№ 199
гр. Варна, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна П. П.а
Членове:Светла В. Даскалова
Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20243100600875 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивната проверка е присъда № 40, постановена на
15.02.2024 г. от Районен съд – Варна, 36 състав по НЧХД № 2889/2021 г., с
която подс.И. П. И. е бил признат за виновен в това, че на 06.02.2021 г. в
гр.Варна, причинил на К. Д. М. лека телесна повреда изразяваща се във
временно разстройство на здравето неопасно за живота /извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК/, а именно контузия на гръден кош, контузия на втори и
трети пръсти на лява ръка, травматични оттоци и кръвонасядания в
гореописаните области, като на основание чл.130, ал.1, вр. чл.54 от НК му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,
изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с
изпитателен срок от три години. С присъдата подс.И. е бил осъден да заплати
на тъжителката 1500 лв., представляващи обезщетение за нанесените й
неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на
1
главницата, като за разликата да 5000 лв. предявения гр. иск е бил отхвърлен
като недоказан. Подс.И. е бил осъден да заплати държавна такса върху
уважения размер на гр. иск в размер на 60 лева, както и сумата от 1212 лева
разноски по делото, направени от тъжителката.
Срещу присъдата на Районен съд - Варна е постъпила въззивна жалба
от частната тъжителка К. М.. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за
несправедливост на наложеното наказание и на присъденото обезщетение.
Искането е за увеличаване на размерите им.
По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната
инстанция частната тъжителка моли да бъдат увеличени размерите на
наложеното наказание и присъденото обезщетение.
Адв.Б., защитник на подс.И. моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда.
Подс.И. в последната си дума заявява, че се чувства виновен. Твърди, че
не е виждал детето си от 10 месеца, че бившата му съпруга и нейната майка –
частната тъжителка са го вкарали в „схема“ - домашно насилие, лека телесна
повреда, домашно насилие, лека телесна повреда и по този начин ще го вкарат
в затвора.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и
справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК
намира за установено следното:
Жалбата срещу постановената присъда от ВРС е процесуално допустима,
подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по
същество обаче се явява неоснователна.
От фактическа страна първостепенния съд в съответствие с всички
релевантни доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Подсъдимият И. П. И. и свид. Ж. В. Й. били съпрузи. Имат син И. И.ов
И.. От 11.04.2020 г. съпрузите са във фактическа раздяла, като отношенията
2
им били силно влошени. Двамата водили редица производства един срещу
друг - по реда на ЗЗДН, както и за определянето на режим на лични
отношения на И. със сина му И.. Последното следвало да се случва в
присъствие на майката, респ. в присъствието на лице, определено от нея, като
за такова лице същата посочила своята майка - частната тъжителка М..
На 06.02.2021 г. следвало да се състои среща между подсъдимия и
детето, на която среща присъствали детето И., майка му Ж. Й., тъжителката
М., свид. Д. Д. – приятел на Й., свид. Д. Г.Д. – приятел на тъжителката,
подс.И., неговият баща – свид. П. Г., брат му – Венцислав П. И. и съпругата на
Венцислав И. – свид. Оя М. И.а, заедно с двете им малки деца. Срещата се
провела на детската площадка, намираща се пред блока, в който живеели
детето И. и неговата майка. Още от началото на срещата отношенията между
участниците и в частност тези между подс. И. И. и свид. Ж. Й. и нейната
майка К. М. били много напрегнати. На тъжителката М. и свид. Й. не се
харесало, че подсъдимият и брат му правели видео-клипчета с телефон на тях
и детето, като заснемали определени моменти, което по тяхна преценка се
правело с цел по-късно те да бъдат използвани по делото за развод и
неколкократно обяснявали, че не желаят да бъдат заснемани нито те, нито
детето, което обстоятелство видимо раздразнило подсъдимия И. и неговите
близки. Междувременно тъжителката забелязала, че дядото на детето – свид.
П. Г. целувал детето по устата, което провокирало у нея възмущение, което
същата не спестила, обосновавайки го със съществуващата по същото време
пандемия от Ковид 19.
Подсъдимият и неговите роднини, тъй като не били виждали детето
отдавна му били донесли много подаръци и започнали да му ги дават, като в
определен момент част от участниците – И., подс. И., свид. Ж. Й. и свид. Д. Д.
седнали заедно с детето на беседката, намираща се в района на детската
площадка. Непосредствено до детето били седнали майка му, баща му, свид.
Д.. Права зад детето била частната тъжителка М., в ляво от нея бил свид. Д., а
в дясно свид. П. Г.. В един момент тъжителката М. понечила да избърше
нослето на И., когато подс. И. хванал лявата й ръка и извил пръстите й в
посока предмишницата, като едновременно с това свид. Г. хванал другата ръка
на М.. В този момент се намесил свид. Д., който освободил лявата ръка на М.
от хвата на И., а свид.Й. казала на подсъдимия, че няма право да се държи по
3
този начин.
Детето се разплакало, а подсъдимият започнал да обижда тъжителката,
тъй като тя постоянно се месила в общуването му с детето, а тя от своя страна
се обадила на тел. 112, за да подаде сигнал за случващото се. Във връзка с
подадения сигнал на мястото били изпратени полицейските служители свид.
П. Г. П. и М. М.ов З., които установили присъстващите лица, предупредили ги
да спазват добрия тон помежду си, като били уведомени за опита да се извие
ръката на М., но не констатирали видими наранявания, съставили нарочна
докладна записка за посещението и си тръгнали, като срещата на детето с
роднините му продължила.
След като полицейските служители си тръгнали, детето започнало да си
играе на площадката с пластмасово моторче, следвано неотлъчно от частната
тъжителка М. и подс. И. И.. В един момент, карайки мотора детето се
насочило към изхода на площадката, която се отваряла и в двете посоки, което
обстоятелство притеснило тъжителката М. и тя тръгнала след него с цел да го
догони и да му попречи да напусне площадката. Непосредствено след нея и
също зад детето се намирал и подсъдимият, който имал същите намерения, но
след като тъжителката достигнала първа до детето и понечила да го хване за
рамото, подсъдимият достигнал до нея и я ударил с юмрук в гърба. В резултат
на това въздействие М. загубила равновесие и паднала на земята. Към нея
незабавно се насочили свидетелите Й. и Д.. М. изохкала, но почти веднага се
изправила, като подсъдимия междувременно се отдалечил усмихвайки си и
казвайки, че тя се е спънала в него. Малко по-късно възникнала необходимост
детето да се преобуе и майката заедно с близките си се прибрали в
апартамента, където се забавили известно време. Междувременно подс. И. и
баща му чакали пред блока, а свид. Венцислав И. и съпругата му си тръгнали.
След като свид. Ж. Й. и близките й слезли обратно заедно с детето
подсъдимият И. и баща му останали с него още около 10-15 минути, след
което си тръгнали въпреки, че имало още време до изтичането на срещата
съобразно определения режим от съда, тъй като майката заявила, че
наближава момента за хранене на детето.
На следващия ден – 07.02.2021 г. К. М. посетила съдебна медицина при
МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, където била прегледана от съдебен медик,
който констатирал следните травматични увреждания: контузия на гръден
4
кош, контузия на 2-ри и 3-ти пръсти на лявата ръка, травматични отоци и
кръвонасядания в гореописаните области.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
06.02.2021 г. К. Д. М. е получила контузия на гръдния кош, контузия на 2-ри и
3-ти пръст пръсти на лявата ръка с травматичен оток, кръвонасядане по
дясната странична половина на гръдния кош на ниво 5-8-мо десни ребра, оток
и кръвонасядане в областта на основата на 2-ри и 3-ти пръсти на лявата ръка.
Травматичните увреждания в областта на дясна гръдна половина са резултат
на удар, реализиран в дясната странична повърхност на гръдния кош, на ниво
5-8-мо дясно ребро, като същите отговарят да бъдат получени при удар с
юмрук в указаната област, т.е. по начина описан в материалите по делото,
респ. в частната тъжба. Налице е и контузията на 2-ри 3-ти пръсти на лявата
ръка, изразяваща се с оток и кръвонасядания в основата на пръстите и
междупръстните стави. Травматични увреждания от този вид са резултат на
рязко, форсирано отвеждане на пръстите на лява длан назад и нагоре, т. е
отговарят да бъдат получени по начин описан в частната тъжба. От
поясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че при просто
падане биха могли да се получат същото травматично кръвонасядане, с
възможност за ожулване и хематом, но различни по вид от констатираните при
частната тъжителка. Описаните при нея увреждания биха могли да бъдат
получени при удар на действаща повърхност, която има окръглена форма -
ръка или юмрук и то ограничена такава, като не могат да се получат такива
със същата форма при падане върху бордюр или друга повърхност с подчертан
ръб.
Тази фактическа обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията на
свидетелите Д. Д., Ж. Й., Д. Д., П. П., М. З., частично от показанията на свид.
П. Г., свид. Венцислав И., свид. О. И.а, дадени в хода на съдебното
следствие, както и частично от обясненията на подс.И. И., заключението на
вещото лице и писмените доказателства по делото.
Първоинстанционният съд след внимателен анализ на събраните
доказателства е постановил присъдата си, като е признал подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение. Тези изводи са правилни, обосновани,
кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият
5
съдебен състав.
Първоинстанционният съд е постановил своето решение въз основа на
задълбочен анализ на всички релевантни към делото доказателства, като
направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани и
съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите
констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по
делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани
по делото доказателствени средства.
Механизмът на получаване на телесните увреждания е изяснен от
първоинстанционния съд, с активното участие на страните при изслушването
в с.з. на вещото лице, изготвило СМЕ. Съдът е кредитирал заключението на
СМЕ и разясненията, дадени в с.з. от вещото лице, като в мотивите към
присъдата е изложил съображенията си защо им дава вяра.
В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на събраните
доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са
от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите
изводи относно съставомерността на извършеното деяние и участието на
подсъдимия в извършването му, като заключенията на съда са достатъчно
аргументирани и мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.
В конкретния случай по отношение на основните факти, включени в
предмета на доказване са събрани достатъчно доказателства, които са и
еднопосочни. Безспорно е установено, че на 06.02.2021 г. подсъдимият
причинил на пострадалата телесни увреждания, подробно описани по-горе.
За съставомерността на престъплението по смисъла на чл.130, ал.1 от
НК, събраните по делото доказателства следва от обективна страна безспорно
да установяват проявление в действителността на съзнателни и целенасочени
актове от страна на извършителя, с които се наранява телесната
неприкосновеност на друго лице.
В конкретния случай, чрез активни телодвижения подс.И. причинил
различни по вид телесни увреждания на пострадалата М., определящи
обективната съставомерност на деянието, както правилно е посочил и
първоинстанционния съд. Подсъдимият добре е знаел, че извършва актове на
физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на тъжителката и
че употребява сила, но независимо от това, той е извършил тези си действия,
6
добре съзнавайки, че ще последват телесни увреждания. Той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието си и е желаел настъпването на
негативния резултат.
Настоящият съдебен състав намира за нужно да отбележи, че по делото
са събрани необходимия брой и в достатъчно пълна степен доказателства,
които да разкрият в пълнота фактическата обстановка по делото и от
преценката, на които се стига до извода за осъществен състав на престъпление
по чл.130, ал.1 от НК от страна на подсъдимия.
По жалбата на частната тъжителка:
1.Относно наложеното на подсъдимия наказание:
Наложеното на подсъдимия И. наказание лишаване от свобода в
определения му размер и с приложението на чл.66, ал.1 от НК е съответно на
принципа на чл.35 ал.3 от НК и на целите по чл. 36 от НК, поради което ВОС
счита, че е справедливо. Взети са предвид и правилно са оценени, от една
страна, невисоката степен на обществена опасност на конкретното
престъпление, и от друга – ниската такава на дееца. Отчетени са липсата на
отегчаващи отговорността му обстоятелства и наличието единствено на
смекчаващи такива – липсата на предходни осъждания, неговата трудова
ангажираност.
Първоинстанционният съд правилно е взел предвид всички относими
към индивидуализацията на наказанието обстоятелства, и е наложил
наказание на подс.И. от три месеца „Лишаване от свобода“, което е минимума
на определеното в закона наказание предвидено за това престъпление като е
приложил разпоредбата на чл.66 от НК, намирайки аргументи в отлагане
изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок. Този извод
изцяло се споделя от настоящия съд, тъй като така наложеното наказание,
отложено с изпитателен срок, съответства на извършеното деяние и на
максимално реализиране в конкретния случай на целите на наказанието.
2. Уваженият граждански иск за неимуществени вреди ВОС счита за
правилно определен по размер и съответстващ на претърпените болки и
страдания от пострадалата от престъплението. Съображенията на
7
проверявания съд за определяне на този размер се споделят напълно от
настоящия състав и няма да се приповтарят.
С оглед на гореизложеното въззивната инстанция прави изводите си, че
присъдата на ВРС е правилна, законосъобразна и обоснована, оплакванията са
неоснователни, не са налице основания за отменяването или изменяване на
съдебния акт, поради което същият следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, съставът на
Варненския окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 40, постановена на 15.02.2024 г. от
Районен съд – Варна, 36 състав по НЧХД № 2889/2021 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се уведомят писмено
страните за изготвяне на настоящото решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8