№ 34
гр. Асеновград, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310101039 по описа за 2021 година
Искът е с правно основание чл.124 ГПК.
Постъпила е искова молба от Д. ИВ. П. и Й. ИВ. Й., с която молят да бъде признато
за установено по отношение на ответниците С. К. П. и М. К. Ф., че същите не са
собственици на 1/3 ид.ч. от ПИ с ИД № 00702.527.14, находящ се в гр.Асеновград,
общ.Асеновград, обл.Пловдив по КК и КР, одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на ПИ: гр.Асеновград, ул.“Спортист“, площ от 381
кв.м., при съседи: 00702.527.8; 00702.527.15; 00702.527.23; 00702.527.13, трайно
предназначения на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 5451, квартал: 390,
алтернативно ако ответниците оспорят правата на собственост на ищците, молят да се
постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на 1/3 ид.ч. от описания ПИ. Молят да се отмени нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение вх.рег.№
3600/22.08.2019 г., акт № 57, т.13, дело № 2177/2019 г. по описа на СВ гр.Асеновград.
Ищците твърдят, че са наследници по закон на И.Г. Й., починал на 31.10.2000 г.
Наследодателят им е бил собственик на на 1/3 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот пл.
№ 619, по кадастралната основа на регулационния план на гр.Асеновград, ведно с 1/3 ид.ч.
от построените върху него жилищна сграда и навес, находящи се в кв.42 по регулационния
план на гр.Асеновград, при граници: ул.“Спортист“, А. Й. Н. и В. Н. Н., за което е бил
съставен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 271, том ІІ, дело № 543/1972 г.,
вх.рег.№ 371, том 113 по описа на АРС. Същия този имот видно от удостоверение, издадено
от Община гр.Асеновград съответства на имот пл.№ 5451 в кв.390 по регулационния план
1
на гр.Асеновград, който регулационен план е одобрен със Заповед № А-399-1999 г. и който
имот съответства на ПИ с ИД № 00702.527.14 по КК на гр.Асеновград, одобрена със Заповед
№ 300-5-52/2004 г. на изпълнителния директор на АК. Видно от Решение № А-
526/12.06.1998, издадено от Община Асеновград по отношение на 1/3 ид.ч. от бившия имот
619, кв.42 по пана на гр.Асеновград, включен в кв.390, имотът се възстановява на И.Г. Й.,
след като е отменено отчуждаването му. Ето защо твърдят, че ищците се легитимират като
собственици на основание наследство и реституция върху 1/3 ид.ч. от ПИ с ИД №
00702.527.14. През 2020 г. ищците установили, че с нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение вх.рег.№ 3600/22.08.2019 г.,
акт № 57, т.13, дело № 2177/2019 г. на СВ гр.Асеновград като собственици на основание
наследство и давностно владение са признати ответниците С.П. и М.Ф.. Твърдят, че
ответниците не са наследници на праводателя на ищците, както е записано в нотариалния
акт, че са собственици по наследство. За да придобият имота по давностно владение, следва
ответниците да са упражнявали непрекъснато владение върху имота повече от 10 години,
както гласи императивната норма на чл.79, ал.1 от ЗС. Неупражняването на фактическа
власт върху съсобствения имот не представлява отказ от права. Неползване на имота не
води изгубване правото на собственост. Ответниците били признати за собственици върху
идеална част от целия имот, въпреки, че не е налице реално разпределение на ползването.
Твърдят, че констативния нотариален акт, с който ответниците са признати за собственици
на процесния имот не съответства на материалните права и същия следва да бъде отменен.
Процесния имот е бил част от двора на къщата, в която е живял бащата на ищците. Този
двор винаги бил ограден и ответниците никога не са имали достъп до имота и не са го
владели. Ищците твърдят, че към настоящия момент изцяло владеят, ползват и се грижат за
имота. Техните права не били оспорвани не само последните 10 години, а и преди това.
Ангажират доказателства, претендират разноски. Молят на основание чл.192 от ГПК да се
задължи трето неучастващо по делото лице – нотариус С.К. да представи заверен препис от
нот.дело № 19, том 5, рег.№ 4436, дело 780/2019 г. Молят да се допуснат до разпит двама
души свидетели, при режим на довеждане и на основание чл.176 от ГПК да се задължат
ответниците да се явяват лично и отговорят на конкретно поставени въпроси.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците С. К. П. и М. К. Ф., с
който оспорват иска. Твърдят, че исковете са предявени под формата на алтернативност:
отрицателен установителен иск и положителен установителен иск, което е недопустимо.
Налице е принципна разлика между отрицателен иск за собственост и положителен иск за
собственост, като цитират практика на ВКС. При отрицателните искове за собственост
ищецът следва да твърди, че определено право на собственост в полза на ответниците не
съществува и тогава предмет на спора и предмета на исковия процес е отричаното от ищеца
право. За да отричаш правото на ответниците, означава да твърдиш, че то никога не
възниквало за тях. Твърдят, че в обстоятелствената част на исковата молба не са изложени
обосновани твърдения в тази насока. Твърдяло се, че нотариалният акт, с който ответниците
са признати са собственици не съответствал на материалните права. Това е нещо различно.
Обосновани твърдения, които водят до извода за породен правен интерес от тези искове не
2
са изложени. Не става ясно дали е налице конкуренция между едни и същи права на
насрещните страни в процеса по отношение на един и същи имот. В тази връзка не е
достатъчно само да се твърди, че документа от който черпят правата си ответниците не
съответствал на материалните им права. При липса на твърдения, обосноваващи правни
интерес за ищците, това производство е недопустимо. На следващо място твърдят, че
предявения под формата на алтернативност положителен установителен иск за същия имот
е правно недопустимо. Може да се предяви или само отрицателен, или само положителен
иск за собственост. Само при отрицателните установителни искове съдът следи служебно за
дефинирания правен интерес. При положителните установителни искове за собственост
следва да се изложат конкретни твърдения за принадлежността на спорното право. И двете
страни по делото претендират, че притежават едно и също право, т.е. налице е идентичност
на спорното право, за разлика от хипотезата, когато отричането на правото на ответника се
свързва не с притежаването на същото вещно право от ищеца, който може и да не е носител
на такова, а с други негови права, свързани с вещта. Ищците не твърдят за някакво засегнато
материално право или правоотношение, не е въведен предмет на иска. Твърди се само, че и
двете страни имат документ за собственост по отношение на един и същи имот. Освен това
твърдят, че никога не са ставали собственици и не оспорват правата на ищците по
отношение на наследените от тях идеална част от жилищна сграда и навес, находящи се в
дворното място с пл. № 619 по отменената кадастралната основа на регулационния план на
гр. Асеновград, в кв. 42 по плана на гр. Асеновград, при граници ул. „Спортист", А. Й. Н. и
В. Н. Н.. Вероятно това е бил имот, който е бил отчуждаван и в последствие през 1998 г.
реституиран. Оспорват идентичността между отчужденият имот по отменения план на гр.
Асеновград, с този по реституционната преписка по Решение No А-526 от 12.06.1998 г. на
Община Асеновград и с този по сега действащия кадастрален план на гр. Асеновград - ПИ
00702.527.14. Оспорват и факта на пораждане на реституционния ефект на Решение № А-
526 от 12.061998 г., тъй като няма данни за възстановяване на полученото обезщетение в
размер на 2 602.27 лв. Твърдят, че имота от които ответниците притежават идеални части от
правото на собственост е празно дворно място. Те са придобили правото на собственост
чрез наследство и давностно владение от техният праводател - баща К. К. П., а именно на
1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00702.527.14 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Асеновград с площ от 381 кв.м., а не от праводателят на ищците. Бащата на
ответниците е владеел и ползвал ПИ 00702.527.14 в идеални части, за което не е необходимо
да има разпределение на реалното ползване с другите съсобственици. Още през 2007 г. К. К.
П. е декларирал собствеността си пред Община Асеновград и е заплащал дължимия местен
данък. За този имот е водил иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР срещу И.А.Г. по гр.д. № 1269/2007
г., производството по което е било прекратено на формално основание. В случай, че се
установи идентичност между имота, който е бил отчужден от праводателя на ищците и
процесният, ответниците не оспорват правото на собственост на общо 1/3 ид.ч. в полза на
ищците. Не е налице съвпадения на материалното право в полза на ищците и това на
ответниците върху процесният имот. Всеки е придобил материалното право на
самостоятелно и различно основание, а не на спорно такова. Молят исковата молба да се
3
остави без движение. Ангажират доказателства. Претендират разноски. Молят да се изиска
реституционната преписка от Община гр.Асеновград по Решение № А-526/12.06.1998 г.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не се спори, а и това се установява от представените писмени доказателства, че на
18.04.1972 г. Г. Й. Н., със съгласието на съпругата си Т.Я. Н.а е дарила на сина си И.Г. Н.
следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от дворно място, съставляващо имот планоснимачен №
619 по кадастралната основа на регулационния план на Асеновград, ведно с 1/3 ид.ч. от
построените в/у него жил.сграда и навес, находящи се в квартал 42 по рег.план на
Асеновград, при граници: ур.“Спортист“, А. Й. Н. и В. Н. Н.. Надарения И.Г. Н. (а по личен
паспорт И.Г. Й.) е заявил, че приема с благодарност направеното в негова полза дарение на
недвижим имот от баща му Г. Й. Н..
От Акт № 2614/20.03.2008 г. за частна общинска собственост се установява, че
Община Асеновград е призната за собственик на 2/3 ид.ч. от ПИ № 00702.527.14 по КК на
Асеновград, незастроен, целия с площ 381 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана
територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, които имот е идентичен
с пл.№ 5451, кв.390 по ПУП на Асеновград, одобрен със Заповед № А-735/24.08.1994 г.,
находящ се в Асеновград, ул.“Спортист“ , като в същия е отразено още че останалата 1/3
ид.ч. от имота е възстановен на И.Г. Й. с Решение № 526/12.06.1998 г. на Община
Асеновград.
От НА № 19, том 5, рег.№ 4436, дело № 780/22.08.2019 г. и вх.рег.№ 3600/22.08.2019
г., Акт № 57, том 13, дело 2177/2019 г. на СВ при РС Асеновград се установява, че със
същия са признати за собственици С. К. П. и М. К. Ф. по наследство и давностно владение
на следния недвижим имот: 1/3 ид.ч. от ПИ № 00702.527.14 в землището на Асеновград по
КК и КР, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на ИД на АК, последно изменение
със заповед – няма издадена заповед за изменение в КККР, адрес на имота Асеновград,
ул.“Спортист“ , площ 381 кв.м., трайно предназначение на територията“ урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., № на предходен план 5451, кв.390,
съседи: 00702.527.8, 00702.527.15, 00702.527.23 и 00792.527.13.
По делото са представени още: Данъчна оценка и Скица на имота, Уведомление от
АГКК до С.П. и М.Ф. от 2019 г.
От у-ние за наследници на И.Г. Й. – починал на 31.10.2000 г. се установява, че
законни наследници на същия са: М.Г. Й.а – съпруга (починала на 12.08.2011 г.), Й. ИВ. Й. –
син и Д. ИВ. П. – дъщеря, а от у-ние за наследници на М.Г. Й.а – починала на 12.08.2011 г.
се установява, че законни наследници на същата са: Й. ИВ. Й. – син и Д. ИВ. П. – дъщеря.
От Решение № А-526/12.06.1998 г. на Община Асеновград е видно, че е отменено
отчуждаването на 1/3 ид.ч. от бивш имот № 619, кв.42 по плана на Асеновград, включен в
кв.390. Същия имот се възстановява на И.Г. Й., а решението влиза в сила от момента на
възстановяването на лицата на полученото обезщетение в размер на 2602.27 лв.
От удостоверение на Община Асеновград от 27.10.2020 г. е видно, че имот пл.№ 619
4
в кв.42 по рег.план на Асеновград, одобрен със заповед № 1373/1959 г., съответства на имот
пл.№ 5451 в кв.390 по рег.план на Асеновград, попълването на който е одобрено със
Заповед № А-399/1999 г. , които имот съответства на ПИ 00702.527.14 по КК на Асеновград,
одобрена със Заповед № 300-5-52/2004 г. на ИД на АК; имот пл.№ 620 в кв.42 по рег.план
на Асеновград, одобрен със заповед № 1373/1959 г., съответства на имот пл.№ 5489 в кв.390
по рег.план на Асеновград, попълването на който е одобрено със Заповед № А-51/2001 г.,
които имот съответства на ПИ 00702.527.16 по КК на Асеновград, одобрена със Заповед №
300-5-52/2004 г. на ИД на АК.
От ответниците са представени: приходни квитанции за платен данък на имота за
2020 г., Определение за прекратяване на гр.дело № 1269/2007 г. по описа на РС Асеновград,
Декларация по чл.14 от ЗМДТ от 2007 г. – подадена от К. К. П.. От у-ние за наследници на
К. К. П. – починал на 02.02.2009 г. е видно, е след смъртта си същия е оставил следните
наследници по закон: Н. А.ова П. – съпруга, С. К. П. – дъщеря и М. К. Ф. – дъщеря.
От Община Асеновград е изпратено копие от реституционна преписка по Решение №
А-526/12.06.1998 г., съдържаща: Молба от И.Г. Й., Скица, Протокол № 15, Заповед, Решение
и приходна квитанция за възстановено сума.
От Нотариус Кожухарова е представено копие от НД № 19, том 5, рег.№ 4436, дело
780/2019 г.
От заключението на в.л. инж. М.Г., компетентно изготвено и неоспорено от страните
се установява, че е налице идентичност между имот пл.№ 619 в кв.42, описан в НА № 271,
т.2, д.№ 543/1972 г. вх.рег.№ 371 т.113 по описа на РС Асеновград и имот с
кад.идентификатор 00702.527.14, за който е съставен НА с вх.рег.№ 3600/22.08.2019 г., акт
№ 57, т.13, д.№ 2177/2019 г. по описа на СВ Асеновград. Това обстоятелство е писано и в
приложеното към делото на стр.12 удостоверение изх.№ 94-Д-518/27.10.2020 г. на Община
Асеновград. Налице е и идентичност между имот пл.№ 619 в кв.42, описан в НА 271 т.2, д.
№ 543/1972 г. вх.рег.№ 371, т.113 по описа на РС Асеновград имота, който е отчужден със
Заповед № 700/1986 г. и за който е постановеното Решение № А-526/12.06.1998 г. на Кмета
на Общината за отмяна на отчуждаването. Като основание за това е намерено в наличните
писмени документи по преписката за отчуждаване и по-конкретно в акт № 2423/11.07.1987
г. за държавна собственост на недвижим имот, в който описаните съседи на отчуждения
имот пл.№ 619 в кв.42, съответстват на съседите описани за имота по НА № 271 т.2, д.№
543/1972 г. с вх.рег.№ 371, т.114 по описа на АРС. Предвид обстоятелството, че в архива на
Община Асеновград не е установено наличие на графични материали от рег.планове на
Асеновград, одобрени от 1959 г. и 1973 г., в частта засягаща кв.42, вещото лице не може да
представи чертежи, от които да се проследи регулационния статут на процесния имот по
предходни планове. Що се отнася до действащия към настоящия момент рег.план на
Асеновград, одобрен със Заповед № А-735/1994 г. на процесния имот отразен с
идентификатор 00702.527.14 съответства имот пл.№ 5451, които попада в кв.390, които имот
и към настоящия момент не е урегулиран. От проверка по разписен лист към плана,
одобрен със Заповед № 1373/1959 г. се установява, че имот пл.№ 617 е записан
5
първоначално на наследници на С. Н. Н., без документ за собственост и в последствие
Държавен с акт № 2451/18.09.1987 г. Имот пл.№ 618 е записан първоначално на наследници
на А. Юр.Н., без документ за собственост и в последствие ½ ид.ч. на А. Й.Н. с НА № 71, т.1,
№ 128/1972 г. и Държавен с Акт № 2442/01.07.1987 г. От огледа и контролните измервания
на място за процесния имот е установено, че от към улица „Спортист“ имота е ограден с
телена ограда на бетонови и дървени колове, поставена на 2.50 м. от пътното платно. Пътна
врата на уличната ограда имота няма, в него се влиза през дървена врата, поставена на
югоизточния край на имота, означен в КК с ИД №00702.527.16, напосредствено до сграда с
ИД 00702.527.17.1, означена с червен цвят на копие от скица № 15-537242/21.05.2021 г.,
приложена към делото на стр.4. На място огради между имоти с ИД № 00702.527.12,
00702.527.15 и 00702.527.16 няма. В процесиня имот няма постройка. Вещото лице е
представило: скици, копие от разписен лист към плана на Асеновград, одобрен със Заповед
№ 1373/1959 г., Акт за отчуждени и изплатени недвижими имоти – предназначени за
държавна и обществена нужда по рег.план на Асеновград, и Акт № 2443/01.07.1987 г. за
държавна собственост на недвижим имот на ОНС Асеновград.
От удостоверение за идентичност на лице с различни имена е видно, че имената И.Г.
Й. и И.Г. Н. са имена на едно и също лице.
От писмо на РС Асеновград е видно, че след направена справка в описната книга за
2007 г. се установява, че на 18.12.2007 г. е образувано гр.дело № 1269/2007 г. с предмет
чл.53 ал.2 от ЗКИР със страни: К. К. П. против И.А.Г.. Производството по делото е
прекратено в з.з. на 15.01.2008 г. Гр.дело № 1269/2007 г. е архивирано през 2008 г. и след
петгодишния срок на съхранение е унищожено. В архива на съда няма запазени документи
от делото.
От НА № 10, том 1,рег.№ 118, дело 7/2021 г. и вх.рег.№ 56/12.01.2021 г., акт № 28,
т.1, д.№ 25/2021 г. е видно, че със същия: Г. Г.ов Н. и съпругата му М.Х. Н.а са признати за
собственици при квота ½ ид.ч. в режим на СИО, Д. ИВ. П. при квота ¼ ид.ч. и Й. ИВ. Й. при
квота ¼ ид.ч. на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № 00702.527.16, находящ се
в Асеновград, по КККР на Асеновград, одобрени със Заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на
ИД на АГКК, с адрес на имота Асеновград, ул.“Спортист“ с площ 283 кв.м., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: незастроен имот
за жил.нужди, предходен идентификатор няма, номер на предходен план *********.
От решение, постановено по гр.дело № 614/1999 г. на РС Асеновград е видно, че със
същото е признато за установено по отношение на Община Асеновград, че И.Г. Й. и Г. Г.ов
Н. са собственици на имот пл.№ 620 в кв.42 с площ 274 кв.м.по плана на Асеновград.
Предвид ангажираните множество доказателства по делото и съобразно правилата на
чл.124 от ГПК предявения отрицателен установителен иск се явява основателен.
Установява се идентичност между имота, описан в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 27, т.2, дело № 543/1972 г., вх. рег. № 371, т. 113 по описа на АРС, от
който черпят права ищците, с имота по Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство и давностно владение вх.рег. № 3600/22.08.2019 г., акт № 57,
6
т. 13, дело № 2177/2019 г. по описа на СВп-Асеновград, от който черпят правата си
ответниците и имота по Решение № А-526/12.06.1998 г. на Община Асеновград за отмяна на
отчуждаването, за който имот, също така, е издадено и удостоверение за идентичност на
имот с изх. № 94-Д-518/27.10.2020 г. от Главния архитект на Община Асеновград. В този
смисъл е и приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена.
По отношение оспорения от ответната страна факт на пораждане на реституционния
ефект на Решение № А-526 от 12.06.1998 г., въз основа липса на данни за възстановяване на
полученото обезщетение в размер на 2 602.27 лева: с приетата по делото СТЕ, това
оспорване се опроверга, тъй като вещото лице представи доказателство за връщане на
сумата, получена като обезщетение – приходна квитанция 096786 от 05.10.1998 г., след
което е влязло в сила Решение № А-526/12.06.1998 г. на Кмета на Община Асеновград.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, по така предявения отрицателен установителен иск за
собственост в тежест на ответника е да докаже фактите, от които произтича правото му. При
отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо отрича правото
на ответника, то ответникът следва да изчерпи в процеса всички основания, на които то би
могло да се породи. В случая, с отговора на исковата молба ответникът се позовава на
придобивна давност и придобиване на имот по наследство. На тези основания е и
издаденият в полза на отвениците Нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по наследство и давностно владение Вх. рег. №3600/22.08.2019 г., акт № 57, т. 13,
дело № 2177/2019 г. по описа на СВп-Асеновград, който ищците претендират да бъде
отменен. Ето защо, на първо място следва да се изследва наличието на предпоставките,
посочени в отговора на исковата молба, респективно в констативния нотариален акт.
Съгласно т.1 от мотивите на ТР №8/12 г. на ОСГТК на ВКС при отрицателния
установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска (чл.127, ал.1,
т.4 ГПК) не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че оспорваното право никога не
е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи юридическия факт, от който това право се
поражда. При отрицателния установителен иск за собственост, след като ищецът изобщо
отрича правото на ответника, то ответникът следва да изчерпи в процеса всички основания,
на които то би могло да се породи. Когато е уважен отрицателен установителен иск за
собственост, това претендирано от ответника право е отречено, без оглед на конкретно
определено правопораждащо основание, а с оглед на всички възможни негови основания.
Тъй като ответниците не оспорват правото на собственост на ищците върху 1/3 ид.ч.
от ПИ с КИ № 00702.527.14, то за ищците не се поражда задължение да доказват нещо
повече от собствеността си върху имота. Д.П. и Й.Й. се легитимират като собственици по
наследство на процесния имот, като доказателства за това са представени с исковата молба.
В тежест на ответниците е да докажат, че са придобили правото си на собственост на
следните основания: давностно владение и наследство.
По делото се събраха множество доказателства, които свидетелстват, че ПИ с КИ №
00702.527.16 е собственост на чичото на ищците – Г. Н..
7
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, счита, че въпреки оказана
доказателства тежест в процеса ответниците не успяха да докажат, че са придобили правото
си на собственост на основания давностно владение и наследство. Ответниците, при
дадените от тях по реда на чл. 176 от ГПК обяснения за обстоятелствата по делото, не
успяха да опишат как е изглеждал имота в миналото, как изглежда към настоящия момент
(на който имот твърдят, че са собственици). Единият ответник признава, че не е владял
имота след 2009 г., а другият признава, че не е ходил в имота изобщо. Следваше да се
ангажират доказателства от ответниците, че наследодателят им някога е владял процесния
имот, тъй като за да се получи имот в наследство, то той, към момента на откриване на
наследството, следва да е бил в патримониума на наследодателя.
Съдът счита, че ответниците не доказаха (че те са наясно) кой имот точно е владял
наследодателят им, и кои имот са придобили и владеят същите след негова та смърт. В
отговора на исковата молба е записано, че имотът, в който ответниците притежават идеални
части от правото на собственост, е празно дворно място. В противоречие с това е
твърдението пред съда от страна на ответницата С.П., която зааяви, че ограда имотът няма,
но има построени бараки в него. Тя твърди, също така, че пред имота има врата, която е
заключена. От ангажираните от ищцовата страна свидетелските показания, които съдът
кредитира като достоверни, последователни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал, а и от приетата по делото допълнителна СТЕ, се установява, че до процесния имот
с КИ № 00702.527.14 се стига през врата, която се намира в ПИ с КИ № 00702.527.16 –
съседният на процесния имот. В същия този съседен имот се намират и бараките, за които
ответницата даде обяснения пред съда.
Наследодателят на ищцовата страна е починал през 2000 г. От ангажираните
свидетелските показания от ищцовата страна, които са последователни, логични и
кореспондират с останалите доказателства по делото се установи по бзспорен начин, че
бащата на ищците е владял, заедно с брат си Г. (чичо на Д.П. и Й.Й.), имота до края на
живота си. Нещо повече – категорично се доказа, че между ПИ с КИ № 00702.527.14 и ПИ с
КИ № 00702.527.16 няма явна граница, която да ги разделя. И към настоящия момент чичото
на ищците ползва, както собствения му имот, така и процесния (след като между него и
ищците е било постигнато съгласие за това). Т.е. не се доказа от ответниците наследодателят
им К. П., в който и да е момент от живота си, да е владял необезпокоявано повече от 10
години процесния имот. Същото това важи и за наследниците му – ответниците/дъщерите
С.П. и М.Ф..
Също така, разпитаните в съдебно заседание свидетели: живяли в имота или в
съседство със същия, чиито показания съдът кредитира като последователни и
кореспондиращи с останалия доказателствен материал, са категорични, че не са виждали
вимота никога нито ответниците, нито баща им – не ги познават.
С оглед всичко, изложено по-горе, съдът счита, че ответниците не доказаха, някога да
са владели процесния имот повече от 10 години необезпокоявано, не доказаха, че са
получили имота по наследство от баща си, не доказаха, че наследодателят им К. П. някога е
8
бил собственик или владелец на процесния имот. Напротив – потвърдиха, че те самите нито
са владели имота, нито знаят къде се намира той и как изглежда.
Нотариалният акт от 2019 г., чиято отмяна се иска не може да се противопостави на
ищците, поради надлежно придобиване на собствеността от наследодателя на ищците през
1972 г. чрез дарение, защото се установи че наследодателят на ответниците и ответниците
(след неговата смърт) никога не са упражнявал фактическата власт върху имота, и те не са
собственици на имота – от представените доказателства и заявеното в с.з от същите. С оглед
на горното и като се съобрази, че ищците са настоящи собственици и владелци на имота
съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск за собственост ще следва да се
уважи, като бъде признато за установено, че ответниците не са собственици на
претендирания имот. С оглед изхода на спора, следва да се отмени НА № 19, том 5, рег. №
4436, дело № 780/2019 г. по описа на Нотариус С.К., с район на действие РС Асеновград –
вписаната в регистъра на Нотариалната камара, които НА е вписан с вх. рег.№
3600//22.08.2019 г., Акт № 57, т.13, дело № 2177/2019 г. на СВ при РС Асеновград.
С оглед изхода на спора и на осн.чл.78 ал.1 ГПК следва да бъдат осъдени ответниците
да заплатят на ищците направените в производството разноски, общо в размер на 2600 лева,
за заплатени: държавна такса, адвокатски хонорари и депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ищците Д. ИВ. П., ЕГН ********** от
град ... и Й. ИВ. Й., ЕГН ********** от ..., че ответниците С. К. П., ЕГН ********** от град
... и М. К. Ф., ЕГН ********** от град ... не са собственици на: 1/3 ид.ч. от ПИ с ИД №
00702.527.14, находящ се в гр.Асеновград, общ.Асеновград, обл.Пловдив по КК и КР,
одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
ПИ: гр.Асеновград, ул.“Спортист“, площ от 381 кв.м., при съседи: 00702.527.8; 00702.527.15;
00702.527.23; 00702.527.13, трайно предназначения на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по
предходен план: 5451, квартал: 390.
ОТМЕНЯ НА № 19, том 5, рег. № 4436, дело № 780/2019 г. по описа на Нотариус
С.К., с район на действие РС Асеновград – вписаната в регистъра на Нотариалната камара,
които НА е вписан с вх. рег.№ 3600//22.08.2019 г., Акт № 57, т.13, дело № 2177/2019 г. на СВ
при РС Асеновград, с които С. К. П., ЕГН ********** от град ... и М. К. Ф., ЕГН
********** от град ... са признати за собственици по наследство и давностно владение на:
1/3 ид.ч. от ПИ с ИД № 00702.527.14, находящ се в гр.Асеновград, общ.Асеновград,
обл.Пловдив по КК и КР, одобрени със Заповед 300-5-52/08.07.2004 г. на изпълнителния
директор на АК, последно измвенение със заповед: нямао издадена заповед за изменение в
КККР, адрес на ПИ: гр.Асеновград, ул.“Спортист“, площ от 381 кв.м., трайно
предназначения на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), номер по предходен план: 5451, квартал: 390, при съседи: 00702.527.8;
00702.527.15; 00702.527.23; 00702.527.13,.
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН ********** от град ... и М. К. Ф., ЕГН ********** от град ...,
да заплатят на: Д. ИВ. П., ЕГН ********** от град ... и Й. ИВ. Й., ЕГН ********** от ...,
сумата 2600 лева (две хиляди и шестотин) направени в производството разноски.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в 14 дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
10