М О Т И В И
към присъда № 161 от 21.09.2016 година
по н.о.х.дело № 1587 на Старозагорския районен съд
по описа за 2016 година
Обвинението против подсъдимия
А.Г.К., ЕГН **********, е за това, че на 25.04.2016 год. в с.Самуилово, община
Стара Загора, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание
без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - Р.К.П., ЕГН **********, изразяващи се в
опипване на гърдите и задните части и опити да я целува по врата, като
блудството е извършено чрез употреба на сила – престъпление по чл.149, ал.2,
т.1, предложение първо във връзка с ал.1 от НК.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да
бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за
срок от две години, предвиден в закона за извършеното престъпление, което да
бъде изтърпяно в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг”
режим.
Служебният защитник
адв.Л.Л. оспорва обвинението, като пледира подзащитния му да бъде признат за
невинен и оправдан.
Подсъдимият А.Г.К.
дава обяснения в хода на съдебното следствие, като не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение, макар при разпитите му пред органа на досъдебното
производство да е направил признания на съставомерни обстоятелства и факти. Поддържа
пледоарията на защитника си и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени
събраните доказателства, намери за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият А.Г.К. е
с начално образование, не е женен, няма доходи и не притежава имущество.
Подсъдимият е осъждан
с определение за одобряване на споразумение прекратяване на наказателното
производство по н.о.х.дело № 1364/2013 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила
на 10.07.2013 год., за престъпление по чл.197, ал.1, т.3 във връзка с чл.195,
ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с
ал.1 от НК, извършено на 14.03.2013 год., на „пробация” за срок от седем
месеца, изтърпяна изцяло на 17.02.2014 год., и с присъда по н.о.х.дело №
2423/2013 год. на РС-Стара Загора, влязла в сила на 03.01.2014 год., за
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 във връзка с чл.194, ал.1 от НК, извършено
на 14.05.2013 год., на „лишаване от свобода” за срок от една година и шест
месеца с четири години и шест месеца изпитателен срок, като с определение по
ч.н.дело № 66/2014 год. на РС-Стара Загора, влязло в сила на 01.04.2014 год.,
на основание чл.25, ал.1 във връзка с чл.23, ал.1 от НК му е било определено и
наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях – „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от четири години и шест
месеца.
В случая съдебното
минало на подсъдимия не оказва влияние върху квалификацията на деянието му,
предмет на настоящото наказателно производство, на същото се явява извършено от
него в изпитателния срок на наложеното му наказание „лишаване от свобода”,
цитирано по-горе.
Подсъдимият живеел в с.Самуилово, община Стара Загора, където бил
известен с прякора си – „В.”. В същото село с родителите си - св.Ц.К.Б.
и св.К.Р.П., живеела и св.Р.К.П., родена на *** год. На 25.04.2016 год. около
17.30 часа майката на св.П. я изпратила до магазина в селото, намиращ се на
тяхната улица. Последната тръгнала към магазина, но по пътя я срещнал подсъдимият,
когото тя познавала от по-рано. Подсъдимият тръгнал към нея, опитвайки се да я заговори,
и когато я настигнал, под влияние на употребения преди това от него алкохол я сграбчил
за раменете, като я придърпал към себе си. Св.П. се опитвала да се отскубне, молейки
го да я пусне, но подсъдимият, държейки я здраво, притисната към него, започнал
да я опипва по гърдите и седалищните й части, като се опитвал да я целуне по
врата. Св.П. обаче, успяла да се измъкне и побягнала към магазина, а
подсъдимият я подгонил. В движение св.П. се обадила от мобилния си телефон на
майка си, на която казала, че подсъдимият я гони, че я е опипвал и че се е
мъчел да я целува. Свидетелите Б. и П. хукнали да помогнат на дъщеря си,
последвани от майката на св.Б. - св.А.С.С.,*** съпруга си – св.И.Г.С., но по
това време била на гости у дъщеря си и зет си. По пътя към магазина свидетелите
Б. и П. видели как дъщеря им тича, а подсъдимият я гони. Настигнали ги в
близост до къщата на свидетелите С. и С., където св.П. ударил шамар на
подсъдимия, който се заоправдавал, че нищо не бил направил. В този момент,
чувайки шума от вън, от къщата си излязъл и св.С.. Св.П. била уплашена, треперела
и плачела, а когато се прибрала в къщи, разказала подробно на родителите си
какво се било случило.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, както следва:
обясненията
на подсъдимия А.Г.К. и показанията на свидетелите А. Славова С. и И.Г.С.,
дадени в хода на съдебното следствие;
обясненията
на подсъдимия А.Г.К., дадени в присъствието на защитника му пред органа на
досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание
чл.279, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 от НПК;
показанията
на свидетелите А. Славова С. и И.Г.С., дадени пред органа на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281, ал.5
и ал.7 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК, изцяло поддържани от тях
след прочитането им;
показанията
на свидетелите Р.К.П., Ц.К.Б. и К.Р.П., дадени пред органа на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281,
ал.5 и ал.7 във връзка с ал.1, т.5 НПК;
приетите
като писмени доказателства в хода на съдебното следствие справки за съдимост на
подсъдимия с приложени преписи от бюлетините му за съдимост и за изтърпените от
него наказания;
протоколите
и другите документи от значение за изясняване на обстоятелствата по делото, приложени
към досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на
основание чл.283 от НПК (в частност: заповед
за задържане на лице от 25.04.2016 год., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подсъдимия от 26.04.2016 год. и характеристична
справка за подсъдимия).
В
случая следва изрично да се отбележи, че:
всички
свидетелски показания са непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, като изцяло съответстват на приетата за установена от съда фактическа
обстановка;
в
подкрепа на свидетелските показания са и обясненията на подсъдимия, дадени в
присъствието на защитника му пред органа на досъдебното производство, пред
които той е признал, че е бил в нетрезво състояние и е пипал св.П. по гърдите;
в
обясненията си, дадени в присъствието на защитника му пред органа на
досъдебното производство, подсъдимият не е казал, че е пипал св.П. по
седалищните части и се е опитвал да я целува по врата, но и не е отрекъл тези
обстоятелства, поради което съдът прие, че липсата на изложени от него подобни данни
намира своето логично и житейски оправдано обяснение в нетрезвото му състояние
към момента на извършване на деянието, обуславящо липсата на пълнота в
спомените за извършеното под въздействието на алкохола, респективно, изхождайки
и от изложеното в предходните 2 абзаца, съдът изцяло кредитира с доверие показанията
на св.П., тъй като кореспондират, както с останалите свидетелски показания,
така и с обясненията на подсъдимия, дадени в присъствието на защитника му пред
органа на досъдебното производство, и доколкото изрично не се опровергават от
последните в която и да било тяхна част, съдът не счита, че е налице
основателна причина да се съмнява в достоверността им, било в тяхната цялост, било
в отделна тяхна част;
доколкото
са налице съществени противоречия между обясненията на подсъдимия в хода на
съдебното следствие и обясненията му, дадени в присъствието на защитника му
пред органа на досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание по
надлежния ред, съдът кредитира с доверие в тази им част именно последните, тъй
като са били депозирани само ден след извършване на деянието и отново след
малко повече от месец по-късно, когато спомените на подсъдимия за случилото се
са били по-точни и ясни, и освен това кореспондират с всички останали гласни
доказателства, още повече, че в съдебно заседание подсъдимият не успя да даде
логична и житейски правдоподобна причина за тези му обяснения, ако се приеме,
че те не отговарят на истината (същият твърди, че го е било страх, защото е бил
бит в полицията, но пред органа на досъдебното производство подсъдимият е бил
разпитван два пъти в разстояние на около малко повече от месец, като и двата пъти е казал едно и също,
при това в присъствието на защитника му, с когото не е споделил, че е бил бит,
нито пък се е оплакал по надлежния ред за това), респективно - съдът не
кредитира с доверие в тази им част обясненията на подсъдимия, дадени в хода на
съдебното следствие, възприемайки ги изцяло като защитна негова позиция, тъй
като се опровергават свидетелските показания и не намират подкрепа в нито едно
от доказателствата по делото.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
НА ДЕЯНИЕТО:
При така
установените обстоятелства по делото съдът намира за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че на 25.04.2016 год. в с.Самуилово, община Стара Загора,
подсъдимият А.Г.К. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово
желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст
- Р. К. П., ЕГН **********, изразяващи
се в опипване на гърдите и задните части и опити да я целува по врата, като
блудството е извършено чрез употреба на сила, с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.149, ал.2,
т.1, предложение първо във връзка с ал.1 от НК.
За да признае
подсъдимия за виновен в извършването на описаното по-горе престъпление, съдът
прие, че той е извършил деянието си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
неговия общественоопасен характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат
механизмът и начинът на извършване на деянието и обстоятелствата, при които то
е било извършено, видът и характерът на фактически действия, чрез които е било
осъществено изпълнителното деяние на разглежданото престъпление, и фактът, че
подсъдимият е пълнолетно лице, съзнаващо извършеното, включено и възрастта на
св.П., с която се е познавал от по-рано. Вярно е, че към момента на извършване
на деянието подсъдимият е бил употребил алкохол, вследствие на което
морално-волевите му задръжки са били отслабени, но фактът, че, видно от
обясненията му, дадени в присъствието на защитника му пред органа на
досъдебното производство, е имал спомен за случилото се, означава, че същият не
е бил в състояние, щото да не може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от една страна от предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление – „лишаване от свобода” от две до осем години, а от друга страна –
от конкретните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като същевременно се съобрази и с целите на наказанието –
генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК.
В
случая съдът отчете младата възраст на подсъдимия и направените от него при
разпитите му пред органа на досъдебното производство признания на съставомерни
обстоятелства и факти като смекчаващи отговорността му обстоятелства, а като
отегчаващо отговорността му обстоятелство – съдебното му минало.
Предвид
изложеното съдът определи и наложи на подсъдимия А.Г.К. наказание при превес на смекчаващите отговорността
му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години и два
месеца в затворническо заведение от закрит тип при първоначален „строг” режим
на изтърпяване съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС (в случая разпоредбата на чл.59, ал.1 от ЗИНЗС е неприложима предвид предходното осъждане на подсъдимия на лишаване от
свобода, ако и изпълнението на това му наказание да е било отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК).
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът приспадна при
изпълнение на наложеното с настоящата присъда наказание времето, през което подсъдимият
е бил задържан по настоящото наказателно производство, считано от 26.04.2016
год., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Тъй като настоящото деяние на подсъдимия е било извършено от
него в изпитателния срок на предходното му наказание лишаване от свобода, съдът
на основание чл.68, ал.1 от НК постанови отделно от така наложеното му наказание
подсъдимият да изтърпи в затворническо заведение от закрит тип при първоначален
„строг” режим съобразно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС и наказанието „лишаване
от свобода” за срок от една година и шест месеца, наложено му на основание
чл.25 от НК по ч.н.дело № 66/2014 год. на Старозагорския районен съд за
деянията, предмет на осъжданията му по н.о.х.дела № 1364/2013 год. и №
2423/2013 год. на Старозагорския районен съд, като при изпълнението му на
основание чл.25, ал.3 от НК приспадна изцяло изтърпяното наказание „пробация”
(„задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител”) за срок от седем месеца, наложено му по н.о.х.дело №
1364/2013 год. на Старозагорския районен съд, като два дни пробация се зачитат
за един ден лишаване от свобода.
ВОДИМ ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: