа
написано в него, но че не помни нищо за конкретния случай. Сочи още, че
жалбоподателят не му е визуално познат и няма спомен някога да му е
извършвал проверка за самоличност, нито какво се е случило при евентуална
такава проверка.
Съдът дава вяра на показанията на свид. Е.Х.Л..От тях се установява, че
тя е ***на жалбоподателя, живеят заедно и сама се грижи за него. В тази
връзка оправдано е свид. Л. да има преки и богати впечатления за
здравословното състояние на сина си. Същевременно твърденията на
свидетелката изцяло намират подкрепа в събраните писмени доказателства,
които служат за тяхната проверка. По тези съображения е доказано по делото,
че свид. Л. не пресъздава манипулативно действителната фактическа
обстановка и твърденията си за здравословни и финансови затруднения
предвид родството си с жалбоподателя. Установява се от показанията на свид.
Л., че към настоящия момент тя съхранява и опазва у себе си личната карта на
жалбоподателя, като мотивира това си решение с нуждата да я използва,
когато води сина си на прегледи, както и за получаването на неговата пенсия.
Свидетелката изяснява, че в миналото жалбоподателят често не е успявал да
опази документа си за самоличност, което ги е поставяло в затруднено
положение както да плащат глоби, така и да чакат издаването на нова лична
карта. Показанията на свидетелката са източник на доказателствена
информация за реалното здравословно състояние на жалбоподателя, като се
установява, че той полага усилия за своето подобряване, като посещава *** и
е ***. Показанията на свид. Л. са изключително подробни, последователни,
вътрешно непротиворечиви, ценят се като добросъвестно дадени, а както
беше изяснено, са и проверени по делото при съпоставката им със събраните
писмени доказателства, поради което изцяло получават доверие от съда.
От *** на *** към *** (лист 20 от делото) се установява, че
жалбоподателят К. има призната *** за срок от *** с водеща диагноза *** и с
начална дата на *** *** г.
От писмо с вх. № 27598/28.05.2021 г. от управителя на *** (лист 28 от
делото) се изяснява, че жалбоподателят К. от 30.08.2016 г. е ***, като
последната му ***е била в периода от *** с диагноза „***“, а последният ***
на *** г.
3
От пълномощно с упълномощител жалбоподателя К. и упълномощен
свид. Е. Х. Л. (лист 19 от делото) се установява, че жалбоподателят е
упълномощил своята ***(свид. Л.) да го представлява пред Дирекция
„Социално подпомагане“, НОИ, ТЕЛК, лечебни заведение, общински и
съдебни органи, мобилни оператори, да получава от негово име и за негова
сметка полагащата му се месечна пенсия, както и всякакви други вземания, по
които жалбоподателят е кредитор, да извършва плащания от негово име.
От писмо с вх. № 28243/01.06.2021 г. от началник на Пето РУ при ОД на
МВР – Пловдив (лист 34 от делото) се изяснява, че на жалбоподателя К. са
налагани предходни наказания за неопазена лична карта.
От Заповед № 8120К-8559/22.08.2018 г. на министъра на вътрешните
работи (лист 12 от делото) се изяснява, че издалият наказателното
постановление Г.Н.М. е преназначен на длъжност *** на *** при ***.
От Заповед № 8121з-49/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи
(лист 13 от делото) се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
надлежно оправомощено лице и в присъствието на жалбоподателя. В 6-
месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и наказателното
постановление от материално и териториално компетентен орган.
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от
обективна страна на 04.02.2020 г. около 10:45 часа в гр. П., на бул. „***“ № **
при извършването на полицейска проверка и след поискване от компетентно
длъжностно лице – свид. П. Г. С., жалбоподателят К. не е представил
български личен документ, с който да удостовери самоличността си. Това му
поведение осъществява състава на административното нарушение по чл. 6 вр.
чл. 80, т. 5 от ЗБЛД. За свидетеля С. се установява да е имал право да
извършва проверки по ЗБЛД и да изисква документи за самоличност на
проверяваните лица.
Възражението за липса на материална компетентност на
административнонаказващия орган е неоснователно. Съгласно т. 2.18 от
Заповед № 8121з-493/01.09.2014 г. на министъра на вътрешните работи
наказателни постановления за нарушения по ЗБЛД могат да издават
началниците на районни управления в СДВР и ОДМВР, а за издалия
обжалваното НП – Г.Н.М., се доказа по делото да е бил назначен на длъжност
***, поради което е разполагал с необходимата предметна компетентност.
Независимо от това, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено,
тъй като с него е ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за деяние, което представлява маловажен случай на
административно нарушение. Съгласно задължителната съдебна практика,
4
формирана с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС,
преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол. Тъй като в
настоящия случай съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, то наказателното
постановление следва да бъде отменено поради издаването му в противоречие
със закона.
За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се установи, че то
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с
оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване
следва да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното
проявление се отразява върху степента на обществена опасност.
Следователно преценката за маловажност е комплексна и тя изисква да бъдат
конкретно установени степента на обществена опасност на деянието, тази на
дееца и как те се съотнасят спрямо типичните хипотези на нарушения от този
вид.
На първо място доказано е по делото, че към датата на деянието си
жалбоподателят е страдал от ***. Макар и това да не е довело до
неспособност да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, каквито възражения не се и релевират, то
заболяването е имало сериозно отражение върху нормалния живот на
жалбоподателя. Така установява се, че той е имал *** за срок от ***, през
който период попада и процесното деяние. За този период се изяснява по
делото, че жалбоподателят редовно е посещавал ***, но така също и е
постъпвал на ***, когато е било необходимо за подобряване на състоянието
му. От събраната по делото ***документация се установява, че при протичане
на *** на жалбоподателя се наблюдават *** за ***, ***, ***. Свидетелката Л.
изяснява, че именно това е една от причините да съхранява у себе си личната
карта на жалбоподателя. Все в тази връзка твърденията по жалбата за липса
на доверие у К. към служителите на реда, дори и снабдени с отличителни
знаци, и за негово убеждение, че третите лица желаят да му навредят, се
явяват достоверни и получават доверие от съда.
На следващо място от постъпилите материали от Пето РУ при ОДМВР –
Пловдив се установява, че жалбоподателят е бил санкциониран за неопазване
на български личен документ, след като личната му карта е била повреда,
унищожена, изгубена или открадната. За налаганите наказания глоба е
отбелязано да са били заплащани, но от показанията на свид. Л. се установява
и че това допълнително е натоварвало и затруднявало семейния бюджет, а тя
сама е трябвало да издържа сина си. Това обстоятелство също я е мотивирало
да съхранява личната карта на жалбоподателя.
От показанията на свид. Л. се установява още и че няколкократно
повторилите се процедури по издаване на нова лична карта на жалбоподателя
5
К. са създавали затруднения при посещаването на прегледи, постъпването на
лечение, както и за получаването на пенсията за намалена трудоспособност.
По този начин се е създавала реална опасност от влошаване на
здравословното състояние на жалбоподателя.
Действително към датата на извършване на деянието К. се е разхождал
сам навън и без да носи в себе си български документ за самоличност. Както
сочи в показанията си свид. Л. обаче, тя не би могла да държи сина си
постоянно заключен, нито да упражнява непрекъснат надзор над него.
Същевременно от Данни от ***към *** (лист 31 от делото) се установява, че
жалбоподателят е посетил *** при *** ***, като при снемането на ***е
съобщил, че идва поради установяването му от служители на МВР без да
носи документ за самоличност. Това сочи на демонстрирано желание да се
търси помощ за разрешаване на този проблем и за преодоляване на
общественоопасното поведение. Настоящият съдебен състав приема, че в
своята съвкупност тези обстоятелства определят, че за постигането на целите
по чл. 12 от ЗАНН не е необходимо реалното налагане и изпълнение на
административното наказание. Жалбоподателят има подкрепяща семейна
среда, която би съдействала ефикасно за предотвратяване на бъдещи подобни
прояви. В този смисъл е следвало преди да се пристъпи към санкциониране на
жалбоподателя, да му бъде отправено предупреждение, че при бъдещо
нарушение ще бъде наложено наказание. Налагането на административни
наказания от страна на държавата не е самоцелно. Напротив, тази дейност
всякога трябва да преследва и да обслужва постигането на предупредителните
и превъзпитателни цели на наказанието. Установената по делото конкретна
степен на обществена опасност на деянието и на дееца сочи, че те са по-ниски
спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид. Тъй като и
отправянето на предупреждение би било достатъчно за предупреждаването и
поправянето на дееца, то наложената глоба се явява една завишена и
неоправдана държавна принуда спрямо гражданин, борещ се със сериозен
***. Това е довело до ненужно както финансово, така и психично напрежение
и затруднения за жалбоподателя и неговата майка.
Макар и жалбоподателят К. да не е представил валиден български личен
документ, то това не е осуетило извършването на проверката, като
самоличността му е била установена и вписана в съставения на същата дата
АУАН. В тази връзка представянето на документ за самоличност от
гражданите при поискване от компетентно длъжностно лице е само един от
начините, по който контролните органи могат да установяват самоличността
на лицата. Тези им правомощия са нормативно регламентирани с
разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от ЗМВР. Фактът на успешно извършената
проверка също затвърждава извода за сравнително ниска степен на
обществена опасност на конкретното деяние.
Съвкупната оценка на установените многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства обуславят извода за по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
6
този вид. Като е наказал жалбоподателя, вместо да го предупреди, че при
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание,
АНО е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което трябва да
бъде отменено.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски в
процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 02-ЗБЛД-109/28.02.2020 г.,
издадено от Г.Н.М. – ****, с което на И.К.К., ЕГН: **********, с адрес: ***
на основание чл. 80, т. 5 от Законa за българските лични документи е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет)
лева за нарушение по чл. 6 от Законa за българските лични документи.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7