№ 7714
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110125367 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от на „.........., вписано в Търговския и ф и реми
регистър под №542 097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул.
„Осман“ № 1, чрез „........... срещу Г. БЛ. УЗ. , с която се моли да се приеме за установено,
че Г. БЛ. УЗ. ЕГН: ********** дължи на „.........., вписано в Търговския и фирмен регистър
под № 542 097 902, чрез „..........., с ЕИК: *********, следните суми :
-5739.46 лева - главница по договора за кредит от 22.07.2014 г., ведно със
законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането.
- 577.94 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от
15.03.2017г. до 15.08.2019 г.
- 1972.03 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
15.04.2017 г. до 16.10.2020 г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Твърди, че сключеният между страните Договор бил изцяло нищожен на основание чл. 22
от Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради неспазване на разпоредбите на чл. 11, ал.
1, т. 11 и 12 ЗПК. Прави възражение и за давност.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
1
От приобщената към настоящото дело преписка по ч. гр. д. № 72976/2018 г. по описа
на Софийски районен съд (СРС) се установява, че на 16.11.2018 г. ищецът е подал във СРС
заявление по чл. 410 ГПК. На основание чл. 411 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение за
сумата от 1 500,00 лв. – представляваща главница – неизплатено задължение по Договор за
кредит от 06.02.2018 г., ведно със законна лихва от 16.11.2018 г. окончателното плащане и
сумата от 309,38 лв. – лихва за периода 08.03.2018 г. до 04.10.2018 г. и 100 лв. – разноски по
заповедното производство. Съдът е отхвърлил в частта за неустойка в размер на 1312,80 лв.
В законоустановения срок е постъпило възражение на ответника срещу заповедта за
вземането за лихва. Вследствие на това, ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Между страните не е налице спор, че е сключен процесния Договор за предоставяне
на кредит от разстояние № 198705 от 06.02.2018 г. Този извод следва от обстоятелството, че
ответникът не оспорва факта на сключване на Договора и от обстоятелството, че ответникът
изрично е признал вземането на кредитора по Договора за главница в размер на 1 500,00 лв.
От представените по делото доказателства се установява, че договорът е бил сключен
чрез извършване на регистрация от ответника на интернет страница на ищеца, на който се
попълва въпросник и се приемат общите условия на договора, след което ответникът е
получил имейл, в който се съдържа преддоговорна информация и информация относно
условията на договора, след което на имейла си ответникът е получил и договора и общите
условия, които е следвало да потвърди. Потвърждаването е извършено чрез въвеждане на
специален предварително получен код на интернет адрес, получен по имейл.
Потвърждаването ставало и чрез последващо телефонно обаждане, преди предоставянето на
сумата по кредита.
По силата на сключения Договор ответникът е получил сумата от 1 500,00 лв. Срокът
на кредита е 480 дни. Видно от чл. 2, ал. 1, т. 3 от Договора, размерът на уговорения
годишен лихвен процент е 40,15 %, а общата дължима сума – 1 920,76 лв. Уговореният
между страните годишен процент на разходите е в размер на 48,44 %. В чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2
от Договора са включени и погасителни планове, видно от които Договорът следва да бъде
върнат от потребителя чрез изплащането на общо 16 погасителни вноски. Съгласно чл. 8 от
Договора, при забава в плащането на две последователни погасителни вноски от
потребителя, страните се съгласяват, че кредиторът може едностранно да обяви вземането
си по Договора за предсрочно изискуемо. Страните са се уговорили в този случай всички
възникнали задължения за плащане към момента на обявяване на предсрочната изискуемост
да остават дължими до окончателното им плащане.
По делото ответникът не представени доказателства, от които да се установи, че е
заплащал задълженията си по Договора.
По делото бе представено писмено доказателство, от което се установява, че на
11.10.2018 г. кредиторът е уведомил длъжника, че обявява договора за предсрочно изискуем.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
2
1.Страните са обвързани от облигационен договор за потребителски кредит. Видно от
приетата по делото ССЧ, която съда кредтира, че ищецът е превел сумата от 9 800 лв., която
дължи по договора на ответника.
По отношение на настъпилата изискуемост на вземанията е видно, че към момента
вземанията по договора са с настъпил падеж, така че с оглед чл. 235 ГПК е без правно
значение дали е настъпила предсрочна изискуемост на кредита или не, тъй като всички
вземания по договора са редовно изискуеми към момента.
2. В отговора на исковата молба се правят и следните възражения, които поставят
следните въпроси:
Първият от тях е дали срочният договор за потребителски кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, трябва да съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата
изчислена на базата на лихвения процент, когато не е налице искане на потребителя по
чл.11, ал.1, т.12 от Закона за потребителския кредит.
Вторият е дали трябва договорът за потребителски кредит, по отношение на
който не са приложими различни лихвени проценти, да съдържа посочване отделно на
главницата и лихвите, които се погасяват с погасителната вноска.
Разрешенията на тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на тълкуването на
нормите на чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит. Съгласно § 2 от
ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 23 април 2008 г. В т.10, параграф 2, буква „з“ от Директивата се предвижда, че
в договора за кредит трябва да се посочат само размерът, броят и периодичността на
дължимите погасителни вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските
между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от Директивата само при
наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план. В т.3 на решението на Съда на Европейския
съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено
тълкуване на чл.10, параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата. Тези разпоредби трябва да
се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването на
главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под формата на
погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на тази
главница. Според чл.633 от ГПК това решение на Съда на Европейския съюз е задължително
за настоящия състав. Ето защо отговорите на поставените въпроси са, че само при наличие
на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под
формата на погасителен план. Когато не са приложими различни лихвени проценти, не е
необходимо в погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и лихвите,
които се погасяват с погасителната вноска.
В този смисъл константата практика Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр. д. №
3253 / 2021 г. III ВКС.
В договора се съдържа погасителен план и раздел „Параметри и условия“, в който е
посочен размер на кредита 10 000 лв., такса ангажимент 200 лв., брой погасителни вноски-
60, размер на погасителната вноска 233,38 лв., обща стойност на плащанията 14003 лв.,
годишен процент на разходите 8.86% и лихвен процент 7,90%. От т.2 на договора става
ясно, че срещу плащане на такса ангажимент кредиторът фиксира лихвения процент за
3
срока на договора. В т.3 от договора се пояснява, че погасителните вноски съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите и печалбата на
кредитора, лихвеният процент е фиксиран, а началната дата за изчисляване на годишния
процент от разходите е датата на подписване на договора, като се приема, че годината има
365 дни. В чл.11 е предвидено право на потребителя от отказ от договора при конкретно
посочени условия. Следователно договорът за потребителски кредит е сключен при
фиксиран, а не при променлив лихвен процент. В този случай не е необходимо да се
разграничава каква част от месечна погасителната вноска е предназначена да погаси
главницата и каква част-лихвата. Потребителят е получил още при сключване на договора
погасителен план, който не се променя. Ето защо разпоредбите на чл.11, ал.1, т.11 и т. 12 от
ЗПК не са нарушени. Спазени са и нормите на чл.11, ал.1, т.10 и 20 от закона, тъй като са
посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит и е предвидено
право на отказ на потребителя от договора, като са посочени условията, при които се
упражнява това право. Ето защо договорът за потребителски кредит не е недействителен на
основание чл.22 от ЗПК.
Съгласно съдебно-икономическата експертиза след извършените частични плащания
ответникът остава да дължи главница в размер на 5 739,43 лв., като са съобразени
частичните плащания от ответника.
3. По възражението за неспазен шрифт, съдът намира следното:
Изрично такова изискване е въведно с изменение на разпоредбата на Чл. 10. (1) (Изм.
– ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), а настоящия договор е сключен на 22.07.2014
г., поради което за него това изискване не се прилага. Императивните материални норми
имат действие само за напред. Не обхващат висящи правоотношения. По тази причина
съдът приема, че няма такова изискване.
Доколкото шрифта на договора не затруднява прекомерно потребителя и договора е
на ясен и разбираем език, не е налице основание за нейдействителност.
4. по възражението за давността съдът намира следното.
Вземанията за главницата се погасяват с 5 годишна давност, която не е изтекла към
момента на подаване на заявлението 30.10. 2020 г.
Вземанията за възнаградителна лихва независимо, че са част от една анюитентна
вноска не променят характера си на периодично вземане и съгласно ч. 111 б в ЗЗД се
погасяват с три годишна давност.
По тази причина лихвата за периода от 15.03.2017 г. до 29.10.2017г. е погасена по
давност.
Същото следва да са се приеме и за лихвата за забава за периода от 15.04.2017 г. до
29.10.2017 г. е погасена по давност.
В случая дължимата възнаградитлена лихва за периода от 30.10.2017 г. до 15.08.2019
г.,съобразно заключението на веещото лице по ССЧ, е размер на 319,19 лв.
В случая иска за лихвата за забава е основателен за сума от 1728.08 лв. за периода
от 30.10.2017 г. до 16.10.2020 г.
По изложените причини искът за главницата следва да се уважи изцяло.
Искът за лихвата за възнагрждение и мораторанта лихва следва да се уважат до
посочените по-горе размери, като се отхвърлят за горницата.
4
5. По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца разноски по производството
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. С оглед уважената част от
иска, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноските, в размер на 1095,61 лв.
С оглед на горното Софийски районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. БЛ. УЗ.
ЕГН: ********** ДЪЛЖИ НА „.........., вписано в Търговския и ф и реми регистър под №542
097 902, с адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, чрез „..........., с
ЕИК: *********, следните суми: сумата от 5739.46 лева - главница по договора за кредит
от 22.07.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 30.10.2020 г. до окончателно
изпълнение на задължението, сумата от 319,19 лева възнаградителна лихва за периода от
30.10.2017 г. до 15.08.2019 г. , както и сумата от 1728.08 лева, мораторна лихва за периода
от 30.10.2017 г. до 16.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д.
№ 52932/2020 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ искът за възнаградителана лихва за сумата над
319,19 лв. до 577,94 лв., както и за периода от 15.03.2017 г. до 29.10.2017 г., както и искът
за мораторна лихва за сумата над 1728.08 лв. до 1972,03 лв., както и за периода от
15.04.2017 г. до 29.10.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. БЛ. УЗ. ЕГН: ********** да заплати
на „.........., вписано в Търговския и ф и реми регистър под №542 097 902, с адрес на
управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, чрез „..........., с ЕИК: *********,
сумата от 1095,61 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6