Р Е Ш Е Н И Е
№ 260326 / 12.10.2020г.
гр. Перник, 12.10.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Цветелина Малинова, като разгледа докладваното от съдия
К. Костадинова гр.д. № 7512 по описа
на съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Образувано е
по искова молба на С.В.М., с ЕГН: **********, В.В.М., с ЕГН: ********** и А. В.И., с ЕГН: ********** против Ж.В.М., с
ЕГН: **********, с която е предявен иск за делба на следните имоти:
1. Поземлен имот с планоснимачен номер 91 /деветдесет и едно/ с площ от 505 кв.м., за който е отреден УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. З., общ. Перник, обл. Перник, който имот по
плана на село З., общ. Перник, обл. Перник, утвърден със заповед №
3916/15.07.1955г. представлява УПИ V-91 (пети за имот с планоснимачен номер деветдесет и едно)
от кв. 20 (двадесети), с площ на имота по скица 820 кв.м. (осемстотин и
двадесет квадратни метра) и с граници по скица: улица, УПИ VI -91 (шести за имот с планоснимачен номер
деветдесет и едно),ПИ-76 (седемдесет и шести ), ПИ-74 (седемдесет и четвърти) и
УПИ-I\/-73 (четвърти за имот с планоснимачен номер седемдесет и три), но по
отношение на който урегулиран поземлен имот на основание параграф 8, ал. 1 във
вр. с параграф 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие за
придадените места по регулация, а именно – отчуждителното действие на дворищно
регулационния план е отпаднало за 160 кв.м., които са били придадени по
регулация от имот с пл. № 73, за 99 кв.м., които са били придадени по регулация
от имот с пл. № 74 и за 57 кв.м., които са били придадени по регулация от имот
с пл. № 76.
Посоченият имот /по документ за собственост нотариален акт за дарение №
200, т. II, дело № 1057/76г./ е с площ от 786 кв.м. при граници: улица, Н.Б., Й.В. и Ф.В.,
който по плана на с. З., Пернишки окръг съставлява парцел \/-91, в кв. 20
двадесети, с неуредени регулационни сметки.
при квоти:
1.1.
За С.В.М.- 1/3 идеална част;
1.2.
За В.В.М. - 1/3 идеална част;
1.3.
За Ж.В.М.- 1/3 идеална част.
2. Жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м, построена върху горепосочения
поземлен имот, с планоснимачен номер 91 /деветдесет и едно/ с площ от 505 кв.м., за който е отреден УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. З., общ. Перник, обл. Перник, който имот по
плана на село З., общ. Перник, обл. Перник, утвърден със заповед №
3916/15.07.1955г. представлява УПИ V-91 (пети за имот с планоснимачен номер деветдесет и едно)
от кв. 20 (двадесети), с площ на имота по скица 820 кв.м. (осемстотин и
двадесет квадратни метра) и с граници по скица: улица, УПИ VI -91 (шести за имот с планоснимачен номер
деветдесет и едно),ПИ-76 (седемдесет и шести ), ПИ-74 (седемдесет и четвърти) и
УПИ-I\/-73 (четвърти за имот с планоснимачен номер седемдесет и три), но по
отношение на който урегулиран поземлен имот на основание параграф 8, ал. 1 във
вр. с параграф 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие за
придадените места по регулация, а именно – отчуждителното действие на дворищно
регулационния план е отпаднало за 160 кв.м., които са били придадени по
регулация от имот с пл. № 73, за 99 кв.м., които са били придадени по регулация
от имот с пл. № 74 и за 57 кв.м., които са били придадени по регулация от имот
с пл. № 76, при следните квоти:
2.1.
За А.В.И. – ½ идеална част;
2.2.
За С.В.М.- 1/6 идеална част;
2.3.
За В.В.М. - 1/6 идеална част;
2.4.
За Ж.В.М. - 1/6 идеална част.
С исковата молба ищците предявяват към ответницата и претенции за заплащане
на обезщетение за лишаването им от ползването на процесните имоти, както следва:
относно процесния поземлен имот ищците С.В.М. и В.В.М. претендират от
ответницата да им заплаща на всеки сумата от по 100 лева месечно, а относно
находящата се в имота жилищна сграда ищците С.В.М. и В.В.М. претендират от
ответницата да им заплаща на всеки сумата от по 50 лева месечно, а ищцата А.В.И.
претендира ответницата да й заплаща сумата от 150 лева месечно като сумите да
се заплащат до 10-то число на месеца. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците С.В.М. и В.В.М. и ответницата Ж.В.М.
са деца на лицето В.С.М., починал на 08.01.2019 г. и като такива са негови
наследници по закон. Твърди се, че приживе същият е притежавал процесните
недвижими имоти, като поземленият имот е придобил по силата на договор за
дарение, а процесната жилищна сграда е изградена в същия по време на брака на
наследодателя с третата ищца А.В.И.. Уточнява се, че сградата е с площ от 40
кв.м и че за същата е издадено разрешение за строеж № 9/1981 г. В тази връзка
се поддържа, че сградата е изградена по време на брака на лицето В.С.М. и
третата ищца А.В.И.. В тази връзка се иска процесните имоти да бъдат допуснати
до делба между страните като по отношение на поземления имот се иска същият да
бъде поделен между първите двама ищци и ответницата при квоти от по 1/3 идеална
част за всеки от тях, а по отношение на жилищната сграда се иска същата да бъде
поделена при квоти ½ за третата ищца и по 1/6 за всяка от останалите
страни по делото, доколкото постройката е изградена по време на брака на
третата ищца с общия наследодател на останалите страни и като такава е била в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/.
По отношение на иска за заплащане на обезщетение в исковата молба се
твърди, че ответницата е лишила ищците от правото да ползват процесните имоти.
С исковата
молба са представени: нотариален акт за дарение № 200, том II, нот.д. №
1057/1976 г., строително разрешение № 9 от 1981 г., удостоверение за наследници
на В.С.М., удостоверение за данъчна оценка, скица от 18.10.2019 г., Решение №
1226/23.10.1995 г. по гр.д. № 4058/1995 г. по описа на Пернишкия РС.
В хода на
производството по делото от ищците са представени: удостоверение от Агенция по
геодезия, картография и кадастър и удостоверение за семейно положение, съпруг и
деца на А.В.И..
В срока по чл. 131 от ГПК от страна
на ответника по делото Ж.В.М. е постъпил писмен отговор. В същия се твърди, че
искът за делба е допустим, но е основателен само по отношение на ответницата и
първите двама ищци, доколкото същите са деца на починалия В.С.М.. В тази връзка се поддържа, че процесната
жилищна сграда не е била придобита в режим на СИО между последния и третата
ищца. Посочва се, че липсват доказателства кога е била изградена постройката
съответно дали е била изградена по време на брака на починалия и третата ищца.
Уточнява се, че същият е прекратен с развод на 23.10.1995 г. / с решение по
гр.д. № 4058/1995 г. по описа на Пернишкия РС/. По отношение на иска за
заплащане на обезщетение същият се оспорва, като се твърди, че ответницата
действително живее в процесните имоти, но не е ограничила достъпа до тях от
страна на ищците. Евентуално се поддържа, че претендираното обезщетение е
прекалено завишено с оглед вида на имота.
По делото е
изготвена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Разпитани са и двама свидетели.
В съдебно
заседание, проведено на 14.09.2020 г., ищците редовно призовани, не се явяват,
не се явява и упълномощеният им процесуален представител – адв. А.. От същата е
постъпило писмено становище, в което се излагат доводи за уважаване на исковите
претенции.
Ответницата Ж.М.
редовно призована не се явява в нито едно насрочено по делото съдебно
заседание, въпреки че е направила доказателствени искания, които са уважени с доклада
по делото.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт за дарение № 200, том II, нот.д. №
1057/1976 г. на нотариус при Пернишкия РС Карагьозова, се установява, че имот –
дворно урегулирано празно място от 786 кв.м. при
граници: улица, Н.Б., Й.В. и Ф.В., който по плана на с. З., Пернишки окръг
съставлява парцел \/-91, в кв. 20 двадесети, с неуредени регулацонни сметки, е
прехвърлен чрез дарение от Й.В. Павлов /дарител/ в полза на внука му В.С.М.
/дарен/ на 26.07.1976 г.
От строително разрешение № 9/1981 г. се
установява, че на лицето В.С.М. от с. З. е разрешено да построи сграда /вила/
със застроена площ от 44 кв.м. в собственото си място – квартал 20, парцел V-91.
От удостоверение за наследници на В.С.М. се
установява, че същият е починал на 08.01.2019 г., бил е разведен, като е
оставил за свои наследници С.В.М. /син/, В.В.М. /син/ и Ж.В.М. /дъщеря/.
От удостоверение за данъчна оценка от
03.10.2019 г. се установява, че процесните имоти са декларирани от С.В.М., В.В.М.
и Ж.В.М. при квоти по 1/3.
От представена по делото скица от
18.10.2019 г. се установява, че УПИ V-91 (пети за имот с планоснимачен номер деветдесет и едно)
от кв. 20 (двадесети) е с площ по скица 820 кв.м. (осемстотин и двадесет
квадратни метра) и с граници по скица: улица, УПИ VI -91 (шести за имот с планоснимачен номер
деветдесет и едно), ПИ-76 (седемдесет и шести ), ПИ-74 (седемдесет и четвърти)
и УПИ-I\/-73 (четвърти за имот с планоснимачен номер седемдесет и три).
От Решение № 1226/23.10.1995 г. по гр.д. №
4058/1995 г. на Пернишкия РС се установява, че на 23.10.1995 г. бракът между В.С.М.
и А.В.И. /М./, за сключването на който е издаден акт № 472/11.08.1979 г. е
прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство като вина за
същото има съпругата. С решението са уредени родителските права и издръжката на
децата. По отношение на семейното жилище в с. З., община Перник е посочено, че
същото е предоставено за ползване на съпруга, като съпругата го е напуснала.
От удостоверение от Агенция по геодезия,
картография и кадастър – служба по геодезия, картография и кадастър се
установява, че за с. З., общ. Перник, област Перник е изработена и одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри само за неурбанизираната територия на
землището.
От удостоверение за семейно положение,
съпруг и деца на А.В.И. се установява, че има двама сина – С.М. и В.М..
Установява се и че същата е имала сключен граждански брак – акт за сключен
граждански брак № 472/11.08.1979 г. Този брак е прекратен с развод на
07.12.1995 г. с гр.д. № 4058/07.12.1995 г. на РС Перник.
От показанията на свидетелката С.Й.В.
/майка на починалия В.С.М. и баба на С.М., В.М. и Ж.М./,се установява, че
имотът на сина й в с. З. представлява къща на два етажа и парцел от около
700-800 кв.м. Според свидетелката синът й В. М. е започнал да строи къщата през
1981 г., като е построил същата заедно с жена си А. за около 2-3 години.
Установява се, че бившите съпрузи са работели, а свидетелката, както и родителите
на ищцата А.И. са им помагали за строителството. Според свидетелката синът й се
е оженил за ищцата А.И. след като се е върнал от казарма – през 1978 г. като
двамата са се разделили през 1995 г. В тази връзка свидетелката счита, че
бракът е бил сключен преди започването на строежа на къщата. От своя страна
къщата е била построена за около 2-3 години и през 1983 г. вече е била готова.
От показанията на свидетелката се установява, че както синът й, така и бившата
й снаха са вложили труд и средства за къщата. Установява се също, че след
развода синът й и ищцата А.И. не са имали дело за делба на къщата и не са я
поделяли по друг начин.
На последно място от показанията на
свидетелката се установява, че около 2-3 години след развода си синът й В. М.
се е събрал с друга жена, не се е оженил за нея, но е припознал детето й –
ответницата Ж.М.. В тази връзка според свидетелката синът й е живял с новото си
семейство в къщата в с. З. от края на 90-те години на XX век до смъртта си през 2019 г.
От показанията на свидетеля М.З.Д./без
дела и родство със страните/ се установява, че имотът на В. М. се намира в с. З.
и представлява дворно място със сграда на два етажа, макар свидетелят да не
знае площта на постройката. Според свидетеля къщата е построена през 80-те
години на XX век. В тази връзка свидетелят твърди, че къщата е била построена, когато В.
М. е бил женен за първата си жена като строителството е отнело около 3 години.
Уточнява, че не знае кога В. М. се е оженил, но твърди, че по време на
строителството същият вече е бил женен. От своя страна посочва и че когато
къщата е била завършена В. М. все още е бил женен за А.И.. В тази връзка и
свидетелят уточнява, че не помни дали двамата са живеели заедно, но не са били
разделени. Според свидетеля В. М. и съпругата му са се разделили края на 80-те
години.
На последно място от показанията на
свидетеля се установява, че в строителството на къщата са помагали майката на В.
М. и родителите на А.И.. От своя страна строителството е започнало 1981 г. и е
отнело около 3 години. Според свидетеля лицата А.И. и В. М. са живеели в къщата
след завършването й заедно като семейство.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните
свидетелски показания. Показанията на св. Светла В. съдът цени при условията на
чл. 172 от ГПК, доколкото същата е баба на двама от ищците и на ответницата. В
тази връзка за свидетелката е налице възможна заинтересованост от изхода на
делото.Изнесените от свидетелката твърдения обаче са ясни, последователни и
еднопосочни, не са оспорени от страна на ответницата, а кореспондират и на останалите
представени по делото доказателства – гласни и писмени, поради което и съдът
кредитира същите, тъй като не намира основания за поставяне под съмнение на
тяхната достоверност. Съдът кредитира и показанията на св. Д., доколкото същите
са ясни и кореспондират на събраните писмени доказателства, а на показанията на
св. В.. В същите действително са налице известни противоречия, но те се дължат
на изминалия период от време. Доколкото и за свидетеля липсват данни за
евентуална заинтересованост от изхода на делото, то съдът поставя показанията
му в основата на правните си изводи по делото.
На следващо място от извършената и приета СТЕ и
разясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание съдът приема за
установено, че процесният недвижим имот, описан в приложения към исковата молба
нотариален акт за дарение е по действащия план на с. З.. Действащият
кадастрален и регулационен план на с. З. от своя страна е одобрен със заповед №
3916/15.07.1955 г. като след този план няма друг последващ такъв. По плана няма
и данни за извършено частично изменение на плана за регулация, касаещо
процесния имот.
Имот с пл. № V-91, за
който със заповед № 3916/15.07.1955 г. е бил отреден парцел УПИ V-91 в кв. 20
е с площ от 2511 кв.м.
Към УПИ V-91 в кв. 20,
по регулационния план на с. З. има придадени места по регулация, както следва:
от имот пл.№ 73 – 160 кв.м.; от имот с пл.№ 74 – 99 кв.м и от имот с пл.№ 76 –
57 кв.м. Общата площ на придадените по регулация места от други имоти е 316
кв.м. Площта от имот пл. № 91, включена
в УПИ V-91 в кв. 20 е 505 кв.м. – оцветена
плътно в червен цвят на приложената към заключението схема. Площта на
УПИ V-91 в кв. 20
по оцифрения план на с. З. е 820 кв.м. В Община Перник не са представени данни
сметките по регулация за придадените по силата на дворищно-регулационния план площи
да са уредени в срока по чл. 30.09.2001 г. /по § 6 от ПР на ЗУТ/.
Така изготвеното заключение следва да бъде
кредитирано, доколкото същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените задачи
като за вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на
делото.
Ответницата Ж.М. не е ангажирала никакви доказателства
по делото в подкрепа на твърденията си в отговора на исковата молба въпреки
дадената й възможност за това.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по допускане на
делбата /първа фаза на делбения процес/.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 34 от Закона за собствеността
/ЗС/ вр. с чл. 69 от Закона за наследството ЗН/, доколкото за двама от ищците
и ответниците процесните имоти са наследствени.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или
ако това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Съгласно ал.
3 от същата разпоредба искът за делба не се погасява по давност.
От своя страна съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делбата /решението, с което приключва първата фаза на производството по
делба/, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се
извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител.
В настоящия случай производството е изцяло допустимо – видно от
приложеното удостоверение за наследници на В.С.М. същият е бил
разведен към момента на смъртта си и е оставил трима наследници – децата си С.М.,
В.М. и Ж.М. – като и тримата му наследници участват в делбата като са страни по
делото.
Предявеният иск следва да се приеме и за изцяло основателен – спрямо всички
имоти и всички страни като съображенията за това са следните:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищците С.В.М. и В.В.М. и ответницата Ж.В.М. са наследници на лицето В.С.М.,
починал на 08.01.2019 г. като са негови
деца. Липсва спор и относно обстоятелството, че лицето В.С.М. е било в брак с
третата ищца А.В.И. като този брак е прекратен с развод с решение от 23.10.1995
г. по гр.д. № 4058/1995 г. по описа на Пернишкия РС.
От
представено по делото Решение от 23.10.1995 г.
по гр.д. № 4058/1995 г. по описа на Пернишкия РС и от удостоверение за семейно
положение, съпруг и деца на ищцата А.И. се установява, че тя и починалия В.С.М. са сключили граждански брак на 11.08.1979 г., за
което е бил съставен акт № 472.
От представения по делото нотариален акт за дарение от 1976 г. се
установява, че процесният урегулиран поземлен имот е бил еднолична[1] собственост на
починалия В.С.М.. От своя страна от представеното разрешение за строеж № 9 от
1981 г. се установява, че строежът на къщата, изградена в имота е започнал
най-рано през 1981 г.
С оглед гореизложеното строежът на процесната къща е започнал при всички
положения по време на брака между В.С.М. и ищцата А.И. като е извършен в УПИ
еднолична собственост на съпруга.
От
показанията и на двамата разпитани свидетели се установява, че този строеж е
продължил около 3 години. Това означава, че къщата е завършена около 1984 г. -
1985 г. Съпрузите от своя страна са се развели чак през 1995 г. В тази връзка и
съдът достигна до извод, че изграждането на къщата е започнало, развило се е и
е завършило / вкл. до груб строеж – по смисъла на т. 46 от § 5 на ДР на ЗУТ/,
докато В.С.М. и ищцата А.И. са били в брак.
Посоченият извод следва пряко от свидетелските показания, но се потвърждава
косвено и от удостоверението за наследници на В.С.М.,
от което е видно, че вторият им син с ищцата е роден през 1984 г. Свидетелят Д.
от своя страна е категоричен, че съпругата, а и родителите й, са помагали в
изграждането на къщата, като след завършването й семейството се е нанесло в нея
и е живяло там известен период от време преди раздялата на съпрузите. В тази
връзка и предвид липсата на ангажирани доказателства, а и на конкретни
твърдения в противоположен смисъл от страна на ответницата, съдът намира, че
къщата е построена изцяло във вид, годен за обитаване по време на брака между В.
М. и ищцата А.И..
Съгласно чл. 13 от СК от 1968 г. – обн. ДВ, бр. 23 от 1968 г., в сила от
22.05.1968 г. и отменен с ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. в сила от 01.07.1985 г.
недвижимите вещи /каквато безспорно е процесната сграда/, придобити от
съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити. От своя страна съгласно чл. 19 от СК от 1985
г. – обн. ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г. в сила от 01.07.1985 г. и отменен с § 3
от ПРЗ на СК – обн.ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г. в сила от 01.10.2009 г. вещите и
правата върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака в резултат от
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това на чие
име са придобити.
Предвид така цитираната нормативна уредба съдът достигна до извод, че
процесната сграда е придобита в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/
между двамата съпрузи – В. М. и ищцата А.И.. Това заключение се обосновава с
трайната съдебна практика, споделяна и от настоящия състав, съгласно която
сграда, построена в имот еднолична
собственост на единия от съпрузите, по време на брака и със съвместен принос от
двамата съпрузи става след изграждането си тяхна обща собственост в режим на
СИО. В тази връзка и действието на чл. 92 от ЗС не се прилага. По делото
липсват данни за промени във вещно правния статут на някой от процесните имоти
– от придобиване на терена и израждане на сградата до момента на смъртта на В. М..
Липсват и данни или твърдения бившите съпрузи да са поделили /съдебно или
извънсъдебно/ преди смъртта на В. М. процесната сграда. Липсват и данни да е
водено каквото и да било съдебно дело между В. М. и А.И. /с изключение на
делото за развод, което не засяга имущество на съпрузите/ относно намаляване
или изключване приноса на съпругата за придобиване на процесната сграда /така
Решение № 54/24.03.2010 г. по гр.д. № 5016/2008 г. на 2-ро Г.О. на ВКС и много
други/.
В тази връзка и съдът приема, че сградата безспорно е придобита от В. М. и А.И.
в режим на СИО. Последната е прекратена с развода на съпрузите през 1995 г.,
като както се отбеляза по-горе собствеността върху сградата не е поделена
приживе на В. М.. По тези съображения съдът намира, че към момента на смъртта
си В. М. е притежавал само ½ идеална част от процесната сграда.
Останалата ½ от постройката е лична собственост на бившата му съпруга А.И..
В тази връзка и възражението на ответницата за изключване на А.И. от делбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 5 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части. В
случая В. М. е оставил три деца /първите двама ищци и ответницата/ като към
момента на смъртта си е бил разведен. По тези съображения и всяко от децата на В.
М. притежава по 1/3 идеална част от притежаваното от последния към момента на
смъртта му имущество. Последното, както се установи по делото, е включвало
урегулирания поземлен имот по нотариалния акт за дарение и ½ идеална
част от построената в него сграда.
С оглед гореизложеното съдът намира, че по делото следва да бъде допусната
делба на двата процесни имота – УПИ и сграда. Делбените квоти в сградата са:
½ идеална част за А.И. и по 1/6 идеална част за трите деца на починалия В.
М. – С.М., В.М. и Ж.М.. Делбените квоти в УПИ са по 1/3 идеална част от имота
за всяко от трите деца на В. М. – С.М., В.М., и Ж.М..
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски е заявено от ищците. По арг. от чл. 355 от ГПК по разноските в
производството съдът се произнася във фазата по извършване на делбата.
Съдът обаче
констатира, че ответницата Ж.В.М. не е изпълнила
възложеното й с определение № 1112/24.02.2020 г. задължение да внесе по сметка
на съда депозит на вещо лице по СТЕ в размер на 100 лева. По тези съображения и
ответницата следва да бъде осъдена да заплати посочената сума.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между С.В.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, В.В.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и Ж.В.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** на собствения им по
наследство, оставено от баща им В.С.М., с ЕГН: **********, починал на
08.01.2019 г. недвижим имот, представляващ:
Поземлен имот с планоснимачен номер
91 /деветдесет и едно/ с
площ от 505 кв.м. – означен с плътно оцветяване в червен
цвят на изготвената към заключението по съдебно техническа експертиза с вх. № 10641/28.05.2020
г. схема, подписана от съда в съдебно заседание на 08.06.2020 г. и съставляваща
неразделна част от настоящото решение, за който имот е отреден УРЕГУЛИРАН
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. З., общ. Перник, обл. Перник, който имот по
плана на село З., общ. Перник, обл. Перник, утвърден със заповед № 3916/15.07.1955г.
представлява УПИ V-91 (пети за имот с планоснимачен номер деветдесет и едно) от кв. 20
(двадесети), с площ на имота по скица 820 кв.м. (осемстотин и двадесет
квадратни метра) и с граници по скица: улица, УПИ VI -91 (шести за имот с планоснимачен номер
деветдесет и едно),ПИ-76 (седемдесет и шести ), ПИ-74 (седемдесет и четвърти) и
УПИ-I\/-73 (четвърти за имот с планоснимачен номер седемдесет и три), но по
отношение на който урегулиран поземлен имот на основание параграф 8, ал. 1 във
вр. с параграф 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие за
придадените места по регулация, а именно – отчуждителното действие на дворищно
регулационния план е отпаднало за 160 кв.м., които са били придадени по
регулация от имот с пл. № 73, за 99 кв.м., които са били придадени по регулация
от имот с пл. № 74 и за 57 кв.м., които са били придадени по регулация от имот
с пл. № 76.
Посоченият имот /по документ за собственост нотариален акт за дарение №
200, т. II, дело № 1057/76г./ е с площ от 786 кв.м. при граници: улица, Н.Б., Й.В. и Ф.В.,
който по плана на с. З., Пернишки окръг съставлява парцел \/-91, в кв. 20
двадесети, с неуредени регулационни сметки,
при следните квоти:
За С.В.М. - 1/3 идеална част;
За В.В.М. - 1/3 идеална част;
За Ж.В.М.- 1/3 идеална част.
ДОПУСКА делба между С.В.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, В.В.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***, Ж.В.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** и А.В.И., с ЕГН: ********** и с адрес: *** на собствения им недвижим
имот, представляващ:
Жилищна сграда със застроена площ от 40 кв.м,
построена в поземлен имот, с планоснимачен
номер 91 /деветдесет и едно/ с площ от 505 кв.м. – означен с плътно
оцветяване в червен цвят на изготвената към заключението по съдебно техническа
експертиза с вх. № 10641/28.05.2020 г. схема, подписана от съда в съдебно
заседание на 08.06.2020 г. и съставляваща неразделна част от настоящото решение,
за който имот е отреден УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. З., общ.
Перник, обл. Перник, който имот по плана на село З., общ. Перник, обл. Перник,
утвърден със заповед № 3916/15.07.1955г. представлява УПИ V-91 (пети за имот с планоснимачен номер
деветдесет и едно) от кв. 20 (двадесети), с площ на имота по скица 820 кв.м.
(осемстотин и двадесет квадратни метра) и с граници по скица: улица, УПИ VI -91 (шести за имот с планоснимачен номер
деветдесет и едно),ПИ-76 (седемдесет и шести ), ПИ-74 (седемдесет и четвърти) и
УПИ-I\/-73 (четвърти за имот с планоснимачен номер седемдесет и три), но по
отношение на който урегулиран поземлен имот на основание параграф 8, ал. 1 във
вр. с параграф 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ е отпаднало отчуждителното действие за
придадените места по регулация, а именно – отчуждителното действие на дворищно
регулационния план е отпаднало за 160 кв.м., които са били придадени по
регулация от имот с пл. № 73, за 99 кв.м., които са били придадени по регулация
от имот с пл. № 74 и за 57 кв.м., които са били придадени по регулация от имот
с пл. № 76,
при следните квоти:
За А.В.И. – ½ идеална част;
За С.В.М.- 1/6 идеална част;
За В.В.М. - 1/6 идеална част;
За Ж.В.М. - 1/6 идеална част.
ОСЪЖДА Ж.В.М., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78 от ГПК по сметка на Пернишкия РС сумата от 100
лева – възнаграждение за вещо лице по допуснатата и изготвена съдебно техническа
експертиза.
УКАЗВА на Ж.В.М., с ЕГН: **********, че следва да внесе посочената сума по
сметка на Пернишкия РС в едноседмичен срок от получаване на препис от решението
и да представи доказателства за това.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНА С ОРИГИНАЛА: И.Д.