№ 276
гр. София, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Астарджиев
Членове:Виолета Магдалинчева
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора Е. В. П.
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600723 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.
Постъпило е искане по реда на чл. 422, ал.1, т. 5 НПК от адвокат Б. З.-упълномощен
защитник на осъдената А. С. Е., за възобновяване на НОХД №16701/2020 г. на СРС, НО, 133
състав и потвърждаващото го въззивно решение по ВНОХД № 4126/2021 на СГС, НО, 6
въззивен състав.
В искането се излагат доводи за допуснати от инстанциите по същество нарушения
на материалния закон и за явна несправедливост на наложеното наказание – възобновителни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК. В подкрепа на първото искане се сочи, че
съдилищата без основание са приели, че случаят не е маловажен и са отказали да
преквалифицират извършеното от А. Е. деяние в такова по чл. 354а, ал. 5 от НК. Акцентира
се в тази връзка върху количеството на наркотика – под 8 грама, върху неговата стойност –
много под минималната за страната работна заплата, и върху невисоката степен на
обществена опасност на осъдената, която е в млада възраст и неосъждана. Смята се, че след
като по отношение на Е. е приложено условно осъждане, а не глоба по чл. 78а от НК,
наказанието е определено и явно несправедливо. По изложените съображения се иска след
възобновяването, осъдителната присъда и потвърждаващото я решение да бъдат отменени и
да бъде постановено произнасяне в съответствие с искането на защитата.
Осъдената А. Е., редовно призована, не се явява в производството пред САС.
Нейният защитник – адв. Б. З., поддържа искането за възобновяване на основанията,
посочени в него.
Прокурорът от САП в хода на пренията изразява мотивирано становище за
1
неоснователност на искането.
Софийският апелативен съд, Наказателно отделение, 6 състав, като провери данните
по делото, съобрази становищата и доводите на страните в пределите на правомощията си в
производството по възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е процесуално допустимо на основанието по чл. 422, ал. 1,
т. 5 от НПК. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, като в него
се съдържат доводи в подкрепа на заявеното на основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348
от НПК. Същото е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК – въззивното решение по
в.н.о.х.д. №4126/2021 г. на СГС е от 13.06.2022 г., а искането за възобновяване е подадено
чрез съответния първоинстанционен съд (Софийски районен съд) на 23.06.2022 г.
Разгледано по същество, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е
основателно.
С присъда от 02.07.2021 г. по н.о.х.д. № 16701/2020 г. на СРС, НО 133 състав А. С. Е. е
призната за виновна в това, че на 30.04.2020 г. около 17:00 часа в гр. София, кв. „***", зад
блок № ***, без надлежно разрешително, съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите (ЗКНВП), държала високорискови наркотични вещества -
амфетамин с общо нето тегло 1,83 грама, на обща стойност 54.90 лева, и коноп с общо нето
тегло 5,57 грама, на обща стойност 33,42 лева, всичко на обща стойност 88,32 лева,
разпределени в три самостоятелни обекти – съответно един обект амфетамин и два обекта
коноп – престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.
С присъдата на подсъдимата е наложено наказание от една година лишаване от
свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години.
Отнет в полза на държавата е и предметът на престъплението, а на А. Е. са възложени
разноските по делото.
Срещу тази присъда в законоустановения срок е била подадена жалба от защитата.
С решение по в.н.о.х.д. № 4126/2021 г. на СГС, НО, 6 въззивен състав
първоинстанционната присъда е потвърдена в цялост.
В искането за възобновяване защитата се позовава на касационните основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК - нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното
наказание.
1. Извършената от настоящия състав проверка установи, че по настоящото дело
е допуснато нарушението по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
Анализът на доказателствените източници е дал възможност на редовните инстанции
да направят верен извод за това, че осъдената А. Е. е извършила противоправно деяние,
свързано с противозаконно държане на забранени субстанции с характер на наркотични
вещества, инкриминирано от законодателя в текста на член 354а, ал. 3 от НК. Събраната и
проверена доказателствена съвкупност е позволила обосноваване на стабилни фактически
изводи по отношение на тази част от главния предмет на доказване, която не е била спорна
нито в редовното производство, нито понастоящем в процедурата по възобновяване.
2
Въззивният съд обаче е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че
основанията на чл. 93, т. 9 от НК не са налице, случаят не е маловажен и основанията за
преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК не съществуват.
Нормата на чл. 93, т. 9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид. Обстоятелствата, които могат да подкрепят тезата за маловажност на случая, която
защитата последователно е поддържала и пред двете съдебни инстанции, са: неголямото
количество наркотично вещество – около 7 грама, невисоката му стойност – 88.32 лева /в
пъти под минималната за страната работна заплата/ и относително ниската концентрация на
активен компонент в него. В категория обаче попадат и други обстоятелства. Осъдената А.
Е. е неосъждана. Същата е в млада възраст - към момента на деянието е на 19 години. Няма
данни за негативна характеристика на личността й, трудово ангажирана е, като отделно от
това има информация по делото, че при нея е налице епизодична злоупотреба със забранени
субстанции, довела до лечение в чужбина. Срещу осъдената не са водени други незавършени
наказателни производства, което означава, че извършеният акт има инцидентен характер в
живота й. Изводът за маловажност на случая следва от характера на конкретното деяние и
възможността му да засегне обществените отношения, които са обект на престъпленията от
този вид. В процесния случай наркотичното вещество е в занижено количество и не е
предназначено за трети лица – обстоятелство, намерило израз и в дадената от прокуратурата
квалификация на деянието. Наркотичното вещество е било доброволно предадено на
полицейските служители, след като осъдената сама е съобщила за наличието му. Поводът за
полицейската проверка не е бил свързан с информация за употреба/разпространение на
наркотични вещества, като непотвърден дори е останал сигналът, по който полицаите са
отишли на място – заради запалване на огън на детска площадка.
Единственото обстоятелство, което би могло да бъде преценявано в ущърб на
осъдената е това, че наркотикът е разпределен в няколко /три/ обекта и че е разнороден по
своя вид – марихуана и амфетамин. Тези фактори са послужили на двете редовни съдебни
инстанции да отхвърлят искането на защитата за приложение на чл. 354а, ал. 5 от НК –
според настоящия състав обаче неоснователно. Всички гореизброени обстоятелства по
отношение на деянието и личността на осъдената разкриват много ниска степен на
отрицателно въздействие върху обществените отношения, чието охраняване цели състава на
престъплението по чл.354а, ал. 3 НК. Ето защо САС прие, че деянието, извършено от
осъдената А. Е., представлява маловажен случай на престъпление по чл. 354а, ал.3 от НК,
поради което е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК и то да се
преквалифицира по този текст.
2. По възобновителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК
Неправилното приложение на материалния закон е довело и до неприлагане на чл. 78а
от НК. В този смисъл наказанието, макар и в долните граници на санкцията и с отложено
изтърпяване, е било явно несправедливо. Материално правните основания за приложение на
чл. 78а от НК са били налични, доколкото осъдената е била неосъждана - от приложената по
делото справка за съдимост е видно, че съдебното й минало е необременено. Спрямо нея не
са прилагани и санкции по реда на чл.78а от НК. С престъплението по чл. 354а, ал. 5 НК не
са причинени имуществени вреди. При доказаната му съставомерност законодателят е
предвидил наказание глоба до хиляда лева. Така изброените обстоятелства налагат
безспорния извод, че в конкретната хипотеза спрямо осъдената Е. са били налице
основанията на чл. 78а от НК и същата е следвало да бъде освободена от наказателна
3
отговорност с прилагане на административно наказание глоба. Размерът на тази глоба е
следвало да бъде съобразен и с текста на чл. 78а, ал. 5 от НК, според който, когато за
извършеното престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба.
Ръководейки се от този текст на закона и от гореизброените обстоятелства, които
характеризират личността на осъдената и деянието и които обуславят приложение на чл.
354а, ал. 5 от НК, САС прие, че са налице основания за възобновяване на посоченото в
искането наказателно дело, за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК и за
освобождаване на осъдената А. Е. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, което в пълна мяра би изпълнило
целите по чл. 36 от НК.
По тези съображения, настоящият състав намира, че в пределите на възложената при
извънредния контрол по реда на възобновяването компетентност по реда на чл. 425, ал. 1, т.
3 от НПК, следва да възобнови наказателното дело, като преквалифицира деянието в такова
по чл. 354а, ал. 5 от НК и на основание чл. 78а от НК освободи от наказателна отговорност
осъдената с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. с
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, САС, Наказателно отделение, 6-ти състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА в.н.о.х.д. № 4126/2021 г. на Софийски градски съд, НО, 6-ти
въззивен състав, по което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 16701/2020г. на СРС, НО 133,
като ИЗМЕНЯВА постановеното по въззивното дело решение и преквалифицира деянието в
такова по чл. 354а, ал. 5 от НК, освобождава осъдената А. С. Е. от наказателна отговорност
и на основание чл. 78а от НК й налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000
/хиляда/ лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5