Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. С. 05.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9379
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид:
И.С.Т. чрез пълномощника си адвокат С.К.
Н.– К., е предявила срещу застрахователно дружество „Б.В.И.Г.“ АД гр. С.
осъдителен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за заплащане на
застрахователно обезщетение на ищцата в размер на 200 000 лева неимуществени
вреди, претърпени от смъртта на Й.С.Д.– майка на ищцата, в резултат на
пътнотранспортно произшествие на 09.02.2018 г. в гр. С. ***, причинено от Й.В.К.
при управление на л.а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № *******, при сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“ с ответника.
Ищцата излага, че на 09.02.2018 г. нейната
майка Й.С. *** в района на № 50 на пресечката с ул. „Франсис Де Пресансе“,
когато била ударена от л.а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № *******, управляван от Й.В.К.,***
в посока от бул. „Мадрид“ към бул. „Ситняково“. Пострадалата била пирета в
УМБАЛСМ „Пирогов с травматичен шок с кървене, политравма, фрактура на дясно
бедро, фрактура на шийката на дясно бедро (хирургична“фрактура на дясна
ключица, акромиална част, фрактура на ляв пищял, проксимална част, фрактура на
десен малък пищял, фрактура на дясна лъчева кост в дисталната част. Въпреки
проведеното лечение, пострадалата Й.С.Д.починала на 21.02.2018 г. Ищцата
твърди, че виновен за настъпването на ПТП бил водачът Й.В.К., който
управлявал автомобила с превишена
скорост, не е бил внимателен и предпазлив към пресичащата пешеходка и не я е
пропуснал да премине. Със смъртта на майка си ищцата изгубила най-близцкия
човек в живота сивръзката с когото била изключително силнаи винаги ще й липсва.
Ищцата твърди, че е претърпяла, търпи и ще търпи изключителни болки и
страдания. Ищцата Т. предявила претенция за застрахователно обезщетение пред
ответното дружество като застраховател по застраховка „гражданска отговорност“
със собственика на лекия автомобил, но до предявяването на иска нямало
определено застрахователно обезщетение.
На
основание изложеното, ищцата прави искане до съда да осъди ответното дружество З.
„Б.В.и.г.“ АД *** да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000
лева, ведно със законната лихва от 21.02.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът З. „Б.В.и.г.“ АД *** чрез
пълномощника си оспорва иска. В отговора на исковата молба прави възражение за
недоказаност на механизма на ПТП, възражение за съпричиняване поради допуснати
нарушения на правилата за движение от пешеходката, възражение за прекамерност
на претендираното обезщетение и възражение за периода на начисляване на
законната лихва.
По делото е прието за безспорно с
доклада наличие на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ между
сочения от ищцата деликвент - Й.В.К. и ответното дружество З. „Б.В.и.г.“ АД ***.
Не се спори между страните относно факта на настъпването на ПТП на 09.02.2018
г. и настъпилата смърт на пострадалата Й.С.Д.на 21.02.2018 г. Механизмът на
произшествието е установен от изготвените първоначална и допълнителна съдебно-автотехнически
експертизи. Според заключението на вещото лице, водачът Й.В.К. управлявал лек
автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. № ******* със скорост около 50 км/ч по ул.
„Черковна“ в посока от бул. „Мадрид“ към бул. „Ситняково“ в дясната за него
лента за движение. В лентата за насрещно движение имало спрели автомобили в
изчакване на зелена светлина на светофар. Пострадалата Й.С.Д.предприела
пресичане между спрелите автомобили в лентата за насрещно движение, като водила
за ръка шестгодишно дете. При навлизането на пешеходката в лентата, по която се
е движел л.а. „БМВ 318 ТДС“, управляван от Й.В.К., тя била ударена автомобила.
Мястото на удара се установява от допълнителната експертиза (скица л. 127).
Според допълнителното заключение на вещото лице, към момента на откриване на
видимостта спрямо пешеходката, тя не е попадала в опасната зона за спиране на
автомобила и водачът на автомобила е имал техническата възможност да
предотврати ПТП (доп. САТЕ т. 4.6, стр. 12 л. 136 и т. 4.11 стр. 14 л. 138). Същевременно
вещото лице дава заключение, че пешеходката е имала възможност да възприеме
разстоянието и скоростта на приближаващия се автомобил и да не предприеме
пресичане на платното.
Причинната връзка между получените
от ПТП на 09.02.2018 г. увреждания на пострадалата и настъпилата смърт на
21.02.2018 г. се установяват от съдебно-медицинската експертиза (отговор на
втори въпрос л. 158-159), като установените хронични заболявания при
пострадалата са благоприятствали настъпването на усложненията и смъртта.
Попадането
на пострадалата пешеходка извън опасната зона за спиране на автомобила,
съгласно заключението на вещото лице, и непредприемането от водача на
задължителните по чл. 20 ал. 2 изр. 2 от ЗДвП действия за намаляване на
скоростта и при необходимост спиране при възникнала опасност за движението, са
основание да се направи извод за противоправност на поведението на водача на
МПС, което е причинило ПТП с вредоносния резултат. Тази противоправност се
изразява и в неизпълнение на задължението на водача по чл. 116 от ЗДвП да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците.
По делото не са събрани
доказателства, които да изключват вината на водача на автомобила Й.В.К. за
причиненото ПТП и в този смисъл, не е оборена презумпцията на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
Тези обстоятелства обуславят правния
извод за произлязло ПТП след нарушение на правилата за движение, при което е
настъпила смърт, виновно причинено от водач на МПС, за който е било в сила
застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ с
ответното дружество. Виновно причиненото ПТП с настъпила смърт има характер на
застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и
е основание за пораждане на задължение на застрахователя да заплати застрахователно
обезщетение за причинената смърт на лицето.
Ищцата
по предявения иск за неимуществени вреди е дъщеря на пострадалата Й.С.
Димитрова. Тя спада към най-близкия семеен кръг на пострадалото лице, като
връзките помежду им се характеризират с обич, доверие и емоционална близост. Лицата
като низходящите на пострадалия, каквато е ищцата, търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от
време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Това поражда правото на ищцата да получи
застрахователно обезщетение при доказаност на претърпените вследствие
настъпилата смърт неимуществени вреди (ВС 4-61-ПП, т. ІІІ ал. 2, ВКС ТР
1-2018-ОСГТНК).
От
показанията на свидетеля Н.Д.(л. 100) се установява, че приживе е имало много
близки отношения на привързаност, взаимопомощ и любов между ищцата Т. и майка й
– пострадалата Димитрова. Според показанията на свидетелката, след смъртта на
майка си ищцата изпаднала в силен шок и в момента била в много тежко състояние.
От тези показания се установява, че смъртта на пострадалата е довела ищцата до
силен стрес и дълбоко емоционално разстройство. Допълнително обстоятелство,
което обуславя извод за изградена връзка на взаимно доверие и обич между
пострадалата и ищцата, са установените непрекъснати контакти между тях приживе
на пострадалата и чести периоди, в които двете са живеели заедно. Силната
близост и непрекъснатата връзка между тях безспорно е обусловила още по-голяма
тежест на емоционалния стрес, който ищцата е преживяла от смъртта на майка си
при ПТП. Поради тези обстоятелства, налице са основания за изплащане на
застрахователно обезщетение от ответното дружество на ищцата за претърпените от
нея неимуществени вреди.
При
преценка на размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид както
обстоятелствата по причиняване на смъртта на пострадалата, така и близостта
между нея и ищцата. Съобразно тези обстоятелства и при прилагане на критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, съдът определя сумата от 100000 (сто хиляди) лева
като справедлив размер на обезщетението за ищцата Т.. Искът с правно основание
чл. 432 от КЗ е основателен до този размер. Ответникът дължи законна лихва
върху обезщетението, считано от дата 29.06.2018 г. - датата след изтичане на
тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ
от предявяване на застрахователната претенция (л. 46), до окончателното
изплащане на сумата. Над тази сума, до пълния предявен размер от 200 000
лева искът е неоснователен. Неоснователна, с оглед чл. 497 ал. 1 т. 2 от КЗ, е
и претенцията за лихва в частта й от дата 21.02.2018 г. до 29.06.2018 г.
Неоснователно
е направеното от ответника възражение за съпричиняване от пострадалата Й.Д.на
вредоносния резултат. Съдът приема този извод въпреки заключението на вещото
лице в допълнителната автотехническа експертиза (л. 138) за възможност на
пострадалата да възприеме своевременно автомобила и да не извършва пресичане на
платното на място, където липсва пешеходна пътека. От техническа гледна точка заключението
е обосновано, но в конкретния случай става дума за много възрастен пешеходец
(88 години към датата на ПТП) – „престарял“ според редакцията на чл. 116 от ЗДвП, чиито възприятия и аналитични способности безспорно не са в достатъчна
степен адекватни, за да направи правилна
преценка на разстоянието, скоростта на МПС и своето поведение. От тези
обстоятелства произтича и задължението, съгласно цитирания чл. 116 от ЗДвП, на
водачите да бъдат особено внимателни към престарелите пешеходци, което
задължение виновният водач не е изпълнил. Поради това, съдът намира, че няма
основание за намаляване на определения справедлив размер на обезщетението
поради съпричиняване.
На
осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва ответникът да заплати на ищцата разноски по
делото в размер на 3015 лева, според уважената част от иска, а по сметка на
Софийски градски съд – държавна такса в размер на 4000 лева, според уважената
част от иска.
На
осн. чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в размер на 200 лева, което увеличава на
300 лева. От това възнаграждение, ищцата следва да заплати 150 лева, според
отхвърлената част от иска. Следва ищцата да заплати на ответника и разноски по
делото в размер на 213 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда З. „Б.В.и.г.“ АД *** ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** пл. „****** да заплати на И.С.Т. ЕГН **********,
адрес: *** застрахователно обезщетение в размер на 100 000 (сто хиляди)
лева неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Й.С.Д.– майка на ищцата,
настъпила при пътнотранспортно произшествие на 09.02.2018 г. в гр. С. ***,
виновно причинено от Й.В.К. при управление на л.а. „БМВ 318 ТДС“ с рег. № *******,
ведно със законната лихва от 29.06.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Отхвърля предявения от И.С. Т.срещу З. „Б.В.и.г.“ АД *** иск с
правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ над сумата от 100 000 лева до пълния
предявен размер от 200 000 лева като неоснователен, както и искането за
заплащане на законна лихва за периода до 29.06.2018 г.
Осъжда З. „Б.В.и.г.“ АД *** да
заплати на И.С.Т. разноски по делото в размер на 3015 лева.
Осъжда З. „Б.В.и.г.“ АД *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 4000 лева.
Осъжда
И.С.Т. да заплати на З. „Б.В.и.г.“ АД *** разноски по делото в размер на 213
лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: