Р Е Ш Е Н И Е
№ 280
гр.
Хасково,25.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на трети юни, през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Диана Динкова и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова
от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 13 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно –
процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по две касационни жалби, подадени срещу решение № 153/04.11.2019 г.,
постановено по АНД № 554 по описа на РС-С. за 2019 година, с което е изменено
наказателно постановление НП № 448195-F480785/15.07.2019г. на Началник отдел „ Оперативни
дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Г. И.05“ ЕООД, представлявано от
управителя Ю.И. е наложено административно наказание- имуществена санкция в
размер 600 лв., на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС във вр. с
чл.185, ал.1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти
чрез фискални устройства във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като наложената санкция в размер на
600 е намалена на 500 лв.
В
касационната жалба на Началник отдел „ Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на
НАП, подадена чрез процесуален представител, се оспорва решението в частта му,
с която е изменено наказателното постановление, като размера на наложената „имуществена
санкция“ е намален от 600 лв. на 500лв.. Претендира се отмяна на решението като
незаконосъобразно и потвърждаване изцяло на наказателното постановление, тъй
като в случая, според касатора определяйки размера на
санкцията същият е взел предвид размера на неотразената от търговеца сума от
247,85 лв., която е в немалък размер и изкривява съществено паричния поток по
време на проверката, и поради това е преценил, че е налице основание за
налагане на санкция над минималния размер. Претендират се разноски – юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
С
касационна жалба, подадена от „Г. И.05“ ЕООД, гр. С. се оспорва решението на
районния съд изцяло. Претендира се решението да бъде отменено като
незаконосъобразно. По отношение незаконосъобразността му се сочи, че
ангажираните по делото доказателства от страна на жалбоподателя не са оценени и
анализирани правилно от районния съд. На следващо място се твърди, че
нарушението, за което на дружеството е наложено административно наказание не е доказано
в процеса по безспорен начин. В заключение се сочи, че разпоредбата на чл.33 от
Наредба № Н - 18 от 13.12.2006 г., която наказващият орган е посочил като
нарушена е изменена с ДВ бр. 26 от 2019г., в сила от 29.03.2019г. Проверка от
страна на служителите на НАП била извършена на 30.03.2019г, т.е. един ден след
влизането и в сила. Това ясно говорело, че търговецът не е имал никакво време
да реагира и да подмени касовия си апарат с такъв, който да разполага с функция
„Служебно въведени“ или „Служебно изведени“ суми. Според касатора
това обстоятелство прави нарушението маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Претендира се присъждане на разноски и за двете съдени инстанции.
Ответникът
по първата касационна жалба – „Г. И.05“ ЕООД, гр. С. чрез процесуален представител,
ангажира становище за нейната неоснователност.
Ответникът
по втората касационна жалба – Началник отдел „ Оперативни дейности“ – Пловдив в
ЦУ на НАП, ангажира становище чрез процесуален представител за нейната
неоснователност.
Становището
на Окръжна прокуратура - Хасково е за неоснователност на жалбите и за оставяне
в сила на решението.
Административен
съд - Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбите оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационните
жалби са процесуално допустими, подадени са в срок и от надлежни страни.
Разгледани по същество и двете се явяват неоснователни по следните съображения:
Производството
пред Районен съд – С. се е развило по жалба, подадена от „Г. И.05“ ЕООД,
Булстат *********, представлявано от управителя Ю.И. против НП № 448195-F480785/15.07.2019г. на Началник отдел
„ Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП. С наказателното постановление,
издадено въз основа на АУАН №F480785 от 08.04.2019г. на „Г. И.05“ ЕООД на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание
"имуществена санкция" в размер на 600 лв. за извършено
административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. От фактическа страна нарушението се
изразява в това, че на 30.03.2019г. Димитър Гърков – инспектор по приходите в
ЦУ на НАП, извършил оперативна проверка в обект – хранителен магазин, находящ се в гр. С., ул.“*“ №*, стопанисван от „Г. И.05“ ЕООД. По
време на проверката било установено намиращото се в обекта и въведено в
експлоатация фискално устройство „Елком TBS
– KL“ с индивидуален
номер ЕС030449 и индивидуален номер на фискалната памет *********, което
конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите
"служебно въведени" и "служебно изведени" суми. В началото
на проверката бил изведен служебен дневен финансов отчет, по който била
засечена касовата наличност, регистрирана във фискалното устройство, а именно
19, 15 лева. След това в присъствието на продавач-консултанта в обекта, било извършено
преброяване на наличните парични средства в касата, резултатите от което били обективирани в Опис на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката. Установено било, че фактическата наличност
възлиза на 267 лева, както и че е налице положителна разлика в размер на 247,85
лева. Тази промяна на касовата наличност не била регистрирана във фискалното
устройство чрез операцията "служебно въведени" суми. За резултатите
от проверката на място бил съставен протокол за извършена проверка № 0412664 от
30.03.2019 г.
С
обжалваното пред настоящата инстанция решение, първоинстанционният
съд е изменил процесното наказателно постановление,
като е намалил размера на наложената санкция до законоустановения
мимимум. За да постанови посочения резултат районният
съд е приел, въз основа на събраните по делото и писмени и гласни
доказателства, че от страна на дружество е осъществен състава на визираното в
АУАН и НП административно нарушение, изразяващо се в нарушение на разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Съдът е приел също така, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи в предвидената
форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, и е дадена правилна правна квалификация на нарушението, като при
съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че случая
не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от
същия вид. По отношение на вида и размера на наложеното наказание, съдът е приел,
че в конкретния случай административнонаказващият
орган (АНО) е определил имуществена санкция в размер на 600 лева без да
мотивира това свое решение, използвайки общи формулировки и изрази, които
немогат да обосноват извода, че този размер е определен след съобразяване на
тежестта на нарушението и на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства. Посочил
е, че така редуцираният размер на наказанието,
намира за правилен и необходим за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите и юридическите лица.
Решението
е правилно.
Като
е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, в
частта относно размера на наложената имуществена санкция от 600 лв., районният
съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В
решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно неправилно
извършената преценка от страна на административно наказващият орган при
определяне размера на наказанието. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени
доказателства по делото.
Въз
основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон.
Фактическите
констатации и правните изводи формирани от първоинстанционния
съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са
изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо
да бъдат повтаряни.
В
случая при определяне размера на наложената санкция административнонаказващия
орган е допуснал нарушение на правилата, касаещи определяне и индивидуализация
на наказанието, регламентирани в разпоредбите на чл. 27, ал. 1-3 от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН административното наказание се
определя съобразно с разпоредбите на този закон
в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН при определяне на наказанието се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Съгласно ал. 3 от въпросната разпоредба смекчаващите
обстоятелства обуславят налагането на по - леко наказание, а отегчаващите на по
- тежко наказание.
В
конкретния случай административнонаказващият орган е
наложил имуществената санкция на дружеството в границите, предвидени в
санкционната норма на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за този вид нарушения, съгласно
която норма е предвидена имуществена санкция за юридически лица в размер от 500
до 2 000 лева. В казуса обаче наказващия административен орган е определил
имуществената санкция в размер малко над законоустановения
минимум от 500 лв., предвиден в санкционната норма на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за този вид нарушения, а именно в
размер на 600 лв., като съставът на съда счита, че не са налице основания,
които да обосноват определяне на санкцията в този размер.
В
тази насока следва на първо място да се посочи, че както правилно е приел и първоинстанционният съд, в наказателното постановление не
са изложени конкретни съображения, които са наложили определянето на санкцията
в посочения размер. От данните по делото не се установява да са настъпили
каквито и да е вредни последици от нарушението. Нещо повече, установява се, че
нарушението е първо такова по своя вид за санкционираното дружество и това обстоятелство
изрично е отбелязано в наказателното постановление. Казано с други думи, в
случая не са налице данни за наличие на каквито и да е отегчаващи обстоятелства
по смисъла на чл. 27, ал. 3 от ЗАНН, които да обосноват определяне на
санкцията в определения от административнонаказващия
орган размер.
При
съобразяване на тези обстоятелства по делото, според настоящият съдебен състав,
имуществената санкция следва да се определи в минималния предвиден размер в
санкционната норма на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, а именно в размер на 500 лв. Този размер
съответства напълно на тежестта на извършеното нарушение, предопределена от
недотам високия размер на констатираната касова разлика.
Тъкмо
това е сторил първоинстанционния съд, поради което и
постановеното от него решение е правилно и съобразено с конкретиката
на казуса, а и с целите на генералната и специална превенция. В тази връзка
подадената касационна жалба от Началник отдел „ Оперативни дейности“ – Пловдив
в ЦУ на НАП като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По
отношение на втората касационна жалба, подадена от санкционираното дружество
следва да бъде съобразено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
А предвидените в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС санкции са глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. В
случая наложената имуществена санкция е на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС, т. е. приложен е привилегирования
състав. От обективна страна този състав включва извършване или допускане на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, което не води
до неотразяване на приходи. Кореспондира на този състав описаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, за което е наложена санкцията, по
неотразяване във фискалното устройство в обекта на констатирана положителна
разлика на паричните средства в размер на 247,85 лв., чрез функция
"служебно въведени суми", за което АНО сочи, че не води до
неотразяване на приходи.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 /ред. ДВ бр. 111/2013г, действала към датата на
нарушението/, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или
"служебно изведени" суми. В случая е установено, че на посочената в
НП дата и час в обект "хранителен магазин“, с посочено местонахождение,
стопанисван от „Г. И.05“ ЕООД, в подробно описаното като налично, монтирано и
въведено в експлоатация фискално устройство, не е отразена констатираната
положителна разлика на паричните средства в размер на 247,85 лв. чрез функцията
"служебно въведени суми". Нарушението е подробно, пълно и ясно
описано. Следва се извод, че то е и доказано, предвид съвкупната преценка на
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства: Протокол за извършена
проверка сер. АА№ 0412664/30.03.2019г., приложените
към него опис на паричните средства в касата към момента на проверката в
търговския обект, служебен дневен финансов отчет и гласни такива.
Обстоятелството, че сумата в размер на 100 лв. не е въведена в касовия апарат
като налична сума, а останалата сума в размер на 147,85 лв. е оставена в касата
за разплащане с доставчици, не води до отпадане на изискването за регистриране
във фискалното устройство на началната сума в касата за деня - 30.03.2019г, и
при липса на съмнения, че това ФУ притежава необходимите за целта операции /
изрично посочено в НП и служебно проверено от настоящата инстанция по
спецификация за фискално устройство „Елком TBS
– KL“, намираща се в
интернет/. Следователно извършването на съставомерно
от обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, се потвърждава от събраните
доказателства. За същото законосъобразно на „Г. И.05“ ЕООД е наложена
имуществена санкция на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, редуцирана
от първоинстанционния съд към законоустановения
минимален размер от 500 лв.
Допуснатото
административно нарушение не може да се определи и като маловажен случай.
Липсват предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН предвид значимостта на обществените
отношения, чието гарантиране цели законодателя с регламентираната санкция за
този вид нарушения и формалния характер на самото нарушение. За нарушения,
които не са довели до неотразяване на приходите е определен състав на
административно деяние, т. е. този факт е съставомерен
и не може да се обсъжда като смекчаващо или отегчаващо обстоятелство.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че касационните жалби са неоснователни на
посочените в тях основания, а обжалваното пред касационната инстанция решение
на районния съд е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са
допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон, поради
което и същото като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в
сила от настоящата инстанция.
При
този изход на делото неоснователно се явява искането на касационните
жалбоподатели за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. По отношение
на разноските направени пред първоинстанционния съд
следва да бъде отбелязано, че към датата на
приключване на съдебното дирене в настоящото производство действа редакцията на
новата разпоредба на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, обнародвана в ДВ, бр. 94/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г., съгласно която страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и има действие занапред от датата на влизането ѝ
в сила. Считано от 03.12.2019 г. за съдилищата са в действие процесуални
правила, съобразно които присъждат разноски на страните, ако са направили
своевременно искания в този смисъл. Тази правна възможност се отнася само за
висящите административно-наказателни производства, по които устните състезания
пред съда още не са приключили, каквото не е производството по АНД № 554/2019г.
по описа на РС - Свиленград. Тъй като с изрична законова разпоредба не е
придадено обратно действие на новите разпоредби на чл. 63 от ЗАНН, касаещи
разноските, неоснователно се явява искането и на двете страни за присъждане на
разноски за адвокатско и юрисконсултско
възнаграждение за производството по АНД № 554/2019г. по описа на РС - С..
Водим
от горепосоченото и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, административният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №153/04.11.2019г.,
постановено по АНД №554/2019г. по описа на Районен съд Свиленград.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.