Р Е Ш
Е Н И Е
№ 464/12.10.2020 г.
гр.
Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в публично съдебно
заседание на седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: С. Камарашка
при секретаря Димитрана Д., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 328 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 104, ал. 1 във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закон за
държавния служител (ЗДСл) и чл.86, ал.1 от Закон за задълженията и договорите
/ЗЗД/
Образувано е по предявен иск от Т.И.Д. с ЕГН * ***, чрез
пълномощника й адвокат С.Г. *** с ЕИК * , гр.Бойчиновци, обл.Монтана, ул.”Г*** Г***
”№* , с правно основание чл.104, ал.1
от Закона за държавния служител (ЗДСл). Претендира се с исковата
молба обезщетение в размер на сумата от 4200,00лева /четири хиляди и двеста/,
изменен в съдебно заседание за сумата от 5082,00лева /пет хиляди и осемдесет и
два/, за период от 6 месеца, а именно за времето от 25.11.2019год. до
25.05.2020год. вкл., през които ищцата е останала без работа, поради
незаконосъобразно прекратяване на служебното й правоотношение, отменено с
влязло в сила Решение № 24 от 22.01.2020г. по Адм. дело № 593/2019 г. описа на
АС – Монтана, потвърдено с решение №9296/10.07.2020г. на ВАС по адм. дело
№2490/2020г. Върху посочената главница се претендира законната лихва считано от
10.07.2020год. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че поради
незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение с ищцата и на
основание чл. 104 от
ЗДСл ответникът дължи обезщетение за период от 6 месеца, през който
не е заемала държавна служба, като претендира и законна лихва върху сумата
считано от 10.07.2020год. – влизане в законна сила на Решението на ВАС по адм.
дело №2490/2020г. В съдебното производство ищцата се представлява от адв. С.Г.,
която поддържа предявения иск изменен досежно размера в открито съдебно
заседание, като подробни доводи излага в писмена защита, претендира разноски по
представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответната страна – Община Бойчиновци представлявана
от кмета редовно призован, не се явява, не се представлява, не представя
отговор и не изразява становище по предявения осъдителен иск.
Исковата молба е подадена в законоустановения
тригодишен срок регламентиран в разпоредбата на чл.125 от ЗДСл от надлежно
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Разгледана по същество исковата молба е ОСНОВАТЕЛНА.
Административен съд - Монтана като обсъди доводите на
страните и събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност на основание чл.236, ал.2
от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 24 от 22.01.2020г. по Адм. дело №
593/2019 г. описа на Административен съд – Монтана е отменена като
незаконосъобразна заповед № 733 от 25.11.2019год. издадена от кмета на Община
Бойчиновци, с която е било прекратено без предизвестие служебното
правоотношение на ищцата в Общинска администрация – Бойчиновци на длъжност
„финансов контрольор”. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд
- София, който с решение №9296/10.07.2020г. на ВАС по адм. дело №2490/2020г. е
оставил в сила решението на АС – Монтана, като същото е окончателно и не
подлежи на обжалване.
По делото е приложена Заповед №732 от 25.11.2019г.
издадена от кмета на Община Бойчиновци, с която в изпълнение на предходно
съдебно решение №674/28.12.2018г. по адм. дело №508/2018г. по описа на АС –
Монтана, потвърдено с решение №15413 от 13.11.2019г. на ВАС по адм. дело
№2249/2019г. ищцата е била допусната до работа на длъжност „финансов
контрольор“ при Общинска администрация Бойчиновци, считано от 25.11.2019г. с
посочен придобит ранг трети младши, без в същата да е определено месечно
възнаграждение.
Видно от приложеното заверено копие от служебна
книжка №13/06.11.2007г. издадена от Община Бойчиновци /л.24 – 27 от делото/,
последната основна заплата на ищцата Т.И.Д. е била в размер на 580.00 лв.
Същата се явява официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства свързани със служебната дейност, съгл. разпоредбата на чл.110 от
ЗДСл.
От приложената трудова книжка на ищцата и извършените
констатации в съдебно заседание с Определение от 01.09.2020год., писмо
изх.№11-03-1488#1 от 17.08.2020г. от ТД на НАП
Велико Търново, офис Монтана /л.37 от делото/ и справка за подадени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ за периода от 25.11.2019год. до 25.05.2020год. от ТД на
НАП Велико Търново, офис Монтана /л.38 от делото/, справка – данни за
осигуряването на ищцата в периода от 01.11.2019г. до 30.06.2020г. /л.20 от
делото/ се установява, че за времето от 25.11.2019год. до 25.05.2020год. за ищцата
не е обективирано наличие на друго трудово и гражданско правоотношение.
По делото е приложена длъжностна характеристика на
ищцата за Общинска администрация гр.Бойчиновци за длъжност „финансов
контрольор“, длъжностно ниво 9, експертно ниво 5 на
л.21-23 от делото. Приложена е справка за размера на основната заплата за
длъжността „финансов контрольор“ към 10.07.2020г. /л.41 от делото/ и вътрешни
правила за заплатите в Общинска администрация Бойчиновци.
По делото е назначена и приета без възражения от
страните изготвена съдебно – счетоводна експертиза, след запознаване с
доказателствата по делото и извършена проверка в Община Бойчиновци, на която
съдът дава вяра, като обективно изготвена, без индиция от заинтересованост и
дадена след предупреждение от наказателна отговорност, се установява, че
размерът на последната основна месечна заплата, за длъжността "Финансов
контрольор" при Общинска администрация Бойчиновци към 10.07.2020 г. е
определена на 847.00 лева. Минималната основна заплата за длъжността "Финансов
контрольор" в Общинска администрация Бойчиновци е 610.00 лева. съгласно
длъжностното щатно разписание и длъжностната характеристика. Като ищцата
отговоря на всички изисквания за заемане на длъжността, предвид това, което е
описано в длъжностната характеристика и изискванията описани в длъжностното
разписание на Общинска администрация Бойчиновци, т. е. длъжностно ниво по КДА,
наименование на длъжностното ниво, степен на основна месечна заплата, нивото на
основната месечна заплата, образователна степен, ранг, професионален опит и
специалност. При проверката на място в Община Бойчиновци е установено, че
заемащата длъжността „финансов контрольор“ в община Бойчиновци към 10.07.2020г.
е с определена основна месечна заплата в размер на 847,00лева, съгласно
поименно разписание на длъжностите в сила от 10.07.2020год. на Община
Бойчиновци, дейност „Общинска администрация“ /проложение №2 към чл.11, ал.4 от
НКДНА/. Размера на дължимото обезщетение за 6 месеца за периода от 25.11.2019г.
до 25.05.2020 г. спрямо основната месечна заплата на същата длъжност към
10.07.2020 г. е 5082.00 (пет хиляди и осемдесет и два) лева.
Гореописаната фактическа обстановка е възприета от
приетите по делото писмени доказателства, като същата е неоспорена от страните.
Въз основа на така установените факти съдът достигна
до следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 121, ал.
1, т. 3 във вр. чл. 104, ал.
1 ЗДСл е допустим, като съгласно чл. 205 от АПК е предявен срещу юридическото лице – Община Бойчиновци с ЕИК * ,
гр.Бойчиновци, обл.Монтана, ул.”Г*** Г*** ”№* , в резултат на чийто
незаконосъобразен акт се претендира присъждане на обезщетение.
Съгласно чл. 39 от ЗДСл държавният служител има право
на обезщетение в предвидените от закона случаи. Предвид разпоредбата на чл. 104, ал.
1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не
за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер,
той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и
възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
За основателността на иска по чл.121, ал.1, т.3 ЗДСл,
включително и по отношение на неговия размер, следва да се преценява в
зависимост от наличието на следните предпоставки: отмяна на прекратяването на
служебното правоотношение; оставане на служителя незает по служебно или трудово
правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото основно месечно
възнаграждение за времето, през което лицето не е било на служба или е
получавало по-ниско възнаграждение, за срок не по-дълъг от шест месеца.
В процесния случай е налице прекратяване на
служебното правоотношение на държавния служител – Т.И.Д., със заповед № 733 от
25.11.2019год. издадена от кмета на Община Бойчиновци, на длъжност „финансов
контрольор” при Общинска администрация Бойчиновци, считано от 25.11.2019год.,
отменена с решение № 24 от 22.01.2020г. по Адм. дело № 593/2019 г. описа на
Административен съд – Монтана обжалвано пред Върховен административен съд –
София и оставено в сила с решение №9296/10.07.2020г. по адм. дело №2490/2020г. Осъществена
е първата хипотеза на чл. 104, ал.
1 от ЗДСл. По делото е безспорно установено, че ищцата не е заемала
друга длъжност по трудово и/или служебно правоотношение за периода от 25.11.2019год.
до 25.05.2020год. вкл., с оглед приетите по делото писмени доказателства от НАП,
НОИ и представените в оригинал трудови книжки и служебна книжка, явяващи се
официални удостоверителни документи за вписаните в тях обстоятелства свързани със
служебната дейност, т.е. налице са предпоставките по чл. 104, ал. 1, изр. първо
ЗДСл, като предявеният иск е основателен по основание.
Видно от данните по делото, шестмесечния период от
датата на прекратяване на служебното правоотношение на Т.И.Д. и за който същата
има право и претендира присъждане на обезщетение е от 25.11.2019год. до
25.05.2020год.
Въз основа на събраните в хода на производството
доказателства, съдът приема, че искът е доказан и като размер, въз основа на
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза и приложените писмени
доказателства.
Като основа за определяне на претендираното
обезщетение в чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е посочено в какъв размер следва да е
обезщетението, което държавният служител, чието прекратяване на служебното
правоотношение е признато за незаконно, има право да получи - в размер на
основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за
незаконно или на неявяването му да заеме службата. Безспорно по делото е
установено, че в Заповед №732 от 25.11.2019г. издадена от кмета на Община
Бойчиновци за допускане до работа от 25.11.2019г. на ищцата не е определено
месечно възнаграждение. Към датата на влизане в сила на съдебното решение за
отмяна на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение – 10.07.2020г.
длъжността "Финансов контрольор" в Общинска администрация Бойчиновци,
която е заемала ищцата преди прекратяване на служебното й правоотношение,
съществува в длъжностното разписание на Общинска администрация Бойчиновци в
сила от 01.07.2020г., като заемащата длъжността „финансов контрольор“ в община
Бойчиновци към 10.07.2020г. е с определена основна месечна заплата в размер на
847,00лева.
Видно от заключението на вещото лице ищцата отговаря
на определените изисквания в длъжностното разписание на общинска администрация
Бойчиновци, съгл. чл.7, ал.1 и Приложение 1 от Наредбата за заплатите на
служителите в държавната администрация в сила от 01.07.2020г. и съобразно
приложената длъжностна характеристика за длъжността „финансов контрольор“ в
общинска администрация Бойчиновци, както по отношение на ранг, професионален
опит и образователна степен. Поради което и размера
на обезщетението за 6 месеца за периода от 25.11.2019г. до 25.05.2020 г.
спрямо основната месечна заплата на същата длъжност към 10.07.2020 г. е 5082.00
(пет хиляди и осемдесет и два) лева в какъвто размер е и претенцията на ищцата
по изменения иск досежно размера в съдебно заседание от 01.09.2020год. приет с
определение от съда.
Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр.
с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на
главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху
тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. №
3/2004 г., е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменя
административния акт и следователно се дължи върху обезщетението по чл. 121,
ал. 1, т. 3, вр. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на 5082,00 лв. от 10.07.2020г. –
датата на влизане в сила на решението по адм. дело №2490/2020г. по описа на ВАС,
с което е отменено прекратяването на служебното й правоотношение до
окончателното му изплащане.
От изложеното искът следва да се прецени като
основателен и за размера на обезщетението за период от 6 месеца с размер на
основната месечна заплата от 847,00 лева към момента на признаване на
уволнението за незаконно и законната лихва върху главницата, считано от 10.07.2020год.
до окончателното изплащане на обезщетението.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1
от АПК, на ищеца следва да се присъдят действително направените и
претендирани разноски по делото съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК,
които са доказани в размер на общо 800,60 лева /осемстотин лева и шестдесет
стотинки/, от тях адвокатско възнаграждение заплатено в брой в размер на 500,00лева
/петстотин/ и 300,60лева /триста лева и шестдесет стотинки/ за изготвяне на
съдебно – счетоводна експертиза, за които разноски следва да бъде осъден
ответника.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172, ал.1
от АПК и чл. 104, ал.1
във вр. чл. 121, ал.1,
т.3 от ЗДСл., Административен съд Монтана, ІІ-ри съдебен състав,
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Община Бойчиновци с ЕИК * , гр.Бойчиновци,
обл.Монтана, ул.”Г*** Г*** ”№* ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Д. с ЕГН * *** сумата от 5082.00
лева (пет хиляди и осемдесет и два), представляваща обезщетение по чл. 104, ал.1
от Закона за държавния служител за времето от 25.11.2019год. до
25.05.2020год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.07.2020г.
до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА Община Бойчиновци с ЕИК * ,
гр.Бойчиновци, обл.Монтана, ул.”Г*** Г*** ”№* ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Д. с ЕГН * сумата
в размер на общо 800,60 лева /осемстотин лева и шестдесет стотинки/, представляваща
сторените по настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение и
съдебно – счетоводна експертиза, както и 5.00лева /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист в полза на Административен съд
гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
чрез Административен съд - Монтана пред Върховен административен съд в 14
дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на
страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: