РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 17.06.2019 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, втори
състав, в публичното
заседание на седемнадесети май,
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател:СВЕТЛА ИВАНОВА
при секретаря Емилия
Петрова, в присъствието на прокурора………………., като разгледа докладваното от
съдията – Иванова гр. дело № 838 по описа на ТРС за 2018 год., за да се
произнесе - съобрази:
Производството е по реда на чл.
422 от ГПК.
Производството
е образувано по предявена от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В. Левски”
№ 114, етаж „Мецанин”, п.к. 1527, представлявано от Росен Георгиев Антов и
Тервел Янчев Кънчев - Управители, пълномощник юрисконсулт Н.А.С. със съдебен
адрес ***, п.к. 1527, с правно основание
чл.422 от ГПК, с която се иска да бъде установено между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните
суми: 500 лв. главница;
63.52 лв. договорна лихва за периода 18 март
Претенцията
е за заплащане на суми, дължими по Договор за кредит „Бяла карта” № 498281 от
09.03.2017 г., сключен между „Аксес Файнанс” ООД и Е.А.С..
Излага се,
че между страните е сключен Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на
основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 14 февруари
Към исковата молба са
представени писмени доказателства, направено е доказателствено искане за
прилагане към делото ч.гр.д. № 404/2018 г. по описа на ТРС.
В законоустановения
срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, чрез
адвокат В.Г. от ЛАК - назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който е взето становище за неоснователност на предявените искове. Релевират се доводи за неоснователност на
исковете с оглед незаконосъобразно обявена предсрочна изискуемост по договора,
като се сочи, че същата не е била редовно съобщена на ответницата.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищцовото
дружество не изпраща процесуален представител. По делото е постъпила молба вх.№2844/17.05.2019г.
на ТРС в 14.32ч. /след приключване на с.з./, с която ищецът моли за уважаването
на исковите претенции. Претендира присъждане на направените по делото съдебни
разноски. Не представят списък по чл. 80
от ГПК. Особеният представител на ответника,
в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата молба и
моли за отхвърляне на претенциите. Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По депозирано в РС-Троян заявление на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 404/2018г. по описа на Районен съд - Троян,
приложено към настоящото, против Е.А.С..
С разпореждане на съда от 13.07.2018г., на заявителят е указано да
предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид
уведомяването му за издадената заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на
основание чл. 415 от ГПК. Изложеното
обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения
установителен иск, като същият е допустим, подаден в законовия месечен срок от
съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като доказателства по делото са договор за кредит “Бяла
карта”, сключен между Договор за „Бяла карта” с № 498281
от 09.03.2017 г., ведно с Приложение № 1 към него, сключен между “Аксес Файнанс” ООД и Е.А.С., от
съдържанието на които се установява, че страните са постигнали съгласие за
предоставяне на заем на ответницата на сумата от 500 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта Access Finance/iCard. Ответницата се е задължила да
заплаща на кредитора договорна лихва за ползвания кредит, която се начислява
ежедневно, както и разходи за събиране на вземането. С разпоредбите на
договора, страните са се договорили да извършват изменения на същия и
уведомления посредством заявени от ответницата телефонен номер и електронна
поща. С клаузата на чл. 22 от договора е предвидена санкция за неизпълнение
задълженията на кредитополучателя със забава от над 10 дни или за размер над 15
%, а именно – възможност за кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем,
като уведоми насрещната страна по реда на чл. 28 – на адрес за кореспонденция,
по факс или на електронен e-mail адрес.
По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД и Приложение № 1/09.11.2017
г., от съдържанието, на които става ясно, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД
към ответника Е.А.С., по кредит № 498281/09.03.2017г., е било прехвърлено на
„Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД. Приложено е и пълномощно по
силата, на което „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на
просрочени задължения” /АКПЗ/ ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните
съгласно Рамковия договор от 11.11.2016 г. вземания, както и за уведомлението
на „АКПЗ“ ООД до длъжника Е.А.С.. По делото е прието за връчване на ответника
уведомително писмо за цедиране вземанията на “Аксес Файнанс“ ООД, изходящо от
процесуалния представител на ищеца-цесионер. За
установяване факта на надлежно обявената по договора за кредит предсрочна
изискуемост, ищецът представя справка от цедента, установяваща успешно
изпратено текстово съобщение до посочения от ответницата телефонен номер.
Представената справка съставлява заверен препис от електронен документ, чието
авторство не се установява от съдържанието. От
приетото по делото и неоспорено заключение на извършената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че не може да се
установи заплащани ли са суми по претендираните вземания за главница, договорна
лихва, неустойка разходи и такси за извънсъдебно събиране и законна лихва за
забава, както и дали е спазен договорения между страните ред за погасяване на дължимите
суми по договора, тъй като ищецът не е предоставил първични документи за
извършени плащания или хронология от партидата на длъжника Е.А.С.. Отделно от
това, експерта е категоричен, че не може да установи какви суми е усвоил
ответникът, на кои дати и какъв е техният размер, за да може да изчисли
размерът на всяко от претендираните вземания и общият размер на задължението,
включително с обезщетението за забава.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи: Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД.
От обсъдените по-горе писмени доказателства, се установява, че
между ищеца, в качеството на цесионер и „Аксес Файнанс“ ООД, в качеството
на цедент, е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.11.2016 г., приложение № 1/09.11.2017 г., с който е
прехвърлено вземането на цедента от ответника по договор за кредит № 498281/09.03.2017г.
С цесията кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е
налице сключен договор за цесия и вземането да премине върху третото лице е
достатъчно постигане на съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията
от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е необходимо. За
да породи действие по отношение на длъжника, цесионният договор следва да му
бъде съобщен от предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4 от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента има за
цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна сигурност
за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира точно изпълнение
на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният
кредитор няма право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до
длъжника, като негов пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид
приложеното към договора пълномощно. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква
по волята на представлявания, като нейният обем се определя според
волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви изрични
ограничения посредством императивни правни норми на тази власт, свързани с
уведомяването за цесията. Следователно по силата на принципа за свобода на
договаряне няма пречка старият кредитор да упълномощи новия за извършване на
уведомлението. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите
на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното
в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на
такова, за прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че
ответникът е платила своето задължение по договора за кредит. В случая, няма
твърдение че ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на
различно от цесионера лице. Не на последно място, в производството по чл. 410
от ГПК, при установяване на частното правоприемство в лицето на заявителя, не е
необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл. 418, ал. 3 от ГПК/, а
единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на общо основание може да
бъде сторено и с исковата молба, включително да се извърши и чрез назначен на
ответника особен представител. В този смисъл неоснователни се явяват
възраженията на особения представител на ответника за ненадлежно уведомяване на
длъжника за сключения договор за цесия.
Безспорно е между страните, че цедираното вземане, произтича от
сключен при условията на Закона за потребителския кредит договор за кредит
„Бяла карта“ от 09.03.2017г. между ответника и „Аксес Файненс“ ООД,
по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на
заемополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 500 лева под формата
на разрешен кредитен лимит.
В заключението си вещото лице е
констатирало, че не може да установи платени ли са суми по претендираните
вземания за главница, договорна лихва, неустойка разходи и такси за
извънсъдебно събиране и законна лихва за забава, тъй като ищецът не е предоставил
първични документи за извършени плащания или хронология от партидата на
длъжника Е.А.С.. Не може да се установи и дали
ответницата е извършила плащания към ищеца „Агенция за контрол на
просрочени задължения" ООД и дали е спазен договорения между страните ред
за погасяване на дължимите суми по договора, тъй като не се предоставени данни
от партидата на ответника. Вещото лице е категорично, че от предоставените и
приложените към делото документи от ищцовата страна, не може да се установи
какви суми е усвоил ответникът, на кои дати и какъв е техният размер, за да
може да се изчисли размерът на всяко от претендираните вземания и общият размер
на задължението, включително с обезщетението за забава. По отношение на зададения от ищцовата страна
въпрос досежно лихвата за забава върху остатъка от неплатената главница,
експерта установява, че: „…математически лихвата за забава е изчислена
вярно, ако се приеме, че главницата върху която се изчислява лихвата е в
размер на 500,00 лева и периода за забава е от 07.07.2017 г. до 19.04.2018 г….“.
Съгласно дадените задължителни за
съдилищата указания с Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013
год. на ОСГТК на ВКС, по въпроса за предпоставките, при които настъпва
предсрочната изискуемост на задължението по договор за кредит, намират приложение
и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземането по издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК /в този смисъл постановеното по чл. 290 от ГПК решение № 123/09.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2561/2014 г.,
II т.о./. В т. 18 от цитираното тълкувателно решение е посочено, че в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като кредитната институция е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и
не е възникнало на предявеното основание.
В настоящия случай, в чл. 22, ал. 1
от договора е предвидено, че при неплащане на минимум 15 % от одобрения
кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, за кредитора се поражда
правото да обяви кредита за предсрочно изискуем на кредитополучателя по един от
уговорените в чл. 28 от договора начини. Твърдения в този смисъл са въведени
както с депозираното пред заповедния съд заявление по чл. 410 от ГПК, така и с
обстоятелствената част на исковата молба. Независимо от това, единствено
доказателство в подкрепа на това твърдение представлява представена от ищеца и
своевременно оспорена от ответника справка от изпратени съобщения до посочения
в договора за кредит телефонен номер на ответника. От справката е видно, че е
отразено успешно изпратено съобщение до номера на ответника, изписано на
латиница, със съдържание за обявена предсрочна изискуемост по кредит и дължима
сума от 976.70 лева. Дори да се приеме, че представената справка е годно
доказателство, то същата не установява изпълнение на задължението на
заемодателя, поето с чл. 22 от договора, тъй като от съдържанието на текстовото
съобщение не става ясно за кой договор за кредит се отнася, както и начинът на
формиране на вземането от 976.70 лева, тъй като не е налице съответствие със заявения
в настоящото производство размер на вземанията от 985.48 лева.
При изложените съображения,
настоящият състав намира, че ищецът не проведе успешно пълно и главно доказване
на разпределеният му в тежест факт за надлежното обявяване на сочената
предсрочна изискуемост, предвид което и исковете за установяване съществуващите
на това основание вземания следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни
и недоказани, без да е нужно да се обсъждат останалите възражения на ответника.
Като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли и искането за присъждане
на законна лихва. В настоящото
производство съдът следи служебно за валидността на сключения между страните
договор, включително относно уговорените неустоечна клауза по чл. 21 и такса
разходи по чл. 22, ал. 4 от същия. В тази връзка е разпределена и
доказателствена тежест за ищеца, съгласно неоспорения доклад на съда по делото.
След анализ на представения договор
за кредит, съдът приема, че клаузата за неустойка е недействителна поради
противоречие с добрите нрави, като мотивите му за това почиват на критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК на ВКС, съгласно които,
нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Видно от текста на чл. 21 от сключения
между страните договор, във вр. чл.16 от същия, заемателят се е задължил в срок
до три дни, считано от датата на просрочие на текущо задължение, да предостави
на заемодателя обезпечение „поръчител“, като неизпълнението на това задължение
е санкционирано със задължение за плащане на неустойка в размер на 10 % за
всяко отделно неизпълнение на задължението.
В случая начислената неустойка в
размер на 155.00 лева съставлява почти 1/3 от претендираната по договора
главница. Уговорената неустойка е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение обаче има вторичен характер
и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза
изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3
от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за
неустойката, още повече, че се касае за второ по ред обезпечение на един и същи
дълг, с оглед предоставен по силата на договора залог върху трудово
възнаграждение /чл. 15 от договора/. Действително няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма
адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза
обезпечава изпълнението на вторично задължение.
По изложените съображения, съдът
приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи на добрите нрави,
поради което в частта за неустойката договорът от не е породил правно действие. Отсъствието на
валидно съглашение за заплащане на неустойка води до частична недействителност
/нищожност/ на сключения договор в тази му част и основаната на нея претенция
следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за
„разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения“ в общ
размер от 228.50 лева, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК се въвежда законова забрана за кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита.
Съдът счита, че договорената между
страните в чл. 22, ал. 4 от договора сума от 2,50 лева на ден, представляваща
разход за действия по събиране на задълженията, по същество съставлява такса, с
оглед начина, по който е уговорено това вземане – без зависимост и връзка с
действително извършените разходи, а като фиксирана по размер сума и отнапред
определено задължение на потребителя към кредитора. Доколкото договорената
такса е определена за действия по събиране на кредита, което по същество са
действия по управление на кредита, същата се явява нищожна като противоречаща
на закона – на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съобразно изложените
по-горе мотиви, съдът намира за нищожна и клаузата на чл. 22, ал. 5 от
договора, съгласно която е предвидена
дължимост при настъпване на предсрочна изискуемост на такса в размер на
120 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението.
Отделно от това, следва да се отбележи, че в рамките на производството не се
ангажираха доказателства за реално извършените от кредитора/цесионера разходи
за извънсъдебно събиране на вземанията. При това положение и тази претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед на изложените по-горе мотиви съдът намира, че предявените искове с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД, като неоснователни и недоказани,
следва да бъдат отхвърлени изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна
лихва върху главницата начиная датата на подаване на заявление по реда на 410
от ГПК до окончателно ѝ изплащане.
При този изход на спора, претенцията
на ищеца за присъждане на направените разноски в исковото и заповедното
производство се явява неоснователна.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235 във вр. с чл. 422 от ГПК, Троянски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „В. Левски” № 114, етаж
„Мецанин”, п.к. 1527, представлявано от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев
Кънчев – Управители, чрез юрисконсулт Н.С., срещу Е.А.С.,***, ЕГН **********, за
установяване на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД
във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД дължимостта на сумите по заповед № 140
от 11.05.2018г. по ч.гр.д. № 404/2018 г. по описа на Троянски районен съд за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК , а именно: сумата
500.00 /петстотин/ лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит №
498281 от 09.03.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
10.05.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 63.52 /шестдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ лева - договорна лихва за периода от 18.03.2017 г. до
06.07.2017 г., сумата 155.00 /сто петдесет и пет/ лева - неустойка
за неизпълнение на задължение за периода от 06.04.2017 г. до 06.07.2017 г., сумата 228.50 /двеста двадесет и осем лева
и петдесет стотинки/ лева - разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задължението, сумата 38.46 /тридесет и
осем лева и четиридесет и шест стотинки/ лева - законна лихва за периода от
07.07.2017 г. до 19.04.2018 г., сумата
25.00 /двадесет и пет/ лева -
разноски по делото за платена държавна такса и сумата 50.00 /петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК /Обн., ДВ, бр. 59
от 20.07.2007г., изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017г., доп., бр. 13 от 07.02.2017г./ във вр. чл. 37 от ЗПП във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ /Приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г.,
обн., ДВ, бр. 5
от 17.01.2006г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. и доп., бр. 98 от 15.12.2015г.,
в сила от 15.12.2015г./, като
неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: