РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Сандански, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Бисерка Н. Бакалова Тилева
при участието на секретаря Венета Бл. Петрова
като разгледа докладваното от Бисерка Н. Бакалова Тилева Гражданско дело
№ 20211250100903 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 4 от Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР) и е образувано въз
основа на иск, който е предявен от Н. ГР. Б. от гр. Сандански против Териториалното
поделение на Националния осигурителен институт в гр. Благоевград.
Ищцата сочи, че за времето от 12.06.1990 г. до 15.02.1993 г. е работила при ЕТ „Н...- И....
Б...“ гр. С.... като в периода от 01.11.1992 г. е заемала длъжността „машинист“ в опаковъчен
цех, а от 01.11.1992 г. до 15.02.1993 г. е заемала длъжността „магазинер“. Посочва, че е
изпълнявала трудовите си задължения, съгласно трудовия договор на пълно работно време с
уговорено месечно възнаграждение от 250 лева, променено на 620 лева. Твърди, че това
време не й е било признато за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране от ТП на
НОИ в гр. Благоевград, тъй като трудовата й книжка е била оформена незаконосъобразно,
само с подписа на главния счетоводител. Твърди, че работодателят й ЕТ „Н.... – И.... Б.....“ е
прекратил дейността си и в архива на НОИ липсват писмени данни за претендирания стаж,
поради което за нея е налице правен интерес за предявявяване на настоящия иск.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ТП на НОИ – гр. Благоевград, че е работила по трудово правоотношение в ЕТ „Н.... – И...
Б....“ като „машинист“ за периода от 12.06.1990 год. до 01.11.1992 год. и като „магазинер“ за
периода от 01.11.1992 год. до 15.02.1993 год., при условията на пълен работен ден, при
пълна работна седмица и че времето от 12.06.1990 год. до 15.02.1993 год. да се зачете за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, който е бил положен до 31.12.1999 год.,
съгласно действащите дотогова разпоредби. Иска от съда й бъдат присъдените разноските
по делото.
Ответникът подава отговор на исковата молба, с който признава иска. Признава, че
претендираният от ищцата стаж следва да бъде зачетен за трудов стаж.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства намира за установени
следните факти по делото:
От трудов договор № 19 отт 12.06.1990 год. се установява, че считано от 12.06.1990
год. ищцата Н. ГР. Б. е работила в Еднолична фирма „Н....“ с ръководител И... Д. Б.... на
длъжността „машинист“ в опаковъчен цех на пълно работно време с месечно трудово
възнаграждение в размер на 250 лева. Впоследствие, с трудов договор № 3/ 01.07.1991 год.
трудовото правоотношение при ЕФ „Н.....“, представляван от И.... Д... Б..., се е изменило в
частта относно размера на трудовото възнагражедине, което считано от 01.07.1993 год. е
било изменено на 620 лева.
От копие от страница 14 и страница 15 от трудовата книжка на ищцата се установява, че
в ЕФ „Н...“ тя е работила в периода от 12.06.1990 год. до 15.02.1993 год. или общо две
години, осем месеца и три дни на длъжността „Магазинер“. Под удостоверението са
положени два подписа главния счетоводител и още един, при който е положен и печат, на
който с латински букви е изписано и И... Б.... президент.
На 10.06.2021 год. с разпореждане № ********** – 01-190, ръководителят на „ПО“ при
ТД на НОИ -Благоевград е отказал да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
на ищцата с мотиви, че стажът за времето от 12.06.1990 год. до 15.02.1993 год. не може да
бъде зачетен за осигурителен стаж поради липсата на доказателства. В мотивите се сочи, че
осигурителният стаж по трудова книжка за този период не е зачетен, тъй като не е
оформена закносъобразно съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, а е била оформена само с подпис на главния счетоводител. В мотивите за
отказа се посочва още, че в хода на пенсионното производство е била извършена и проверка
от контролните органи на офиса на поделението в гр. Сандански, при която се е установило,
че проверка въз основа на счетоводни документи и разчетно- платежни ведомости не може
да се извърши поради факта, че И... Д... Б...., в качеството му на едноличен собственик на
осигурителя ЕТ „ Н... – И... Б..“ живее изън България и не е явил в ТП на НОИ в
Благоевград.
На 15.07.2021 год. от ТП на НОИ- Благоевград е било издадено удостоверение с изх. №
5510-01-2, подписано от главен експерт по осигуряването в уверение на това, че в
осигурителния архив на НО липсват писмени данни за положен от ищцата Н.Б.
трудов/осигурителен стаж за периода от 12.06.1990 год. до 15.02.1993 г. при
работодателя/осигурителя ЕТ „Н... – И... Б...“ гр. Сандански.
От справка в електронния портал на Търговския регистър не се установяват данни за
ЕФ (ЕТ) „Н... И... Б...“.
При така установеното от фактическа страна, съдът преви следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и
осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), по реда на този закон може да се установява
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31
декември 1999 година съгласно действащите дотогава разпоредби. Съгласно чл. 5, ал. 2 от
закона, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник или е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на
управителя на НОИ, се представя удостоверение от съответното ТП на НОИ, че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
ЗУТОССР, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и
съответното териториално педеление на Националния осигурителен институт, а ако
работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното
териториално поделение на НОИ.
От анализа на цитираните рапоредби следва, че предявеният от Н.Б. иск е допустим
и основателен:
Установи се по делото, че работодателят на ищцата към настоящия момент е прекратил
дейността си и няма правоприемник. Установи се и следваща предпоставка за
допустимостта на иска, а именно, че в архива ТП на НОИ в гр. Благоевград липсват
2
писмени данни за положения от ищцата стаж през процесния период. Относно
основателността на иска се установи и че за периода от 12.06.1990 год. до 01.11.1992 год.
ищцата е работила в ЕТ „Н.... И.... Б...“ като „машинист“ на пълен работен ден и за времето
от 01.11.1992 год. до 15.02.1993 година е работила като „ магазинер“ при същия ЕТ на пълен
работен ден.
Съгласно разпоредбата на чл. 347 от КТ, трудовата книжка е официален
удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност
на работника или служителя. Съгласно рзпоредбата на чл. 349, ал. 1, т. 9 от КТ, в трудовата
книжка се вписват продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, както и
на времето, което не се признава за трудов стаж. В казуса в трудовата книжка на ищцата
съгласно цитираните разпоредби е вписана продължителността на трудовия стаж, придобит
от ищцата в ЕТ „Н... – И... Б...“ към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение. Трудовата книжка е била оформена съгласно изискванията на
действащата към момента на прекратяване на трудовия договор Наредбата за трудовата
книжка и трудовия стаж, приета с ПМС № 72/ 30.12.1986 год. (Обн. ДВ, бр. 11/ 1987 год. е в
сила от 01.01.1987 год., Отм. с ПМС № 227/23.11.1993 год., обн. ДВ, бр. 102 от 1993г.), а
именно с подписа на счетоводителя и ръководителя на предприятието и подпечатана с
печата на предприятието – съгласно чл. 6, ал. 1 от тази Наредба.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск за установяване на трудовия стаж
за основателен, който следва да се уважи.
По разноските:
В случая дължимата държавна такса остава за сметка на бюджета на съда. Съгласно
чл. 9, ал. 3 от ЗУТОССР, по делата за установяване на трудов стаж не се плащат такси и
разноски от ищеца, а съгласно чл. 84, т. 1 от ГПК, освобождават се от заплащане на
държавна такса, но не и от съдебни разноски държавните учреждения, освен по искове за
частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Поради което
в случая не може да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.
От друга трана, съгласно цитираната разпоредба на чл. 84, т. 1 от ГПК държавното
учреждение ТП на НОИ – гр. Благоевград следва да заплати на ищцата направените от нея
разноски по делото за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева – видно от
договор за правна защита и съдействие от 16.10.2021 год.
Искането на ответника на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК за присъждане на разноски за
възнаграждение за юрисконсулт съдът намира за неоснователно, тъй като не са налице двете
кумулативни предпоставки за това. Ответникът празна иска, но с постановения отказ в
разпореждане от 10.06.2021 год. да признае процесния стаж за трудов, е дал повод за
предявяване на иска.
Водим от горното и на основание чл.1, ал.1, т. 3, във връзка с чл. 4 от ЗУТОССР и чл.
78, ал. 1, във връзка с чл. 84, т. 1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на
НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ в гр. Б....., с адрес: гр. Б......, ул. „Т....“ №
..., че Н. ГР. Б. с ЕГН ********** от гр. С...., ул.“В... Л...“ № .. е работила по трудово
правоотношение в ЕТ „Н.... – И... Б...“, представлявано от И. Д. Б..., като „машинист“ за
периода от 12.06.1990 год. до 01.11.1992 год. и като „магазинер“ за периода от 01.11.1992
год. до 15.02.1993 год., при условията на пълен работен ден, при пълна работна седмица,
като времето от времето от 12.06.1990 год. до 15.02.1993 год. да се зачете за трудов
стаж и за трудов стаж при пенсиониране, който е бил положен до 31.12.1999 год.,
съгласно действащите дотогова разпоредби.
ОСЪЖДА ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ на НАЦИОНАЛЕН
3
ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ в гр. Б......, с адрес: гр. Б....., ул. „Т.....“ № .. да заплати на
Н. ГР. Б. с ЕГН ********** от гр. С...., ул.“В.... Л....“ № ... сумата от 300 (триста) лева за
направените разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
4