Р Е Ш Е Н И Е
Номер 19.12.2019
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 12.11. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР Х.
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
Секретар: СТОЙКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1329 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 412/18.06.2019г.
постановено по гр. д. № 143/2019г. по
описа на Районен съд – гр.Казанлък, с което е признато за установено на основание
чл. 422 от ГПК по отношение на П.Г.Х. съществуването на вземането на „Н.П.И.Н.Е.И.“
ООД град за сумата 10 143,19 лв., представляваща платен от ищеца и неудържан от ответника П.Г.Х.
данък по чл.38, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.11.2018г. до изплащане на вземането, за изпълнението, на което
задължение е издадена заповед № 1688/07.11.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по частно гражданско дело № 2883/2018 г. по описа на
Районен съд – Казанлък.
Въззивникът П.Г.Х. обжалва
изцяло решението на КРС, като се излагат
съображения за неправилност и необоснованост, с искане да бъде отменено
решението и да бъде отхвърлен предявеният иск. Няма искания за събиране на
доказателства пред настоящата инстанция. Претендира направените пред двете
съдебни инстанции разноски.
В законния срок е постъпил отговор от въззиваемия „Н.П.И.Н.Е.И.“
ООД град С., с който взема становище по направените в жалбата оплаквания.
Направено е искане да се отхвърли изцяло жалбата и да се потвърди
първоинстанционното решение. Претендира за направените по делото разноски.
Доказателствени искания не са направени. Претендира разноски във въззивното
производство.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Н.П.И.Н.Е.И.“ ООД
моли съда да признае за установено по отношение на ответника П.Г.Х.,
съществуването на право на вземане на ищеца към ответника, в размер на 10
143,19 лв., представляващо платен от ищеца чужд дълг на ответника към НАП,
свързан с дължим от Х. окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ,
относно облагаем непаричен доход на ответника от придобиване на "ликвидационен"
дял на 13.02.2018 г., след напускането му като съдружник в ищцовото дружество,
както и законна лихва върху горната сума, считано от 06.11.2018 г., до
заплащането на главницата, ведно с разноските по заповедното производство в
размер на 952,86 лв. Претендира присъждането на разноски и в исковото
производство.
В срока по чл.131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. М. М.,
с който моли съда да отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан по
основание и размер предявения иск, като са изложени съображения в тази насока..
От представения по делото протокол на Общо събрание на Н.П.И.Н.Е.И.“
ООД от 18.05.2017г., се установява, че членственото правоотношение на П.Г.Х. в
ищцовото дружество е прекратено, считано от 01.03.2017г. като Общото събрание е
дало съгласие за прехвърляне на недвижими имоти собственост на дружеството към
напускащия съдружник, произтичащо от правото му на вземане на имуществен дял
при напускане, съобразно притежавания процент от дружествения дял. Посочено е,
че ищцовото дружество дължи на ответника П.Х. имуществен дял в размер на
155 675 лв..
По делото е представен и нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/
№88, том I, рег. №839, нот .дело №72 от
13.02.2018г. по описа на нотариус С. Ф., с рег. № 508 на Нотариалната камара,
район на действие - Районен съд - С.. Съгласно нотариалния акт ищцовото дружество
е прехвърлило собствеността на П.Г.Х. върху следните недвижими имоти: Поземлен
имот, съгласно скица № 15-46391/06.02.2017 г., издадена от СГКК – С., с
идентификатор 68134.1606.5096, заедно с построените в него сгради: Склад с
идентификатор 68134.1606.5096.1 и Едноетажна масивна офис-сграда с
идентификатор 68134.1606.5096.3, както и 21,25% идеални части от Поземлен имот,
съгласно скица № 15-46374/06.02.2017 г., издадена от СГКК – С., с идентификатор
68134.1606.5094.
Представен е и доклад за определяне пазарна стойност от
10.05.2017г., за обект поземлени имоти
изготвен от лицензиран оценител. От
същия е видно, че пазарната стойност за имот с идентификатор 68134.1606.5096 е
189 730 лв., а стойността за имот с идентификатор 68134.1606.5094 е в
размер на 86 324 лв..
Представена е и нотариална покана от 03.10.2018г., с рег.
№ 7283/2018г., том 2, №189 по описа на нотариус С. Ф. от Н.П.И.Н.Е.И.“ ООД до П.Г.Х..
Със същата ответника е поканен в двуседмичен срок да заплати на ищеца сумата от
10 143.19 лв., представляваща заплатено от дружеството данъчно задължение
към НАП по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Нотариалната покана е връчена на
08.10.2018г. срещу разписка №39/2018г.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2883/2018 г. по описа на
Районен съд – Казанлък, на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед
за изпълнение № 1688/07.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение, за
сумите: 10 143.19 лв. главница, законната лихва върху
главницата от 06.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и
952.86 лв. разноски. В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника
П.Г.Х., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по
ч..гр.дело № 2883/2018 г. по описа на Районен съд – Казанлък, което е
обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален
установителен иск по чл. 422, ал. 1 от
ГПК.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна
експертиза, от чието заключението се установява, че размерът на окончателния
данък върху стойността на „ликвидационния непаричен дял“ на напускащия
съдружник П.Г.Х. се определя по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти се
определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на
дивиденти. За доходите по чл. 38, ал. 1 ставката на данъка е 5 на 100 (чл. 46,
ал. 3 от ЗДДФЛ), като в настоящия случай размерът на данъка е 10 143,19 лв.
Посочено е, че данъкът е начислен на 13.02.2018 г. – в деня на нотариалната сделка. Деклариран е
пред НАП на 30.04.2018 г. с декларация с вх. № 2215И0163166/30.04.2018 г. От
експертизата се установява още, че данъкът дължим по декларация вх. № 2215И0163166/30.04.2018
г. в размер на 16 728,81 лв. е платен на вноски както следва: на
14.05.2018 г.; на 15.05.2018 г.; на 16.05.2018 г.; на 08.06.2018 г.; на
11.06.2018 г.; на 14.06.2018 г. и на 14.06.2018 г. Посочено е, че в платената
сума от 16 728,81 лв. е включен окончателния данък по изплатения дял на П.Г.Х.
в размер на 10 134,19 лв.. Установява се още, че ищцовото дружество е
подало в НАП декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за
дължими данъци на 30.04.2018 г., декларацията е с вх. № на НАП - № 2215И0163166.
В декларацията на стр. 3, част IV „размер на дължимия данък“ в т. 2
„окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал.
1 от ЗДДФЛ от източници в страната“ в колона „размер на дължимия данък за
съответния период от платец на дохода“ е посочена сума в размер на
16 728,81 лв.. Вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на
експертизата няма постъпили плащания от ответника към ищеца, във връзка с
претендираната сума, относно платения окончателен данък.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Безспорно е установено, че членственото
правоотношение на П.Г.Х. с „Н.П.И.Н.Е.И.“ ООД е прекратено, считано от
01.03.2017г., като с решение на общото събрание от 18.05.2017 г. е определена
стойността на имуществения дял на ответника в размер на 155 675 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1,
т. 2, б. "а" ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат облагаемите доходи
от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно физическо лице от
източник в България. Съгласно § 1, т. 6, б. "б" от ДР на ЗДДФЛ по
смисъла на закона "ликвидационен дял" е паричната равностойност на
дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членство в
дружество. Размерът на данъка съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ е 5 % и същият се
начислява и удържа от сумата която следва да бъде изплатена, намалена с размера
на записания и внесен при учредяването на дружеството капитал – чл. 38, ал. 4
от ЗДДФЛ. В настоящия случай паричната равностойност на дружествения дял на П.Г.Х.
при прекратяване на членството е 155 675 лв., поради което дължимия данък
е в размер на 10 143.19 лв. По
силата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДФЛ данъкът следва да бъде удържан от дружеството
и внесен от него в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е
начислен ликвидационния дял. Видно от представените преводни нареждания
дължимият данък е изцяло платен от ищеца към НАП на вноски през периода
14.05.2018 г. – 14.06.2018 г., с което плащане „Н.П.И.Н.Е.И.“ ООД е изпълнил
данъчно задължение на П.Г.Х., действайки в качеството си на трето задължено
лице. С така извършеното плащане на данъка, ищецът е встъпил в правата на
кредитора по смисъла на чл. 74 от ЗЗД. Съгласно
чл. 74 от ЗЗД,
за да е налице суброгация, следва да са налице две предпоставки - изпълнение и правен интерес от изпълнение
на чуждо задължение.
По делото е установено, че данъчното задължение на ответника П.Г.Х. към
Държавата, е платено от ищцовото дружество, за което е налице правен интерес, с
оглед солидарната отговорност между него и ответника съгласно нормата на чл.
176, ал. 2 от ДОПК. Предвид гореизложените
съображения настоящата съдебна инстанция намира, че са налице елементите на
фактическия състав на чл. 74 ЗЗД,
поради което П.Г.Х. дължи на „Н.П.И.Н.Е.И.“ ООД сумата от 10 143,19 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът П.Г.Х. следва да заплати на „Н.П.И.Н.Е.И.“ ООД направените пред
настоящата съдебна инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 950 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 412/18.06.2019 г. постановено по гр.д. № 143/2019г. по описа на Районен съд –
гр.Казанлък.
ОСЪЖДА П.Г.Х., ЕГН **********, с адрес *** баня да заплати на „Н.П.И.Н.Е.И.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***1 направените пред
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.