№ 1435
***, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430103311 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правна квалификация чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от ГПК във
вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД.
Ищецът *** е предявил искове против А. В. М., от ***, с твърдения, че
между страните е сключен *** *** на изплащане за срок от 24 месеца,
обхващащ периода сключване на договора до *** Твърди се, че след
сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по
сметка на упълномощения търговски партньор, а длъжникът е следвало да
върне 24 месечните погасителни вноски всяка в размер на 35.29 лева. Сочи
се, че отв. М. е преустановил редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на *** към която дата са били заплатени 7 броя
погасителни вноски. Твърди се, на осн. чл. 3 от договора, вземането на
кредитора е станало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.06.2016г.,
от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер,
за което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до
1
длъжника на *** Сочи се, че е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в *** за следните
дължими суми: 469.06 лева - главница; 130.87 лева - възнаградителна лихва за
периода от 20.05.2016 г. до ***дина; 204.34 лева - мораторна лихва за периода
от 20.06.2016 г. до 16.11.2020 г.; законната лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението – 27.11.2020г. за издаване на заповед за парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Твърди, че ответникът бил уведомен за издадената заповед за изпълнение по
реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което му било указано, че може да заведе
установителен иск. Моли съда да установи съществуването на посоченото
вземане във всичките му части, както и да осъди ответника да заплати
разноските в исковото и в заповедното производство. В условията на
евентуалност са предявени и осъдителни искове, ако съдът не приеме
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. В писмено становище по
делото за първото по делото съдебно заседание, ищецът е заявил, че ще
ползва от всички представени доказателства и е направил доказателствени
искания, без да представи изискания му в оригинал *** Заявил е, че
направените възражени на ответника са неоснователи и моли съда да уважи
изцяло предявените искове.
Доколкото с определението за насрочване на делото в първо съдебно
заседание, съдът е дал на ищеца указания за изправяне на нередовностите на
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове, и такива не са
постъпили в дадения срок по делото, с определение от съдебно заседание на
07.09.2022г. съдът е прекратил производството по осъдителните искове – при
условията на евентуалност, и ако съдът не приеме настъпила предсрочна
изискуемост на ***, да осъди ищцата да му заплати исковите сум: 469.06 лева
- главница; 130.87 лева - възнаградителна лихва за периода от 20.05.2016 г. до
***дина; 204.34 лева - мораторна лихва за периода от 20.06.2016 г. до
16.11.2020 г.
Ответникът, чрез назначения му ***, оспорва исковите претенции като
основание и размер, твърди се че кредитора няма активна легитимация, че
липсва договор и че оспорва неговата истинност - автентичност, сочи, че
липсват доказателства за плащане на стоката и услугата, и че същите са
доставени на потребителя. Твърди се, че размерът на шрифта е по-малък от
2
посочения в чл. 10 ал. 1 от ЗПК, че съдържанието на договора не включва
изискуемата по ЗПК информация, че клаузата, с която е договорен ГЛП е
нищожна, като сключена при накърняване на добрите нрави, че договорът не
съдържа действителния размер на ГПР по кредита, което се приравнява на
липса на посочен ГПР, поради което договорът е недействителен. Твърди
нищожност по смисъла на чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т. 9 от ЗЗП на клаузите, с
които се договаря лихвения процент по кредита и ГПР. Твърди, че кредиторът
е събрал неоснователно, в противоречие със ЗПК, разноски за събиране в
размер на 12 лв. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните лихви на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Моли съда да
отхвърли исковете, да обяви за недействителен договора за потребителски
кредит, като в този случай моли от размера на отпуснатия кредит да бъдат
прихванати всички извършени плащания от ответника. Моли за изискване на
договора в оригинал, прави искане за допускане изготвянето на съдебни
експертизи.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Главните
искове на ищеца намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 415
от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземанията
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение
по ***. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато
заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК, заявителят разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Ищецът притежава активна
легитимация, т.к. е самостоятелно регистрирано дружество по българското
законодателство, независимо, че е клон/част от друго, чуждестранно ЮЛ.
Твърденията на ищеца са, че между страните е бил налице *** *** на
изплащане за срок от 24 месеца, обхващащ периода сключване на договора до
*** Налице е оспорване на този договор от страна на особения представител
на ответника относно автентичността на положения подпис от
кредитополучателя А. В. М.. След изискване от ищеца на оригинал на *** с
оглед направеното оспорване и даване на становище, на осн. чл. 193 от ГПК -
дали ще се ползва от това доказателство, изрично такова становище не е
дадено и оригинал на договора не е представен. Поради горното, с изрично
3
определение от с.з. на 07.09.2022г., документът ***, е изключен от
доказателствата по делото. Изключването на това доказателство не дава
възможност на съда да констатира наличието на облигационна връзка между
ищеца и ответника на посоченото в исковата молба основание –
потребителски кредит. Не може поради горното, нито да бъде направена
преценка за обстоятелството дали договорът отговаря на изискванията по
ЗПК, доколкото чл. 10 ал. 1 от ЗПК сочи, че потребителският договор следва
да бъде в писмена форма, като основна негова характеристика, нито да се
коментират начисленията, направени от кредитора и претендирани като
лихви. Съдът намира, че дори и да са налице вземания на ищеца от ответника
за суми, които са били предоставени, ползвани и дължими, то те не намират
основанието си в договорни отношения, каквито се претендират в настоящето
производство. Още по-малко, на извъндоговорно основание се дължат
възнаградителни лихви или мораторни такива, без твърдения за покана.
Поради изложеното дотук, съдът намира, че не следва да изследва
останалите твърдения на ищеца и възражения на особения представител на
ответника, доколкото липсва основната предпоставка за преценка на
отношенията между страните, твърдяни като основание на исковете – писмен
договор, обективиращ облигационни отношения. Приемайки, че такива
между страните на основание договор за потребителски кредит, липсват,
съдът следва да отхвърли изцяло исковите претенции като недоказани.
При този изход на делото, съдът не следва да присъжда разноски на
поискалата ги страна – ищеца.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪЛЯ предявените от ***, чрез ***, със седалище и адрес на
управление ***, искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 от
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че А. В.
М., ЕГН **********, от *** ***, ДЪЛЖИ на ***, следните суми по ***:
469.06 лева - главница; 130.87 лева - възнаградителна лихва за периода от
20.05.2016 г. до ***дина; 204.34 лева - мораторна лихва за периода от
20.06.2016 г. до 16.11.2020 г.; законната лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението – 27.11.2020г. за издаване на заповед за парично
4
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането,
присъдени със Заповед за изпълнение по ***, като НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5