№ 103
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Светла Василева Курновска-Младенова (АП-
Варна)
като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600290 по описа за 2021
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство пред настоящата инстанция е образувано по
въззивна жалба на подсъдимия М. К. П., чрез неговите процесуални
представители-адв. М.Р. и адв.Н.В. против Присъда №3 от 11.06.2021г.
постановена по НОХД №273/2020год. по описа на Шуменски окръжен съд.
С въззивната жалба на подсъдимия се излагат съображения за
незаконосъобразност, необоснованост и допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на присъдата. Жалбоподателите претендират
за липса на мотиви към атакувания съдебния акт, което прави невъзможно
проверка на достигнатите правни изводи. Считат, че не е установена
причинно следствената връзка между ПТП и смъртта на Б. П., поради липса
на аутопсия, че обвинението за нарушение на чл.21ал.2 от ЗДвП не е в
причинна връзка с настъпилия противоправен резултат. С жалбата се правят
искания за преквалификацията на деянието по чл.343а,б.“в“ във вр. с
ал.3,б.“а“ от НК и определяне на наказание „лишаване от свобода“, при
1
условията на чл.55 от НК в размер до една година, както и редуциране на
наложеното наказание по чл.343г във вр. с чл.37,т.7 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност на
въззивната жалба и законосъобразност на постановения съдебен акт.
Частните обвинители и техния повереник редовно призовани не се
явяват.
Защитниците на подсъдимия поддържат жалбата на изложените в нея
основания, които доразвиват в съдебно заседание.
В последната си дума подс.П. изразява съжаление за инцидента. Според
същия, предприетата от него маневра е по причина поведението на другия
водач, който се е намирал в неговата пътна лента, поради което подсъдимия
не е имал друг изход. Моли да по-ниско наказание.
Настоящият състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите във въззивната жалба и допълненията към нея,
становището на страните и извърши цялостна проверка на постановеният акт
по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Предмет на въззивна проверка е Присъда №3 от 11.06.2021г.,
постановена по НОХД №273/2020г. на Окръжен съд гр.Шумен, с която
подсъдимия М. К. П., е признат за виновен в това, че на 30.01.2015 г. край
гр. Смядово, обл. Шумен по път II-7, на км. 23 + 070 до кръстовище с път III-
7302, при управление на л.а. „Тойота Ланд Крузер“ с рег. № В 9897 НХ,
собственост на „Капро-П.“ ЕООД гр.Вълчи дол, нарушил правилата за
движение по пътищата – чл. 15, ал.1 и чл.21, ал.2 от ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Б.Б. П. от гр.Котел, настъпила на
04.04.2015г.,тежка телесна повреда на К.К.П. и средни телесни повреди на
Д.С.П., К.К.К., Д.Д.Д., Д.Я.Т., К.А.К. и Р. С. П., всички от гр. Котел, поради
което и на основание чл.343, ал.4, във вр. с ал.3, предл.ІІ, б.„б“, предл.І, във
вр. с чл.342, ал.1 и чл.55, ал.1 от НК му е наложено наказание от две години
лишаване от свобода. Подсъдимият е признат за невинен и оправдан по
първоначалното обвинение. На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено
изпълнението на наложеното наказание за срок от три години. На основание
чл. 343г от НК подсъдимия е лишен от право да управлява МПС, за срок от
две години.
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена в срока за
обжалване и от надлежна страна.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, въззивния съд
2
установи от фактическа страна следното:
Подсъдимият М. К. П. е правоспособен водач на МПС от 12.10.2010г. с
категория В, А, М. През 2015г. същия работел като общ работник в семейната
фирма „Капро-П.“ ЕООД гр.Вълчи дол. Тъй като осъществявал изцяло
спедиторската част на фирмата, функциите му изисквали управлението на
различни МПС. Подсъдимият управлявал всички автомобили на фирмата, за
което притежавал пълномощно, правил доставки и превозвал хора. Подс.П.
пътувал често до гр.Шумен, гр.Добрич и гр.Варна, като познавал добре
пътната обстановка в този регион.
На 30.01.2015г. сутринта подсъдимият управлявал лек автомобил
„Тойота Ланд Круизер“ с ДК№ В9897НХ, собственост на „Капро-П.“ ЕООД,
по главен път ІІ 07 в посока от гр. Шумен към гр.Карнобат. На предната
дясна седалка на автомобила се намирал неговия баща-св.К.К. П., а на задната
седалка, на мястото зад водача– св.Х.С.Х., който работел като агроном във
фирмата. Пътят бил сух, времето ясно.
По същото това време, от гр.Котел за гр.Смядово, по маршрут през
с.Тушовица и с.Риш, се е движел лекотоварен автомобил „Форд-Транзит“, с
ДК №СН1552СА, собственост на Х.В.М. от с.Ябланово, управляван от
св.К.К.П.. На предната седалка до шофьора се намирала съпругата му –
св.Д.С.П., а до нея синът им– св. К.К.К.. Това била единствената седалка в
микробуса. В каросерията на превозното средство се намирали свидетелите:
Р. С. П., Б.Б. П., Д.Д.Д., К.А.К., А.Б.А., А.Д.Д., Х.И.Т., А.М.Ш., Р.Б.Ч., Д.Я.Т.,
Д.С.Й. и И.К.К. – общо петнадесет човека.Същите били насядали на
столчета, щайги, отрязани дървета, или на пода.
Около 9.00ч. на 30.01.2015г. двата автомобила се приближили към
кръстовището на пътя, по който се движели – ІІ-07 /Шумен – Карнобат /с
главен път ІІІ – 7302/отклонение за гр.Смядово/. Пътят пред управлявания от
подс.П. автомобил бил с две ленти, с изкачване до кръстовището, а пътят
пред управлявания от св.П. преди кръстовището се разделял на три ленти,
като средната била обозначена с хоризонтална сигнализация- предназначена
за завиващи в ляво моторни превозни средства. Преди кръстовището и от
двете посоки на път ІІ-07, скоростта на движение на МПС била ограничена
със знак В26 до 70 км/ч.. За превозните средства, движещи се в посоката, по
която се е движел подсъдимия се намирал и предупредителен знак за
приближаване на кръстовище и за завой на ляво, а в тази на свидетеля – за
приближаване на кръстовище. В района на кръстовището, св.П., подал ляв
мигач и се преустроил в средната лента за движение, като същевременно
намалил скоростта на автомобила от 70км/ч, до около 24км/ч. В това време
подсъдимият, който управлявал автомобила със скорост от 98км/ч, навлязъл в
кръстовището и на разстояние по-малко от 100,5м. забелязал
приближаващото се към кръстовището превозно средство управлявано от
свидетеля. Навлизайки в кръстовището, подсъдимият променил траекторията
на движение на управлявания от него автомобил, като завивайки на ляво
3
навлязъл в лентата за насрещно движение /заемана от св.П./. Последвал челен
кос удар между предните десни челни повърхнини на двете моторни
превозни средства. Мястото на удара се намирало почти изцяло в лентата за
престрояване към гр. Смядово. Към момента на удара Буса се намирал почти
изцяло в лентата за престрояване под ъгъл около 9-11 градуса на дясно
спрямо оста на пътя, а Джипа-с по-голямата си част в лентата за
престрояване, под ъгъл около 10-12 градуса на ляво спрямо оста на пътя.
Малко преди удара, когато Буса се намирал изцяло в лентата за
престрояване, св.П. завил волана на дясно. Подсъдимият задействал
спирачка, автомобилът му продължил движението си около 15 – 20 м. след
сблъсъка, а Бусът се завъртял. От удара в колата на подсъдимият се
задействали въздушните възглавници и тримата пътници в нея успели да
излязат след около трийсетина секунди. След като се убедили, че са добре,
подсъдимият казал на св.Х. да сигнализира идващите по посока гр.Харманли
автомобили за станалото произшествие, поради недобра видимост за да се
предотврати ново произшествие. След като св. Х. тръгнал, подсъдимият и
баща му се приближили към Буса. Същите видяли, че има много пострадали
хора и подс.П. веднага сигнализирал за произшествието на телефон 112.
Същият обяснил къде се намира произшествието, обстоятелството, че има
много пострадали и необходимостта от повече линейки за оказване на помощ
и транспортирането им.
До Буса спрял автомобил,от който излезли четирима мъже,които
започнали да изнасят от Буса няколко моторни резачки, туби с бензин, газова
бутилка, щайги, касетки и дънери, които натоварили на своя автомобил.
Много от пострадалите били в тежко състояние, пред двигателя на
товарния автомобил се намирал паднал от автомобила мъж и част от
панорамното стъкло. Пътниците, които били в състояние да се движат,
помагали на четиримата мъже да натоварят резачките и другите вещи в
техния автомобил. На място пристигнали четири линейки, като пострадалите
били транспортирани в болницата в гр.Шумен.
От изготвените на досъдебното производство съдебно медицински
експертизи се установява, че в резултат на пътното произшествие са
причинени: тежка телесна повреда на К.К.П., ЕГН ********** от гр. Котел,
изразяваща се в загуба на слезката; средна телесна повреда на Д.С.П., ЕГН
********** от гр. Котел, изразяваща се в трайно затруднение в движението
на десния долен крайник, вследствие на многофрагментно закрито счупване в
долния край на дясната бедрена кост и счупване на двете кости на дясната
подбедрица; средна телесна повреда на К.К.К., ЕГН ********** от гр.Котел,
изразяваща се в трайно затруднение на движението на долните крайници за
период от 8 – 10 месеца, което обуславя и постоянно разстройство на здравето
неопасно за живота, вследствие на многофрагментно счупване на горно и
долно рамо на срамната /пубисна/ кост в дясно, счупване на седалищните
кости и сакрума /кръстеца/, деформиран тазов пръстен и симфизиолиза,
4
счупване на голямопищялната кост на левия крак; средна телесна повреда на
Д.Д.Д., ЕГН ********** от гр. Котел, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на врата, долни и горни крайници, което обуславя и разстройство
на здравето, временно опасно за живота и постоянно общо разстройство на
здравето неопасно за живота /след отзвучаване на острия период/, вследствие
на многофрагментни фактури на ставни израстъци на телата на Четвърти и
Пети шиен прешлен /С4 и С5/ и листеза /приплъзване/ на Трети и Четвърти
шиен прешлен /С3 и С4/ с данни за квадрипариетичен синдром
/многофрагментно счупване в долната трета на големия пищял на левия крак;
средна телесна повреда на Д.Я.Т., ЕГН ********** от гр. Котел, изразяваща
се в трайно затруднение на движението на десния долен крайник, вследствие
на счупване на горното рамо на дясната пубисна /срамна/ кост и счупване на
шийката на дясната бедрена кост; средна телесна повреда на К.А.К., ЕГН
********** от гр. Котел, изразяваща се в трайно затруднение в движението
на левия горен крайник, следствие на счупване на лява ключица и
разстройство на здравето, временно опасно за живота, вследствие на
травматичния хемоторакс и пневмоторакс; средна телесна повреда на Р. С. П.,
ЕГН ********** от гр. Котел, изразяваща се в трайно затруднение на
движението на левия горен крайник, вследствие на счупване на лява ключица.
На 30.01.2015г. пострадалият Б.Б. П., на 63г. постъпил в МБАЛ Шумен
с получена при катастрофата съчетана травма, изразяваща се в гръдна травма
– счупване на ребра по мишнична линия 3-6-то, вляво, 4-то и 5- то откъм
гърба, контузия на ляв бял дроб, хемопневмоторакс /кръв и въздух в гръдната
кухина/ и подкожен емфизем и охлузване на кожата в лявата гръдна
половина, коремна травма изразяваща се в разкъсване на слезката с
кръвоизлив в коремната кухина, травма на крайниците – счупване на лакътна
и лъчева кост на лявата предмишница и остра следкръвоизливна анемия. В
болницата същия престоял до 13.02.2015г. в отделение по реанимация и
хирургично отделение, като на 02.02.2015г. П. бил опериран, при което била
отстранена слезката му. Поставен бил катетър на гръдния кош и изписан за
домашно лечение. На 06.03.2015г. П. бил хоспитализиран наново в МБАЛ
Шумен, поради влошаване на състоянието му, от където на 08.03.2015г. бил
приведен в МБАЛ “Света Ана“-Варна. Там била констатирана хронична
артериална недостатъчност на долните крайници, тромбоза на лявата илиячна
артерия с липса на пулсации на лявата бедрена и двете задколянни артерии.
На 09.03.2015г. П. получил исхемичен мозъчен инсулт и хематом в областта
на отстранения далак. Същият бил опериран на 10.03.2015г., при което е
установен кръвоизлив в коремната кухина от около 1 литър и некроза на
обширен участък на тънкото и дебело черво, като засегнатите от некроза
участъци са отстранени. След операцията, П. се намирал в тежко състояние, с
нарастване на размерите на мозъчния инсулт, хемипареза /парализиране на
едната част от тялото/, дихателни нарушения, нарушения в сърдечния ритъм
и хипертония. От болницата пострадалият бил изписан на 30.03.2015г. и
починал в дома си на 04.04.2015г.
5
Според тройната СМЕ/л.613,т.4 от ДП/ поради неизвършване на
послесмъртно изследване /аутопсия/, експертизата не разполага с категорично
доказателство за непосредствената причини за смъртта и нейната пряка
връзка с травмата. Несъмнено е според вещите лица, че травмата е довела или
допринесла значително за неблагоприятния изход.
Видно от изготвената тройна АТЕ/л.936,том7 от ДП/, преди настъпване
на пътно-транспортното произшествие, подсъдимият е управлявал
автомобила със скорост около 98 км/ч, а в момента на удара скоростта му е
била около 92км/ч. Скоростта на Буса преди ПТП е била 70км/ч, а към
момента на удара- около 24км/ч. Опасната зона за спиране на управлявания
от подсъдимия джип при движение с разрешената скорост от 70 км/ч е около
51 м., а опасната зона за спиране при движение с изчислената скорост на
движение е около 85м. При движение на джипа с ограничената скорост на
движение, аналогични действия на водача му с волана за управление и
предприемане на аварийно спиране при откриване на видимостта му към
Буса, ПТП е могло да бъде предотвратено, като двете МПС ще се установят
на около 19-25м. един от друг. Към момента на отклоняване на Буса към
лентата за пристрояване към гр.Смядово, двете МПС са се намирали един от
друг на разстояние от около 148 м. Траекторията на движението на Буса
преди настъпване на произшествието е от собствената дясна лента за
движение към лентата за пристрояване. Водачът на Буса е нямал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП. Водачът на джипа е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП с така
изчислената си скорост на движение, като не навлиза в лентата за насрещно
движение при наличие на насрещно движещо се МПС. Техническите причини
за настъпването на ПТП са: движение на джипа със скорост на движение по-
висока от разрешената; навлизане на джипа в лентата за насрещно движение,
при наличие на насрещно движещо се МПС. При реакция на водача на джипа
в лентата си за движение и при наличната си скорост на движение, чрез
предприемане на аварийно спиране, произшествието е предотвратимо.
След проверка на постановения съдебен акт, настоящия състав намира,
че при изготвяне на мотивите съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не е изпълнил задължението си по чл.305,ал.3 от НПК, а
именно да посочи кои факти приема за установени и въз основа на какви
доказателства и доказателствени средства е направил своите правни изводи.
Съдът се е ограничил с преповтаряне на обстоятелствената част на
обвинителния акт и лаконично е приел, че деянието е осъществено от
обективна и субективна страна. Съдът не е направил оценка на събраните по
делото доказателствени материали, не е посочил кои от тях възприема и защо,
без да отчете различия помежду им, без да отговори на поставените от
защитата възражения. Изложението на първата инстанция във връзка със
събраните доказателствени материали е напълно повърхностно, като съдът се
е задоволил да изброи избирателно доказателствата и доказателствените
средства, да пресъздаде частично съдържанието на някои от тях и
6
декларативно да заключи, че събраните по делото доказателствените
материали са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От
изложеното следва единствения извод, че първоинстанционната присъда е
постановена при липса на мотиви.
Липсата на изложени съображения, наличието на противоречия в
мотивите на първостепенната присъда не дава възможност да се разбере какво
всъщност е решил проверявания съд, поради което актът не отговаря на
изискванията на закона – чл. 305, ал. 3 от НПК.
Липсата на мотиви означава невъзможност както за страните, така и за
горната инстанция, да проследи по какъв начин е формирано вътрешното
убеждение на решаващия съд. Тъй като делото е било върнато веднъж на
първата инстанция по същите причини, за настоящия състав не съществува
процесуална възможност за това. Ето защо, като инстанция по фактите,съдът
следва да изложи своите съображения по въпросите по чл.305 от НПК.
Първият спорен въпрос по делото е за траекторията на движение на
лекотоварния автомобил, управляван от св.П. непосредствено преди ПТП. По
отношение на това обстоятелство са събрани две групи гласни доказателства,
които са взаимно противоречиви. На първо място сведения в тази насока
дават пътуващите в Джипа. Според св.К. П.-баща на подсъдимия, на разклона
за гр.Смядово, на разстояние от около 80-100метра, видял насреща Бус.
Свидетелят възприел как подсъдимия рязко завил в ляво,когато видял Буса,
след което настъпило ПТП. Според свидетеля, микробуса се е движил в
тяхната пътна лента и при възприемането на л.а. завил надясно.
В тази насока обяснения дава и подсъдимия П.. Същият заявява, че при
навлизане в кръстовището забелязал Бус, който се движил срещу него.
Непосредствено преди сблъсъка подсъдимия предприел маневра наляво, като
шофьора на Буса в този момент завил на дясно и навлязъл в средната лента за
движение. Подсъдимият определя разстоянието между двете превозни
средства, при предприемане на маневрите, на около 80-90м.
Втората група свидетели: св.К.П., неговият син- К.К., намиращи се на
предната седалка на Буса и свидетелите, които са с намирали в товарния отсег
на автомобила/св.св.Х.Т.,Р. П.а и И.К./ сочат за движение на Буса
първоначално в дясната лента в посока гр.Шумен, като в района на
кръстовището, св.П. подал ляв мигач и се преустроил в средната лента за
движение, предназначена за завой на ляво към гр.Смядово. В този момент
настъпил удара. Тук настоящата инстанция следва за прецизност на поясни,
че показанията на св.Д. П.а, дадени както на ДП,така и в с.з. при първото
гледане на делото, в които същата изяснява траекторията на движение на Буса
преди ПТП, не следват да се кредитират, той като не са приобщени по
надлежния ред. В хода на съдебното следствие пред проверявания съд,
свидетелката не е съобщила за такива обстоятелства. Това се отнася и до
показанията на свидетелите Д.Т. и И.К., които са били заличени от съда.
По отношение условията за видимост от товарния отсег на Микробуса
7
към пътното платно е поставена допълнителна задача на вещите лица по
тройната АТЕ/л.152 от делото/. Съгласно констатациите на вещите лица, с
оглед техническите характеристики на микробуса, лицата, които са се
намирали седнали на щайги, или дънери, поставени на пода, са имали
техническа възможност да възприемат динамично изменящата се пътна
обстановка, в частност и пътната маркировка около микробуса. Видно от
показанията на седящите в товарната част на Буса свидетели, сведения за
траекторията на Буса дават единствено тези, които са стояли върху някакви
предмети,т.е. намирали са се на определена височина, която им е
предоставяла видимост/св.св.Т., П.а и К./.
При наличие на две групи свидетели, чиито показания са
противоречиви, като всички те са заинтересовани от изхода на делото,
настоящия състав намира, че посоченото противоречие може да бъде
преодоляно единствено по експертен път. Сведения в тази насока дава
изготвената повторна тройна АТЕ, която е извършила своеобразна проверка
на тези показания, респ.обясненията на подсъдимия. Видно от същата,
вещите лица са ползвали констатациите от проведения в ДП следствен
експеримент по отношение видимостта на шофьора на л.а.-подсъдимия П.. В
експертизата е изчислено, че отстоянието на Буса до мястото на удара, когато
водача е започнал да намалява скоростта си на движение от максимално
разрешената до тази в момента на удара е 47,9м. Това разстояние Буса е
изминал за 3,69секунди. За това време, Джипа се е намирал на разстояние от
100,5м преди линията на удара. Съгласно геометрията на съответния пътен
участък и наличната променлива видимост в ляво за водача на Джипа, след
постояване на линията му на видимост е видно, че подсъдимия не е имал
техническа възможност да забележи Буса ситуиран по траектория от
собствената лента за движение към лентата за пристрояване, или по
траектория от насрещната лента към лентата за пристрояване. При плавна
промяна на направлението на Джипа /без възникване на критична ситуация от
лентата си за движение към лентата за пристрояване към гр.Смядово/
необходимото надлъжно разстояние се изчислява на 108,5метра. Същото е по-
голямо от това, на което се е намирал Джипа преди мястото на удара/100,5м./,
към момента на намаляване скоростта на движение на Буса. От изложеното,
вещите лица правят извод, че водача на Джипа не е предприел плавна маневра
за отклоняване в ляво. Всяка реакция на по-малко разстояние кореспондира
на възникнала за подсъдимия критична ситуация с рязко завиване на волана
наляво. За осъществяване на тази маневра без загуба на управление
/занасяне/, при изчислената скорост на движение на Джипа е 75,5м. Т.е.
предприетата маневра за отклоняване наляво от подсъдимия може да се
осъществи на не по-малко от 76м. преди мястото на удара. Това положение на
Джипа отговаря на положение „И“ от протокола за провеждане на следствен
експеримент /фотос 8/, където е констатирано, че „от тази позиция, водачът
на Джипа може да възприеме МПС бяло на цвят, но не може да определи
напречното му разположение върху платното за движение“/вж фотос на
8
л.32 от експертизата/. Във връзка с възраженията направени от защитата на
подсъдимия при провеждане на следствения експеримент, касаещи наличието
на буйна растителност от лявата страна на платното за движение, гледано по
направление движението на Джипа към момента на ПТП, експертизата също
е взела отношение. На фотоматериала, приложен към огледния протокол от
30.01.2015г. се вижда релефа на растителността /фотос13/. От същия е видно,
че към момента на деянието, растителността откъм лявата част на платното за
движение е била по-интензивна. Това според вещите лица означава, че
направената констатация, технически е изразена в още по-голяма степен,
респ. възприемане на МПС бяло на цвят и невъзможност за определяне на
напречното му разположение върху платното за движение.
Изхождайки от направлението на Буса към момента на удара, както и
намерените след удара управляеми колела, завити на дясно под ъгъл около
30градуса/ ъгъл значително по-голям при преодоляване на плавния завой с
едновременно пристрояване към съседната лента/, вещите лица са направили
анализ за неговото движение малко преди настъпването на удара. Радиуса,
описан от масовия център на Буса вещите лица са изчислили на 4,63м.
Критичната скорост на движение спрямо този радиус е 22 км/ч. Така
получената скорост на движение е много близка с изчислената от експертите
в момента на удара, която е 24км/ч. От изложеното, вещите лица правят
извода, че водача на Буса, малко преди реализиране на удара е завъртял
волана на управление на дясно, когато Буса се е намирал изцяло в лентата за
престрояване към гр.Смядово /вж експертиза на л.970,том7 от ДП/. Така
определеното му положение в момента на удара и траектория на движение
малко преди това, според вещите лица кореспондира с движението му от
дясната за него лента към лявата, предназначена за пристрояване към
Смядово. Предвид спецификата на съответния пътен участък, за подсъдимия
към момента на отклоняване на ляво е било технически невъзможно да
определи напречното положение на Буса върху платното за движение.
Така изложеното кореспондира с обясненията на втората група
свидетели, намиращите се в Буса, респ. опровергава по експертен път
заявеното от подсъдимия и св.К. П.- негов баща, намиращи се в Джипа.
Посоченото от тях движение на Буса насрещно в тяхната лента е плод на
субективното им възприятие, което не отговаря на обективната
действителност. Този извод е подкрепен експертно по убедителен начин.
Последното не е предположение, а е изчислено след извършен аналитичен
анализ на обективните данни.
Възражението на защитата на подсъдимия за недостоверност на
показанията на втората група свидетели поради обстоятелството, че същите
са твърдели, че Буса в момента на удара се е намирал в покой, не може да
бъде споделено. На първо място следва да се отбележи, че не всички
свидетели, пътували в товарния отсег на Буса са заявили такова
обстоятелство. Видно от показанията на св.Р. П.а, същата възприела как К.П.
започнал на намалява скоростта. „Беше почти спрял на средното платно, тъй
9
като от двете страни нямаше движение“/вж показанията на л.15, том1 от
ДП/. Действително, останалите свидетелите споделят за спиране на автобуса,
при реализиране на удара, докато констатациите на АТЕ сочат на движение
със скорост 24км/ч. Това само` по себе си не води до извод за дискредитиране
изцяло на техните показания, тъй като от съществено значение за делото е
изясняване на обстоятелството, дали Буса се е намирал в лентата за движение
на лекия автомобил на подсъдимия непосредствено преди удара, а не дали е
бил в движение. Заявеното от свидетелите е продукт на тяхното субективно
възприятие, имайки предвид и установената скорост на автобуса от 24км/ч..
По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че
траекторията на Буса преди удара е от дясната в средна лента за
движение,предназначена за завой към Смядово, установено по един
категоричен и непротиворечив начин. В този смисъл не може да бъде
възприета тезата на защитата на подсъдимия за предприета от него
спасителна маневра, макар и неизвинителна в светлината на Тълкувателно
решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК.
По отношение на определената от вещите лица скорост на движение на
двете превозни средства няма спор. Същите са изчислени на базата на
теоремите на динамиката на удара /теория на удара/ и чрез компютърна
симулация на движението на автомобилите след удара.
Решението относно мястото на удара, положението на двете МПС към
момента на удара и скоростите на движение непосредствено преди удара се
базира според вещите лица на следните критерии за достоверност:
1.Траекториите на центровете на колелата на Буса точно съответстват
на конфигурацията и разположението на следите от гуми и следата от предно
дясно колело и предно ляво, както и контролната точка 3, описани в
протокола за оглед;
2.Следата от задиране- от предното окачване на Джипа и видима от
фотоматериалите;
3. Получените в резултат на симулацията вектор на ударния импулс и
неговата директриса напълно съответстват на деформацията на автомобилите
и тяхното завъртане след удара.
Вторият спорен въпрос е по отношение за причинно следствената
връзка между нарушеното правило на чл.21,ал.2 от ЗДвП и настъпилия
противоправен резултат. Аргументите на защитниците на подсъдимия за
липса на причинна връзка, поради възможността с установената скорост на
движение на Джипа да се преодолее кривината за завоя в кръстовището, не
може да бъде споделено. От значение за причинната връзка в конкретния
казус е обстоятелството, че единствено при движение на Джипа с
разрешената скорост от 70км/ч, аналогични действия на водача му с волана за
управление и предприемане на аварийно спиране при откриване на
видимостта към Буса, ПТП е могло да бъде избегнато, тъй като двете МПС
ще се установят на около 19-25м един от друг /вж заключение на АТЕ на л.37
10
от същата/. При движение на Джипа с установената скорост от 98км/ч,
единствената възможност да предотвратяване на ПТП е движението в
собствената лента, т.е. не навлизане в насрещната лента.
Неоснователно е и възражението за действие на ограничението на
скоростта,въведено със знак В-26 до кръстовището. Този знак е бил поставен
преди кръстовището и е бил ясно видим. Въпреки това, водачът на процесния
автомобил не е съобразил поведението си с въведената от знака забрана за
движение със скорост до 70км/ч, като се е движел със скорост от 98км/ч.
Неоснователно е възражението на защитата, че ограничението на скоростта не
важи за кръстовището. След като ограничението на скоростта е предвидено
именно заради наличието на въпросното кръстовище, съобразно нормата на
чл. 49 от ППЗДвП, то същото важи и за движението в него. Подсъдимият не
се е съобразил с ограничението на скоростта, сигнализирано със знака, като е
продължил движението си и след него със значително по-висока скорост от
указаната, като е навлязъл с нея в кръстовището, преминавайки в лентата за
насрещно движение. Управлението на автомобила със скорост над въведеното
ограничение е в пряка причинно-следствена връзка с престъпния резултат,
тъй като при движение със скорост от 70км/ч водачът е имал техническата
възможност да спре в рамките на опасната зона и да избегне произшествието,
докато при движение със скорост от 98км/ч, опасната зона е била
недостатъчна, за да се предотврати настъпването на удара. Като не е
съобразил своето поведение с ограничаващия скоростта пътен знак и е
навлязъл в кръстовището, респ. в лентата за насрещно движение със
значително по-висока скорост от разрешената, без да се убеди, че там няма
други превозни средства, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да
предотврати настъпването на произшествието. С оглед на това, твърдението
на защитата на подсъдимия за допуснато нарушение на материалния закон е
неоснователно.
Спорен е и въпроса за наличие на причинно следствена връзка между
действията на подсъдимия и настъпилата смърт на Б. П..
Твърдението за неправилно приложение на материалния закон се
обосновава с липса на пряка причинна връзка между получените увреждания
на пострадалия при пътно - транспортното произшествие и настъпилата
впоследствие смърт.
Проверявания съд не е изложил мотиви и по този въпрос, въпреки
направеното възражение от защитата на подсъдимия.
Няма спор, че по отношение на пострадалия П. аутопсия не е
извършвана. Именно това обстоятелство, според вещите лица както от
единичната, така и от двете тройни СМЕ, прави невъзможен извода за
определяне на непосредствената причина за смъртта. Настъпилите
травматични увреждания следствие ПТП се установяват от медицинската
документация при неговото лечение в лечебни заведения. Заболяването на
пострадалия е протекло в рамките на т.н. травмена болест. Причинената му
11
травма е тежка съчетана-увреждания на органи в две телесни кухини и
счупване на кости на крайник. Пострадалият постъпва на лечение в МБАЛ
Шумен, където е отстранен далака, имобилизирани фрактурираните кости,
поставяне на катетър за дренаж на хемопневмоторакс. Изписан е на
13.02.2015, като след около три седмици постъпва отново с прояви на
разпостранена тромбоза на съдове на мозъка и мезентериума /инсулт и
мезентериална тромбоза/. Пострадалият е бил в тежко състояние, на
изкуствена вентилация. При образното изследване е установено разрастване
на областта на мозъчния инсулт. Изписан е на 30.03.2015г., като е починал в
дома си след четири дни. Установеният мозъчен инсулт и тромбоза, според
вещите лица са най-вероятната причина за смъртта. Според експертите,
същите са възможни неинфекционни усложнения в постравматичния период.
Според вещите лица, по делото са налице обективни данни за хипертония-
повишено кръвно налягане, което естествено води и до атеросклеротични
изменения по съдовете и на долните крайници на пострадалия, преди
инцидента. Същите фигурират в историята на заболяването при
пролежаването на пострадалия в болница, но по отношение на тях няма
медицински документи и конкретни изследвания. Сами` по себе си тези
заболявания според експертите могат да доведат до смърт от гледна точка на
теорията и е една от възможните причини. От медицинска гледна точка обаче,
с оглед конкретния казус, според експертите, развитието на заболяването на
пострадалия следва своя логически ход, травмите и усложненията са
патогенетично свързани, не е налице период на възстановяване, който да
прекъсва причинно-следствената връзка. Пострадалият починал в течение на
една тежко протичаща с усложнения травматична болест, което сочи за
връзка с травмата, като последната може както да е довела, така и да е
допринесла за смъртта. Видно от двете тройни СМЕ травмирането и
отстраняването на слезката са състояние, благоприятстващи образуването на
тромби, поради участие на този орган в поддръжката на баланса на
клетъчните елементи в кръвта. „Това показва, че пряката причинна връзка
между травмата и последвалите усложнения може да бъде напълно
обоснована“ /вж СМЕ на л.485,т.4 от ДП/
Причинната връзка между дадено общественоопасно деяние и
престъпния резултат съществува, щом като деянието е било едно от
необходимите условия (conditio sine qua non) за настъпване на
общественоопасния резултат, т. е. щом като деянието е обективна
предпоставка, без която резултатът не би настъпил. Такава връзка
съществува, щом като деянието е елемент на казуалния комплекс, който
предизвиква резултата/вж учебник на Иван Ненов, кн.2,л.30/. Обществено
опасното деяние е необходимо условие, без което този резултат по такъв
начин и по това време не би настъпил.
За да се прецени налице ли е причинна връзка между дадено действие и
настъпилия престъпен резултат, трябва да се отговори на въпроса дали
12
резултатът щеше да настъпи, ако деецът не беше извършил това действие. В
случая отговорът е положителен, тъй като в резултат на действията на
подсъдимия, който е управлявал МПС в нарушение на правилата за
движение, е причинена тежка съчетана травма-увреждане на органи в две
телесни кухини и счупване на кости на крайник. Исхемичния мозъчен инсулт
и мезентриалната тромбоза са едни от възможните неинфекциозни
усложнения в постравматичния период, като в случая те са най- вероятната
причина за смъртта. Видно от обясненията на вещите лица в с.з., според
същите е налице причинно следствена връзка, т.к. травменото заболяване,
което е пряко причинено от ПТП се съпровожда от своите усложнения.
Причинно следствената връзка се развива с цялостното развитие на
заболяването и там няма прекъсване /възстановяване/. Ето защо вещите лица
с категоричност приемат, че травмата е довела, или е допринесла значително
за неблагоприятния изход /вж експертиза на л.613,том4 от ДП/.
Данните за хипертонична болест, респ. атеросклеротични изменения и
сърдечни проблеми не водят до прекъсване на причинната връзка между
деянието и резултата. Причинната връзка съществува винаги, когато деянието
е елемент от каузалния комплекс, който предизвиква резултата.
Въздействието на независими един от друг каузални фактори с нищо не засяга
причинната връзка между всеки от тях и значението им за общественоопасния
резултат.
„Наказателното право излиза от по-широко понятие за „причината“,
като включва в нея и факторите, които са само „условие“ за настъпване на
резултата. Причинната връзка съществува, щом като деянието е била едно
от необходимите условия за настъпване на обществено опасния
резултат,т.е. щом деянието е обективна предпоставка, без която
резултатът не би настъпил по такъв начин, в този вид, на съответното
време, място и т.н./вж Решение №102 от 25.05.1995г. по н.д.№649/1994г. на
първо н.о. на ВКС/.
Ето защо, с признаването на подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, законът е приложен правилно.
По отношение възражението на подсъдимия за наличие на
предпоставките на чл.343а от НК.
Съгласно Постановление № 1/83 г. по н. д. № 8/82 г. на Пленума на ВС,
за да е налице намаляващо отговорността обстоятелство-оказване помощ на
пострадалия, е необходимо: 1. деецът да е направил всичко зависещо от него
13
за оказване помощ на пострадалия или пострадалите, като дали е направил
всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му,
обстановката и характера на действията, които е извършил сам или заедно с
други лица; 2. помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек и
да е насочена субективно и обективно към спасяване живота и запазване на
здравето на пострадалия.
Каква е конкретиката по случая.
По делото е установено по безспорен начин, че подсъдимия пръв е
сигнализирал на тел.112 за настъпилото ПТП, описал е мястото, броя на
пострадалите и необходимостта от повече линейки, поради завишения брой
на пострадалите. Няма данни по делото за други действия, които подсъдимия
да е предприел, за оказване помощ на пострадалите. Действително, при някои
случаи и това действие е достатъчно за да се приеме за оказана помощ, в
случай, че пострадалия се намира в тежко животозастрашаващо състояние и
единствено специализирана медицинска помощ може да спаси неговия живот.
Конкретния случай не е такъв. Установено е, че в Буса освен тримата,
пътуващи на предната седалка, са се намирали още 12лица в товарната му
част, по-голямата част от които са претърпяли различни увреждания и
нуждаещи се от различна по вид помощ.
Твърденията на подсъдимия и неговия баща, че неизвестни за тях лица
са проявили към тях агресивно поведение и по този начин са препятствали
същите да окажат помощ остава доказателствено неподкрепено. Нито един от
останалите свидетели-намиращи се в товарния Бус не споделят за такова
поведение. Точно обратното. Същите сочат, че помощ са си оказвали един на
друг и такава са получавали от лица, от случайно спрели автомобили. Всички
свидетели заявяват, че пътуващите в Джипа са стояли настрани и не са
помогнали по никакъв начин на пострадалите, въпреки призивите на някои от
тях.
Изложеното дава основание и на настоящия състав на счита, че според
конкретните обстоятелства подсъдимия не е направил всичко възможно да
оказване помощ на пострадалите. Липсват активни действия на подсъдимия в
тази насока, дори по отношение на един човек, имайки предвид броят на
пострадалите лица.
В заключение, настоящия състав приема, че при така установените от
14
проверявания съд факти относно действията на подсъдимия след
произшествието, материалният закон е приложен правилно. И това е така,
тъй като липсват действия,които съгласно трайната съдебна практика,
представляват такива, насочени обективно и субективно към спасяване
живота на пострадалите, поради което и запълват съдържанието на
привилегирования състав по чл. 343а от НК.
По въпроса за съпричиняване на резултата.
Видно от мотивите на проверявания съд, същият е въприел като
съпричиняване на резултата нарушение на правилата на чл.132 и чл.133 от
ЗДвП. Възражението на защитата на подсъдимия за наличие на нарушение на
чл.15 от ЗДвП не беше доказателсвено обезпечено и беше експертно
опровергано. Приетото съпричиняване е отчетено от съда като смегчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, поради което възражението в
жалбата се явява неоснователно.
Съпричиняване на престъпния резултат от страна на пострадалия не
води автоматично до отпадане на отговорността на подсъдимия. Случайно
деяние ще бъде налице, когато водачът не по своя вина е поставен в
невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици.
Същият следва да не е нарушил нито едно правила за движение по пътищата,
което да е в причинна връзка с причинената смърт. В конкретния случай,
именно управлението на МПС със неразрешена скорост е довело до
невъзможност на предотвратяване на ПТП.
В този смисъл възражението на защитата на подсъдимия за наличие на
случайно деяние е неоснователно.
При индивидуализиране размера на наказанието, правилно
проверявания съд е съобразил като смегчаващи отговорността обстоятелства
добрите характеристичнни данни, трудовата ангажираност, чистото съдебно
минало и обстоятелството, че подсъдимия полага грижи да четири деца.
Правилно е отчетено като смегчаващо и допуснатото съпричиняване на
резултата от нарушени правилата на чл.132 и чл.133 от ЗДвП, довели до
застрашаване живота и здравето на повече лица. Всичко това води до извода
за ниска обществена опасност на подсъдимия.
Законосъобразно първоинстанционния съд е отчел неразумната
продължителност на настоящото наказателно производство като смегчаващо
отговорността обстоятелство. Съгласно критериите формулирани в
решението от 10.50.2011г. на ЕСПЧ по делото „Д. и Хамънов срещу
България“§128, в случаите на забавено правосъдие, съдилищата трябва да
признаят неспазването на изискването за разумен срок на чл.6,§1 по
„достатъчно ясен начин“ и да компенсират подсъдимия по „изричен и
измерим начин“,т.е. да облекчат положението на подсъдимия и възстановят
накърнените му права. Намаляване размера на наказанието трябва в тези
15
случаи да се възприема като „право за осъденото лице“. Тази компесаторна
мярка не следва да бъде игнорирана, с довод за обществената опасност на
деянието. В конкретния случай, правилно съдът е констатирал неоправданото
забавяне и неразумната продължителност на наказателното производство не
по вина на подсъдимия. Същият е привлечен като обвиняеми на 26.05.2016г.
от когато е запознал за търпи неблагоприятните последици от процесуалното
му положение. Съдът е компенсирал търпените от подсъдимия ограничения с
отчитане на същата като смегчаващо отговорността обстоятелство и е
определил наказание при условията на чл.55 от НК.
Не така стои въпроса с обществената опасност на деянието.
Обществената опасност на конкретното деяние се определя от редица
фактори, които завишават неговата тежест в сравнение с други подобни
деяния.В конкретния случай като такова следва да се приеме броя и тежестта
на извършените нарушения на правилата за движение по пътищата-
нарушение правилата на пътните знаци и маркировка и правилата на режима
на скоростта. Действително същите попълват бланкетния състав на чл.343 от
НК, но техния брой и тежест определят и по-висока опасност на деянието. В
случая следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства причинения
несъставомерен вредоносен резултат-причинените материални щети по
преводните средства, участвали в ПТП, броят на пострадалите лица-
значително надхвърлящ изискуемите предпоставки на чл.343,ал.3 от НК,
както и тежестта и вида на причинените телесни увреждания. Следва да се
има предвид, че подсъдимия е нарушил едно от основните правила на ЗДвП-
това за скоростта, надвишавайки максимално допустимата скорост с повече
от 20км/ч. На следващо място следва да се отчете и поведението на
подсъдимия, като водач на ПТП, което далеч не е безупречно. На фона на
ниския му стаж като водач на МПС /придобил СУМПС на 21.10.2010г./,
същия е наказван по административен ред с четири наказателни
постановления, две от които за допуснати нарушения на режима на скоростта
/вж справка за нарушител на л.503,т.4 от ДП/ и дванадесет пъти за по-леки
нарушения на правилата за движение по пътищата.Всичко това сочи за една
завишена обществена опасност на деянието.
При определяне размера и начина на изтърпяване на наказанието
първоинстинциянния съд е проявил снизхождение, изводимо и от изложените
по горе обстоятелства. Същото обаче не може да бъде коригирано от
настоящата инстанция предвид обстоятелството, че делото е образувано
единствено по жалба на подсъдимия и забраната за влошаване на неговото
положение. Не са налице основания за намаляване размера на наказанието
„лишаване от свобода“ и лишаване от право за управлява МПС“, поради
което жалбата в тази и` част се явява неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
РЕШИ:
16
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №3 от 11.06.2021г. постановена по НОХД
№273/2020год. по описа на Шуменски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен
срок от съобщаването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17